№ /08.05.2018 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
при
секретаря Женя Илиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2630 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.211 от ЗМВР и е образувано по жалба от П.М.Н., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адв.В.С. ***, против Заповед №439з-189/05.09.2017г на Началника
на Трето РУ – Варна към ОДМВР, с която на осн.чл.199 ал.1 т.3 пр.2 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 (три) месеца. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения
акт, като на първо място твърди некомпетентност на издателя му; на следващо
място счита, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като освен това тя няма задължителното минимално
съдържание; на трето място сочи, че е приложен неправилно и материалния закон,
тъй като в случая липсват съществени елементи от фактическия състав на извършено
дисциплинарно нарушение, което прави наложеното наказание незаконосъобразно. С
тези съображения настоява за отмяна на незаконосъобразната заповед, като
претендира и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно
заседание по същество жалбоподателят чрез пълномощника си адв.В.С. *** поддържа
изцяло жалбата, твърди, че извършената от дисциплинарния орган проверка е
установила, че в случая липсва виновно неизпълнение на служебните му
задължения, предвид констатираната липса на адекватни комуникационни средства,
потвърдена и със свидетелските показания в хода на съдебното дирене.
Ответникът
по жалбата – Началника на Трето РУ -
Варна чрез процесуалния си представител ю.к. Г. Г. оспорва жалбата, настоява за
отхвърлянето й като неоснователна с оглед събраните в хода на производството
доказателства, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото
на административното производство е поставено със Заповед №
439з-169/18.07.2017г., приложена по административната преписка, с която
началникът на Трето РУ-Варна е разпоредил да се извърши проверка за изясняване
по получени с Докладна записка рег. № 439р-14701/18.07.2017г. предварителни
данни за извършено дисциплинарно нарушение от автопатрул 393 в състав жалб.П.Н.
и П.П.. От съдържанието й се установява, че на 17.07.2017г около 3:55ч св.З.З.
– началник сектор/група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към Трето РУ-Варна, и началникът на сектор „ОП“ при Трето РУ-Варна, са
извършили проверка по непосредственото изпълнение на патрулно-постова дейност
от нарядите, изпълняващи служебните си задължения на територията на Трето
РУ-Варна, между които и автопатрул 393 в състав мл. инспектор П.М.Н. и мл.
инспектор П.Я.П.. Съгласно Разпореждане рег. № 439р-14594/14.07.2017г. за
разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД за времето от 07.00ч. на
16.07.2017г. до 07.00ч. на 17.07.2017г., автопатрул 393 е следвало за времето
от 04.00ч. до 04.30ч. на 17.07.2017г. да изпълняват служебните си задължения на
установъчен пункт, находящ се срещу цирковата площадка на бул. „Сливница“. При
проверката в периода 03:55ч – 04:15ч било констатирано, че автопатрулът не се
явил на определения му установъчен пункт – това наложило обаждане в ОДЧ за
установяване на местонахождението му. След проведения разговор с дежурния в ОДЧ
– мл.инспектор Д. И.а, с нейно участие било установено местонахождението на
автопатрула – жалбоподателят и колегата му със служебния си автомобил се намирали
до бензиностанция „Лукойл“ под „Топливо“, като според докладната записка
двамата служители са заявили, че сами са взели решение за смяната на района на
обслужване, без да получат разпореждане и разрешение от дежурния в ОДЧ; същото
е отразено и в изготвеното по случая сведение с рег.№УРИ 439р-16589/14.08.2017г
от Д. И.а, която сочи, че за времето от 04:00ч. до 04:30ч. не е бил подаван
сигнал на автопатрула за отработване, както и че служителите в състава му не са
искали разрешение за пропускане на установъчния пункт. В докладната записка е
посочено, че нарядът е извършил нарушение по чл.60 ал.1 от Инструкция
рег.№8121з-929/2014г за патрулно-постовата дейност, тъй като е напуснал
границите на разпоредения им за обслужване участък без съгласуване и
разпореждане на дежурните в ОДЧ, и не е изпълнил разпореждането за разстановката
на силите и средствата, изпълняващи ППД за времето от 07:00ч на 16.07.2017г до
07:00ч на 17.07.2017г.
Предвид извършваната проверка мл.
инспектор Н. е поканен да даде писмени обяснения с покана рег. № 439р-16599/14.08.2017г.,
връчена му на 16.08.2017г. в 07:05 часа, като за представянето на същите е
определен срок до 12.00ч. на 17.08.2017г. Служителят не се е възпозвла от тази
възможност, но със Заявление №УРИ 439р-16808/16.08.2017г декларирал желанието
си при всички действия във връзка с проверката, възложена със Заповед
№39з-169/18.07.2017г, да се явява пред дисциплинарния орган с избран от него
адвокат.
