Р Е Ш Е Н И Е
№ 77 04.12.2018г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На девети октомври 2018
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1202 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №
1161 от 04.06.2018г., постановено по гражданско дело № 1163/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване“ АД със седалище
гр. Пловдив да заплати на М.Г.Л. сума в размер на 179, 25 лева – получена без
основание по Фактура № ***900/06.12.2017г. за едностранно начислена
електроенергия за обект в гр. Бургас, клиентски номер ***950 и ИТН ***, ведно
със законната лихва от предявяването на иска на 14.02.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 350 лева, представляваща направените
по делото разноски.
Против постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД със седалище гр. Пловдив, с която претендира да бъде
отменено постановеното първоинстанционно решение като неправилно и да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени
претенциите на ищцата. В жалбата се посочва, че решението на съда е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Посочва се, че фактическите констатации на съда не
съответстват на обективната истина, а правните изводи не съответстват на
закона. В жалбата се сочи, че доказателствата по делото са тълкувани превратно
само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и
по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на
изложените по делото факти. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител депозира по делото писмено становище, с което не възразява по
разглеждане на делото в негово отсъствие и изразява становище по
основателността на претенцията.
Ответната
страна по жалбата – М.Г.Л. *** депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, с който се претендира да бъде потвърдено
атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Посочва се, че не е бил
осъществен в цялост предвидения от закона фактически състав за възникване на
правото на ЕВН да претендира от клиента си суми, едностранно начислени от него
въз основа на процедура по коригиране на сметки при констатирано въздействие
върху средствата за измерване на потребеното
количество енергия. Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание чрез своя процесуален представител
поддържа депозирания писмен отговор и изразява становище по същество на въззивната жалба, като счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
два обективно съединени иска от М.Г.Л. против „ЕВН България Електроснабдяване“
АД със седалище гр. Пловдив, с които претендират да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцовата страна сума в размер
на 179, 25 лева, представляваща заплатената от ищцата стойност по Фактура №
***900/06.12.2017г. за едностранно начислена електроенергия за обект в гр.
Бургас, клиентски номер ***950 и ИТН ***, ведно със законната лихва от
предявяването на иска на 14.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
По делото е
представен Констативен протокол № 312744 от 02.09.2016г., от който е видно, че
е извършена проверка на жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. И., бл.*, вх.*,
ет.* – ап.*и електромера на обекта е демонтиран за служебна експертиза.
По делото е
представен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 787/14.06.2017г., изд. от Български институт по метрология, от
който е видно, че при отваряне на електромера не са били констатирани конструктивни
изменения във вътрешността на електромера. Констатирано е наличие на окъсяване
между токовите клеми с мост от меден проводник чрез разпробиване
на клемореда, водещо до промяна на метрологичните
характеристики на електромера. Констатирано е, че метрологичните характеристики
и външния вид на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.
Пред
първоинстанционният съд е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза
от 09.05.2018г., от неоспореното заключение на която е
видно, че съгласно представения констативен протокол за метрологична експертиза
се констатира скъсяване между токовите клеми с мост от меден проводник чрез разпробиване на клемореда и
залепена пластика на отвора за изолиране на индикацията при отваряне на капака
на клемореда. В депозираното по делото заключение се
посочва, че електрическият ток е преминавал през допълнително монтирания
проводник и частично през електромера, а електромерът е отчитал частично
консумираната от ищеца електроенергия, тъй като са променени метрологичните
характеристики на електромера и е отчитал по-малко количество електроенергия, потребена от ищеца. Вещото лице посочва и обстоятелството,
че изчисляването на частично неотчетеното количество електрическа енергия е
извършено от доставчика съгласно условията на чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от
ПИККЕ. Вещото лице посочва и обстоятелството, че е представен график за период
от време – от 01.03.2015г. до 01.09.2016г., през който период е извършено
външното нерегламентирано въздействие върху електромера и в който попада
тримесечния срок за начисляване на неотчетената електроенергия по установената
от метеорологична експертиза грешка в показанията на електромера.
По делото е
представена и Разписка от 22.12.2017г., от която е видно, че дължимата сума от
179, 25 лева по Фактура № ***900 от 06.12.2017г. е заплатена от страна на М.Г.Л..
Този факт не се оспорва от ответното дружество.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по
правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата. С
обжалваното решение БРС е приел, че макар след измененията на ЗЕ и приемането
на ПИКЕЕ, вече да е налице законово основание за извършване на едностранна
корекция на сметката на потребител на услугата при неточно отчитане на потребената ел.енергия, поради липсата на регламентиран в
ОУ на ответното дружество ред за уведомяване на клиента за извършване на
корекцията на сметката по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и липсата на приети
правила, съгласно изискването по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, извършената
едностранно от ответника корекция на сметката на ищеца е незаконосъобразна,
поради което и заплатената от ищеца на ответника сума по тази корекция, е
платена без правно основание. С тези мотиви, първоинстанционният съд е приел за
установено по отношение на ответната страна, че ищцовото
дружество не дължи на ответната страна исковата сума.
По наведените
твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема
следното:
На първо място
съдът приема, че фактическата обстановка е установена и възприета от
първоинстанционния съд в пълнота и съобразно представените доказателства, а
правните изводи на съда съответстват както на нормативната уредба на доставката
на ел. енергия на потребителите, така и на преобладаващата съдебна практика по
въпроса за законосъобразността на едностранното извършване на корекции на
сметката на потребител, при констатирано неточно отчитане на измервателното
устройство. Ето защо, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
По повод
конкретно заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че независимо, че е налице валидно правно
основание за извършеното преизчисление, не са налице останалите предпоставки,
определени в задължителната практика на ВКС за извършване на едностранна
корекция на сметката на ищеца.
Настоящият
съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ, крайният потребител продава ел. енергия при публично
известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметката, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ. В случая се касае за единна нормативна база, произтичаща
от законовата разпоредба в ЗЕ, правилата
въведени с ПИКЕЕ и общите условия, касаещи задължение за крайния снабдител с
ел. енергия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по смисъла на чл. 98а от ЗЕ и
да създаде правила по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството ел. енергия,
регламентиращи принципите за измерването й.
В този смисъл с
изменението в Закона за
енергетиката, считано от 17.07.2012г., и приемането на ПИКЕЕ,
съществува законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките
на потребителя. Същевременно обаче общите условия не са съгласувани с
направените изменения в другите два акта, поради което, както правилно е приел
първоинстанционния съд, че промяна в общите условия в този смисъл към момента
не е налице, поради което въззивното дружество не може да извършва едностранна
корекция на сметката на потребителя. В общите условия, действащи между страните
за процесните периоди от време, не е предвиден такъв ред за уведомяване на
клиента, който е една от материалноправните предпоставки за извършване на
едностранна корекция. Посочената от въззивника разпоредба на чл. 28, ал. 2 от
Общите условия, регламентира уведомяването на клиента за вече начислените суми
при извършената корекция на сметката, които следва да бъдат заплатени. Тази
разпоредба обаче не е съобразена в новите законови изисквания - чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ, съгласно който ОУ задължително съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ. Граматическото тълкуване на посочената разпоредба води
до извода, че редът за уведомяване следва да е предхождащ корекцията и да е по
време на нейното извършване. В Решение № 111/17.07.2015г., по описа на ВКС на
РБ, постановено по т. дело № 1650/2014г. е посочено, че едностранни корекции са
допустими само, ако крайният снабдител е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ – да предвиди в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за доставената електрическа енергия. Мотивиран от
изложеното, съдът счита, че не може да се приеме за основателен доводът на
страната за наличие на предвиден в ОУ ред за уведомяване, съобразен с новите
законови правила. В тази връзка неоснователно е позоваването на въззивното
дружество на Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 961/2016 г., II т.о. - в решението не е развита твърдяната от
жалбоподателя теза, че старите общи условия на крайните снабдители съдържат
изричен ред за уведомяване на клиентите, който изпълнява изискването на чл. 98,
ал. 1 т.6 от ЗЕ. Посоченото решение се отнася за друг доставчик на
електроенергия и касае въпрос, относно необходимостта от доказване на виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила измененията и
допълненията на ЗЕ и ПИКЕЕ. В настоящия случай, ОУ на въззивното дружество не
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, същите не са приведени в съответствие с новоприетата
нормативна уредба, поради което не са налице предпоставките за коригиране на
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия.
Безспорно е, че
в Раздел ІХ от
ПИКЕЕ (чл. 47 – чл. 51) са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия
и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена енергия. С Решение № 1500/06.02.2017г.,
постановено по гр. д. № 2385/2016г. по описа за 2016г. на ВАС, 5-членен състав,
голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, но тъй като тази отмяна е в
сила занапред - от датата на обнародване на решението в Държавен вестник, за
процесния период разпоредбите на ПИКЕЕ намират приложение.
По делото е
безспорно, че при извършена проверка на недвижим имот, собственост на ищцовата страна по делото е съставен констативен протокол,
съгласно който електромера, който се намира в проверявания обект е демонтиран и
изпратен за метрологична експертиза, съгласно чл. 47, ал. 5
от ПИКЕЕ (отм.). От представения по делото констативен протокол от
метрологична експертиза се установява, че е осъществяван достъп до вътрешността
на електромера и е налице окъсяване между токовите клеми с мост от меден
проводник, чрез разпробиване на клемореда,
водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера, като в
резултат на тази манипулация електромерът отчита по – малко от консумираната
електроенергия. В тези случаи обаче - когато е установена манипулация в СТИ,
приложим е редът на чл. 48, ал. 2
от ПИКЕЕ, съгласно който, корекцията се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който
отговаря на изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ и
е съставен в присъствието на органи на полицията и е подписан от тях. Тези
нормативни изисквания не са спазени. При изготвянето на протокола не са присъствали
полицейски служители, които да подпишат протокола и така да му се придаде
задължителна обвързваща съда доказателствена сила. Поради това конкретният
представен по делото констативен протокол не е годно доказателствено средство,
което да установи наличие на неправомерна намеса в средството за измерване.
По делото
безспорно се установява и обстоятелството, че ищцата е заплатила дължимата сума
след като е получила съобщение за начислената й корекция. В този смисъл и
предвид обстоятелството, че представения констативен протокол не е годно
доказателствено средство, което да обуслови задължение за ищцовата
страна, БОС намира, че по правилата на неоснователното обогатяване е заплатено
нещо без основание, поради което и следва да бъде осъдена ответната страна да
върне посочената сума.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено направеното искане от страна на
ответната страна по въззивната жалба да бъдат присъдени направените разноски в
размер на 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, и
осъществената активна процесуална защита, не са налице основания за намаляване
на размера на разноските на въззиваемата страна за
адвокатско възнаграждение. Същият е определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което не следва да бъде редуциран.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1161 от 04.06.2018г.,
постановено по гражданско дело № 1163/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
АД със седалище гр. Пловдив, ЕИК *********, адрес на управление гр.
Пловдив,, ул. „Христо Г. Данов“ 37, да заплати на М.Г.Л., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокат Георги Стоянов сумата от 300 (триста)
лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.