№ 103
гр. Варна, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600072 по описа за 2025 година
Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е присъда №
66 от 05.11.2024г. по НОХД № 20223100200100 по описа за 2022 година на
Окръжен съд - Варна, с която подс.Х. К. С. бил признат за ВИНОВЕН в това,
че на 01.12.2017 г. в с.Звездица, обл.Варна, като технически ръководител на
строеж (жилищна сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с идентификатор
30497.15.43, кв. 96 по плана на с.Звездица, обл.Варна), причинил смъртта на
Атанас Х. А., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - строително-
монтажна дейност, като го допуснал на строителния обект и не предотвратил
падането му от височина, в нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи; без да му провел начален
инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, в
нарушение на чл.12 ал.1 и ал.2 и чл.15 ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16
декември 2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, както и чл.26 т.1 и т.4 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; без да му
1
осигурил лични предпазни средства и работно облекло, в нарушение на чл.24
ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като направил всичко, зависещо от него, за спасяване на
пострадалия А., заради което и на основание чл.123 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.54 от
НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което било ОТЛОЖЕНО с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ по реда на чл.66 от НК.
Подс.С. бил оправдан частично за нарушения по чл.3 и чл.13 от наредба
РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, както и да е извършил деянието по
чл.123 ал.1 от НК.
Съдът ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения от Н. Б. граждански иск в
размер на 100 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, позовавайки се на
изтекла давност.
Срещу така постановения съдебен акт постъпили:
1/протест от Варненска окръжна прокуратура, в който отправя искане за
постановяване на нова присъда, с която първоинстанционната да бъде
отменена, и подс.С. да бъде признат за виновен по първоначално възведеното
му обвинение по чл.123 ал.1 НК. В допълнението към протеста се възразява
относно приетата квалификация по чл.123 ал.4 от НК, като изложените
мотиви касаят анализа на доказателствата в тази им част. Твърди се, че
оказаната помощ е приета само въз основа на показанията на един свидетел,
както и на обясненията на подс.С..
2/жалба от Н. Б., с която се възразява срещу размера на наложеното
наказание, както и по отношение на отхвърления граждански иск. В
постъпилото възражение се сочи надценяване на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което довело до налагането на прекалено снизходително
наказание. Изложени са и съображения по повод тълкуването на давността от
страна на съда като се споделя различно виждане относно началния момент,
от който започва да тече давност.
3/жалба от подс.С., с която се иска отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която подс.С. да бъде оправдан. В допълнението са изложени
подробни аргументи по анализа на доказателствата от страна на ОС.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура не
2
поддържа протеста, намира присъдата за правилна и законосъобразна в
наказателната й част и моли да се потвърди. Намира жалбата на частния
обвинител по отношение на гражданския иск за основателна, а жалбата на
защитата на подс.С. – неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец, и чрез повереника си,
поддържат жалбата си. За разлика от представителя на обвинението, те
отчитат наказанието като несправедливо (занижено). Молят за уважаване на
гражданската претенция.
Защитниците на подс.С. намират протеста и жалбата за неоснователни,
настояват за отмяна на присъдата и за постановяване на оправдателна
присъда.
Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на протестирания и обжалван съдебен акт като взе
предвид оплакванията, както и становищата на страните в съдебно заседание,
а също и събраните по делото доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, както и
допълнително извършените от въззивната инстанция съдебно-следствени
действия по разпит на свидетели и приобщаване на доказателства, настоящият
съд намира за установено от фактическа страна следното:
Постр.А. по професия монтьор, дълги години работил в завод за
дизелови двигатели (ВАМО). Началото на т.нар. „преход“ през 1989г. довел до
съкращаване на работни места, вкл. и на постр.А.. След това в годините той
научил строителния занаят (кофраж, зидария, арматури, различни
конструкции и други, ориентирал се много добре в строителни чертежи). Не
създал собствен бизнес, защото имал грижи около родителите си, но работел
по строителни обекти, на които бил наеман, основно от св.К.. Както и в деня
на инцидента.
В личен план бил дисциплиниран, подреден, подготвял се
изключително старателно за работата си. Не бил семеен. Живеел при
родителите си и полагал грижи за тях. Имал сестра – св.Н. Б., с която има
много близки отношения и при възможност винаги помагал на нея и
семейството й. Не пиел, не пушел. Отнасял се дисциплинирано към здравето
си, при нужда посещавал личния си лекар. Носел диоптрични очила. Към
датата на инцидента бил в добро здравословно и емоционално състояние.
На 29.11.2017г. постр.А. имал рожден ден. Следващият му работен ден
бил този на 01.12.2017г. Работата в този ден му била осигурена от св.К..
