№ 2580
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110120334 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2025 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
1
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 20334 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. С. В., с ЕГН **********, от гр.
С., ж.к. „............., против Т. С. В., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „................., за осъждане
на ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, влошено
здравословно състояние, преживян дискомфорт, унижение, притеснение, възмущение и шок,
накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищеца, злепоставяне пред колеги и
приятели, в резултат на злоупотреба с права при подаване на сигнал до СРП от ответницага
срещу ищеца, по който е образувана пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП, както и на
сумата от 1 000 лв., представляваща извършено от ищеца плащане без пълномощие за
задължение на ответницата, дължимо по договор за настаняване на бащата на страните в
хоспис „..........“, заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковите претенции – 14.04.2022 г. до окончателното плащане на сумите, претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че от 2013 г. живее в Г., като от този момент до предявяване на иска
се е срещал с нея няколко пъти и рядко е разговарял по телефона. През месец април 2021 г.
ответницата подала срещу ищеца сигнал в СРП, по който била образувана пр.пр. №
14784/2021 г. по описа на СРП. В сигнала били изложени неверни твърдения за извършен от
ищеца и семейството му тормоз, отправяни заплахи, обиди и нецензурни думи, както и за
извършена приживе делба на имуществото на родителите на страните. Твърди, че след
раждането на дете, ответницата се преместила със семейството си при родителите на
страните, и започнала да ги убеждава да й прехвърлят апартамента си. След провеждане на
разговори в присъствие на ищеца, на 24.09.1992 г. бил сключен договор за дарение. В
отправения сигнал ответницата изложила твърдения за интерес на ищеца към имота с оглед
на натрупани задължения от ищеца. Посочено било също така, че ищецът разпродал имотите
на семейството, както и че се сдобил с пълномощно от баща им малко преди смъртта му и се
разпоредил с имот във вилната зона. Излага твърдения, че ответницата се държала зле с
родителите си, в резултат на което от 2016 г. се наложило ищецът да полага грижи за
родителите си. Изпращал хранителни продукти, дрехи, лекарства, пари и всичко необходимо
за родителите си, а когато бил в отпуск, водел родителите си при лекари и физиотерапевти.
Върнал се през 2019 г, за да се грижи за баща си. На 18.03.2020 г. бащата на страните
получил инсулт, като ищецът не могъл да се върне заради ограниченията, наложени във
връзка с пандемията, причинена от Ковид-19. Сестра му отказала да предостави
информация, а от свой приятел ищецът разбра, че баща им е в хоспис „..........“. През първия
2
месец ответницата получила 1 000 лв. от майка си, за да плати престоя на баща им в хосписа,
а впоследствие ищецът се принудил да заплати задълженията на сестра му по сключения от
нея договор с хосписа. Твърди, че в сигнала били изложени неверни факти и обстоятелства.
Изложеното в сигнала не отговаряло на истината. Твърди, че се наложило да се обърне към
свои приятели да се погрижат за майка им, като отправил покана до ответницата за връщане
на платената от ищеца сума и молба да не настанява майка им в дом за възрастни хора.
Поради отказа на ответницата да се грижи за майка си и да дава издръжка, ищецът се грижел
за майка си в Г.. За подадения от ответницата сигнал ищецът разбрал на 08.05.2021 г. от
кварталния инспектор. След като се запознал със съдържанието, ищецът изпаднал в нервен
срив, обострила се негова екзема, изразяваща се в силно изчервяване на лицето. Наложило
се ищецът да посети невролог и кожен лекар и да приема медикаменти. За 10.05.2021 г.
