Р Е Ш Е Н
И Е
№
286 23.11.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седемнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 306 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
ВДП
директора на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ № 12 обжалва решението по а.н.д.№502/2021г. на РС - Дупница.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с отсъствие на нарушения в
процедурата по издаване на фиша и доказано противоправно деяние. Моли за отмяна
на решението и потвърждаване на електронния фиш. Евентуално прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за ответника.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмен отговор и писмена молба адв.С.Д.Г. от САК като пълномощник на ответника Б.В.С.
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски пред
касационната инстанция по представен списък.
Отделно
от това, с молба вх.№2522/16.09.2021г. ответникът е поискал от районния съд
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно
присъдените разноски в полза на Кристина Атанасова Харизанова, вместо на Б.В.С..
Молбата е изпратена по компетентност на касационната инстанция. В разпореждане
№312/28.09.2021г. за насрочване на делото касационният съд е счел, че редът за
произнасяне по молбата е касационния контрол на съдебното решение поради липса
на правомощие на районния съд за разглеждане на молбата по правилата на НПК по
препращане от чл.84 от ЗАНН.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея
съображения. Счита, че въззивният съд е постановил правилно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К №4502970, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Б.В.С.
за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 20.11.2020г. на
АМ Струма в района на община Дупница с АТСС – мобилна система за видеоконтрол
„АRH САМ S1“ е
заснет посочения във фиша лек автомобил с рег.№СВ6404КА, който се движел със
скорост от 139км/ч след приспадат толеранс от 3км/ч при разрешена такава от
110км/ч, въведена с ПЗ В26. След извършена проверка е установено, че
автомобилът е собственост на наказания деец. Съдът е приобщил разпечатка от
системата със снимков материал и Протокол по образец №1 към чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съдът е приел, че техническото
средство е от одобрен тип и преминало последваща проверка за техническа
годност.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазена
форма на фиша по чл.189, ал.4 от ЗДвП, установени време, място и начин на
извършване на заснемането от Протокола към Наредбата, но недоказаност на
деянието поради вида на разпечатката със снимков материал, която не позволява
разчитане на данните от регистрационния номер на МПС. По посочените правни
доводи съдът е отменил фиша и е осъдил ОДМВР да заплати на Кристина Атанасова
Харизанова сумата от 350лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Нормата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП дава право на
контролните органи, имащи правомощие по установяване на нарушения на правилата
за движение по пътищата, да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на МПС. Условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение са
определени в едноименната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. /обн., ДВ,
бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./.
Обективираното в електронния фиш нарушение на
правилата за движение на МПС е извършено на 20.11.2020г. Заснето е с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, която е от одобрен тип и премината техническа
проверка за изправност на измерванията. Заснемането на автомобила,
удостоверяващо превишаването на скоростта, е обективирано в снимковия материал,
извлечен от паметта на АТСС, а начина на работа на средството на датата на
нарушението и характеристиките на неговото позициониране са обективирани в
приобщения Протокол за неговото използване във вида на Приложението към чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Както снимковия материал, така и Протоколът
са дължими доказателствени средства за преценка съставомерността на
противоправното деяние.
Вярно е становището на районния съд, че разпечатката
от паметта на техническото средство е с неясно изображение на снимковия
материал, поради което в този вид доказва само част от правнозначимите елементи
от обективната страна на деянието относно датата и часа на заснемане,
координатите на това заснемане и разрешената скорост в заснетия пътен участък.
Останалите елементи относно регистрационния номер на МПС и самото МПС не могат
да се извлекат от ВДС, т.к. снимката представлява неясно изображение. В случая по
делото на районния съд обаче, нито при насрочване на делото, нито в проведеното
открито съдебно заседание съдът е изискал от АНО разпечатка от паметта на
техническото средство с ясна снимка на МПС. Доказването в рамките на
първоинстанционното производство пред районния съд се подчинява на правилата на
НПК, съгласно препращането от чл.84 от ЗАНН. Това ще рече, че съдът е длъжен да
събере всички доказателства за разкриване на обективната истина, включително по
свой почин по арг. от чл.107, ал.2 във вр. с чл.13
от НПК. В рамките на служебните задължения на съда стои необходимостта от
задължаване на АНО да предостави ясна снимка на заснемане на МПС, което не е
сторено. Едва при изявление на АНО за невъзможност да предостави ясно
изображение на заснемането, съдът следва да формира изводите си по съществото
на спора.
Отделно
от това, вън от вниманието на съда е останало обстоятелството, че техническото
средство е преносима система за контрол, за която съгласно записванията в
Протокола към чл.10, ал.1 от Наредбата е изготвена дигитална снимка. Тази
снимка не е депозирана със съпроводителното писмо за изпращане на преписката по
а.н.д.№6419/2021г. на СРС и не е изискана допълнително от ДРС. Снимката е
необходимо доказателство за изясняване правнорелевантните факти относно начина
на работа на средството за измерване във вр. с императивното правило на чл.10,
ал.3 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредбата. Съдът е дължал изискване на снимката от
АНО.
Отсъствието
на подобно процесуално поведение на районния съд формира извод да допуснати
съществени процесуални нарушения.
Делото
на районния съд не е изяснено от фактическа страна. Касационният съд не може да
замести районния съд в процедурата по приобщаване на необходимите и годни
писмени доказателствени средства за изясняване на обективната истина поради
забраната за установяване на нови факти по чл.220 от АПК.
На
основание чл.221, ал.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд. Съгласно чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При
новото разглеждане на делото съдът следва да задължи АНО да предостави ясна
снимка на заснетото МПС от преносимата система за контрол на скоростта и
дигиталната снимка към Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, след което да
формира изводи по съществото на спора относно противоправното деяние и неговата
наказуемост.
Пълната
отмяна на съдебното решение касае и молбата на С. за поправка на очевидна
фактическа грешка в осъдителния диспозитив на решението на районния съд. При новото
произнасяне по делото, районният съд следва отново да разреши въпроса за деловодните
разноски както при първоначалното водене на делото пред районния съд, така и
пред настоящия касационен съд по см. на 226, ал.3 от АПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №33/27.07.2021г. по
а.н.д. №502/2021г. на РС – Дупница.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.