Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 01.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.
ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия П., като разгледа гр.д. № 4794 по описа на ВРС за
Предявени са за разглеждане
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещни насрещен инцидентен
установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
По първоначално предявения иск:
Ищцата М.Г.Г. е предявила иск за установяване по
отношение на ответниците В.О. Я., Е.Б.О., Й.Д.И., В.Г.И. – К., Д.Г.И., Н.Х.И., Ц.К.А.,
Г.К.И., И.В.И., Р.К.К., И.К.К., И.К.К., Т.К.К., Г.И.К., Р.Д.Д., Н.Д.Г., И.П.К.,
Б.И.П., М.И.П. – Д., Р.Г.В., Г.Г.И., Р.П.И., И.П.И., К.П.И., Ц.Г.Н., О.Г. С. С.Г.И.,
Р.Н.И., Г.И.Г., В.И.Г. и И.Г.И., че е единствен собственик на недвижим имот -
нива с площ от 82,978 дка, представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне
землището на с. Ч. с ЕКАТТЕ № 81400 на Община Враца, втора категория, находяща
се в местността „Лицето/С.Д./”, при граници /съседи/: път № 001121 – Път IV кл.
на Община Враца, № 065002 – Нива на Държавен поземлен фонд, Землищна граница, №
001125 – Полски път на Община Враца, № 065008 – Нива на И. Найденов Михайлов, №
065007 – Нива на „Ромфарм компани” ООД, № 001125 – Полски път на Община Враца и
№ 065031 – Нива на „Агроенерджи инвест” АДСИЦ. Твърди, че е придобила имота от
нейните родители /Г.Г.И. и С.Г.И./ по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157, т. 1, рег. № 4543 по нот. д.
№ 323/2014 от 26.09.2014 г. на нотариус И.Л.с район на действие РС Враца и рег.
№ 339 в НК. Сочи, че нейните праводатели Г. и С. И.са се легитимирали като
собственици на имота с нотариален акт за признаване право на собственост на
недвижим имот по давност № 153, т. II, рег. № 4444, нот. д. № 320/2014 г. от
19.09.2014 г. на нотариус И.Л.. Сочи, че с влязло в сила решение №
673/30.07.2015 г. по гр. дело № 4333/2014 г. по описа на РС Враца, съдът е
допуснал извършването на делба на процесния имот между ответниците по иска,
като делото понастоящем се намира във фазата по извършване на делбата.
Поддържа, че имотът, предмет на делбеното производство по гр. д. № 4333/2014 г.
е нейна изключителна собственост. С оглед на тези и останалите подробно
изложени в исковата молба обстоятелства моли съда да признае за установено
между страните, че ищцата е единствен и изключителен собственик на процесния
недвижим имот по силата на посочения договор за покупко-продажба на недвижим
имот.
В срочно подаден отговор ответницата Й.Д.Г. оспорва
предявения иск. Поддържа, че ищцата е придобила правото на собственост върху
процесния имот от несобственици, тъй като нейните праводатели /Г.Г.И. и С.Г.И./
не са владели необезпокоявано имота десет и повече години като собствен.
Със съвместно подаден писмен отговор ответниците В.О. Я.,
В.Г.И. – К. и Д.Г.И. оспорват предявения иск. Сочат, че ищцата е придобила
имота от несобственици, тъй като нейните праводатели не са били придобили
собствеността върху същия.
В срок са подадени отговори на исковата молба и от
ответниците К.П.И. и Р.П.И.. И двамата признават предявения иск, като считат
същия за основателен. Сочат, че действително Г.Г.И. е владял процесния имот
повече от 20 години, в периода от
С подадения отговор на исковата молба от ответника Г.Г.И.,
последният излага подробни съображения относно основателността на предявения
иск от неговата дъщеря М.Г.Г.. Сочи, че действително ищцата е придобила
собствеността върху имота още преди образуване на гр. дело № 4333/2014 г. по
описана РС Враца, по което е допуснато извършването на съдебна делба. Поддържа,
че той е започнал да владее процесния имот непосредствено след постановяване на
решение № 235/07.09.1994 г. на ПК Враца, с което било възстановено правото на
собственост на наследниците на общия наследодател И. П., като владението е
продължило непрекъснато, явно и несмущавано от никого до снабдяването му с
нотариален акт за собственост по давностно владение. Сочи, че заедно със
съпругата си С.И. са владели и ползвали имота като свой повече от 20 години.
Ежегодно са обработвали и почиствали имота със свои средства. Никой от
сънаследниците не възразил срещу полването на имота, като някои от тях дори
подписали декларации, с които заявили, че нямат претенции от имота и се
отказват от него.
С протоколно определение от 20.09.2017 г. съдът е
конституирал на основание чл. 218 ГПК С.Г.И. като трето лице помагач на
страната на ищцата по главния иск - М.Г.Г..