ищецът имал планиран отпуск, за да се погрижи за паметна плоча на гроба на баща си, но с
оглед на приеманите медикаменти, лекарят му забранил да шофира по време на приема на
предписаното му лекарство. След като се подобрило здравословното му състояние, ищецът
получил разрешение да ползва отпуск на 21.06.2021 г., което объркало графика за отпуските
и оказало негативно влияние следващия път, когато поискал да ползва отпуск. Това от своя
страна оказало влияние върху здравните разходи, които се наложило ищецът да направи за
майка си. Преживеният стрес от подаване на сигнал се отразило негативно на физическото и
психическото състояние на ищеца, преживял напрежение и унижение като бивш служител
на 9 РУ на МВР. Излага твърдения за злоупотреба с права от страна на ответницата. В
резултат на подадения сигнал ищецът преживял унижение, притеснение, възмущение, били
накърнени честта, достойнството и доброто му име. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответницата Т. С. В., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не
оспорва подаване на сигнал, по повод на който била образувана пр.пр. № 14784/2021 г. по
описа на СРП. Твърди, че сигналът е изготвен от адвокат, който ответницата ангажирала и се
доверила насъвета на адвоката. Оспорва изложените в исковата молба вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и причинените
вреди. Оспорва претенцията за заплащане на 1 000 лв., като твърди, че сумата е била
предоставена от ответника за заплащане на лечението на баща им, и ответницата не се е
обогатила с посочената сума. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искови претенции, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да
отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 3 ГПК във връзка с чл.
45 ЗЗД, чл. 61 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и
3
ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения препис от Сигнал № 14784 от 06.04.2021 г. се установява, че
ответницата е сигнализирала СРП за отправени от брат й заплахи, свързани със здравето и
живота на ответницата и семейството й. С Постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 15.06.2021 г. по пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП,
прокурор при СРП е заключил, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер и е отказал образуване на досъдебно производство.
От представения препис от Нотариален акт № 144, том LXVIII, дело № 14701/1992 г.
на Първи нотариус при Втори районен съд – С., се установява, че С.В.М. и Д.Б.М. са дарили
на дъщеря си Т. С. В. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 56,
находящ се в гр. С., ул. „115“, бл. 12/006, вх. А, като заедно и поотделно са си запазили
правото на ползване върху недвижимия имот.
От представената Справка-удостоверение с изх. № 49 от 22.03.2022 г., издадена от
нотариус Р.Р., с рег. № 104, действаща в района на СРС, извършена за периода от 22.03.2000
г. до 22.03.2022 г., се установява, че с Пълномощно с рег. № 14731 от 12.09.2019 г., С.В.М. е
упълномощил Д.К.В. за извършване на сделка покупко-продажба със собствен на
упълномощителя недвижим имот, находящ се в с. П., П. окръг, а от приложеното копие от
Пълномощно с рег. №2710 от 05.09.2019 г. на помощник-нотариус П.А. при нотариус А.Ч., с
рег. № 153, действащ в района на СРС, се установява, че С.В.М. е упълномощил съпругата
си Д.Б.М. за извършване на сделка покупко-продажба със собствен на упълномощителя
недвижим имот, находящ се в с. В.Т., общ. С..
Като доказателства по делото са приети и постановление за прекратяване на
изпълнително дело и съобщение за прекратяване на други две изпълнителни дела,
образувани срещу ищеца, както и две нотариални покани, отправени от ищеца да
ответницата, с първата от които, изпратена на 10.07.2020 г. и получена от ответницата на
28.07.2020 г. ищецът е уведомил ответницата за поемането на грижи за майка им чрез трети
лица, а с втората от които, изпратена на 01.10.2020 г. и получена от ответницата на
05.10.2020 г., с която последната е поканена да върне на ищеца сумата от 1 000 лв., платена
от ищеца на хоспис „..........“.
От представения препис от епикриза, съставена от лекуващи лекари рпри УМБАЛ
„..................“ ЕАД – гр. С., се установява, че С.В.М. е постъпил на лечение на 18.03.2020 г. и
е бил изписан на 26.03.2020 г. с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт.
Представените от ищеца документи на чужд език на са в превод на български език, а
от друга страна представеното извлечение не се установява от каква сметка е, както и не е
оформено във вид на документ, за да бъде ценено, поради което представените от ищеца
документи на чужд език не следва да бъдат ценени като доказателства по делото.
4
От представения заверен препис от договор за хосписни грижи от 26.03.2021 г. се
установява, че между Т. С. В. и Хоспис „..........“ е бил сключен договор за полагане на
хосписни грижи по отношение на С.В.М. за период от 30 дни при договорено
възнаграждение.
От представения от ответницата заверен препис от постановление от 09.10.2020 г. по
пр.пр. № 35808/2020 г. на прокурор при СРП се установява, че е оказано образуване на
досъдебно производство по жалба на В. С. В..
По делото е приложена и образуваната пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП.
От разпита на свидетеля Цанов се установява, че с ищеца са съученици, познават се
от 1975 г. и живеят в един и същи квартал, като в момента ищецът живее и работи в гр. Б. Г..