3
Последният се занимавал тъкмо с това – познавал много строителни
работници и при поискване от страна на строител, насочвал работни групи
към съответните строителни обекти. Познавал подс.С. като подобни услуги
правел и на него. Както сторил и на инкриминираната дата. Характерно било,
че работниците получавали парите си от св.К.. Не се сключвали трудови
договори; работело се ден за ден. Не се раздавали предпазни облекла, нито се
правели инструктажи. Посочвал се обект за работа и се заплащало след
приключването й.
Св.Т. бил собственик на урегулиран поземлен имот: УПИ XXV-34, с
идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с.Звездица, обл.Варна, който
бил незастроен парцел с площ от 505 квадратни метра. С цел построяване на
къща, той подготвил необходимата документация. Бил съгласуван и одобрен
инвестиционен проект за изграждане на еднофамилна жилищна сграда,
състояща се от два етажа и открита тераса на последното ниво, като главният
архитект на Община Варна издал разрешение за строеж № 57/31.03.2017г.
Тъй като св.Т. нямал познания в областта на строителството, започнал
да търси специалист, който да организира и съблюдава строителството на
жилищната сграда. Чрез свои познати се свързал с подс.С., който работел като
технически ръководител на различни строителни обекти. Двамата се срещнали
и постигнали договорка, че срещу заплащане подс.С. ще се занимава с всичко,
свързано със строежа. Така на 02.07.2017г. между св.Т.Т. (като възложител) и
подс.С. (изпълнител) бил сключен договор за техническо ръководство и
окомплектоване на документация за строеж от м.07.2017г. (л.143-144 т.2 от
ДП), според който подс.С. срещу възнаграждение следвало да извършва
техническото ръководство и контрола по изпълнение на строително-
монтажната дейност, свързана със строежа на жилищна сграда, находяща се в
УПИ XXV-34, с идентификатор 30497.15.43, кв.96 по плана на с.Звездица,
обл.Варна. По договор имал следните задължения: да следи за качеството на
извършваните на строежа СМР; да създава всички необходими технически
документи, касаещи строителството и въвеждането на сградата в
експлоатация; да осигури квалифицирана работна ръка за изпълнението на
СМР и тяхната безопасност на строежа.
Подс.С. работел като строителен техник на обща практика от 2014г. На
02.07.2017г. сключил горепосочения договор със св.Т. за техническо
ръководство и окомплектоване на документация за строеж от м.07.2017г.
(л.143-144 т.2 от ДП), според който той срещу възнаграждение следвало да
извършва техническото ръководство и контрола по изпълнение на строително-
4
монтажната дейност, свързана със строежа на жилищна сграда в с.Звездица.
Строежът стартирал на 21.09.2017г.
Към инкриминираната дата на обекта било извършено следното: изцяло
били извършени изкопните работи, излети били фундамент, първа плоча и
носещи колони, иззидани били външните стени.
Към същата дата (01.12.2017г.) обектът нямал нито ограда, нито
информационна табела, нито каравана със санитарен възел, нито изградени
охранителни парапети.
На обекта нямало електрозахранване, което създавало затруднения по
необходимите последващи действия - предстоял градеж на кофраж за втора
плоча. По тази причина към края на месец ноември 2017г. на строежа не се
извършвали дейности. През същия месец св.Т. обаче успял да осигури електро
захранване на работната площадка, което предпоставило възобновяване на
строителните дейности.
В края на месец ноември 2017г. подс.С. се свързал със св.К. К., с когото
се познавал отпреди и за когото знаел, че осигурява строителни работници,
които могат да му свършат необходимата работа по изграждане кофраж за
втора плоча. След като му било обяснено къде се намира мястото и какви
строително-монтажни работи следва да бъдат извършени, св.К. се свързал със
св.С. М. и със С.С. (на които много пъти вече бил осигурявал работа по
строителни обекти). На 30.11.2017г. ги изпратил на процесния строеж. Там те
се срещнали с подс.С., който им възложил да започнат изграждането на
кофраж за втора плоча. След което двамата започнали работа. Като
приключили задачите си за деня, те си тръгнали от строежа. След това се
срещнали със св.К., който им платил и казал на следващият ден (01.12.2017г.)
сутринта да отидат пред дома му - гр.Варна, кв."Аспарухово", ул."Св.св.Кирил
и Методий" № 33. През същият ден той се свързал поотделно още и със св.Д.
Ж. и постр.Атанас А., с които също се познавал отдавна по аналогичен повод
(намиране на работа по строителни обекти). Обяснил им, че им намерил
работа на строеж. Казал им сутринта на 01.12.2017г. да отидат пред дома му,
където ще им бъде обяснено точно къде се намира строежът и какви точно
СМР трябвало да извършат. Междувременно св.К. се обадил на подс.С. с
обяснението, че сутринта на 01.12.2017г. ще изпрати на строежа трима
работници.
