№ 1084
гр. Б., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120203309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. К. с ЕГН ********** от ... против
наказателно постановление №22-0769-001503 от 28.07.2022г. издадено от
Началник група към ОД МВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което за
нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от
2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
били отнети 12 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за неправилност на НП.
Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е управлявала автомобила
участващ в ПТП, поради което и не е пожелал да бъде тестван с техническо
средство Дрегер за употреба на алкохол. Сочат се нови гласни доказателства.
Моли се съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично
и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажират се нови доказателства и излага подробни и обосновани
съображения за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител ЮК,
1
представя писмени доказателства по съществото на спора. Не се претендират
разноски за ЮК възнаграждение.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и
прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (нов) (видно от посочената в НП дата
на връчването му на жалбоподателя-18.08.2022г, а жалбата е входирана в
сектор ПП на 29.08.2022г (лист 3 от делото). Подадена е от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от
закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира
за установено следното:
На 24.04.2022г, около 16,24 часа, в гр.Б., по ул.“М.“ в посока ..., в
кв.“Победа“, в лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№...
собственост на П. И. К. с ЕГН ********** като пътник се возело лице
(неустановено по делото), а водач бил жалбоподателят. Навлизайки по ул.“Ч.“
(главен път) и пренебрегвайки знака „Стоп“ лекият автомобил марка „Форд“
модел „Галакси“ бил блъснат странично от друг лек автомобил марка „Ауди“
с рег.№.... При сблъсъка лекият автомобил марка „Форд“ се завъртял и се
преобърнал по таван. От мястото където се возел пътникът, от предната дясна
врата на автомобила марка „Форд“ излязло лице, което поело по ул.“Ч.“, в
посока ж.к.“М. Р.“. В по-късен момент от лекия автомобил марка „Ауди“
излезли водачът му и свидетелят А. К., като последният се возел отпред, на
дясната седалка като пътник. Двамата видели как от лекия автомобил марка
„Форд“, от седалката където седял водачът излязъл жалбоподателят. Имал
наранявания по лицето. Започнала разправия между жалбоподателя,
свидетеля К. и неговия шофьор. По това време по бул.“Ч.“ се движел
полицейски автомобил. Полицаите в него видели ПТП. Свидетелят Х. Х. и
неговият колега установили водача на преобърнатата кола, тъй като тя била с
2
приоритет, като счели, че има пострадал. При направена проверка за алкохол
на водача на лекия автомобил „Ауди“ пробата се оказала отрицателна.
Другият водач–жалбоподателят бил облечен с тъмна фланелка с къс ръкав,
като на левия ръкав имало надписи с латински букви. Свидетелят К. посочил,
че именно мъжът с тъмната фланелка с къс ръкав бил водачът на лекия
автомобил марка „Форд“. Полицаят пожелал да го изпробва за алкохол, но
жалбоподателят отказал. Заявил, че не той е управлявал автомобила, а друго
лице. Полицаите прегледА. записите от камерите и установили, че водач на
преобърнатия лек автомобил е било лице облечено с тъмна фланелка, на
левия ръкав на която имало надписи на латиница. ПоказА. на водача на лекия
автомобил марка „Форд“ записите, но жалбоподателят отново отричал да е
управлявал. Предвид създалата се суматоха и присъствието на множество
хора на мястото на инцидента, полицаите поканили жалбоподателят да ги
придружи в сградата на І-во РУ-Б.. Последният пристигнал със собствен
транспорт и там на място му бил съставен акта за установяване на
административно нарушение (лист 6 от делото), в който като правна
квалификация на нарушението била вписана нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
На водача–жалбоподател му бил даден талон за изследване на кръв (лист 7 от
делото), в който бил посочен като час да се яви в УМБАЛ-Б. 19,40 часа на
24.04.2022г. По преписката няма данни жалбоподателят да е дал кръв за
химически анА.з.
С акта му било отнето СУМПС, контролния талон и му били снети двете
регистрационни табели.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на акта и другите писмени доказателства на 28.07.2022г било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била
пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че
водачът и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен
анА.затор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му. Административнонаказващият орган въз основа на
констатациите описани в НП преценил, че са нарушени разпоредбите на
чл.174 ал.3 предложение първо от ЗДвП и наложил на водача К.
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и го лишил от право
3
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като и от
представените фотоснимки и видеозаписи от охранителни камери на Община
Б..
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А. К., тъй като същият е
очевидец на нарушението, като пряко и непосредствено е възприел
излизането на жалбоподателя от лекия автомобил и то от седалката на водача
в същия. Предоставените записи от охранителни камери в действителност
посочват, че преди катастрофата, в лекия автомобил марка „Форд“ на
предната седалка има две лица, като само водачът е с тъмна на цвят фланелка
с надписи с латински букви на левия ръкав. Това е възприел и свидетелят Х.
като пред съда поради отдалечеността във времето от процесната случка
погрешно в показанията си определи тези надписи върху ръкава като
татуировка на ръката на водача. Това обстоятелства бе използвано от
свидетелката А. –майка на жалбоподателя, която в показанията си потвърди,
че синът й е бил пътник в колата, а водач в нея били бъдещ купувач на
същата, който имал татуировка на лявата ръка и бил с къс ръкав фланелка.
Съдът не дава вяра на нейните показания, като ги счита за пристрастни и
противоречащи на останА.те доказателства събрани по делото. Съдът не даде
вяра и на показанията на свидетеля С.. Същият твърди, че е пътувал в автобус
по автобусна линия „Б11“ и катастрофата станала на 10 метра от спирката.
При слизането си видял как едно момче с къс ръкав и с татуировка, с къс
панталон излязло от колата и хукнало да бяга. Тези показания обаче са в
противоположност на видеозаписите от камерите, от където се вижда, че
автобусът преминава покрай местопроизшествието впоследствие и вече
лицето, което се е возело на предната седалка като пътник е излязло от
колата. Съдът намира, че и показанията на свидетеля С. са пристрастни и в
подкрепа на защитната теза на жалбоподателя.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на
наложените административни наказания и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
4
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –Р. П.–началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Б., която към 20.12.2021г е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г на
министъра на вътрешните работи (лист 15 и 16 от делото). Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице-младши автоконтрольор към сектор „ПП“–
ОДМВР–Б., който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анА.затор или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две
години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата
съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо
обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
5
медицинско изследване или доказателствен анА.затор, се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от
02.06.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се
запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ
да избягват контрола за нА.чие на алкохол/наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ
и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174,
ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от
приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че
въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че
му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване не се е явил в
МБАЛ-Б. в предвидения срок. Съдът намира, че както в АУАН, така и в
описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е
индивидуА.зирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се
защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото
му нарушение, поради което и административнонаказателната му
отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "нА.чието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена
Справка за водач (л.13-14), се установява, че процесното нарушение далеч не
е първо такова на К., а тъкмо напротив - до датата на нарушението същият е
бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата с
общо 8 влезли в сила НП и 8 фиша – т.е. неговата лична обществена опасност
също е висока.
6
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуА.зирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
чл.63д ал.4 от ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0769-001503 от
28.07.2022г. издадено от Началник група към ОД МВР-Б., сектор „Пътна
полиция“–Б., с което на П. И. К. с ЕГН ********** от ... за нарушение на
чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са
наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и лишаване от
7
право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на
основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки
ОСЪЖДА П. И. К. с ЕГН ********** от ... да заплати в полза на
ОДМВР-Б. съдебни разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8