С рег.№439р-16935/18.08.2017г
била изготвена обобщена справка по извършената по заповедта за откриване на
дисциплинароното производство проверка, в която са описани всички събрани
доказателства, приетите за установени факти, и предложение на П.Н. да бъде
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на осн.чл.194 ал.2
т.1 и чл.199 ал.1 т.3 пр.2 от ЗМВР.
На 30.08.2017г на Н. била връчена
покана УРИ 439р-17639/29.09.2017г от дисциплинарно-разследващия орган, да се
яви в срок от 24 часа за запознаване с обобщената справка
рег.№439р-16935/18.08.2017г и всички материали по проведеното производство,
както и при желание да даде допълнителни обяснения и възражения. Н. се запознал
със справката на 30.08.2017г, видно от положение подпис, но не се възползвал от
възможността да даде допълнителни обяснения, видно от Протокола от 31.08.2017г.
На
01.09.2017г било проведено устното изслушаване на жалбоподателя от началника на
Трето РУ-Варна в присъствието на св.З.З. – началник група ООР сектор ОП, и Д.Д.–
началник група ТП сектор ОП. След като бил запознат с установеното нарушение на
служебната дисциплина на 17.07.2017г и за правото си на защита, Н. изложил, че
по време н апроверката бил в района на „Топливо“, когатолучил от познат
информация за за кражба на гуми и гориво от товарни автомобили в ДАП 2. Понеже
предприел проверка на лице, не заел определения му установъчен пункт, за което
не уведомил ОДЧ, тъй като батерията на радиостанцията, взета от него в началото
на смяната, била изтощена и я върнал за зареждане при ОДЧ, където имало и друга
такава станция, а служебният амтомобил не разполага със собствена такава.
Причината за оставането му в района на „Топливо“ вместо да заеме установъчния
пункт, е конкретно подадената му информация за извършители на кражби и с цел
установяването им.
С
оспорената понастоящем Заповед №439з-189/05.09.2017г началникът на Трето РУ –
Варна е приел от фактическа страна, че държавният служител П.Н. – ст.полицай,
като автопатрул с позивна 393 за времето от 04:00ч до 04:30ч на 17.07.2017г не
се е установил на установъчен пункт на бул.“Сливница“ до цирковата площадка, с
което не е изпълнил разпореждане (Приложение №3а към чл.31 ал.1 от Инструкция
№8121з-929/02.12.2014г) за разстановка на силите и средствата, изпълняващи ППД, на началника на
Трето РУ-Варна с рег.№439р-14594/2017г. С деянието си Н. виновно е нарушил
чл.31 ал.1 т.3 от горецитираната Инструкция, и е извършил нарушение на
служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което на осн.чл.199 ал.1
т.3 пр.2 от ЗМВР му е наложено наказание „Писмено предупреждение за срок от 3
месеца“, считано от датата на връчване на заповедта.
В хода
на съдебното следствие бяха разпитани вторият член на автопартул 393 П.П., на
когото е наложено дисциплинарно наказание за същото нарушение, и З.З. –
началник сектор „Охрана на обществения ред“ в Трето РУ – очевидец на
нарушението. От показанията им се установява фактическа обстановка, идентична с
възприетата от дисциплинарно-наказващият орган, причини за извършване на
нарушението – посочените от жалб.Н. в хода на административното производство,
както и твърденията му, че автомобилът не е бил оборудван със собствена
радионстанция, че служебната такава, представена им в началото на смяната, принципно
не издържа 8 –часовите смени, а този път била с изтощена батерия, което
наложило връщането й за зареждане в ОДЧ, че полицейските служители нямат
предоставени им служебни телефони, и единственото им средство за комуникация са
личните им телефони. Именно по тях двамата полицейски служители се свързали с
ОДЧ около 04:15ч, за да поискат справка дали установените и разпитвани по
сигнала за кражба на гуми и гориво лица са криминално проявени; отново по
личните им телефони с тях се свързала по-късно ОДЧ, когато началникът на Трето
РУ издирвал автопатрула.
Като писмени доказателства по
делото се приобщени тези по административната преписка, и всички заповеди и
инструкции, на които са се позовавали дисциплинарно-разследващите и
дисциплинарно-наказващият орган.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на
цитираните гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, взаивмно
обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитивиран субект – адреста на оспорения акт, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.204 т.3 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, какъвто в случая се явява началникът на Трето РУ на
МВР по аргумент от чл.37 ал.4 от ЗМВР и чл.9 ал.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР.
С оглед на това, оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган,
като ръководител на структура по чл.37 ЗМВР.
Съдът намира, че в производството
по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. В
тази насока съдът преценява като неоснователни всички възражения на
жалбоподателя. Макар и в нарушение на т.2.1 от Заповед №8121з-470/250г,
взлагането на проверката на служител в същото звено, в което е и
жалбоподателят, не представлява нарушение на текст от нормативен акт – кодекс,
закон и актовете по приложението им, а на вътрешноведомствена заповед. Правото
на защита на жалбоподателя, конкретно възможността да участва в извършването на
действията по разследването с адвокат или синдикален член, не е органичено в
нито един момент и по никакъв начин – напротив, при личното му изслушване Н.