На 01.12.2017г., сутринта в 07.45 часа св.С. М., свид.Д. Ж., С.С. и
постр.А. отишли пред дома на св.К., при което последният им обяснил
5
следното: строежът, на който ще работят св.С. М., св.Д. Ж. и постр.А., е този,
на който предния ден били работили св.С. М. и С.С.. Казал им, че там трябва
да продължи изграждането на кофраж за втора плоча. С.С. бил изпратен да
работи на друг строеж.
След това свидетелите С. М. и Д. Ж., и постр.А. потеглили към
с.Звездица, обл.Варна. Пътували с л.а. на св.С. М.. Около 08.30ч. пристигнали
на строежа в с.Звездица. Там на място вече бил подс.С., с пояснения за
продължаване на работата от вчерашния ден. Постр.А. носел личен багаж за
деня (раница), която оставил на входа на къщата. Тримата влезли в строежа,
при което започнали да носят греди, рязали ги с ъглошлайф на по-малки
парчета и ги поставяли върху зидарията. Св.М. поставял греди от външната
страна, а постр.А. и св.Д. от вътрешната страна.
Преди да започнат работа на свидетелите и пострадалия не бил
проведен начален инструктаж; инструктаж на работното място, както и
ежедневен инструктаж. Подс.С. не бил предприел предходни действия по
обезопасяването на първа излята плоча по начин, по който да се предотврати
падане от височина. Плочата била на височина от 1.70 метра от бетоновата
основа. Подс.С. също така не осигурил нито лични предпазни средства, нито
специални и работни облекла на тримата работници, макар да видял, че не
разполагат с такива. Въпреки тези нарушения на мерките за безопасност на
труда, подс.С. допуснал бригадата до работа. Постр.А. бил строител.
Свидетелите М. и Ж. били общи работници. Изпълнявали това, което постр.А.
им кажел.
Около 10.00ч. свидетелите М. и Ж. спрели работа за кратка почивка и
решили да пият кафе. Постр.А. не пожелал да почива и продължил да работи.
Подс.С. говорел по телефона. Бил в колата си. Около 10.15 часа, докато се
намирал в западния край на зидарията върху първа излята плоча и намествал
една от гредите за кофража на втора плоча, постр.А. загубил равновесие.
Поради липсата на обезопасяване на първа плоча, която се намирала на 1,70м.
височина от бетоновата основа, постр.А. паднал върху бетоновата основа
(откъм страната с денивелация, където основата придавала в допълнение още
1 метър височина). След удара останал по очи. Диоптричните очила, които
носел, останали на мястото на удара.
Свидетелите М. и Ж. възприели падането на подстр.А.. Св.М. го видял
да залита и да пада от зидарията от западната страна на къщата. По същото
време св.Ж. уринирал в ъгъл (почти под мястото, където бил качен постр.А.).
И двамата свидетели се завтекли към постр.А.. Подс.С. веднага се притекъл на
6
помощ. Позвънил на тел.112. Повдигнал пострадалия и го обърнал с помощта
на св.М., когото след това изпратил да чака линейката на разклона. Говорел на
постр.А., поръсил вода на лицето му, донесъл от колата си аптечка, която
ползвал за първа помощ. По негови впечатления пострадалия си бил глътнал
езика. След неговата намеса дошъл в съзнание още преди пристигането на
линейката. Подс.С. и св.Д. останали до пострадалия до пристигането на екип
на ЦСМП - Варна, който транспортирал пострадалия до МБАЛ „Св.Анна -
Варна" АД, където бил приет. Въпреки проведеното лечение на 10.12.2017г.
постр.А. починал.
В деня на инцидента обекта бил посетен от полицейски служители,
както и от служители на Инспекцията по труда.
По делото били изготвени следните експертизи:
1/СМЕ, според която в резултат на удара постр.А. получил следните
увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузии на
мозъка в слепоочните области на двете голямомозъчни полукълба и челната
област на дясното голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив над и под твърдата
мозъчна обвивка в лява слепоочна област, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки двустранно, тежък оток на мозъка, счупване на черепния покрив в
лява слепоочно-теменна област, счупване на черепната основа, кръвонасядане
на меките черепни обвивки в лява слепоочно-теменна област на главата,
гръдна травма - множество счупвания на леви ребра, оток на белите дробове и
други.
Причината за смъртта на постр.А. била тежката черепно-мозъчна
травма. Уврежданията били резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да се получат при падане от височина с удари
реализирани в областта на лявата теменно-слепоочна област на главата и
лявата половина на гръдния кош в подлежащата повърхност. Съществува
пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и
настъпване на смъртта.
2/Съдебно-техническата експертиза посочила, че А. не бил нает на
трудов договор. В момента на падането си от първа плоча той не бил с
поставени лични предпазни средства и специално работно облекло; не му бил
проведен инструктаж за безопасност; не носел каска. Паднал от зидарията под
изграждащия се кофраж под втора плоча, т.е. от височина около 2,50м. Това се
случило, защото липсвали приспособления за защита от падане (защитна
бордова лента, перила за ръце). Злополуката би била предотвратима при
7
спазването на горните изисквания – инструктаж, работно и предпазно
облекло, изградени приспособления – перила и бордова лента.
Изложената от настоящия съд фактология по съществото си се
различава в някои детайли от приетата от първостепенния съд.
В рамките на въззивното производство бе проведено съдебно следствие
по допълнително изясняване на обстоятелствата, свързани с оказаната на
подс.А. помощ. Бяха приобщени и изисканите снимки, извършени по време на
огледа на местопроизшествие, които се установи, че отговарят на тези,
приложени към огледа по ДП, но в цветен вид, по-големи, по-ясни, което даде
възможност свидетелите да дадат показания по тях с оглед определяне
точното място на инцидента и други обстоятелства. Разпитаните свидетели
поясниха по-конкретно видяното от тях по отношение на оказаната от подс.С.
помощ на постр.А..
По доказателствения анализ (и в отговор на жалбата на защитата на
подс.С.):
Не се споделят оплакванията в жалбата за недоказаност на обвинението
и твърдението, че присъдата почива само на показанията на един свидетел – С.
М..
Действително, тези показания служат за основа на изграждане на
изводите на съда, но те са подкрепени и от други доказателства по делото.
Твърденията на св.М. са еднопосочни и последователни. Те се различават от
показанията на свидетеля Д., но това има своите основания в резултат на
въздействието, което св.К. оказал върху двамата работници. Той сторил това
след като пристигнал на място още преди екипа на Бърза помощ и на
Инспекцията и полицията да достигнат там. С идването си още, той казал на
работниците да твърдят, че изобщо не били започвали да работят този ден на
обекта и че постр.А. на своя глава влязъл там. Първоначалните показания и на
двамата (М. и Д.) сочат точно на такива техни твърдения (впрочем, това
проличава и в показанията на свидетелите от Инспекцията по труда, пред
които свидетелите възпроизвели точно тази версия). При последващия разпит
св.М. разказал действителните събития и посочил причината за
първоначалните си показания – въздействие от страна на св.К. (което заявил
многократно и в разпит пред ОС („След като дойде Красьо, той каза да кажем,
че не сме работили там“ – л.333 от НОХД; „Уплаших се, стреснах се…гледам
Д. лъже и полицията, и инспекцията … каквото каза той, такова и аз… Д.
лъжеше да не изгори К.“ – л.337 от НОХД), потвърдено от него и пред
8
въззивната инстанция („К. ми каза да не казвам“ - л.112 от ВНОХД).
В казаното от него се отличават няколко важни момента, относими към
предмета на делото:
-че в предходния ден той работил на същия обект с друг работник, с
когото били изпратени там отново от св.К.; че на обекта и в двата дни ги
посрещнал подс.С.;
-че в деня на инцидента тримата работници били насочени към обекта
също по напътствия на св.К.; че подс.С. отново бил на обекта;
-че на инкриминираната дата пристигнали на обекта около 8-8.15 часа и
започнали работа със знанието и съгласието на подс.С., който бил на място.
Показанията на М. се потвърждават от няколко други независими
доказателствени източника:
На първо място - това е съставеният протокол за оглед на
местопроизшествие, както и приложената към него скица и фотоалбум (л.9-
10а, л.30-35, том 1 от ДП). От снимковия материал, по който бяха зададени
въпроси на свидетелите става ясно, че на фотосите от строежа е фиксиран
личния багаж на постр.А., както и инструменти, с които била извършвана
строителна дейност в деня на инцидента, споделена от св.М. – ъглошлайф
(„използвахме го, рязахме греди него ден“- л.111, гърба, ВНОХД). Виждат се
също кабел и агрегат (снимки – л.97, 98 от ВНОХД), за който св.М. също
разказва в разпита си, че в предния ден били осигурени от св.К. и подс.С.
(„нямаше ток и докараха агрегат с момчето“ – сочи подс.С. – л.332, гърба,
НОХД). От фиксираното в съпътстващият огледа фотоалбум, може да се
направи извод, че казаното от св.М. може да се кредитира с доверие, в
противовес на защитната теза на подс.С., че постр.А. самоволно влязъл в
обекта за няколко минути и паднал. Отразеното по заявената от св.М.
относително продължително извършвана дейност, се потвърждава от
наличните на обекта инструменти, които сочат на извършвана трудова
дейност, за което говори свидетеля. Багажът на постр.А. е фиксиран на долния
етаж на къщата, което също е знак, в подкрепа на тезата на св.М., че те
работили в обекта около час и половина – два, преди настъпването на
злощастният инцидент (а не че самоволно влязъл в обекта, качил се на
зидарията и паднал; и че това се развило в порядъка на минути). Т.е. данните
от този доказателствен източник категорично подкрепят изложението на
св.М..
На второ място – това са показанията на служителите от Инспекцията по
9
труда, които посетили обекта същия ден. Св.Б. твърди (прочетени показания
от ДП), че при посещение на обекта около обяд, т.е. след като постр.А. вече
бил откаран в болнично заведение. Присъстващите – подс.С. и двамата
работника, й казали, че били отишли на обекта около 10 часа с цел договаряне
за работа, но не били започнали такава. Тя добавя обаче, че в разговор с
бащата на пострадалия (починал) разбрала, че постр.А. бил излязъл от дома
им много рано (около 6.30 часа) с обяснението, че отива на работа.
Работниците казали пред нея, че рано сутринта тримата се събрали в
кв.“Аспарухово“ и постр.А. им казал, че имало работа в някакъв обект в
с.Звездица и заедно тръгнали натам (което категорично не отговаря на
истината, още по-малко постр.А. да ги е отвел на обекта). На място се били
срещнали с подс.С. и започнали да говорят с него за работата, но телефонът
му звъннал, което прекъснало разговора им. Докато подс.С. разговарял,
постр.А. самоволно решил да влезе в обекта и тогава паднал. Впечатленията
на св.Г. (четени показания от ДП) от обекта били липсата на ограждения и
обезопасяване, според изискванията. Това наложило и спиране работата на
обекта от страна на Инспекцията. Свидетелката възприела налични
инструменти в обекта – ъглошлайф, ръкавица и други. Близките на постр.А.
споделили и с нея, че рано сутринта бил излязъл за работа. Т.е. независимо от
това, което намиращите се на място съобщили на тези две проверяващи, двете
свидетелки фиксирали разположените на мястото на инцидента инструменти
за работа (което сочи на извършвана такава), както и несъответствие на
твърденията на присъстващите с това на бащата на постр.А. относно часовете
на пристигане на обекта.
На трето място – дори св.К. потвърждава, че в предходния ден св.М. бил
там с друг работник (макар да твърди, че били изпратени „да разчистват“, а не
да работят). А на следващият ден изпратил други трима работника, отново по
искане на подс.С.. Което съвпада с детайли от казаното от св.М. по този повод.
На четвърто място – от показанията на св.Л. (фелдшер в ЦСМП) се
установява, че един от хората, които били на място, му казал, че пострадалия
„правел кофраж или нещо друго, спънал се и паднал от около 2,5-3 метра
височина“. Което отново категорично подкрепя заявеното от св.М..
Заради изложеното горе и въззивната инстанция кредитира казаното от
св.М. в пълен обем. Кредитира го и защото показанията на св.Ж. и св.К. са
крайно противоречиви. А казаното от подс.С. е различно от заявеното от св.К..
Подс.С. в обясненията си опитва да прехвърли отговорността върху св.К. с
тезата, че той неофициално бил поел обекта. Св.К. пък твърди, че това не било
10
вярно и че той бил склонен да поеме обекта, само ако имало условия това да
стане неофициално, но че подс.С. не се съгласил с това.
Относно св.Ж.: показанията му са еднопосочни в насока, че са отишли
на място около 10 часа, не за да работят, а за да се договарят с „чорбаджията“
– за договори, осигуровки, заплащане и т.н. Категорично отрича да са били
започнали работа на обекта. Твърди, че постр.А. на своя глава влязъл в обекта
и паднал. Първоначално разказва, че били на полянката и се „наслаждавали на
гледката“ (от контекста се схваща, че говори за себе си и св.М. (л.334 НОХД);
минути след това заявява, че не помни къде точно бил св.М. по време на
падането на пострадалия (л.335 от НОХД, очна ставка). Упорито твърдяното
от него се разглежда от съда в контекста на заявеното от св.М., че св.К. им
казал да казват тъкмо това (че в деня не били започвали да работят на обекта),
както и в контекста на близката съседска връзка между св.Ж. и св.К.. То е
видно и от показанията на свидетелите от Инспекцията по труда, на които
споделил същото. То обаче е в противоречие с казаното от св.М., както и с
казаното от св.Б. и св.Г., относно тяхната информация, че постр.А. бил станал
рано сутринта за работа – липсва логика човек да излезе от дома си в 6.45 часа,
да се придвижи до обекта около 8.30 часа (след като вече му бил съобщен от
К.), за да чака там до 10 часа да дойде „чорбаджията“. Според св.М. тримата
били пред дома на св.К. към 7.45 и получили информация за обекта си за деня,
след което пристигнали там около 8-8.30ч. Свалили инструментите за работа и
я започнали в присъствието на подс.С.. С неговата кола св.М. ходил до кафе
машината, тъй като неговата била загряла при пътуването им до обекта.
Относно показанията на св.К.: и те се отчитат като противоречиви, още
повече в контекста на това, че К. очевидно не упражнявал законно дейността,
която вършел. Твърди, че изпратил работниците като „услуга на приятел“. По
думите му със св.Ж. били близки съседи, което подсилва истинността на
казаното от М. за въздействието, което К. им оказал по повод показанията им,
която инструкция св.Ж. продължил да спазва в хода на развилото се до
момента наказателно производство. Този факт тъкмо (близки съседски
отношения и зависимост от работата, която св.К. продължава да му осигурява)
обяснява в голяма степен и непоклатимостта на показанията на св.Ж..
Противоречия в показанията на св.К. има и по отношение на това той ли им
плащал, както и от къде взимал парите. Първоначално съобщил пред съда, че
платил, защото имал пари в себе си; след това – че може би бил взел на заем
или че имал да връща“. На директен въпрос дали получавал парите по-късно
от подс.С. не дал отговор, тъй като съда отклонил въпроса. В резултат на
11
горното, въззивната инстанция не кредитира с доверие показанията на св.К..
По делото е ясно, че той извършвал нерегламентирана дейност по набиране и
изпращане на работници към различни активни строителни обекти, както и че
има притеснения относно дейността си, която пряко била свързана с
изпращането на постр.А. на обекта, на който последният загинал. Това, което
се приема за обективно установено и потвърдено от него е, че в деня на
инцидента той бил човекът, който изпратил работниците на този обект, както
и че в предходния ден бил изпратил друга двойка работници там, по искане на
подс.С., който и двата дни бил на обекта.
Относно показанията на полицейските служители. И пред тях лицата,
заварени на място, възпроизвели аналогични твърдения, както пред
служителите на Инспекцията по труда. И двамата заявили в разпитите си, че
по време на тяхното пристигане работа на обекта не била извършвана (каквото
твърдения св.М. няма депозирани по делото), т.е. ясно е, че когато те
пристигнали работата била преустановена заради случилото се произшествие.
Относно показанията на останалите свидетели по делото, въззивната
инстанция споделя изложеното от ОС.
Показанията на св.И. – личен лекар на подст.А., сочат на негово добро
физическо състояние, липсата на хронични болести, носене на диоптрични
очила. Показанията й опровергават опитите за внушения от страна на други
свидетели по делото, че на постр.А. се случвало да му се завие свят и други
пъти. Това било отречено като оплакване от св.И.. Но и да е било така – то
следва да се отбележи, че причината за падането не е от значение, предвид
факта, че за съставомерността на деянието е без каквото и да е значение
причината за падането на работещия - замайване, подхлъзване, заболяване.
Точно такава е целта на поставянето на предпазните съоръжения - за да не се
стигне да фатален инцидент независимо по каква причина.
По обясненията на подс.С.: Те се отчитат и от този съд като защитна теза
(в частта им касателно предмета на делото). С казаното той опитва избягване
на наказателна отговорност, прехвърляйки своите задължения върху св.К.,
който в някои аспекти се съгласява с показанията му, в други – не. Поставен в
деликатната ситуация да защити някак си подс.С., св.К. е в положение да
уличи себе си в престъпление.
И въззивната инстанция не приема казаното от подс.С., че вече не
работел на обекта (бил го предал на друг – св.К.). Св.К. сочи, че преглеждал
чертежите „неформално“, но че не бил поемал ангажименти и че се съгласил
12
само да насочи работници към обекта. Дори заявява, че според него постр.А.
имал качествата да поеме и завърши обекта. Заради това искал да го свърже с
подс.С.. По делото не са събрани такива доказателства. Липсват и такива, от
които да е видно, че бил прехвърлил задълженията си на кое да е трето лице.
Предоставените пред ОС книга за инструктажи по безопасност, водени от
Г.Ш., не опровергава този извод. А и видно от тези инструктажи – те не касаят
инкриминираната дата. Т.е. – присъствието на подс.С. на обекта в качеството
му на технически ръководител, е единственият доказан фактически извод от
събраните по делото доказателства. От него е зависело допускането на
бригадата до работа, както и всичко, свързано с безопасността им при
полагането на труд.
От правна страна:
Че подс.С. бил единственият ангажиран посредством договор със св.Т. в
качеството му на технически ръководител е безспорно установено. Няма
писмени данни той да е превъзлагал тази дейност другиму. Факта, че св.К.
изпращал работници на обекта, за който отговарял подс.С., не възлага на св.К.
задължения по тяхното инструктиране за безопасност, работно облекло, още
по-малко пък за обезопасяване на обекта за предотвратяване на падане. Съдът
приема, че единствен отговорен за обекта на инкриминираната дата бил
подс.С.. Поради което и той бил длъжен да извърши горните действия. Вместо
това той допуснал работниците в необезопасен обект, без инструктаж, без
предпазни облекла. А че те извършвали строителни действия в посочения ден
е видно от посоченото горе изложение по фактите.
Задълженията на подс.С. възникват по силата на разпоредбите на ЗУТ.
Съобразно разпоредбата на чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ изпълнението на строеж при
съобразяване с мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка, отговорност носи „Строителя“. В случаите, когато
строежът се изпълнява от „възложителя“ (какъвто е случая и какъвто
възложител по делото се явява св.Т. – чл.161 от ЗУТ „възложител“ е
собственикът на имота, в който се извършва строеж – който не бил привлечен
към наказателна отговорност), то той е длъжен да назначи „технически
ръководител“, който носи отговорностите на строителя по чл.163 ал.2 т.1 от
ЗУТ – т.е. тези, свързани с опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка. Св.Т. назначил (сключил договор) с подс.С. тъкмо в
качеството му на „технически ръководител“, поради което и тъкмо С. се явява
отговорното лице за живота и здравето на хората на строителната площадка.
По делото няма спор между страните, че СМР е дейност, която е източник на
13
повишена опасност. Видно от изложеното горе е, че тъкмо подс.С. имал
задължения, свързани с безопасността на труда в обекта. И че тъкмо защото
подходил немарливо към изпълнението на тези свои задължения, настъпил
противоправния резултат. Резултатът (смъртта на постр.А.) е в пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на подс.С.. Защото
причината за смъртта на пострадалия е получената вследствие на падането
травма, а до падането му се е стигнало поради липсата на защитни
съоръжения - предпазни парапети (които биха предотвратили падането, ако ги
имаше), както и липсата на проведен инструктаж и неосигуряването на лични
предпазни средства (например каска, които биха били предпоставка за
избягване на фатален резултат). Поради което АС намира, че състава на
престъплението по чл.123 ал.1 НК е запълнен. Налице е виновно поведение от
страна на техническия ръководител на обекта, налице е настъпил
съставомерен резултат, между него и немарливото изпълнение на
задълженията на подс.С. при изпълнението на дейност, която е източник на
повишена опасност, има пряка причинно-следствена връзка. Т.е. налице са
всички изискуеми предпоставки на закона, както и предписанията на т.3 от
Постановление №2/1979г. на Пленума на ВС на РБ, изменено с Постановление
№7/1987г. на Пленума: „от обективна страна предпоставките за
приложението на чл.123 НК са две - резултатът да е причинен поради
незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и
последната да представлява източник на повишена опасност, които следва
да бъдат дадени кумулативно.“ „Правно регламентирана дейност“ е такава
дейност, за упражняването на която се изискват специални знания или
опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по
съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение.
Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или
дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на
занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други.
Както по-горе бе посочено, строежът нито бил заграден, нито имал
информационна табела и т.н., още повече – подс.С. допуснал до работа
постр.А. без инструктаж, без предпазни средства (каска и др.), както и при
липсата на обезопасителен парапет за високите части на строежа. Тъкмо това
довело до настъпилия резултат – смърт на пострадалия в резултат на падане от
високо и причинената от това смъртоносна травма.
По протеста на ОП-Варна относно квалификацията по чл.123 ал.4 от
НК:
14
Представителят на АП-Варна не поддържа протеста на ОП-Варна
срещу приложената от ОС квалификация относно оказаната от подс.С. помощ
непосредствено след инцидента.
Допълнителни данни за оказана помощ се събраха и пред въззивната
инстанция, която помощ се отчита от този съд като несъмнено установена. Тя
се изразила в позвъняване на тел.112 (безспорно установено по делото –
писмо от МВР, „Дирекция национална система 112“, за подаден от подс.С.
01.12.2017г. сигнал в 10,17 часа (л.206, том 2 от ДП); потвърдено и от всички
свидетелски показания) както и с множество активни действия, с които
подс.С. целял да помогне на постр.А. – обръщане по гръб, напръскване с вода,
придържане, превързване, говорене. Оказаната от подс.С. помощ на постр.А.,
е единствения релевантен въпрос, по който показанията на св.М. и св.Д. не се
разминават.
По претенцията на частното обвинение за несправедливост на
наказанието:
Разпоредбата на чл.123 ал.4 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. Подс.С. не е осъждан, трудово ангажиран, семеен с
малко дете, с добри характеристични данни. При това положение настоящият
съд счита, че наказание над, но в посока минимума - една година лишаване от
свобода, се явява напълно адекватно на обществената опасност на дееца
(ниска) и тази на деянието (висока), а като такова и ще постигне в максимална
степен целите на закона - както в генерален, така и в личен план. За постигане
на тези цели и за поправянето на подсъдимия предвид данните за личността
му очевидно не се налага това наказание да бъде нито завишено, нито
ефективно изтърпяно, поради което и правилно първоинстанционния съд
отложил изпълнението му за срок от три години. Изминалият период от време
от деянието до наказването му (без това да може да се вмени във вина на
подс.С.), също има своята роля при формирането на решението на съда по
наказанието. Поради което определеното наказание се отчита от въззивния съд
като справедливо.
