РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12352
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Г.Б.И., Б.Г.И., Й.А.Й. и Г.В. С. срещу Г. Ф.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекс за застраховането.
Ищците Г.В.С. (собственик на увреденият
автомобил), Б.Г.И. (баща на пострадалия В. И.), Г.Б.И. (син на пострадалата С.) и Й. А. Й. твърдят, че на 12.10.2016 г.,
около 13.20 ч. в гр. София Р.В.С.(пътник), В. Б.И. (пътник) и Й.А.Й. (водач)
пътували в лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ********по бул. „Околовръстен
път“, когато малко преди адм. № 467 били блъснати от лек автомобил „Субару Аутобек“
с рама № JF1BPELRD6G049537, управляван от В.В.. На място загинала пострадалата Р.
С., В. И. починал от раните си на 25.10.2016 г., а Й.Й. получил контузия на
гръден кош и корем, счупване на гръдната кост, охлузвания и рани по лицето и
левия долен крайник. Ищецът Г.И.
поддържа, че с майка си Р. С. имали много близки взаимоотношения, живеели
заедно в Швеция и тя се грижила за по-голямото му дете, била жизнена и
трудоспособна, загубата й му причинила скръб, често ходи на гробищата. Поел
разходите по нейното и това на В. И. погребения. Ищецът Б.И. твърди, че имал много
силна връзка със сина си В., получавал финансова подкрепа от него, приемал го
като житейска опора. След загубата му се затворил в себе си, плачел, не общувал
с хора. Пострадалият Й.Й. твърди, че в продължение на 3 месеца получените
травми са ангажирали необходимостта от чужда помощ за ежедневните му нужди.
Изпитва стрес и страх от коли и множество хора, трудно понася физическо
натоварване. Ищецът Г.С. сочи настъпили имуществени вреди от повредения му
автомобил „Рено Меган“ в размер на 2 233 лв. Твърдят, че с присъда по н.о.х.д.
№ 5767/2017 г., СГС, 30 състав В.В. е признат за виновен за настъпилото ПТП.
Поддържат, че на лек автомобил „Субару Аутобек“ с рама № JF1BPELRD6G049537 били
поставени чужди регистрационни номера, поради което и за него не е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. На 19.06.2018 г. ищците
направили извънсъдебно искане за заплащане на обезщетение, но бил постановен
отказ. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на Г.Б.И. сумата от 150000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на смъртта на майка му Р. В.С., както и сумата от 10955 лева – имуществени
вреди – разходи за погребението на Р. С. и В. И., да заплати на Б.Г.И. сумата
от 180 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта
на сина му В. Б.И., да заплати на Й.А.Й. сумата от 49000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП за телесни увреждания и на Г.В.С.
сумата от 2233 лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП – стойност на лек автомобил Рено Меган. Претендира законна лихва върху тези
суми от датата на увреждането – 12.10.2016 г. до окончателното им изплащане,
както и направените по делото разноски.
Ответникът Г. Ф. оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Субару Аутобек“ с рама №
JF1BPELRD6G049537 е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Р. С. поради
непоставянето на обезопасителен колан, което в съдебно заседание от 09.05.2019
г. е оттеглено. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
С Определение от
27.11.2018 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран В.В.В., който в становището си
заявява, че оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Присъда № 142 от 06.06.2018 г. по
нохд № 5867/2017 г. по описа на СГС, 30 състав В.В.В. е признат за виновен в
това, че на 12.10.2016 г. при управление на моторно превозно средство „Субару
Аутобек“ с рег. № *****) по Околовръстния път на гр.
София, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по чл. 16, ал.
1, т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице
– Р.В.С.и В. Б.И. (починал на 25.10.2016 г.), както и средна телесна повреда на
Й.А.Й.. Присъдата е влязла в сила на 22.06.2018 г.
Видно от писмо изх. № 61/17.01.2017
г. на НББАЗ и изх. № 1-1190_22.05.2017 г. е, че регистрационен № ***** не съответства на лек автомобил „Субару Аутобек“ с рама №
JF1BPELRD6G049537, както и че не е налице застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена в друга държава или Република България.
