№ 133
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№1090/31.05.2021г., подадена по пощата на
28.05.2021г. от П. Д. Т. с ЕГН:**********, от гр.К., кв.“В. Л.“№40, вх.Г, ет.1,
ап.49, чрез пълномощника му адв.Н.Р. – гр.Б., ул.“Г.“№1, вх.2, ет.3, ап.6,
против Определение №125 от 11.05.2021г., постановено по в.гр.дело
№1289/2021г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е оставена без
разглеждане жалбата на П. Д. Т. против отказа на ЧСИ да спре
производството по изп.дело №63/2014г. по описа на ЧСИ А. П. с рег. №.... с
район на действие ОС-Стара Загора, инкорпориран в съобщение изх.
№720/16.03.2021г. до П. Д. Т., като процесуално недопустима; П. Д. Т. е
осъден да заплати на „А. за с. на в.“ЕАД разноски от 300лв. и е прекратено
производството по делото. Жалбоподателят счита неправилно окръжният съд
да е приел жалбата му против отказа на ЧСИ да спре изпълнителното дело
като недопустима поради липса на правен интерес, тъй като към датата на
подаването й не е имало друга обезпечителна заповед, освен представената от
него от 02.10.2014г., с която е допуснато обезпечение чрез спиране на
изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника ЕТ“Л..“-заличен
1
търговец, а представената впоследствие с молба вх.№1024/21.04.2021г. нова
обезпечителна заповед от 21.04.2021г., освен, че е обжалвана от ответника по
обезпечения иск, касае допуснато обезпечение чрез спиране на цялото
изпълнително производство, и при евентуалната й отмяна производството би
се възобновило и срещу имуществото на ЕТ. Поддържа да не е налице
надлежно присъединяване на шест изпълнителни дела, съобразно
разпоредбите на чл.456 от ГПК. Навежда, че, макар и към датата на
възбраната имотът в с.А. да е бил собствен на трето лице, към датата на
обезпечителната заповед от 02.10.2014г. той вече е бил негов, при което,
независимо, че прехвърлителната сделка не може да се противопостави на
взискателя, образувал производството, същият е следвало да заяви тези си
права в производството по несъстоятелност, а и сделката е напълно
действителна за всички останали кредитори на същия длъжник. Застъпва и,
че с жалбата се цели защита на правата на физическото лице, а не на
заличения търговец, които качества са се слели със заличаването му. По
изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на
обжалваното определение, включително относно присъдените с него
разноски, и за решаване на спора по същество, като при необходимост от
събиране на допълнителни доказателства делото да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Ответникът по частната жалба „А. за с. на в.“ЕАД е депозирала чрез
пълномощника юрисконсулт Захариев писмен отговор на същата със
съображения за нейната неоснователност, според които правилно окръжният
съд е приел жалбата за недопустима поради липса на активна процесуална
легитимация за обжалване на постановения от ЧСИ отказ от страна на
физическото лице, което вече не притежава качеството на едноличен
търговец, считано от 24.10.2017г., когато е прекратено производството по
несъстоятелност на ЕТ“Л..“, и е постановено заличаването му, а дори и
физическото лице да има необходимата процесуална легитимация, то да е
лишено от правен интерес, с оглед разпоредбата на чл.739 във връзка с чл.735
от ТЗ. Поддържа в разпоредбата на чл.435 от ГПК да не е предвиден ред за
обжалване действията на ЧСИ на наведените в жалбата основания, като в
рамките на претенцията по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК съдът изпълнява
единствено контролно-отменителна функция и няма правомощия да се
2
произнася по въпроса за факти и събития, настъпили през изминал период,
засягащи правната сфера на заличен търговец, разглеждането на каквато
претенция е недопустимо. Счита, с оглед твърдението на жалбоподателя, че с
жалбата се цели защита на правата на физическото лице като самостоятелен
носител на права и задължения, правилно окръжният съд да е съобразил, че
към настоящия момент изпълнителното производство е спряно на основание
обезпечителна заповед от 14.04.2021г., поради което жалбата да е лишена от
правен интерес. Изложени са доводи и за неоснователност на жалбата против
отказа на ЧСИ за спиране на изпълнителното производство. Претендира се
частната жалба да бъде оставена без разглеждане като изцяло недопустима,
евентуално да се остави без уважение като неоснователна и да бъде
потвърдено атакуваното първоинстанционно определение.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното
развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима, противно на становището на ответника по
нея, касаещо жалбата против отказа на ЧСИ, а не настоящата частна жалба.
Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на страните,
намира следното:
Видно от приложените материали по изп.дело №63/2014г. по описа на
ЧСИ А. П. с рег. №.... и район на действие Окръжен съд-Стара Загора е, че то
е образувано по молба на взискателя „У. Б.“АД и представен с нея
изпълнителен лист от 14.12.2013г., издаден въз основа на Заповед
№1945/14.12.2013г. по гр.дело №2960/2013г. на Районен съд-К., с който Л. Д.
Т.а, П. Д. Т., „Л.“ЕООД, ЕТ“Л..“, „Л. к.“ЕООД и „Л. п.“ЕООД са осъдени
солидарно да заплатят на банката главница от 24191,27лв. по Договор за
банков кредит №... от 11.05.2004г. с анекси към него, договорна лихва от
6376,82лв., законна лихва върху главницата от 13.12.2013г. и разноски по
производството от 1064,77лв. С молбата е поискано принудителното
изпълнение да се насочи спрямо ипотекираните в полза на банката
недвижими имоти, сред които и застроен поземлен имот в с.А., собственост
на длъжниците-съпрузи Л. и П.Т.и, прехвърлен от тях на 20.12.2013г. на Р. П.
3
Н., която им го е прехвърлила обратно на 06.06.2014г. Върху същия е вписана
на 20.03.2014г. възбрана, описан е с протокол от 28.04.2014г. и изнасян на
публични продани, обявени за нестанали, поради липса на наддавателни
предложения, като на проведената за времето от 11.01.2021г. до 11.02.2021г. с
протокол от 12.02.2021г. за купувач е обявен наддавача А.Д.Д., на когото след
заплащане на предложената цена от 70561лв. е възложен с Постановление от
18.02.2021г., което няма данни понастоящем да е влязло в сила. С молба вх.
№03872/08.10.2014г. длъжникът П.Т. е представил обезпечителна заповед от
02.10.2014г., издадена въз основа на определение по т.дело №5191/2014г. на
СГС, с което е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителните дела
срещу имуществото на длъжника ЕТ“Л..“. С уведомление вх.
№03902/10.10.2014г. временният синдик на ЕТ“Л..“ е представил цитираното
Определение №9108 от 02.10.2014г. за налагане на обезпечителни мерки по
чл.629а,ал.1 от ТЗ в производство по несъстоятелност, образувано по молба
на С. К. П.. В изпълнение на представената обезпечителна заповед с
постановление от 09.10.2014г. ЧСИ е спрял принудителното изпълнение
спрямо длъжника ЕТ“Л..“, заличен, считано от 22.11.2017г., въз основа на
Решение от 24.10.2017г., с което на основание чл.632,ал.4 във връзка с ал.2 от
ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност. Въз основа на молба вх.
№1020/05.04.2018г., Договор за цесия от 06.11.2017г. и уведомления до
длъжниците и на основание чл.429 от ГПК, с постановление от 05.04.2018г.
като взискател на мястото на първоначалния е конституиран „А. за с. на
в.“ЕАД. С молба вх.№433/01.03.2021г. длъжникът П.Т. е поискал още веднъж
да бъде спряно производството въз основа на обезпечителната заповед от
02.10.2014г., с която е допуснато обезпечение чрез спиране на
изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника ЕТ“Л..“, мотивирайки
се с продължилите изпълнителни действия спрямо имота в с.А.. В отговор на
молбата на същия е изпратено съобщение с изх.№720/16.03.2021г., според
което изпълнителните производства срещу ЕТ“Л..“ са спрени, а имотът в с.А.,
възбранен и описан като собственост на третото лице Р.Н., е придобит от
длъжника П.Т. след посочените изпълнителни действия, поради което се
отказва спиране на изпълнителното производство спрямо този имот.
Съобщението е връчено на длъжника Т. чрез пълномощника му адв.Р. с писмо
с обратна разписка на 23.03.2021г. На 08.04.2021г. срещу така постановения
отказ е подадена по пощата на 06.04.2021г. от длъжника П.Т. жалба вх.№826.
4
След подаването й по изпълнителното дело е постъпила молба вх.
№1024/21.04.2021г. от длъжника Л. Т.а, с която е представена обезпечителна
заповед от 14.04.2021г., издадена съгласно определение по гр.дело
№4069/2021г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на иска на
длъжниците Л. и П.Т.и срещу взискателя „А. за с. на в.“ЕАД, че не дължат
изпълнение по процесното изп.дело №63/2014г. чрез спиране на изпълнението
по него. С постановление от 21.04.2021г. ЧСИ П. е спряла изпълнителното
производство.
С обжалваното Определение №125 от 11.05.2021г. окръжният съд е
приел жалбата за недопустима, тъй като: при получаване на Определение
№9108/02.10.2014г. по т.дело №5191/2014г. на СГС, с което е постановено
спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на ЕТ“Л..“, ЧСИ П.
надлежно е спряла действията срещу едноличния търговец и конкретни
такива срещу имуществото му не са предприемани; към настоящия момент
ЕТ“Л..“ като заличен търговец е несъществуващ правен субект и всякакви
възражения и претенции, свързани с правни действия и събития, засягащи
правната сфера на едноличния търговец, са изцяло недопустими, и, въпреки
че жалбата произхожда от физическото лице П.Т., в нея са наведени
единствено оплаквания по повод изпълнителни действия, засягащи него в
качеството му на едноличен търговец, каквото той, считано от 24.10.2017г., не
притежава; възраженията в жалбата засягат правни действия и събития,
настъпили в миналото, които не могат да бъдат предмет на производството по
чл.435,ал.2,т.6 от ГПК, и претенцията за спиране на изпълнителните действия
по отношение на фирмата или по отношение на нейна собственост е изцяло
безпредметна и несъстоятелна; обезпечителната заповед е била приведена в
изпълнение от съдебния изпълнител, което не е било пречка за провеждане на
изпълнителна процедура по отношение на обезпечението в с.А., тъй като то
никога не е било част от имуществото на едноличния търговец; към
настоящия момент изпълнителното производство е спряно на основание
обезпечителна заповед от 14.04.2021г. По тези решаващи съображения
жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено,
като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по нея разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 300лв.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена по пощата в
5
двуседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
длъжника П.Т., и е насочена против подлежащо на обжалване от длъжника
действие по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре
принудителното изпълнение по отношение на имота в с.А., постановен по
молбата с вх.№433/01.03.2021г. на Т.. Посочената разпоредба не релевира
конкретни основания, на които е допустимо да бъде обжалван този отказ,
противно на приетото от окръжния съд. Това е така, тъй като основанията за
спиране на изпълнението са предвидени в чл.432,ал.1,т.1-т.7 от ГПК, и
законосъобразността на отказа е обусловена от тяхната липса. В случая
жалбоподателят Т. счита, че допуснатото с Определение №9108/02.10.2014г.
по т.дело №5191/2014г. на СГС обезпечение и издадената въз основа на него
обезпечителна заповед от 02.10.2014г. за спиране на изпълнителните дела
срещу имуществото на длъжника ЕТ“Л..“ е основание за спиране на
изпълнението и спрямо имота в с.А.. Дали това е така е въпрос по същество, а
не по допустимостта на жалбата. Следва да се има предвид, че едноличният
търговец, съгласно чл.56 от ТЗ, е физическо лице. С регистрацията му като
едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от самото
физическо лице. Тя е необходима единствено с оглед неговото участие като
страна в търговските правоотношения с произтичащите от тях права и
задължения по Търговския закон. Неправилно в тази връзка окръжният съд е
приел, че претенции, засягащи правната сфера на ЕТ“Л..“ като
несъществуващ правен субект поради заличаване на търговеца, са
недопустими. Преценката дали предварителните обезпечителни мерки по
чл.629а,ал.1 от ТЗ във връзка с молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на ЕТ“Л..“ действат и в момента и обхващат и имота в с.А. е
такава по същество, а не по допустимостта на жалбата, изхождаща от П.Т.,
който като съществуващ правен субект, независимо от отпадане на
търговското му качество, е легитимиран и разполага с правен интерес да се
позовава на обезпечителната заповед, с която са наложени. Обстоятелството,
че приключването на производството по несъстоятелност с решение по
чл.735,ал.1 от ТЗ има за последица невъзможност да се осъществи
принудително изпълнение спрямо длъжника, на което се акцентира в
отговора на частната жалба, не лишава Т. от правен интерес да обжалва
отказа за спиране на изпълнението спрямо имота в с.А., тъй като, макар и
физическото лице вече да не отговаря за погасените, съгласно чл.739 от ТЗ,
6
задължения, поети от него в качеството му на едноличен търговец,
принудителното изпълнение по отношение на този имот продължава и няма
данни да е приключило с влизане в сила на постановлението за възлагането
му. Едва в случай, че принудителното изпълнение спрямо този имот
приключи с влизане в сила на възлагателното постановление, длъжникът Т.
би бил лишен от правен интерес да обжалва отказа за спиране на
приключилото вече изпълнение. Обстоятелството, че понастоящем
изпълнителното производство е спряно въз основа на обезпечителна заповед
от 14.04.2021г. по допуснато обезпечение на иск, както на длъжника Л. Т.а,
така и на жалбоподателя П.Т., не лишава последния от правен интерес да
атакува с жалба отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното
производство въз основа на обезпечителната заповед от 02.10.2014г., тъй като
се касае за друго наведено основание за спиране и за обезпечаване
реализирането на различни права посредством спирането.
Останалите съображения на окръжния съд и на страните са такива по
същество на жалбата срещу отказа за спиране на принудителното изпълнение,
поради което не следва да се обсъждат, тъй като поставеният за разглеждане
пред настоящата инстанция въпрос е свързан единствено с нейната
допустимост.
Обсъденото обосновава извода за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по жалбата.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение №125 от 11.05.2021г., постановено по
в.гр.дело №1289/2021г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Стара Загора за продължаване на
съдопроизводствените действия по жалба вх.№826/08.04.2021г. на П. Д. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8