сам е заявил, че не желае адвокатска защита. На следващо място предвидената с приложимия
ЗМВР процедура и срокове за налагане на дисциплинарното нарушение са спазени
стриктно. Жалбоподателят е уведомен за образуваното производство, и двукратно
му е предоставена възможност да даде писмени обяснения, от която той не се е
възползвал. Вместо това, след като му е предоставена възможност да се запознае
с обобщената справка, е изслушан директно от дисциплинарно наказващият орган в
изпълнение на задължението му по чл.206 ал.1
пр.2 от ЗМВР, преди последният да пристъпи към издаване на
заповедта. Тя е издадена от предписаната от закона писмена форма съгл.чл.210
ал.1 от ЗМВР, и съдържа минимално изискуемите за законността й реквизити,
изброени в същата норма. Правната квалификация на нарушението е недвусмислено
ясна – чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, и тя съответства напълно на описанието на
релевантнтние факти, поради което съдът приема, че конкретното дисциплинарно
нарушение е правилно квалифицирано. За него е наложено наказание по приложимия
текст на чл.199 ал.1 т.3 пр.2 от ЗМВР, т.е. и санкционната норма е избрана
правилно от дисциплинарния орган. Самата заповед е издадена в 2-месечния срок
по чл.195 ал.1 вр.чл.196 ал.1 от ЗМВР от откриване на нарушението на
17.07.2017г – на 05.09.2017г.; тя е връчена на жалбоподателя срещу подпис съобразно
правилото на чл.210 ал.2
от ЗМВР.
При издаване на заповедта е
приложен правилно и материалния закон.
Съгласно чл.194 ал.4
от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител
отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на
служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение
на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от
служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние
обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. В тежест на
дисциплинарнонаказващият орган е да установи конкретни фактически
обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай от всички
безпротиворечиви гласни и писмени доказателства се установява, а и в нито един момент
не е оспорено от жалбоподателя, че той е извършли вмененото му дисциплинарно
нарушение, тъй като не е изпълнил служебното си задължение като автопатрул 393
да се яви на установъчен пункт на бул. „Сливница” до цирковата площадка в
гр.Варна в 04:00 ч и да присъства там до 04:30ч на 17.07.2017г, съгласно
Разпореждане рег. №439р-14594/2017г. Това нарушение правилно е квалифицирано от
дисциплинарнонаказващия орган като забавено или лошо изпълнение на служебна
заповед, за което съгл.чл.199 ал.1 т.2 пр.2 и 3 от ЗДМР е предвидено наказание
„писмено предупреждение” за срок от 3 до 6 месеца, с предупреждение, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение от същия вид в срока на
наложеното наказание, на държавния служител ще бъде
наложено по-тежко наказание. Точно в този смисъл е и съдържанието на оспорената
заповед, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” в специалния минимум на приложимия текст от 3 месеца.
При
това според настоящия съдебен състав никое от сочените от жалоподателя
основания за неизпълнение на служебната заповед не представлява изключващо
отговорността обстоятелство. Доказателства за получен сигнал, който е бил
проверяван от автопатрул 393 в процесния период на различно място, напр.
докладна, по преписката липсват, а и самият жалбоподател не е твърдял, че
такива съществуват. Липсата на работеща радиостанция в момента по никакъв начин
не освобождава жалбоподателя от изпълнение на служебната заповед да се яви на
разпоредения за обслужване участък, тъй като напускането му е можело да се извърши само със
съгласуване и разпореждане на съответното длъжностно лице, каквото е доказано,
че не му е давано от ОДЧ в Трето РУ. Ако и след като е взел решение да не
ползва личния си телефон като средство за комуникация на работното си място, за
да уведоми ОДЧ за възникнала спешна ситуация и да получи разрешение за
отклонение, то жалбоподателят е бил длъжен да изпълни разпореждане рег.
№439р-14594/2017г. и да се яви на определения установъчен пункт, което той
безспорно не е сторил.
При определяне размера на
наказанието ответникът е преценил тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата, и е изслушал
лично становището му, в резултат на което е наложил дисциплинарното наказание
по чл.199 ал.1 т.2 от ЗМВР в предвидения законов минимум от 3 месеца, което
според настоящия съдебен състав е съответно на тежестта на нарушението и е
адекватно да изпълни целите на наказанието.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а тази
на ответната страна следва да бъде уважена в размер на 400лв. на осн.чл.8 ал.2
т.3 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на осн.чл.172
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.М.Н., ЕГН **********,***, против Заповед №439з-189/05.09.2017г на
Началника на Трето РУ – Варна към ОДМВР, с която на осн.чл.199 ал.1 т.3 пр.2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от
3 (три) месеца.
ОСЪЖДА П.М.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: