№ 9529
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110141140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД против „ЕВРОИНС“ АД. Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, като констатира, че исковата молба е редовна, намира, че следва да състави
проект за доклад на делото.
Доказателственото искане на страните за допускане на писмени доказателства е
основателно.
Следва да бъде приложено към настоящото ч.гр.д. № 44321/2023 г. по описа на СРС,
141 с-в.
За неоснователни съдът намира искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането
за допускане на САТЕ, доколкото не се спори по фактите, които ще се доказват с исканите
доказателствени средства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Образувано е по предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу „ЕВРОИНС“ АД осъдителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 411 от
Кодекса за застраховането (КЗ) за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 3 021.48 лева, представляваща регресна претенция за половината част от изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1809-18-600504, която щета е
образувана за вреди по л.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, причинени при ПТП,
1
настъпило на 17.01.2018г., на територията на Република Германия, причинено виновно от
водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, с прикрепено ремарке с рег.
№ Р 0773 ЕЕ, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, който при управление на товарния автомобил реализира ПТП с извършващия
маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2023г., до
окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44321/2023г. по описа на СРС, 141 състав.
Ищецът твърди, че на 17.01.2018г. на територията на Република Германия, е
настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ,
застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с
прикрепено ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който при управление на товарния автомобил
реализира ПТП с извършващия маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с
рег. № КТМХ 500. За настъпилото произшествие в Република Германия били изготвени
нужните документи. Щетата по увредения лек автомобил била определена на база
представени фактури и калкулация, като била предявена по претенция Зелена карта BECS и
същата била заплатена от ищеца в левова равностойност от 6 042,96 лева. Сочи, че към
датата на произшествието за т.а. „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ е действал договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с
ищеца ЗК „Лев Инс“ АД по полица № BG/22/117000873583 със срок на действие
31.03.2017г.-29.03.2018г. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът
е встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ,
който бил ответника, съгласно полица № 61208123 със срок на валидност 30.03.2017г. –
29.03.2018г. за половината / ½ част/ от изплатеното от ищеца обезщетение. Обосновава, че
според съдебно решение на Федералния съд на Германия от 27.10.2010г., тъй като събитието
е настъпило на територията на Република Германия, то приложимо било немското право,
според което – чл. 59, пар. 2, изречение 1VVG a.F /Застрахователния кодекс на Германия/
щетите трябвало да се поделят между двамата, тъй като застрахователните компании заедно
формирали двойна полица, а комбинацията от влекач и ремарке трябвало да се разглеждат
като една оперативна единица. Посочва, че съгласно пар. 7, 17 и 18 StVG собствениците и
водачите на ремарке също трябвало да носят отговорност за участието им, което трябва да
бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица. Тъй
като те били управлявани от един водач, счита, че е приложимо застрахователното покритие
за двете. Заявява, че поканил ответникът да плати обезщетение в размер на търсената сума,
представляваща ½ част от платеното от ищеца обезщетение, но получил мотивиран отказ.
Обосновава правният си интерес от иск с довод, че има издадена в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44321/2023г. по описа на
СРС, 141 състав, срещу което длъжникът-ответник подал възражение. При тези доводи моли
искът да бъде уважен. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът признава, че между него и собственика на
ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорват механизма
на настъпване на ПТП, причинените вреди и размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение. Твърди обаче, че отношенията между влекача и ремаркето следва да се уредят
на база разпоредби от Регламент № 593/2008 и Регламент 864/2007 на ЕП и Съвета за
извъндоговорната отговорност, а не от правото на мястото по настъпване на събитието.
Обяснява, че поради приложението на българското право и по-конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ
вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с
притежаваното и ползвано теглещо МПС. По тази причина счита, че не следва да носи
отговорност по иска и същият следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исканията си,
включително, че ищецът е застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ,
валиден към датата на произшествието; че за ремаркето има договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валиден към датата на ПТП; че е
настъпило застрахователно събитие (ПТП) по описания в исковата молба начин, време и
място, включително, както и че произшествието представлява покрит застрахователен риск;
че са причинени имуществени вреди от деликта на пострадалото МПС, техният вид и
стойност, както и причинно - следствената връзка между деянието и вредите; изпълнение на
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 100% от
щетите.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже плащане
на предявеното регресно вземане.
За безспорни между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се
отделят следните обстоятелства: че между ответника и собственика на ремарке с рег. № Р
0773 ЕЕ е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е застраховател по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с
рег. № Р 3706 ВТ, валиден към датата на произшествието; че на 17.01.2018г. на територията
на Република Германия, е настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка „Волво“, модел
„ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, с прикрепено ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който при управление на
товарния автомобил реализира ПТП с извършващия маневра за паркиране лек автомобил
„Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, представляващо покрит застрахователен риск; че
на лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500 вследствие на ПТП са били
причинени твърдените щети на посочената стойност; че ищецът е заплатил на 100%
обезщетение за вредите по л.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500 по предявена по
претенция Зелена карта BECS в левова равностойност от 6 042,96 лева.; че ищецът е
3
поканил ответника да плати ½ част от платеното от него обезщетение, но ответникът е
отказал плащане.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото ч.гр.д. № 44321/2023 г. по описа на СРС, 141 с-в.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на ищеца и неговия адвокат, че ако отсъстват повече от месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за
разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за 11.03.2025 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4