№ 11
гр. В. 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203417 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Агро Плант Инвест“ ЕООД, против Наказателно постановление №
03-013538 от 24.02.2021г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. В. с което на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 1500 лева, на основание чл. 415, ал.1 от
Кодекса на труда, за това че към момента на съставяне на АУАН не е било
изпълнено даденото предписание.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. По същество с жалбата се оспорва нарушението и се
излагат твърдения за неправилно определяне на наказанието. Моли се за
отмяна на НП изцяло. В условие на евентуалност да се намали наложената с
НП санкция до законовия минимум.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 28.10.2020 год. служители на Д „ИТ“- В. извършили проверка на
въззивното дружество по спазване на трудовото законодателство. В хода на
проверката е установено, че с лицето М.Ц.П., проверяваното дружество е
имало сключен договор, въз основа на който лицето е изпълнявало
длъжността „Директор/Мениджър човешки ресурси”. От представените
документи на „Агро Плант Инвест“ ЕООД в Д“ИТ“ В. в това число платежна
ведомост за месец юни 2020г.е установено, че работодателя не е изплатил в
уговорения срок начисленото трудово възнаграждение за месец юни 2019г. за
един изработен ден. С Протокол № ПР2031594/30.10.2020г. АНО е направил
предписание на дружеството за отстраняване на констатираните нарушения.
Установено е, че работодателят не е изпълнил задължителното предписание и
е съставен АУАН за нарушение на чл. 416, ал.1 от КТ,въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В.., съгласно чл. 6, ал.5 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” и видно от заверено копие на заповед.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
2
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в
съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от
представения по делото Протокол № ПР2031594/30.10.2020г.за извършена
проверка на въззивното дружество е указан срок 19.11.2020г., в който
работодателя да изплати договореното трудово възнаграждение на М.Ц.П..
В действителност не е оспорено, че между страните е съществувало
трудово правоотношение. Съдът установи от фактическа страна, че
виззиваемия действително е инициирал гражданско производство срещу
работодателя си с искане от съда последният да му заплати изцяло всички
възнаграждения. Сумата е била запорирана по сметката на „АГРО ПЛАНТ
ИНВЕСТ“ЕООД във връзка с издаване на обезпечителна заповеди е
образувано изпълнително дело още преди входирането на иска в съда за
осъждане на страната да заплати вече запорираната сума в полза на работника
Марин Първанов. Нещо повече, видно от приложеното по делото Решение
№260259/01.02.2021г. по гр. дело №9399/2020г. е депозирана молба, с която
иска е изцяло признат, въз основа на което е постановено и гореспоменатото
Решение.
Видно от съобщение за приключване на изп. дело от 14.05.2021г.,
изплащането на трудовото възнаграждение е станало впоследствие, т.е не е
станало в срока указан в Протокола за извършена проверка № ПР 2031594 на
30.10.2020г. От последното съдът може да направи извод, че работодателя не
е изпълнил задължителното указание, обективирано в точка 6 от
гореописания Протокол, поради обективна невъзможност да оперира с
банковите сметки на управляваното от него дружество.
Освен така посоченото доколкото между страните е налице правен спор
относно дължимостта на работната заплата и той е отнесен по съответния ред
към съда, то плащането следва да се осъществи след произнасяте от страна на
съда, което е сторено.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ ясно регламентира, че не са
маловажни нарушенията по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или
ал.2 от Кодекса на труда, т.е. тази норма пределно прецизно изброява
3
материалноправните норми, за нарушенията на които норми, не може да се
приложи привилигерования състав на ал.1 на същия чл.415в от КТ. При тази
законова регламентация и след като извършеното, в конкретния случай, от
работодателя нарушение, не осъществява състава на нито едно от
нарушенията по чл.61 – чл.63 от КТ, посочени в ал.2 на чл.415в от КТ, то
няма никаква пречка, от страна на АНО да се приложи разпоредбата на
чл.415в, ал.1 от КТ, съгласно която, „За нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.”Т.е
невъзможността за разпореждане със собствени средства по инициирано от
въззивника заповедно производство е обективна пречка нарушението да бъде
отстранено веднага. В конкретния случай по делото не се представиха
доказателства от наказващия орган, че в резултат на нарушението са
настъпили каквито и да било вредни последици за работника.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава.
Действително, в случая е налице нарушение, което съдът приема за
доказано тъй като безспорно не е било изпълнено указанието на АНО.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда
административно наказание имуществена санкция за лице, което не изпълни
задължително предписание на контролен орган, в размер от 1500 до 10 000 лв.
Съдът счита, че правилната квалификация на нарушението следва да
е по чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда, според който за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв. Нарушението е по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Нормата на чл.
415в от Кодекса на труда е приложима за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което
не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Съдът
отчита факта, че след установяването му нарушението е било отстранено след
постановяване на съдебен акт, тъй като между страните - въззивното
4
дружество и работника и имало висящ правен спор. Не са произтекли вредни
последици за работника. Поради това и при безспорните доказателства по
делото, че се ангажира отговорността на работодателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, характера на тази
отговорност и липсата на доказани настъпили вредни последици, съдът
намира че наказващият орган е следвало да приложи специалният текст на чл.
415в от Кодекса на труда, което не е сторил.
Като не е приложил тази норма, която е привилегирована спрямо
общия състав на нарушението, административно-наказващият орган
неправилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на чл. 415в от
Кодекса на труда е специален текст, който се прилага приоритетно в
случаите, когато са налице неговите изисквания.
Поради това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено въззивното дружество да бъде
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100
лв. на основание чл. 415в от Кодекса на труда.
Така определения размер на наказанието е справедлив и съответен на
допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на наказанието по
ЗАНН.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-013538/ 24.02.2021. г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- В. с което за нарушение на „АГРО ПЛАНТ
ИНВЕСТ”ЕООД- В. е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500лв, за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда, като преквалифицира нарушението по чл. 415в от Кодекса
на труда и определя наказание имуществената санкция в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
5
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6