Свидетелят също така установява, че през месец април 2021 г. сестрата на ищеца подала
жалба за тормоз. По Великден ищецът трябвало да се върне в България, но получил екзема
на лицето. Свидетелят сочи, че се срещнал с ищеца през месец юни 2021 г. и от него разбрал,
че баща му получил инсулт, бил откаран в Трета градска болница, а след това бил настанен в
хоспис. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като кореспондиращи
на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не възприема показанията на
свидетеля за работа в системата на МВР, което се доказва с писмени доказателства, както и
относно злепоставяне пред колегите на ищеца, както и настъпили проблеми със здравето в
резултат на подадената срещу него жалба, като неподкрепени от останалите събрани по
делото доказателства.
От разпита на свидетеля В., чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че е син на ответницата, а отношенията между майка му и вуйчо му не
са добри, зарад апартамент, който бил дарен на майка му, и към който ищецът имал
претенции. Свидетелят също така установява, че ищецът имал финансови затруднения,
както и че срещу майка му била подадена жалба, както и че майка му подала жалба срещу
ищеца. Сочи, че дядо му е бил настанен в хоспис по време, когато имало ограничения заради
пандемията, причинена от Ковид-19. Съдът възприема показанията на свидетеля в
посочената част като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива безспорно се
установява, че по повод на подадена жалба от ответницата е била образувана пр.пр. №
14784/2021 г. по описа на СРП, прекратено с Постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 15.06.2021 г. на прокурор при СРП. Спори се относно
извършени от ответницата действия, довели до увреждане на ищеца, причинените вреди и
наличието на причинно-следствена връзка между извършените от ответницата действия и
претърпените от ищеца вреди.
По предявения иск по чл. 3 от ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните
5
представител под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, а съгласно чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи
извършване на чуждата работа уместно, както и елементите от фактическия състав на
деликта, а именно: извършени от ответника действия, които са причинили вреди на ищцата,
вина на ответника, претърпени от ищцата вреди, както и наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилите събития и причинените вреди.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че на 06.04.2021 г. ответницата е подала
сигнал, в който, чрез процесуалния си представител, навела твърдения за осъществяван от
ищеца тормоз, по който била образувана пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП. По делото
безспорно е установено, че отношенията между страните са влошени, като причина за това
са неразрешение имуществени спорове. Отправените от ищеца до ответницата покани,
свързани с полагането на грижи за родителите на страните, както и за заплащане на дължима
сума, представляват покани за уреждане на възникнали между страните гражданскоправни
спорове, и са предприети в съответствие с установения за това ред. Предприемането на
действия за уреждане на възникнали между страните спорове не е основание за сезиране на
органите на реда, в която насока е и постановлението, с което е отказано образуване на
досъдебно производство. Не само ответницата, на и упълномощеният от нея представител, е
следвало да упражнят предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави, като потърсят връзка с ищеца, и дори при влошени отношения, посредством
представители, да направят опит да уредят възникналите спорове, а не да сезират
прокуратурата. Ето защо съдът намира, че предприетите от ответницата действия са в
противоречие с добрите нрави и не са упражнени добросъвестно.
По отношение на претърпените от ищеца вреди, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи, че ищецът е претърпял увреждания, изразяващи се в
преживян дискомфорт, унижение, притеснение, възмущение и шок, накърняване на честта,
достойнството и доброто име на ищеца, злепоставяне пред приятели. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ищецът е бил притеснен, бил е злепоставен, в
резултат на подадената от сестра му жалба. По отношение на останалите увреждания
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди съдът
намира следното: На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в случая пострадалото лице е претърпяло неимуществени
вреди. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Безспорно по делото е установено, че ищцата е
претърпяла болки и страдания в резултат на получените при инцидента увреждания, както и
морални вреди в резултат на действията на ответника. Обезщетението по смисъла на чл. 52
от ЗЗД идва да възмезди вредите, понесени от увреденото лице. Съдът като взе предвид
6
възрастта на ищеца, характера на причиненото увреждане, времето и мястото на
увреждането, причиненият стрес, като съобрази и критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, намира, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца В. е
необходима сумата от 2000 лв. за претърпените от него я морални вреди, доколкото става
дума за действия от страна ответницата, извършени пред съдебни органи и станали
достояние на неопределен брой лица. В случая следва да се отбележи, че съдът определя
общ размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди, като не е необходимо за
всяко едно отделно увреждане да бъде определян конкретен размер. Претенцията като
основателна и доказана следва да бъде уважена до размера от 2 000 лв., като за разликата
над тази сума до претендирания размер от 5 000 лв. следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателен и акцесорния
иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането с оглед на компенсаторния характер на претендираното обезщетение,
но доколкото по делото се претендира законна лихва от предявяване на исковата претенция,
такава следва да бъде присъдена от предявяване на иска – 14.04.2022 г. до окончателното
плащане на сумата.
По предявения иск по чл. 61 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
По делото не се спори, че бащата на страните е получил инсулт и е претърпял
лечение в лечебно заведение, както и че е бил настанен в хоспис. Спори се относно
предприети от ищеца действия в чужд интерес, изразяващи се в заплащане на дължима такса
за настаняване на баща му в хоспис по договор, сключен от ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД ако работата е била предприета уместно
и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните
задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с
лихвите от деня на изразходването им.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на страните е бил
настанен в хоспис. Приетата по делото нотариална покана установява отправена покана за
възстановяване на платена от ищеца парична сума, но с оглед на представеното копие от
извлечение от сметка за извършени плащания, които съдът не кредитира като доказателство
по делото, съдът намира за недоказано основанието и размера на извършеното от ищеца
плащане. Ето защо съдът не може да направи извод дали са извършени действия от ищеца
без наличие на представителна власт за това.
В конкретния случай съдът намира, че не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и исковата претенция се явява неоснователна, поради
което претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
14.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата, поради което същата следва да бъде
7
отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдът намира същото за основателно, съразмерно уважената част от иска, поради което
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 312
лв. от общо направените разноски в размер на 780 лв., от които: сумата от 200 лв. – платена
държавна такса и сумата от 580 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая следва
да се посочи, че по предявения иск по чл. 3 от ГПК дължимата държавна такса е в размер на
200 лв., а по предявения иск по чл. 61 от ЗЗД – 50 лв. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, в който общо договореното възнаграждение е в размер на 880
лв. Доколкото не е разграничено възнаграждението по всеки иск, то с оглед на момента на
сключване на договора, съдът приема, че дължимото възнаграждение по предявения иск по
чл. 61 от ЗЗД с оглед на материалния интерес е в размер на миниманото такова от 300 лв., а
за иска по чл. 3 от ГПК – 580 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, като в полза
на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 348 лв. от общо направените разноски в
размер на 580 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая съдът намира за
основателно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото по делото има
представени два договора за правна защита и съдействие, в единия от които е договорено и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., а във втория – 1 500 лв. На
ответницата се дължат разноски за един адвокат, като съдът намалява по-ниския размер на
договорено и платено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. на 880 лв., който размер
намира за справедлив и съответстващ на защитимия интерес на насрещната страна, при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото. За пълнота следва да се
отбележи, че съдът приема, че дължимото възнаграждение в рамките на общата сума от 880
лв. възлиза на 300 лв. по предявения иск по чл. 61 от ЗЗД и 580 лв. – по предявения иск по
чл. 3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т. С. В., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „................., ДА ЗАПЛАТИ на В.
С. В., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „............., сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в причинен стрес, преживян дискомфорт, унижение, притеснение, възмущение и шок,
накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищеца, злепоставяне приятели, в
резултат на злоупотреба с права при подаване на сигнал до СРП от ответницага срещу
8
ищеца, по който е образувана пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 14.04.2022 г. до
окончателното плащане на сумите, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 312 лв.
/тирста и дванадесет лева/, представляваща направени по делото раноски, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2 000 лв. до
първоначално претенедирания размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, както и за вреди,
изразяващи се във влошено здравословно състояние, злепоставяне пред колеги, както и
претенцията за сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща извършено от ищеца
плащане без пълномощие за задължение на ответницата, дължимо по договор за настаняване
на бащата на страните в хоспис „..........“, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата претенция – 14.04.2022 г. до окончателното плащане на
сумите,
ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „............., ДА ЗАПЛАТИ на Т. С.
В., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „................., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
348 лв. /триста четиридесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9