По инцидентния
установителен иск:
За съвместно разглеждане в съдебния процес с
определение №1228/27.06.2017 г. е приет за разглеждане инцидентен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от Й.Д.И., В.О. Я., В.Г.И. – К. и Д.Г.И.
за признаването за установено по отношение на ответницата С.Г.И. /праводател на
ищцата по главния иск/, че са съсобственици на процесния имот по силата
наследствено правоприемство от общия им наследодател И.И. П., б.ж. на гр.
Враца, починал на 01.12.1985 г.
В исковата молба се излага, че твърдението на
ответницата и на съпруга й Г.И., че са придобили процесния имот вследствие на
давностно владение, не отговаря на действителната фактическа обстановка. Сочат,
че имотът в действиетлонст е възстановен по силата на ЗСПЗЗ на наследниците на И.И.
П. с влязло в сила решение на Поземлена комисия гр. Враца. Поддържат, че
признанието на нотариуса, че ответницата и съпругът й са придобили имота чрез
давностно владение, не ги прави собственици. Сочат, че в действителност С.И. и Г.И.
не са владели имота десет и повече години като собственици по отношение
наследствените идеални части на останалите съсобственици, а са били държатели
на същите. Сочат, че ответницата и съпругът й никога не са пречили на ищците да
ползват и държат наследствения имот. С оглед на изложеното, молят съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици
на процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответницата С.Г.И. поддържа,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Присъединява се към подадения
отговор от Г.Г.И. по първоначално предявения иск. Признава факта, че с решение
на ПК Враца № 235/07.09.1994 г. е възстановено правото на собственост върху
процесния имот на наследниците на И.И. П.. Непосредствено след това ответницата
и съпругът й Г.И. започнали да ползват процесния имот. Така започнали да
владеят имота считано от
След като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът
прима за установено следното от
фактическа страна:
С нотариален акт за признаване право на собственост на
недвижим имот по давност след извършена обстоятелствена проверка №153, том II,
рег. №4444, дело №320/2014 г. от 19.09.2014 г. на нотариус И.Л., с район на
действие РС Враца, Г.Г.И. е признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот в землището на с. Ч.: НИВА - 82.978 дка, земя втора
категория, имот № 065033, в местността “Лицето/С.Д.”.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №157,
том II, рег. №4543, дело №323/2014 г. от 26.09.2014 г. на нотариус И.Л., с район на действие РС Враца, Г.Г.И. и С.Г.И. са продали на ищцата по главния иск М.Г.Г.
следния свой недвижим имот, находящ се
в землището на с. Ч., общ. Враца, обл. Враца с ЕКАТТЕ 81400, а именно: НИВА -
82.978 дка, земя втора категория, имот №065033, в местността “Лицето/С.Д.”
Видно от удостоверение за наследници на И.И. П.,
починал на 01.12.1885 г., след смъртта си последният е оставил за законни наследници
ответниците по исковата молба, респективно – техните праводатели.
С влязло в законна сила решение № 673/30.07.2015
г. по гр. д. № 4333/2014 г. на Районен съд-Враца е допуснато извършването на съдебна делба между Й.Д.И.
с ЕГН: **********, Д.Г.И. с ЕГН: **********, В.Г.И. – К. с ЕГН: **********, Ц.И.М.с
**********, Н.Х.И. с ЕГН: **********, Ц.К.А. с ЕГН: **********, Г.К.И. с ЕГН: **********,
И.В.И. с ЕГН: **********, Р.К. Кънчева с ЕГН: **********, И.К.К. с ЕГН: **********,
И.К.К. с ЕГН: **********, Т.К.К. с ЕГН: **********, Г.И.К. с ЕГН: **********, Р.Д.Д.
с ЕГН: **********, Н.Д.Г. с ЕГН: **********, И.П.К. с ЕГН: **********, Б.И.П. с
ЕГН: **********, М.И.П.-Д. с ЕГН: **********, Р.Г.В. с ЕГН: **********, Г.Г.И.
с ЕГН: **********, Р.П.И. с ЕГН: **********, И.П.И. с ЕГН: **********, К.П.И. с
ЕГН: **********, Ц.Г.Н. с ЕГН: **********, О.Г. С. с ЕГН: **********, С.Г.И. с
ЕГН: **********, Р.Н.И. с ЕГН: **********, Г.И.Г. с ЕГН: **********, В.И.Г. с
ЕГН: ********** и И.Г.И. с ЕГН: ********** на правото
на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: нива с площ от
82,978 дка, представляваща имат № 065033 по плана за земеразделяне землището на
с. Ч. с ЕКАТТЕ № 81400 на Община Враца, втора категория, находяща се в
местността „Лицето/С.Д./” при дялове:
-
720/4320 ид.части за Ц.И.М.с **********;
-
по 80/4320 ид. части за Й.Д.И. с ЕГН: **********, Д.Г.И. с ЕГН: ********** и В.Г.И.
– К. с ЕГН: **********;
-
по 80/4320 ид. части за Н.Х.И. с ЕГН: **********, Ц.К.А. с ЕГН: ********** и Г.К.И.
с ЕГН: **********;
-
240/4320 ид. части за И.В.И. с ЕГН: **********;
-
по 45/4320 ид. части за Р.К. Кънчева с ЕГН: **********, И.К.К. с ЕГН: **********,
И.К.К. с ЕГН: ********** и Т.К.К. с ЕГН: **********;
-
180/4320 ид. части за Г.И.К. с ЕГН: **********;
-
по 90/4320 ид. части за Р.Д.Д. с ЕГН: ********** и Н.Д.Г. с ЕГН: **********;
-
по 60/4320 ид. части за И.П.К. с ЕГН: **********, Б.И.П. с ЕГН: ********** и М.И.П.-Д.
с ЕГН: **********;
-
по 360/4320 ид. части за Р.Г.В. с ЕГН: ********** и Г.Г.И. с ЕГН: **********;
-
по 240/4320 ид. части за Р.П.И. с ЕГН: **********, И.П.И. с ЕГН: ********** и К.П.И.
с ЕГН: **********;
-
по 144/4320 ид. части за Ц.Г.Н. с ЕГН: **********, О.Г. С. с ЕГН: **********, С.Г.И.
с ЕГН: ********** и И.Г.И. с ЕГН: ********** и
-
по 48/4320 ид. части за Р.Н.И. с ЕГН: **********,
Г.И.Г. с ЕГН: ********** и В.И.Г. с ЕГН: **********.
Като доказателства по делото са приети
декларации от ответниците И.Г.И., С.Г.И., Р.П.И., К.П.И., Г.И.К. и от Ц.И.М./праводател на ответниците В.О. Я. и Е.Б.О./, с
които декларират, като наследници на И.И. П., че се отказват от полагащата им
се част от имот № 065033 в землището на с. Ч., с ЕКАТТЕ 81400, общ. Враца,
местността „Лицето/С.Д.”, като са посочили, че го предоставят на ответника по делото Г.Г.И.,
който го обработвал и стопанисвал от 25 години /л. 122-127/.
С договори за отдаване под наем на земеделска
земя от 01.10.2014 г. /л. 129/, 04.04.2015 г. /л. 131/ и 21.05.2016 г. /134/,
наемодателят М.Г. е предоставила на наемателя Г.Г.И. за временно и възмездно
ползване собствената си земеделска земя в землището на с. Ч., с площ 82.978
дка, представляваща имот № 065033, втора категория, находяща се в местността
„Лицето/С.Д.” за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г.
Представени по делото са и доказателства, че
ищцата М.Г.Г. е подала декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б,
ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. по отношение на процесния
имот в Общинска служба по земеделие, гр. Враца /л. 132-133 и л. 135-136/.
По делото е представено извлечение от
регистър на земеделските земи, гори, земи и ГФ в землището на с. Ч. по
отношение на пълната история на имот №065033 към 05.101.2011 г. /л. 137-138/.
По делото е представена декларация,
депозирана от ответницата Й.Д.И. *** действие РС Враца, чрез Община Враца, с
която е отправено искане за признаване правото на собственост върху процесния
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка /л. 142/. От приетата
декларация не става ясно на коя дата е депозирана същата в Община Враца, но от
отговора на сезираната община до Й.И. /л. 144/, се установява, че тя е
депозирала декларацията на 01.10.2014 г. От изпратеното до И. *** се
установява, че ответницата е била уведомена, че за процесния имот вече е
издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Установява се по делото, че с решение № 235
на Поземлена комисия при Община Враца от 07.09.1994 г. е възстановено правото
на собственост на наследниците на И. ***, съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. Ч., както следва: НИВА - 82.978 дка, земя втора категория, имот
№ 065033, в местността “Лицето/С.Д.” /л. 149/.
С протокол № 359 на Поземлена комисия - Враца,
на 10.06.1999 г. наследниците на И. П. са въведени във владение на имоти № 064028
и № 065011 съответно в местността „Лицето“ и „Лицето/С.Д.“ /л. 233 - 234/.
С протокол №107 от 11.02.1993 г. на Поземлена
комисия – гр. Враца е признато и определено за възстановяване правото на
собственост на наследниците на И. П. върху земеделска земя с план за
земеразделяне на ниви, лозя и ливади в местността „С.Д.“ общо – 73,500 дка и в
същото време е отказано да се признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на ливади, гори и лозя в местността „С.Д.”,
описани по площ и категория /л. 240/.
Видно е от решение от 13.10.1995 г. по гр.
дело №1572/1994 г. по описа на Районен съд Враца, че е отменено като
незаконосъобразно решение на Общинска поземлена комисия гр. Враца, взето с
протокол №107/11.02.1993 г. по преписка №9238/28.02.1993 г. в частта му, в
която е отказано признато правото на възстановяване собствеността с план за
земеразделяне на наследниците на И. *** върху ливади от 7,000дка и лозя от 6,500дка
в местността „С.Д.” в землището на гр. Враца и вместо него е постановено
възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне на
наследниците на И. П. върху ливада от 7,000 дка и лозя от 6,500дка в местността
„С.Д.” в землището на гр. Враца /л. 239/.
По делото е представена декларация от 18.11.
Прието по делото е и решение № 235 от
07.09.1994 г. на Поземлена комисия – Враца, с което е възстановено правото на
собственост на Г. И.И. на нива от 9.996 дка, втора категория в местността „Лицето/С.Д.“,
имот №65004 по плана за земеразделяне в землището на с. Ч. /л. 291/.
Видно от протокол № 239 от 05.10.1994 г. на
Поземлена комисия-Враца /л. 292/, Г. И.И. е въведен във владение по отношение
на имотите, описани в решение № 235 от 07.09.1994
г. на ПК – Враца.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи от 5.12.1995 г., том IX, дело
№3541/1995 г. на С.Г. - нотариус при Районен съд-Враца, Г. И.И., въз основа на
влязло в сила решение №235 от 07.09.1994 г. на Поземлена комисия – Враца, е
признат за собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Ч. и
представляващ нива в местността „Лицето/С.Д.” с площ 6.980 дка, от които 3.490
дка втора категория, 3.489 дка пета категория, парцел №3 от масив №65,
съставляващ имот №65003 по плана за земеразделяне /л. 293/.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства, като са разпитани петима свидетели. От показанията на свидетелите Х.А.,
Ц.Н., П. Д., се установява, че ответникът по главния иск Г.Г.И. е ползвал
процесния имот в продължение на около 20 години. Свидетелите сочат, че имотът
представлява ливада, като Г.И., след като изчистил трънките от него, го използвал
за косене на трева. Свидетелите през отделните години са помагали на Г.И. да
прибере сеното от имота. Свидетелите не знаят други лица да са предявявали
претенции към имота.
От показанията на свидетеля Г. ***, се установява, че познава
ищеца по инцидентния иск – Д.Г.И. във връзка с работата си. Сочи, че през
От показанията на свидетеля Ц.Т.И. се установява, че през
По делото е изслушана и съдебно-техническа
експертиза, чието заключение е прието без възражения от страните /л. 312 - 315/.
От експертното заключение се установява, че процесният имот 065033 е образуван от
обединението на имоти №065030 и 065015 като собственост на едни и същи лица - наследниците на И.И. П.,
който е възстановен с решение № 235/07.09.1994 г.
Експертът сочи, че първоначално при изготвяне
на плана за земеразделяне на землище с.Ч. са съществували върху процесния терен
четири броя имоти:1/ имот със стар номер 65003 от 6.90 дка,
възстановен на Г. И.И. по преписка №7474, 2/имот със стар номер 65004 от 10.0 дка,
възстановен на Г. И.И. по преписка №7475, 3/имот със стар номер 65005 от 13.0 дка,
възстановен на наследници на И.И. П. по преписка №9238, 4/имот със стар номер 65006 от
63.86 дка, възстановен на Г. Т.М.по преписка №7342. Общият сбор от
посочените имоти се равнявал на 93.76 дка. За имот № 064028 е
посочено, че е в друг масив и не е възстановен върху процесния терен.
В експертизата е
посочено, че по молба по чл.26 от Наредба 49 за поддържане и осъвременяване на
карта на възстанвената собственост се обединяват имотите с номера 065003 и
065004 и се образува нов имот с номер 065011 с площ 16.976 дка със собственици
наследниците на И. П.. Сочи се, че на 18.09.2003 год. се
обединяват имоти с номера 065005 с площ 13.002 дка и новият имот 065011 с
площ 16.9 дка, при което се образува последващ обединен имот с нов
номер 065015 с площ 29.978 дка. Констатира, че първоначално имот №065006 е
бил с площ 63.86 дка на името на Г. Т.М., като той е разделен на два имота:
номер 065030 с площ 53.00 дка и имот номер 065031 с площ 10.861 дка.
Извършено е последно обединение - имот
с номера 065015 с площ 29.978 дка се обединява с имот 065030 с площ 53.00 дка и
се образува процесният имот с номер 065033 с площ 82.978
дка.
В заключителната част на експертизата е посочено, че основният план на с. Ч. е одобрен
В съдебно заседание проведено на
01.11.2017 г. вещото лице уточнява, че подробно е описало имотите с номера
65003, 65004, 65005 и 65006, които са постановени с първоначално състояние за
план за земеразделяне на кого са и с какви площи са, както и преписките, по
които са възстановени. Според вещото лице всички четири имота са върнати на
общия наследодател И. П., като извод за това вещото лице прави от факта, че са
постъпвали молби за обединение, а по правило имоти се обединяват, само когато
са на един и същи собственик.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По главния иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца
е да докаже: 1. че е собственик на процесния имот на твърдяното правно
основание – договор за покупко-продажба; 2. правата на праводателите й върху
имота на твърдяното правно основание – придобиване на имота по давност, както и
фактическия му състав, а именно: 2.1 упражняване на фактическа власт върху
имота от праводателите; 2.2 изтеклият период от време на упражняване на
фактическата власт; 2.3 че праводателите на имота са извършили действия, с
които са обективирали спрямо всеки един от останалите съсобственици на имота по
отделно намерението си да владеят
техните идеални части за себе си.
С изготвения проект за доклад по делото, обективиран в определение № 1228/27.06.2017
г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 20.09.2017
г., съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по предявените искове,
че с решение на ПК Враца № 235/07.09.1994 г. е възстановено правото на
собственост върху процесния имот на наследниците на И.И. П.. Това се установява
и от приетите по делото доказателства – посоченото решение на ПК, както и
приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства категорично се установява първият
елемент от фактическия състав на спорното право – ищцата М.Г.Г. се легитимира
като собственик на процесния имот на
твърдяното правно основание – договор за покупко-продажба на недвижим имот №157,
том II, рег. №4543, дело №323/2014 г. от 26.09.2014 г. на нотариус И.Л., с район на действие РС Враца, по силата на който придобива собствеността върху
имота от своите родители - Г.Г.И. и С.Г.И..
Праводателите на ищцата Г.И. и С.И. се легитимират
като собственици на процесния имот въз основа на нотариален акт за признаване
право на собственост на недвижим имот по давност след извършена обстоятелствена
проверка №153, том II, рег. №4444, дело №320/2014 г. от 19.09.2014 г. на
нотариус И.Л., с район на действие РС Враца, по силата на който Г.Г.И. е
признат за собственик по давностно владение на процесния имот в землището на с.
Ч., като С.И. е станала съсобственик в качеството й на негова съпруга
/удостоверение за сключен граждански брак – л. 297 от делото/. Съгласно Тълкувателно решение от 21.03.2013 г. по
Тълкувателно дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Ето защо, по отношение на
легитимиращия праводателите на ищцата констативен нотариален акт за правото на
собственост върху недвижимия имот, съдът не е обвързан относно направения от
нотариуса извод за принадлежността на това право.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС единият от
способите за придобиване на право на собственост е по давност. Придобивната
давност е първично (оригинерно) основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. Тоест фактическият състав
на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. Съгласно
чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента:
обективен елемент– упражняване на фактическа власт и субективен елемент –
намерение за своене на вещта. Обективният признак е характеристиката на
владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като
обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта.
Субективният признак е характеристика на едно субективно /лично/ поведение на
владелеца - да се държи вещта като своя със съзнанието, че той е собственик –
титуляр на вещното право. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир
на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е установил оборимата
презумпция, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
При преценката дали е установено владение, следва да
се вземат предвид характеристиките на владението. Владението следва да е непрекъснато
- в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6/ шест/ месеца – арг.
от чл. 81 ЗС, да е несъмнено - т.е. да няма съмнение не само относно факта, че
владелецът държи вещта, но и за това, че я държи за себе си. Намерението да се
държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен /несъмнен/ начин, начин
който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не
допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява
каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт
единствено за себе си. Владението следва да е спокойно, когато не е установено
с насилие и е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец.
В случая от събраните свидетелски показания се
установява, че ответникът по главния иск Г.И.Г. е упражнявал фактическа власт
върху процесния имот в един продължителен период от време - в продължение на
около 20 години. От показанията на свидетелите Х.А., Ц.Н., П. Д. се установява
още, че Г.И., след като изчистил
трънките от имота, го използвал за косене на трева през този период от време. И
тримата свидетели имат пряко и непосредствено възприятие за този факт, тъй като
лично са били ангажирани да помагат за косенето на тревата, нейното събиране и
балиране. Освен това, фактът на упражнявана повече от 20 години фактическа
власт върху имота от Г.И. се признава и от ответниците К.П.И. и Р.П.И. в
депозираните отговори на исковата молба.
Съдът намира показанията и на петимата разпитани по
делото свидетели са достоверни и
непротиворечащи си, като следва да бъдат кредитирани. Освен това, установява
се, че всички свидетели в показанията си разкриват факти относно един и същ
имот. Това се установява от една страна от начина, по който описват имота –
например, че имотът представлява ливада, няма ограда, има естествена такава,
както и че е бил обрасъл от тръни /свидетелите Ц.Н., П. Д., Ц. И./, както и че
се намира в землището на с. Ч., като свидетелят Ц. И. посочва и местността – „С.Д.“.
Фактът, че свидетелите Х.А. и Г.К. сочат различна площ на имота – съответно
около 70 дка и около 20-30 дка, не може да се приеме за основание за
дискредитирането на някои от свидетелските показания. Още повече, че свидетелят
Г. К. изрично заявява, че не знае колко е голям имотът, но изказва
предположение за площта му. Свидетелят освен това е служител на Община Враца,
който по занятие дава разрешителни за извозване на дървета от много имоти и не
може да се очаква същият да има конкретен спомен за големината на имот, за
който е давал разрешително през
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владеене
в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, правото
на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
В случая се установи упражняване на фактическа власт върху имота от страна на Г.И.
в продължение на около 20 години, поради което е ирелевантно да се обсъжда
какъв е характера на неговото владение – продължителността му покрива както
предвидената 5-годишна, така и предвидената 10-годишна придобивна давност.
За да бъде основателен предявеният иск обаче,
последният елемент от фактическия състав, който следва да бъде доказан е, че
праводателите на ищцата са извършили действия, с които са обективирали спрямо
всеки един от останалите съсобственици на имота намерението си да владеят
техните идеални части за себе си. Това е така, защото в случая се касае за
сънаследствен имот, чиято собственост е възстановена на общия наследодател на
страните по делото – И.И. П.. Безпротиворечива и константна е съдебната
практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му
ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. Държателят не може да придобие имот по давност, независимо от
продължителността на държането. За да се превърне във владелец на целия имот и
съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този
сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест той
следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в
едно производство по предявен на основание давностно владение иск за
собственост, за уважаването на иска не е достатъчно само свидетелите да
твърдят, че сънаследникът е ползвал, обработвал, косял тревата от наследствения
имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът
е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях
идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство
владението и съответно съвладението преминава по право към наследниците, които
се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо
да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта.
Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от
владелеца към владението му това на неговия праводател, което при
наследственото правоприемство, за разлика от частното такова, винаги е
еднородно (само добросъвестно или само недобросъвестно). Поради това
сънаследникът, който влиза във владение на наследствен имот, придобива качеството
на съвладелец не в резултат на това негово действие, а по силата на
наследяването. Останалите наследници и без да държат имота са негови съвладелци
като по отношение на техните идеални части положението на този, който упражнява
фактическата власт върху сънаследствения имот, е аналогично на това на
наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. За да са превърнали
държането на чуждите идеални части във владение, праводателите на ищцата – Г.Г.И.
и С.Г.И., е следвало да превърнат с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия, съгласно приетото Тълкувателно
решение от 06.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Трябва да се установи, че са извършили такива действия, с които
са престанали да държат идеалните части от вещта за другите съсобственици и са
започнали да ги държат за себе си с намерение да ги своят, като тези действия
са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Тази промяна в намерението на владелеца за
завладяване частите на останалите сънаследници трябва изрично да се манифестира пред тях, като само в този случай, от
момента на манифестирането, в полза на владелеца започва да тече придобивна
давност. В противен случай той остава държател на притежаваните от останалите
сънаследници идеални части и не може да ги придобие чрез давностно владение.
Съдът намира, че този последен елемент от фактическия
състав е частично доказан от ищцата. Видно е от депозираните отговори на
исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, че ответниците К.П.И., Р.П.И. и Г.Г.И.
признават предявения иск, като признават и факта на продължило повече от 20
години владение на имота от страна на праводателя на ищцата – Г.Г.И.. Отделно
от това от приетите по делото декларации, подписани от ответниците И.Г.И., С.Г.И.,
Р.П.И., К.П.И. и Г.И.К. се установява, че се отказват от полагащата им се част
от имот № 065033 в землището на с. Ч., с ЕКАТТЕ 81400, общ. Враца, местността
„Лицето/С.Д.”, като са посочили, че го
предоставят на ответника по делото Г.Г.И., който го обработвал и
стопанисвал от 25 години. Такъв отказ от право на собственост, обективиран в
декларация, не може да породи целените от него последици и няма вещно-траслативен
ефект. По силата на декларацията, собствеността на притежаваните от лицата
идеални части не може да премине в патримониума на Г.Г.И.. Може обаче да се
приеме, че тези декларатори извънсъдебно са признали факта на продължилото 25
години и по отношение на техните идеални части владение от сънаследника Г.Г.И..
Така приетите декларации действително сами по себе си не са доказателство за
извършено действие от страна на праводателите на ищцата, че са манифестирали
намерението си за своене на чуждите идеални части. Деклараторите признават, че Г.И.
е обработвал и стопанисвал имота 25 години, но не заявяват нищо относно това
дали до тях е достигнала волята на държателя за своене на техните идеални
части. Доколкото обаче тези декларатори не са оспорили представените по делото
декларации, като не са оспорили и предявения иск /ответниците Р.П.И., К.П.И. и Г.Г.И.
дори изрично го признават в подадените отговори на исковата молба/, то съдът
следва да зачете, че от тях е направено извънсъдебно признание на факта на
манифестиране и да признае иска за доказан по отношение на тях.
Не така стои въпросът обаче с декларацията, депозирана
от Ц.И.М./л. 124/, починала на 19.11.2015 г. Вместо нея в производството по
делото участват нейните наследници В.О. Я. и Е.Б.О., които оспорват и не
признават факта на владение по отношение на техните идеални части от страна на
праводателите на ищцата. Доколкото наследниците на лицето встъпват в материалното
и процесуалноправното положение на техния наследодател, на тях следва да им се
признае възможността да не поддържат и да оттеглят признанието на факт,
направен от техния наследодател, както е в случая. Освен това, съдът посочи, че
с приетите по делото декларации дори не е направено изрично признание на факта
на манифестиране на намерението на държателя да свои чуждите идеални части,
поради което на още по-голямо основание следва да се признае правото на
ответниците В. Я. и Е.О. да не поддържат депозираната от тяхната наследодателка
декларация.
Съдът посочи, че в тежест на ищцата е да докаже извършването
на действия от страна на нейните праводатели, с които са обективирали спрямо
всеки един от останалите съсобственици на имота намерението си да владеят
техните идеални части за себе си. Такива действия не са доказани по отношение
на нито един от ответниците по делото, освен за лицата, за които съдът прие, че
този факт е извънсъдебно признат. Искът следва да бъде отхвърлен спрямо всички
ответници, с изключение на И.Г.И., С.Г.И., Р.П.И., К.П.И., Г.И.К. и Г.Г.И., за
които съдът прие за доказан факта на манифестирането поради направено
извънсъдебно признание и непротивопоставяне в настоящото производство.
По инцидентния
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК:
За основателността на предявения иск в тежест на ищците
Й.Д.И., В.О. Я., В.Г.И. – К. и Д.Г.И. е да докажат, че са собственици на
процесния имот на твърдяното правно основание – наследствено правоприемство.
Направеното от ответницата по иска възражение за
недопустимост на същия е неоснователно. Ищците по инцидентния иск имат правен
интерес от предявяване на иск собственост срещу лице, което се е разпоредило
със спорния имот преди завеждането на исковата молба – в този смисъл т. 3б от Тълкувателно решение от 14.03.2016
г. по Тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Искът е обусловен от изводите на съда по предявения
главен иск. Отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията
между страните по предявените искове е фактът, че с решение на ПК Враца №
235/07.09.1994 г. е възстановено правото на собственост върху процесния имот на
наследниците на И.И. П.. Ищците по предявения инцидентен иск се легитимират като
наследници на общия наследодател П., видно от приетото по делото удостоверение
за наследници /л. 12-18/. Отделно от това, съдът достигна до извод, че ответницата
по инцидентния иск – С.Г.И. не е придобила правото на собственост върху имота
вследствие на давностно владение по отношение на ищците по инцидентния иск. Искът
следва да бъде уважен като основателен и доказан, като се признае за
установено, че ищците са собственици на припадащите им се по наследство идеални
части от процесния имот.
По разноските:
Главният иск е предявен от М.Г.Г. против 31 лица.
Заплатената от ищцата държавна такса е в размер на 140 лв. С оглед изхода на делото и основателността му по отношение на шестима от
ответниците, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците И.Г.И., С.Г.И., Р.П.И., К.П.И., Г.И.К. и Г.Г.И. следва
да заплатят на ищцата сумата от по 4,52 лв. всеки от тях.
Участващите по делото страни Й.Д.И., В.О. Я., В.Г.И. –
К. и Д.Г.И., чрез техния процесуален представител, са представили списък на
разноските по чл. 80 ГПК, съгласно който претендират заплатено адвокатско
възнаграждение за четиримата в размер на 1940,00 лв. Тъй като видно от
представените по делото договори за правна помощ сумата е както за
представителството по предявения главен иск, така и за представителството по
предявения инцидентен иск, то за всеки от тези искове сумата следва да бъде
разделена на половина, преди да бъде присъдена с оглед изхода на делото. Ето
защо, поради отхвърлянето на главния иск спрямо Й.Д.И., В.О. Я., В.Г.И. – К. и Д.Г.И.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата М.Г. следва да бъде осъдена да им заплати
сумата от общо 970,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Внесената
от тези четирима ответници сума в размер от 40,00 лв., представляваща платен
депозит за разпит на свидетели, не следва да бъде присъждана, тъй като не е
усвоена. По молба на заинтересованите лица същата може да бъде освободена и
върната на правоимащите.
С оглед изхода на делото по предявения инцидентен
установителен иск, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата С.И.Г. следва да бъде
осъдена да заплати на ищците Й.Д.И., В.О. Я., В.Г.И. – К. и Д.Г.И. сумата от
1170,00 лв. разноски по делото /970,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и
200,00 лв. заплатена държавна такса/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между М.Г.Г., ЕГН: **********, от една страна, и И.Г.И. с ЕГН: **********, С.Г.И. с ЕГН: **********, Р.П.И.
с ЕГН: **********, К.П.И. с ЕГН: **********, Г.И.К. с ЕГН: ********** и Г.Г.И.
с ЕГН: **********, че М.Г.Г. е собственик на недвижим имот - нива с площ от 82,978 дка,
представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне землището на с. Ч. с
ЕКАТТЕ № 81400 на Община Враца, втора категория, находяща се в местността
„Лицето/С.Д./”, при граници /съседи/: път № 001121 – Път IV кл. на Община
Враца, № 065002 – Нива на Държавен поземлен фонд, Землищна граница, № 001125 –
Полски път на Община Враца, № 065008 – Нива на И. Найденов Михайлов, № 065007 –
Нива на „Ромфарм компани” ООД, № 001125 – Полски път на Община Враца и № 065031
– Нива на „Агроенерджи инвест” АДСИЦ, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по отношение на: Й.Д.И. с ЕГН: **********, В.О. Я. с ЕГН: **********,
Е.Б.О. с ЕГН: **********, В.Г.И. – К. с ЕГН: **********, Д.Г.И. с ЕГН: **********,
Н.Х.И. с ЕГН: **********, Ц.К.А. с ЕГН: **********, Г.К.И. с ЕГН: **********, И.В.И.
с ЕГН: **********, Р.К. Кънчева с ЕГН: **********, И.К.К. с ЕГН: **********, И.К.К.
с ЕГН: **********, Т.К.К. с ЕГН: **********, Р.Д.Д. с ЕГН: **********, Н.Д.Г. с
ЕГН: **********, И.П.К. с ЕГН: **********, Б.И.П. с ЕГН: **********, М.И.П.-Д.
с ЕГН: **********, Р.Г.В. с ЕГН: **********, И.П.И. с ЕГН: **********, Ц.Г.Н. с
ЕГН: **********, О.Г. С. с ЕГН: **********, Р.Н.И. с ЕГН: **********, Г.И.Г. с
ЕГН: **********, В.И.Г. с ЕГН: ********** като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по предявения инцидентен установителен иск в отношенията
между В.Г.И. – К. с ЕГН: **********, Д.Г.И. с ЕГН: **********, Й.Д.И. с ЕГН: **********
и В.О. Я. с ЕГН: **********, от една страна, и С.Г.И. с ЕГН: **********, от
друга, че В.Г.И. – К., Д.Г.И., Й.Д.И. и В.О. Я. са съсобсвеници по силата на
наследствено правоприемство по отношение на припадащите им се части от
наследството на следния недвижим имот: нива
с площ от 82,978 дка, представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне
землището на с. Ч. с ЕКАТТЕ № 81400 на Община Враца, втора категория, находяща
се в местността „Лицето/С.Д./”, при граници /съседи/: път № 001121 – Път IV кл.
на Община Враца, № 065002 – Нива на Държавен поземлен фонд, Землищна граница, №
001125 – Полски път на Община Враца, № 065008 – Нива на И. Найденов Михайлов, №
065007 – Нива на „Ромфарм компани” ООД, № 001125 – Полски път на Община Враца и
№ 065031 – Нива на „Агроенерджи инвест” АДСИЦ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Г.И. с ЕГН: **********, С.Г.И.
с ЕГН: **********, Р.П.И. с ЕГН: **********, К.П.И. с ЕГН: **********, Г.И.К. с
ЕГН: ********** и Г.Г.И. с ЕГН: ********** да заплатят на М.Г.Г., ЕГН: ********** сумата от по 4,52 лв. всеки от тях, представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М.Г.Г., ЕГН: ********** да заплати на В.Г.И. – К.
с ЕГН: **********, Д.Г.И. с ЕГН: **********, Й.Д.И. с ЕГН: ********** и В.О. Я.
с ЕГН: ********** сумата от общо 970,00
лв., представляваща заплатено адвокатско адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.И. с ЕГН: ********** да заплати на В.Г.И. – К.
с ЕГН: **********, Д.Г.И. с ЕГН: **********, Й.Д.И. с ЕГН: ********** и В.О. Я.
с ЕГН: ********** сумата от общо 1170,00
лв. разноски по делото /платено адвокатско възнаграждение и държавна такса/.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач С.Г.И. с ЕГН: ********** на страната на ищцата по предявения
главен иск М.Г.Г., ЕГН: **********.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: