№ 75
гр. Чирпан, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20225540200218 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Г. Д. И., ЕГН **********, с
адрес: **, против НП № 22 - 0375- 000157/ 08. 06. 2022г., издадено от И. Димитров
Димитров на длъжност Н. група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР с което му е наложено
административно наказание по чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде
отменено изцяло, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че
жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП № 22 - 0375- 000157/ 08. 06. 2022г., издадено от И.
Димитров Димитров на длъжност Н. група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, е наложено на
жалбоподателя административно наказание по чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на
200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, затова че: “ на 27.04.2022 г. в
01.05ч.в гр. Чирпан на ул. Д-р Петър Генов до № 43 в посока юг – север, управлява
собственият си лек автомобил марка „**“ модел ** с рег. № **, като при извършената
проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 19.04.2022 г. На
осн. чл. 143 ал. 10 от ЗДВП-служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
1
средства, със служебно отразяване в АИС КАТ-регистрация, за които е получено
уведомление от гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането с №
19219/ 2022г., по случая е съставен АУАН серия GA №384637 и е образувана преписка рег.№
375ЗМ-138/22г.по описа на РУ Чирпан, която е докладвана в Районна прокуратура
гр.Стара Загора,Териториално отделение-Чирпан, на 09.05.2022 г. в РУ Чирпан е
постъпило постановление за отказ да се образува наказателно производство
№4675/05.05.2022 г. по описа на Районна прокуратура гр.Стара Загора, Териториално
отделение-Чирпан с мнение за налагане на административно наказание. Водача И. е бил
наясно с обстоятелството, че липсата на договор „гражданска отговорност“ води до
прекратяване на регистрацията на автомобила, деянието не е маловажен случай по чл.28
от ЗАНН, при индивидуализиране на наказанието е съобразен чл.27 ал.2 от ЗАНН, е
извършил:
1) управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е
нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДВП
В това НП изрично е посочено, че то се издава във връзка с Постановление за отказ
да се образуванаказателно производство№ 4675/ 05.05.2022 г. по описа на РП Стара Загора,
ТО Чирпан и Преписка № 375ЗМ- 138/ 2022 г. по описа на РУ Чирпан.
Видно от приложените по делото доказателства се установява, че за същото деяние
е съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA №384637,
съставен на 27. 04. 2022 г. с актосъставител П. Д. С. на длъжност мл. автоконтрольор при
ОД на МВР Ст. Загора и свидетел - очевидец И. Ч. Т. .
Съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства не може да бъде установено по един безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е формално, на просто извършване и може да бъде извършено само
при форма на вината - пряк умисъл.
По делото липсват доказателства такъв да е бил налице. Липсват данни
собственикът на лек автомобил марка „**“ модел ** с рег. № **, жалбоподателят Г. Д. И. да
е бил надлежно уведомен, че регистрацията на превозното средство е била служебно
прекратена на 19.04.2021 г., каквото изискване съществува в чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В случая
доказателствената тежест е на наказващия орган. От тук и не може да се приеме, че водачът
на автомобила – жалбоподателят е бил уведомен за това обстоятелство.
Ето защо, следва да се приеме, че у жалбоподателя е могло да бъде формирано
само предположение, че регистрацията на автомобила може да бъде служебно прекратена,
но не и знание, че това е станало.
В случая липсва субективния елемент вина, тъй като няма съставено уведомление
до жалбоподателя за прекратяване на регистрацията на МПС което да е достигнало до него.
Деянието е съставомерно само при форма на вина пряк умисъл тоест, ако водачът знае за
прекратената регистрация на управляваното МПС, а съзнаването на това обстоятелство не е
установено, тъй като водачът –собственик не е уведомен за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС.
Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва като
2
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а когато според признаците на чл. 9, ал. 2 от
НК се прецени от компетентните по НПК органи, че същото няма необходимата степен на
обществена опасност, едва тогава се реализира административно наказателната отговорност,
но при условие да са изпълнени всички признаци по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН. Служебното
прекратяване на регистрацията означава, че за издаване на този административен акт не се
образува административно производство с уведомяване на неговия адресат. Ето защо и
законодателя изисква той да бъде известен за постановеното прекратяване на регистрацията,
което не е длъжен, нито могъл да предполага, тоест да съзнава. Непредпазлива вина към
формалните деяния не съществува в законодателството, в правната теория и съдебната
практика и не се подкрепя от чл. 7, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния се наказват винаги,
освен ако изрично е изключена административно наказателната отговорност. Обратен е
принципа в НК, а именно, че непредпазливите деяния се наказват, само ако е предвидена
наказуемост за тяхното извършване. Оттук следва, че в специалните административно
наказателните разпоредби за резултатните административни нарушения, извършени при
форма на вина непредпазливост, не е необходимо да се предвижда изрично наказание по вид
и размер. Нищо повече и нищо друго не следва от чл. 7, ал. 2 от НК, особено като се има
предвид, че в ал. 1 изрично е казано, че са валидни и двете форми на вина, а в чл. 11 от
ЗАНН се препраща към НК по въпросите за вината. Тя е субективно отношение към
деянието или към деянието и неговия резултат, а деянието конкретно човешко поведение
/действието или бездействие/, докато причинения от него резултат е обективен признак на
състава на наказателната разпоредба. Вината е необходим признак на всяко правонарушение
– престъпление или нарушение, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от НК и чл. 6, ал. 1 от ЗАНН.
Вината се формира към момента на извършване на деянието, тя е само една по своята форма
и не зависи от това дали е предвидено наказание за непредпазливото причиняване на
съставомерен резултат или не. Едно деяние се определя правно като престъпление или
нарушение, когато е обществено опасно/нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание или с углавно
наказание - това са признаците, на които конкретно поведение следва да отговаря, за да бъде
основание за ангажиране на наказателна отговорност. Едва след като се установи, че има
всички тези признаци и ако е предвидена едновременно наказателна и административно
наказателна отговорност, се пристъпва към разграничението между престъпление и
административно нарушение, според обективните признаци на чл. 9, ал. 2 от НК, което е в
компетентност на органите по НПК, тъй като наказателната поглъща административната
отговорност.
Отношението към деянието е съзнаване на неговата обществена опасност– деецът
съзнава, че поведението е противно на онова, което законът изисква при определени
обстоятелства, когато знае или допуска тяхното съществуване / чл. 11, ал. 2 условия първо
НК вр. с чл. 14, ал. 1 от НК вр. с чл. 11 ЗАНН/ Формалните правонарушения се извършват,
чрез действия или бездействия, които са противни на поведението, което законът свързва с
определени обстоятелства и по силата на чл. 14, ал. 1 от НК, за да бъде осъществен умишлен
3
формален състав деецът следва да съзнава / да знае или да допуска съществуването/ на
всички съставомерни обстоятелства. За формалните деяния вината не може да включва и
отношение към резултата, защото те такъв обективен признак нямат. Оттук достатъчно е да
се прочете определението за непредпазлива вина по чл. 11, ал. 3 от НК, за да се изясни, че
вида наказание няма правно значение, и че вината към формалните правонарушения не
може да бъде непредпазлива. Съзнаването на един наказуем състав определя дали
осъществяването му е извършено, чрез умишлено деяние. Не знанието дори само на един
елемент изключва умисъла към престъплението/нарушението и настоящия случай е именно
такъв, тъй като регистрацията се прекратява служебно, но не и по силата на закона. Същото
правило важи и за резултатните състави, тъй като резултата е техен обективен признак.
Съответно в чл. 11, ал. 2 условие второ от НК се изисква този резултат да се предвижда
преди да е настъпил, за да се формира отношение към него / умисъл/. Обратно – в чл. 11, ал.
3 от НК е посочено, че отговорност се носи и тогава, когато не предвиждането на този
резултат или увереността, че той няма да настъпи, се дължат на отсъствие на представи у
дееца за фактите, които в съчетание с поведението му ще го предизвикат, въпреки
обективната възможност и задължението да ги съзнава и предвиди.
Водим от горните мотиви съдът прие също, че повдигнатото срещу жалбоподателя
обвинение не е доказано от субективна страна.
По разноските:
Жалбоподателят, е направил искане до съда за присъждане на разноски. Съгласно
нормата на чл.63д, ал, 1. от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
препраща към чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт, разноските в производството се възстановява от бюджета на органа,
издал отменения акт. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице,
в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат от възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващия орган, а в случая това е ОДМВР Стара Загора.
Съдът е длъжен да се произнесе по възражението на въззиваемата страна за
прекомерност.
Приложима за определяне на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г, препращаща към разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2,
тъй като се взема предвид размера на наложената глоба в размер на 200,00 - следователно
минималното възнаграждение е 300. 00 лева, т.е. повече от колкото е изплатеното
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 22 - 0375- 000157/ 08.06. 2022г., издадено от И. ** на
длъжност Н. група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на Г. Д. И., ЕГН **********, с
4
адрес: **, е наложено административно наказание по чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес:
**,направените по делото разноски в размер на 250,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5