№…….. 25.02.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-ви състав,
в закрито заседание на двадесет и пети февруари през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 12788
по описа на съда за 2021
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Е.М.“ ЕООД, длъжник по изпълнително дело № 20208510401739 по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 на КЧСИ, който обжалва отказа
на съдебния изпълнител да намали размера на приетите разноски за адвокатски
хонорар на взискателя, както и събраните върху тези суми пропорционални такси в
изпълнителното производство. Навеждат се съображения за недължимост на сумите
за адвокатско възнаграждение, а при алтернативност за прекомерност на същите,
както и за неправилно изчисляване на таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, като се излагат подробни съображения. Моли съда да отмени
постановлението на ЧСИ за събиране на сумата от 480 лева над минималния размер
на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съответно намали дължимите пропорционални такси, като при условията на чл. 438
от ГПК спре изпълнението по посоченото изпълнително дело. Претендира сторените
деловодни разноски.
Взискателят Ц.В.Т.
не е подал възражения срещу жалбата. Такъв е постъпил от АД „В.И Л.“,
представлявани от адвокат Б. Л., който оспорва подадената от длъжника частна
жалба като неоснователна и излага подробни съображения в подкрепа на заявеното
становище, включително и за регистрацията на дружеството по ЗДДС и
необходимостта от начисляване на ДДС към определеното адвокатско
възнаграждение.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага
аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20208510401739 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
било образувано по молба на Ц.В.Т. от 15.09.2020 г., подадена чрез адвокатска
кантора М., Адвокатско дружество „В.И Л.“ и адвокат Б. Л.. Със същата молба било
направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист, като били претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение, предоставено на взискателя като безплатно по чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 480 лева.
С молбата бил
представен изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 10715 по описа за
2019 г. на Районен съд, гр. Бургас, с който в тежест на частният жалбоподател били
възложени следните суми – 360 лева разноски за адвокатско възнаграждение, както
и сумата от 50 лева, заплатена държавна такса.
С молбата били
представени също договор за правна защита и съдействие и пълномощно от
10.09.2020 г., с което взискателят упълномощавал АД „В.И Л.“ да го представлява
в изпълнителното производство, съгласно който, предвид това, че упълномощителят
бил материално затруднено лице, правната защита му се предоставяла безплатно,
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2, от ЗА.
С допълнителна
молба от 16.09.2020 г., взискателят направил искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в ОББ, като възложил на съдебния изпълнител
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника да изпълни доброволно задължението си, за което му
била изпратена покана за доброволно изпълнение, която последният получил на 17.07.2020
г. В същата покана, извън сумите по посочения изпълнителен лист, били посочени адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева, както и разноски по изпълнението в размер
на 193,20 лева.
В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева за образуване
на изпълнителното производство, както и по отношение изчисляването на таксите
по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление
за разноските от 23.09.2020 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера
на приетите по изпълнителното дело разноски, в това число за процесуалното
представителство на взискателя.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 24.09.2020 г., а жалбата срещу него
била подадена на 29.09.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния
съдебен изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно
от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец септември
2020 г.). Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда от лице, овластено
да търси защита от принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол (постановление за определяне на разноските), като е внесена и дължимата
държавна такса.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна що се касае до размера на
определеното в полза на пълномощниците на взискателя адвокатско възнаграждение.
Отговорността за разноски в изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, както и по глава VII (чл.
78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС
№ 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по
изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването
на други действия, а съгласно ал. 2 размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра
на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79 от ГПК разноските за изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно
разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й актуална към месец септември 2020 г. е 200 лв.
за образуване на делото и за по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв.,
и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7.
Извън посоченото в така очертаната законодателна
рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат единствено
в случая, когато такива са сторени. Горното означава не само те да са
договорени между взискателя и съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му
представителство в изпълнителното производство, но и да са реално платени,
респективно да е договорено процесуално представителство при условията на чл.
38, ал. 1 от ЗА. В случая представения договор за правна защита и съдействие е
сключен с оглед образуваното изпълнително дело и урежда отношенията между
упълномощителя и упълномощения с оглед принудително събиране на вземането по
издадения изпълнителен лист. Извън това, в случаите на предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, на което и да е от предвидените с тази
норма основания, съдът, респективно органът на принудителното изпълнение
определя дължимото на адвоката възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.
38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА и в размер не по-нисък от
предвидения с действащата към този момент Наредба на Висшия адвокатски съвет за
съответния вид работа. Следователно, в случая е приложима Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, в последната
й редакция от 31.07.2020 г. В случая, предвид извършените от взискателя, чрез
пълномощниците му действия за принудително събиране на вземането, следва да се
приеме, че на същите се следва единствено възнаграждението по чл. 10, ал. 1, т.
1 от Наредбата, а именно 200 лв. за образуване на делото. Що се касае до
съображенията, изложени от пълномощника на взискателя, че в така присъденото
адвокатско възнаграждение следва да е включен ДДС, същите са неоснователни.
Разпоредбата на § 2а от Допълнителнителните разпоредби на Наредбата, намира
приложение единствено когато адвокат и клиент договарят заплащането на
предоставяната услуга. В настоящия случай, тази разпоредбата би била спазена в
случаите на предоставяне на възмездна правна помощ, когато в договореното и
заплатено от клиента адвокатско възнаграждение е включен ДДС. Упълномощения от
жалбоподателя адвокат и дружество не са договорили и получили плащане на
предоставената на взискателя услуга, договорена като безплатна, като в този
случай за положения от адвокатът труд следва да се определи адвокатско
възнаграждение от съответния орган на съдебната власт, в случая от органа на
принудителното изпълнение. Съгласно чл. 2, т. 1 от действащия ЗДДС, с ДДС се
облага всяка облагаема възмездна доставка на стока или услуга, в това число и
възмездно предоставената правна помощ. Независимо от посоченото, не е в
правомощията на съдебния изпълнител да начислява ДДС. Съгласно чл. 86 ЗДДС,
данъкът се начислява от регистрираното лице – доставчик на услугата. (в
идентичен смисъл е и Определение на ВКС № 731 от 9.10.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5256/2014 г., III г. о.). Съдебният изпълнител не е доставчик на услугата,
а следва да извърши преценка за размера на дължимото възнаграждение на
договорената услуга с конкретните обстоятелства по делото. При това положение,
нормата на § 2а от ДР на Наредбата намира приложение при свободното договаряне
между адвокат и клиент, но не и при произнасяне от съдебния изпълнител по реда
на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Неснователни се явяват доводите в жалбата, касаещи неправилно определяне
дължимите такса по чл. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. Съгласно сметка № **********, същите са определени върху материалния интерес
от 410 лева в размер на 41 лева, върху която сума е начислен 20 % ДДС, а именно
- 8,20 лева, с което общият размер на таксата е от 49,20 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна
що се касае до определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя, в която част следва да бъде уважена
и оставена без уважение в останалата си част.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски валидно е направена
само от страна на жалбоподателя.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото
си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията
и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче
не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на
такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител.
Претенцията за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски за адвокатско
възнаграждение, направена от процесуалния представител на взискателя е
неоснователна. Последният не е страна в производството, поради което и извън
изрично предвидените в закона случаи, както и извън процесуалното
представителство на надлежна страна, няма право на разноски в производство.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 23.09.2020 г., с което е отказано
намаляване на приетата за събиране сума от
480 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по предоставена
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА правна помощ на взискателя по изпълнително
дело № 20208510401739, и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя Ц.В.Т. от 480 лева на 200 лева.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника „Е.М.“
ЕООД срещу постановление за разноските от 23.09.2020 г. по изпълнително дело № 20208510401739 по описа
на ЧСИ М.П., в частта досежно намаляване на размера на дължимите пропорционални
такси по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ без уважение претенциите на частния жалбоподател „Е.М.“ ЕООД и на процесуалния представител
на взискателя АД „В.И Л.“, за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователни.
Препис от настоящето решение да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………… 2. …..………