По претенцията на гражданския ищец за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди:
Аргументите на ОС за изтекла давност не се споделят.
Привличането на подс.С. към наказателна отговорност било на
10.06.2020г. (л.98, том 1 от ДП). Предявеният иска в съдебно заседание бил на
15
дата 19.06.2023г. (л.221, т.1 от НОХД). Т.е. от датата на привличането (от
когато започва да тече давността според трайната и непротиворечива практика
на ВКС) не са изтекли 5 години, поради което съдът не е изправен пред
хипотезата на изтекла давност.
Съставът на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД включва пет
елемента: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. В този
смисъл деликтът е противоправно и виновно действие, причиняващо вреди,
поради което възниква задължението те да бъдат поправени. Следва да се има
предвид, че деянието в случай на предявен граждански иск в наказателния
процес може да е само това, което държавното обвинение е формулирало като
елемент от обективната съставомерност на престъплението, в което
подсъдимият е обвинен. Респективно гражданският иск и произнасянето на
съда по него в рамките на наказателния процес се свежда до проверка на
обстоятелството дали така описаното деяние е извършено като първа
предпоставка за ангажиране както на наказателната, така и на деликтната
гражданска отговорност на подсъдимия.
В настоящият случай се касае за признаване за виновен и осъждане за
извършено от подс.С. едно престъпление, насочено против личността и
приключило със смърт. Отговорността по ЗЗД произтича от деликта, който в
случая АС приема престъпното деяние по чл.123 ал.4 от НК, което е
основание за ангажиране на гражданска отговорност. Свързано е и причинно-
следствено с настъпилия резултат (тежък), за който се претендира увредата.
От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява
престъплението, възниква материално наказателно правоотношение между
държавата и дееца, по което държавата е носител на правото да реализира
неговата наказателна отговорност, чрез наказателно преследване, налагане на
наказание и изпълнението му. Едновременно с това същият юридически факт
създава деликтно правоотношение, по което пострадалият от престъплението,
което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от
причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в
съда за извършеното престъпление. Т.е. АС прецени, че гражданският иск е
основателен с оглед наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно: настъпилияа вреда,
противоправно поведение и причинна връзка между тях. Заради това, че
претърпените от пострадалата вреди са неимуществени такива, то те са
неизмерими с пари, затова размерът на следващото се за тях обезщетение
следва да се съобрази с принципа за справедливостта.
16
Според указанията на ППВС № 4/1968г. на ВС размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, чието значение следва да бъде
съобразено при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането,
начинът на извършването му, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето
на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания. А според практиката на наказателна и гражданска колегия на
ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление, има и други
относими към тази преценка обстоятелства - вида на увреденото благо,
отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния,
обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания.
Подс.С. извършил престъпление по чл.123 ал.4 от НК, в резултат на
което настъпила смъртта на постр.А.. Гражданска претенция за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието предявила сестрата на
починалия – Н. Б.. Претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания са пряка и непосредствена последица от внезапната загуба на
единствения й брат, с който била много близка, който бил опора и помощ в
живота й, който бил в добро здраве и в активна трудова възраст. Не без
значение и времето, в което постр.А. прекарал в болница под грижите на
близките си в коматозно състояние, както и отражението на това върху
психиката на сестра му. При категоричните доказателства за добрите
взаимоотношения между пострадалия и сестра му, изводими по делото от
разпитаните в тази насока свидетели Б. и Борисов, то справедливата обезвреда
според настоящата инстанция се явява сумата от 70 000лв. (седемдесет хиляди
лева). В този размер то се явява разумно и отговарящо както на обществения
критерий за справедливост, така и съобразено с практиката на съдилищата в
тази насока. Поради което гражданската претенция следва да се уважи в този
размер, а до сумата от 100 000 лв. – да се отхвърли.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
процесуални нарушения. Поради горното и на основание чл.337 ал.3
предл.последно и чл.338 от НПК,
17
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 66, постановена на 05.11.2024 година от
Окръжен съд, гр.Варна по НОХД № 100/2022г. като ЧАСТИЧНО Я
ОТМЕНЯ само в гражданската й част, с която предявеният от Н. Х. Б.
граждански иск за сумата от 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието БИЛ ИЗЦЯЛО
ОТХВЪРЛЕН поради изтекла давност, КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ОСЪЖДА подс.Х. К. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. Б.
с ЕГН ********** сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.12.2017г., до
окончателно изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
100 000 (сто хиляди) лева.
ОСЪЖДА подс.Х. К. С. с ЕГН ********** да заплати държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 2 800 (две хиляди и
осемстотин) лева в полза на Държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. К. С. да заплати по сметка на АС-Варна
направените разноски в размер на 43,67лв. (четиридесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки) по фактура № 11883/16.06.2025г., издадена от ОД
на МВР – Варна.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15-дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18