ПРОТОКОЛ
№ 35
гр. Девин, 27.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Славка Р. Зайцева
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева
Административно наказателно дело № 20225410200128 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Н. П., р. пр. лично и с адв. С., р. уп.
Въззиваемият Директор на Дирекция Регионална Здравна
Инспекция – гр. Смолян, р. пр. се представлява от адв. Р., р. уп.
За Териториално отделение – Девин към Районна прокуратура –
Смолян, р. пр. прокурор не се явява.
Свидетелите Д. Ч., р. пр. лично, В. П., р. пр. лично, Н. В., р. пр.
лично и В. М., р. пр. лично.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът,
О п р е д е л и :
Дава ход на делото.
Допуска до разпит свидетелите, на които
Сне самоличността, както следва:
1
Д. Р. Ч. – ********, ********, ********, *********, *******,
*************.
В. Ф. П. – *******, *********, ********, *******, ************,
**********.
Н. З. В. – ********, **********, ***********, *********,
**********, ***********.
В. Д. М. – **********, **********, *********, **********,
**********, ************.
На свидетелите се напомни наказателната отговорност по чл.290
НК и същите обещаха да дадат верни показания на съда.
Свидетелите се отстраниха от съдебната зала до техния разпит.
Адв. С.: Да се пристъпи към разпит на свидетелите.
Адв. Р.: Да се пристъпи към разпит на свидетелите.
Разпит на свидетеля Д. Р. Ч.:
На 16.06.2020 г. бях на работа в Доспат като ***********, заедно
с колегите М., П. и В. и извършвахме проверки в града на лица, поставени под
карантина. Около 11.55 ч. бяхме на адрес *******, ул. *******, където имаше
поставени 8 лица под карантира, съгласно изготвени предписания.
Проверихме 7 от лицата на този адрес, като ги видяхме от разстояние,
показаха се на балкона на къщата. Попитахме къде е осмото лице – Н. П.,
който също е бил поставен под карантина, съгласно издаденото предписание
от РЗИ Смолян. Съпругата му отговори, че същият е излезнал да изхвърли
боклук с автомобила. След няколко минути пред дома спря лек автомобил
управляван от жалбоподателя. Както беше указано се приближихме до
автомоблила, проведохме разговор с него като му беше разпоредено да се
прибере и да спазва карантината. Доколкото си спомням той е бил поставен
под карантина за 14 дни от 8 юни като предписанието е връчено на 11 юни от
служители на Р. След като го уведомихме да се прибере продължихме обхода
на града. Това е което мога да кажа. Нямам спомен дали в слуая ни даде
обяснения къде бил и защо, просто го уведомихме да се прибира в къщи и да
спазва карантината. Единствено със съпругата му беше разговора, че е
излезнал и че ще се върне всеки момент.
Разпит на свидетеля В. Ф. П.:
2
На 16.06.2020 г. около 11.55 ч. с колегите М., В. и Ч. извършихме
проверка на лица поставени под карантина. При извършената проверка на ул.
******* имаше 8 лица поставени под карантира, от които 7 установихме на
адреса, осмия – Н. П. не го установихме да е там. Попитахме жена му къде е и
същата заяви, че е отишъл с лекия автомобил да изхвърли боклука на някаква
нива. След няколко минути по ул. „Малина“ видяхме лек автомобил, който се
управляваше от Н. П.. Спазвайки необходимата дистанция, доближихме се,
разпоредих му да се прибере в дома и да спазва наложената му карантина. Не
си спомням жалбоподателят да е обяснил нещо, било е отдавна.
Разпит на свидетеля Н. З. В.:
На 16 юни 2020 г. около 12.00 ч. извършихме проверка с колегите
в *******, проверихме дом на ул. ******** с 8 човека под карантина.
Видяхме седем от тях, г-н Н. П. не беше на адреса, жена му каза, че е отишъл
да изхвърли боклук извън града и ще се върне след няколко минути. След
няколко минути дойде Н., разпоредихме му да се прибере вкъщи, тъй като е
нарушил карантината. Питахме го и каза, че е бил да изхвърли някакъв
боклук, беше с неговия личен автомобил. В къщата всички бяха под
карантина, мисля, че две семейства. Видяхме 7 човека, без Н. първоначално.
Разпит на свидетеля В. Д. М.:
На 16 юни 2020 г. с колегите извършихме проверка на лица,
които са поставени под карантина. На ул. ******* извършихме проверка на
лицата които бяха поставени под карантина, доколкото си спомням бяха 8
лица, като 7 лица се показаха на балконите, не можахме да установим Н. П.,
като питахме съпругата му къде се намира да го извика, тя ни заяви, че той е
излезнал с автомобила да изхвърли някакъв боклук на нива извън града. След
няколко минути пред дома спира лек автомобил в който видяхме, че се
управлява от Н. П.. Разпоредихме му, че трябва да спазва карантината
издадена от РЗИ Смолян. Докладвахме на дежурния за случая. Не си спомням
дали е дал обяснения П.. Не си спомням дали е казал нещо във връзкас това,
че не е в къщи.
Адв. С.: Няма да соча други доказателства. Считам делото за
изяснено от фактическа страна. Да се даде ход по същество. Представям
списък за разноски. Подготвил съм писмени бележки за процесуална
икономия.
3
Адв. Р.: Няма да соча други доказателства. Считам делото за
изяснено. Представям списък на разноски.
Съдът прие делото за изяснено от фактическа страна и затова,
О п р е д е л и :
Приключва съдебното следствие.
Дава ход на съдебните прения.
Адв. С.: Ще ви моля да отмените обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Ограничени са правата
на защита на доверителя ми като започнем от съставянето на акта, до
наказателното постановление. На първо място в какво се състои ограничаване
правото на защита. Видно от съставения акт, впоследствие издаденото
наказателно постановление се твърди, че П. нарушава въведените от
министъра мерки и въпреки дадените му предписания за поставяне в
изолация в домашни условия то е нарушил мерките. В писмените бележки
твърдим, че той не може да разбере какво нарушение е извършил, дали е бил
в карантина, или е бил в изолация. Това са два отделни термина и се
подчиняват на различен режим на прилагане и съответно се наказват по
различни членове от Закона за здравето. В т.1 и 10 от процесната заповед се
описват условията и процедурата за поставяне под домашна изолация, а в т.11
и следващите се описват процедурати за поставяне под карантина. На второ
място, в съставения акт и наказателно постановление се твърди, че е
нарушил т.11 от заповедта на министъра, която забранява, карантинираните
лица да напускат домовете си. От Заповед 271 се установява, че т.11 не
съдържа забрана лицето да напуска жилището или мястото където е
карантиниран, а упълномощава директора на РЗИ да поставя под карантина,
т.е., моят доверител не е нарушил т.11. Действително в заповедта на
министъра има една друга точка 13 в която е разпоредено, че той не може да
напуска дома си, но той не е запознат с тази точка, защо. Заповедта на
министъра не се публикува в държавен вестник. В предписанието издадено от
РЗИ са дадени условията които трябва да спазва моя доверител, които са
изброени от т.2 до 6 към предписанието за поставяне под карантира, където
не е упоменато, че той не трябва да напуска дома. Съгласно приложение № 6
към т.13 от същата заповед са упоменати действията и инструкцията към
лицата, които са поставени под карантина. Тази инструкция се състои от 7
4
точки, в нито една не е упоменато, че той не може да напуска дома си. На
следващо място, считам, че неправилно директора на РЗИ е преквалифицирал
деянието, тъй като акта за установяване на нарушението е посочено, че е
нарушен чл.209а от Закона за задравето, а наказващия орган прилага
санкцията по чл.215б. Между двете санкции има огромна разлика и ако
считаше директора на РЗИ, че следва да приложи по тежката санкция, то е
бил длъжен да върне преписката на актосъставителя да оправи грешката в
квалификацията. От акта за установяване на административно нарушение има
две функции – едната обвинителна и другата информативна. Със саставяне на
акта нарушителят получава обвинение и получава информация какво е това
обвинение, ако е искал да приложи чл.53, ал.2 и да преквалифицира деянието
в наказателното постановление директора следваше да изложи мотиви и да
обясни защо го квалифицира деянието, в което подчертавам има сериозна
разлика в сумата на глобата, която се налага. Нарушението ако се приеме, че
има такова е на 16, междувременно Със заповед РД 01333 от 12.06.20202 г.
заповедта РД 01271 от 19.05.2020 г. е отменена, съгласно теорията и
практиката след отмяната на даден нормативен акт или дминистративен акт,
отпадат всички задължения, които са въведени с отменения акт, независимо,
че в заповед РД 01 333 съществува отново забраната да се напуска дома, тя е
под други точки, които не са посочени в наказателното постановление,
евентуално да се позовава РЗИ, че новата заповед удължава забраната
визирана в предходната заповед, такова нещо няма. Друг би бил въпроса, ако
със заповед бе допълнена заповед 271 или изменена, но тя е отменена, след 12
тя не поражда никакви задължения, в случая доверителят ми. Тук е важен и
субективния елемент, че деянието следва да бъде извършено виновно, както
подчертах, Заповедта не се публикува в държавен вестник, в даденото
предписание не е посочено задължение да не напуска дома, в инструкцията на
министъра също не е посочено. В Закона за здравето има две точки които
посняват изолация и карантина, нито в Закона за здравето нито в легалните
определения е записано, че карантината ограничава правото на предвижване,
айде така да го наречем. Само заповедите на министъра правят това
ограничение, точките не са писани правилно. Това води до невъзможност на
доверителят ми да разбере какво е извършил. Отделно от това само маркирам,
когато дадено лице е в изолация се наказва по чл.215, където е записано, че се
наказва с глоба лице което прекрати , прекъсне изолацията, докато чл.215б по
5
който е наказан доверителят ми такъв термин прекъсване на карантината
няма, т.е. евентуално неизпълнение на другите задължения, които са му
вменени с предписанието и инструкцията на министъра не може да се търси
отговорност че той нарушава мерки. Затова правя абсолютна разлика какъв е
бил статута на моят доверител, така както е записано, че е бил поставен под
карантина или под домашна изолация, това не е ясно. В диспозитива е едно в
наказателната част друго. Представям писмени бележки. Моля да ми дадете
възможност да представя и допълнителни с оглед разпитаните савидетели,
като подчертавам, че след като директора на РЗИ е приел, че няма да използва
чл.36, ал.2, да ползва материалите на досъдебното производство, а е
разпоредил да се състави акт, актосъставителят е бил длъжен да впише всички
реквизити, които се изискват съгласно чл.42 и най-важно мястото на
нарушението. В дн.с.з. не се установи място на нарушение. Говори се за една
улица Малина. Това е съществен реквизит в един акт и в едно наказателно
постановление. В акта и в наказателното постановление се твърди, че акта и
постановлението се издават на база официални документи, като са цитирани
заявителския материал по воденото досъдебно производство, но практиката и
теорията по отношение ползването на официални документи разпореждат, че
в акта и в наказателното постановление трябва да се запише точно кой
документ от всичките в заявителския материал се ползва и неговите
констатации да бъдат отразени, защото моят доверител в момента не може да
оспори от представените доказателства кой е официалния документ,
постановлението, докладните записките, разпитите на свидетелите или др.,
защото практиката казва, а и теорията, че официален документ излиза от
орган, дадени показани на свидетелите на досъдебното производство,
написването на докладни от дежурни полицаи или други не са официален
документ. И тъй като не са посочени кой документ сочат считаме, че е
ограничено правото на защита. Ако не приемете всичко това, моля да
прекратите делото, да отмените заповедта, като приложите чл.20 от ЗАНН,
да приемете, че случая е маловажен. Какво имам предвид. Разпитаните
свидели установяват, че доверителят ми дори и да е напуснал дома си не е бил
на обществено място където да застрашава живота на другите хора, намирал
се е в собствения лек автомобил сам. По думите на свидетелите е отишъл да
изхвърля боклук, не е възникнала опасност за други хора, които можело да
бъдат на това обществено място. Претендирам за разноски.
6
Жалбоподателят: Поддържам казаното от адв. С..
Адв. Р.: Ще ви моля да постановите решение с което да
отхвърлите жалбата, да потвърдите НП, като считам, че не са налице
отменителните основания в жалбата и днес. П отношение на 28 от ЗАНН не е
налице прилагането на този, доколкото самата обществена опасност е
преценена като достатъчна, поради което законодателят е въздигнал ва дм.
Наказанеие без да търси допълнителен елемнт наличието или липса на
опасност или вреда. Само по себе си извършването на деянието през юни
2020 г. разгара на пандемията при наличието на контакт със заразено лице, в
същата къща на същия адрес, очевидно г-н П. е излошил на опасност
достатъчно други лица. Касае се за риск за жгивото на населението, а не
налагането на някаква санкция. Закщонодателят завиши санкцията при този
вид нарушения за да действа превантивно на съзнанието на обществото. Към
2023 г. мчоже да изглеждат по друг начин но 2020 не бяха безобизни. При
наличие на маловажност не може да говорим. Несъстжоятелно е твърдението,
че след това трябва да се посочи кои от цялата преписка документи. Цялата
преписка представлява действия устаовени по официалния ред, тези д-ва в
рамките на ДПП са предявявани на лицето и то е запознато с тяхното
съдържание, предявени са и втори път. Не било посочено мястото на
нарушението. Много ясно е посочено, че е напуснал дома си ул. ****** и е
бил в лек автомобил пред дома си, та.ка ч„е няма съмнение. Несъстоятелна е
тезатга че с отмяната на аповедта лицето би могло да се възползва от по-
благоприятния запок, нпрактиката на съдилищата еч заповедта на министъра
не касаят прилагането на разпоредбата на ЗАНН за по благо приятен. На
следващоя място, разпоредбата въвеждаща задължението за изпълнение на
заповедите на министър чл.63 от Закона за здравето не е отменена и до
настоящия момент. Аналогично задължение е есъщесдтвувало през целия
период на епидемичната обстановка и на извънредното положение, поради
което не би могло да се прави позоваване на тази заповед. Твърдението че е
неправилно преквалифициран състава на нарушението, лразпоредбата на
чл.209а е санкционната норма, а не правната квалификация. Актосъставителят
е посоч„ил в повече неща, но важното св случая е вче в акта са нопосчени
нарушените разпоредби. След излизането на тълкувателно решение 8 от
16.09.2021 г. ВАС категорично районният съдия да може да преквалифицира
деянието ако са установени съответните хакти. Соченето на друга правна
7
квалификация не представлява нашение. В случая адм. Орган правилно е
квалифицирал деянието, като в ЗАНН няма изискване. Правилната
квалификация е правилна чл.215от Закона за здравето изрично въвежда в
състав на нарушение нарушаването на поставяне под карантина. Твърдението,
че в предписанието и съответно не се съдъргжа правило за поведесние което
изисква лицето дса не напуска мястото, както и твърдението, че видите ли
заповедите не се публикуват в дър. Вестник вне са известни. Заповедите са
задължителни за изпълнение въз основа на Закона за здравето. ВсиБки
заповеди на мисистъра на здравеопазването бяха качвани на специална
секция на интернет сайта и бяха обявявани в реално време, достъпни до
абсолютно всеки член на обществото. Още повече, че товгава разгласянето по
телевизция и медии бяха обяснявани правилата за калрантинираните лица. Не
е необходимо това да бъде повтаряно и в отделни предписания. Пред
исанията ес поставянето на карантина на следни я адрес, самия факт е
достатъчно да обоснове, че то не може да напуска този адрес. Параграф 1 ,
т.47 от Закона за здравето е посочено отделянето на лицето от останалите
членове на обществото. Вие ще прочетето разпореждането, използвам
термина – отделяне и то на посочения адрес. БЛиц;ето следвра да бъде
именно на този дрес. Това предписание на лицето беше обжалвано и ВАС
потвърди правилността му. Твърдението, че не се знаело дали било изолазция
или карантина. Никъде не се сочи ч„е е нарущшил изолазия, а се сочи че е
нарушил карантин. Навсякъде в акта е посочено, че е поставено под
карантира и че е нарушило тази карантина като е напуснало дома си.
Действително в преписката същестовува една неточност цитирана т.11 от
заповедта еа дефакто текста който вменява е т.13 от същата заповед. Изрично
е посочено, че лицата по т.11 са длъжни да не ноапускат дозовете си или
мястото което са посочени че ще пребивават и да спазват инструкции, но в
крайна сметка тази неточност не повлиява правото на защита на лицето,
текстовото описание на нарушението е коректно и пълно, заповедта е
цитирана коректно и се позовавам еи ня тълк. Решение от 16.09.2021 г. като в
случая считам, че по никакъв начин е е ограничено правото на защита. Обс
чл.209а предвижда съвсем различен размер да по-нисък не означава
неправилна праввна квалификация. С настоящото производство се устаоввява
извършване на нарушени3ето като в сблучая наложената санкция е в
минивмален размер считам, че не са допуснати нарушения, правилно е
8
приложен закона, като ви моля да присъдите разноските. Правя възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Като се запозная с писмените бележки,
да изложа и аз.
Адв. С.: След като поех защитата на доверителят ми и се
запознах с материалите проч„етох т.11 тя не му е вменява тази точка никакви
задължения. Аз т.13 не я четох, защото не е нарущшил т-.11. Изведнъж се
установява, че имало ездна забрана не посочента в внакта. Присъдата е
наказателното постановление, нито в двете е цитирана т.13 кооято въвежда
задължения.
Адв. Р.: Има тълкувателно решение в тази посока.
Жалбоподателят: Моля да уважите жалбата, по изложени
съображения от адв. С..
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен
срок.
Протоколът, написан в с.з.
Заседанието закрито в 12.00ч.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
Секретар: _______________________
9