Установява се от удостоверение за
наследници № 1899/04.11.2016 г., че Р.В.С.е починала на 12.10.2016 г. и е
оставила като наследници по закон Г.Б.И. - син и В. Б.И. – починал на
25.10.2016 г. Видно от удостоверение за наследници № 1909/09.11.2016 г. е, че В.
Б.И. е оставил като наследник по закон Б.Г.И. – баща.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че Г.Б.И. е направил разходи за погребение на Р.В.С.и
В. Б.И. в общ размер на 10955 лева (Заявка № 11/13.10.2016 г. и Фактура №
10/09.11.2016 г. и Заявка № 13/26.10.2016 г. и Фактура № 11/09.11.2016 г.,
издадени от В. А.ЕООД – Траурна агенция Рай).
Във връзка с установяване на
неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.В.Р.и Т.Г.К., както и е прието заключение на съдебно-психиатрична
експертиза. В показанията си свидетелите установяват, че Р. и В. не живеели в
България. Трябвало да заминават. Р. живеела с Й. на семейни начала. Всички
имали чудесни отношения. Г.И. се променил след ПТП, тъй като в разстояние на
няколко дни загубил майка си и брат си. След катастрофата Й.Й. бил в болница.
Свидетелката К. го открила на един стол.
От заключението на съдебно –
психитаричната експертиза се установява, че ищците Г.И. и Б.И. са претърпели
тежка психотравма след внезапната смърт на близките им, която е довела до тежки
кризисно състояние, след което е налице протрахиран отговор към трагичното
събитие с изразена депресивна симптоматика: дистимия, инсомния, хипорексия,
анхедония, емоционална неустойчивост и емоционална отчужденост. Вещото лице
посочва, че тази симптоматика и при двамата ищци покрива параметрите на
диагнозата – протрахирана депресивна реакция в границите на адаптационното разстройство.
При ищците имало неотреагирано постравмено преживяване, но към момента не се
установявали психични симптоми с характеристика на клинична депресия, като се
наблюдавало възстановяване на обичайното ежедневие. При Б.И. се наблюдавали и
промени в начина му на живот.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че в резултат на ПТП Й.А.Й. контузия на гръден кош
и корем със счупване на гръдна кост, охлузвания и повърхностни рани по лицето и
левия долен крайник.
Установява се от Свидетелство за
регистрация Част І, че лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ********е собственост
на Г.В.С..
С писмо изх. № 24-01-447/13.09.2018
г. Гаранционен фон е уведомил Г.Б.И., Б.Г.И., Й.А.Й. и Г.В.С., че отказва
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф. изплаща на увредените лица обезщетения
2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания
и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България,
на територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В разпоредбата на чл.
558, ал. 5 от Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може
да предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният Ф. не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с
оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че Г. Ф. е
бил сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение, но е постановен
отказ, който е съобщен на ищеца.
Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, причинените на ищцата
вреди. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищцата е
следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че ПТП е
настъпило в резултат на виновно поведение на водач лек автомобил, както и
причинната връзка с твърдените в исковата молба увреждания. В тежест на
ответника е било да установи обстоятелствата, които изключват или ограничават
отговорността на виновния водач, както и обстоятелството, че отговорността му е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от В.В.В. в резултат, на което са
починали Р. В.С.а и В. Б.И. и е причинена средна телесна повреда на Й.А.Й..
Противоправното деяние и вината на В.В. са установени с влязла в сила присъда
по нохд № 5867/2017 г. по описа на СГС, 30 състав. Следователно и на основание
чл. 300 от ГПК съдът следва да се съобрази със задължителната сила на присъдата
относно това, че описаното в исковата молба деяние е противоправно и извършено
виновно В.В.В. при управление на лек автомобил Субару Аутобек“ с рама №
JF1BPELRD6G049537. Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите
вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са
елемент от състава на престъплението, за което е водачът признат за виновен.
Установява се, че ищците Г.Б.И. и
Б.Г.И. са от кръга от лицата, които могат да претендират обезщетение за
неимуществени вреди (чл. 493а, ал. 3 от КЗ, както и Постановление № 4/1961 г.,
Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984 г. и Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземе предвид обстоятелството, че
между ищците и починалите Р. С. и В. И. са били установени трайни емоционални
връзки. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на близък –
майка или дете е много тежко негативно емоционално преживяване, както и че това
страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че законът и
обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените
вреди, то следва на ищците да бъде определено обезщетение при спазване на
установените в практиката критерии за справедливост. Настоящият съдебен състав
приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди на Г.Б.И. и Б.Г.И.
е в размер на по 100 000 лева. По отношение на дължимото на Й.А.Й. обезщетение
съдът взима предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия,
трайността на вредните последици. Преценката на размера на обезщетението следва
да включва и икономически показатели. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 20000 лева.
По
отношение на претенцията на Г.Б.И. за имуществени вреди, съдът намира, че
същата е установена по основание и размер от представените по делото писмени
доказателства. По отношение на предявения от Г.В.С. иск, обаче, по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява какви са уврежданията по
лек автомобил Рено Меган, както и дали той е бил годен за употреба след ПТП,
както и не са ангажирани доказателства каква е била действителната стойност на
автомобила към момента на настъпване на ПТП. В тази връзка съдът не може да
цени доказателства, събирани в рамките на друго производство. Предвид на
изложеното, предявеният иск от Г.С. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф.
дължи лихва за забава при спазване на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, т.е
забавата се определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен
момент. В конкретния случай, и доколкото е определено обезщетение, с което
ищецът не е съгласен, в рамките на срока за произнасяне, то датата, от която Ф.ът
е изпаднал в забава е датата на писмото, с което е отказано плащане на
обезщетение – 13.09.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.Б.И. сумата
от 3060 лева, на Б.Г.И. – сумата от 2640 и на Й.А.Й. – сумата от 820 лева,
представляващи разноски съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 9238,20 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 400 лева – платено
възнаграждение от бюджета на съда.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Г. Ф., *** да заплати на Г.Б.И.,
ЕГН-**********,*** сумата от 100 000
(сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на майка му Р.В.С., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 12.10.2016 г. от В.В.В., водач на лек автомобил Субару Аутобек“ с рама №
JF1BPELRD6G049537, за който не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и сумата от 10955 (десет хиляди деветстотин петдесет и
пет) лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребение на
майка му Р.В.С.и брат му В. Б.И., ведно със законната лихва върху тези суми от
13.09.2018 г. до окончателното им плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати сумата от 3060 (три
хиляди и шестдесет) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 100000 лева до предявения размер
от 150000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 5 във
връзка с чл. 557, ал.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите Г.
Ф., *** да заплати на Б.Г.И., ЕГН-**********,***,
сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му В.
Б.И., настъпила в резултат на ПТП, причинено
на 12.10.2016 г. от В.В.В., водач на лек
автомобил Субару Аутобек“ с рама № JF1BPELRD6G049537, за който не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2018 г. до окончателното й
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 2640 (две хиляди шестстотин и четиридесет)
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 100000 лева до предявения размер от 180000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 5 във
връзка с чл. 557, ал.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите Г.
Ф., *** да заплати на Й.А.Й., ЕГН-**********,***
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – телесни увреждания, настъпили
в резултат на ПТП, причинено на 12.10.2016 г. от В.В.В., водач на лек автомобил Субару Аутобек“ с рама №
JF1BPELRD6G049537, за който не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху тази
сума от 13.09.2018 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 820
(осемстотин и двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 20000 лева до предявения размер от
49000 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.С.,
ЕГН-**********,*** против Г. Ф., *** иск с правно основание чл.
чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането
във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
сумата от 2233 (две хиляди двеста
тридесет и три) лева, представляваща имуществени вреди – стойност на лек
автомобил Рено Меган с рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 12.10.2016 г. от В.В.В., водач на лек автомобил Субару Аутобек“ с рама №
JF1BPELRD6G049537, за който не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК Г. Ф., *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 9638,20 лева (девет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и двадесет
ст.), представляваща дължима държавна такса и платени от бюджета на съда
разноски.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника - В.В.В..
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: