РЕШЕНИЕ
№ 208 04.11.2019
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина
Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 641 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Т.А.С., ЕГН **********,***, против „Б.С.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Антон Тошев.
Твърди се, че между страните бил сключен трудов договор на 05.10.2017 г., с
който ищецът бил назначен на длъжността „сътрудник охрана” с договорено основно
месечно възнаграждение в размер на 510 лв. и месторабота- Военно поделение
ВР1350, складов район, гр. Обзор. С. постъпил на работа на 05.10.2017 г. Със
заповед № 1217/05.07.2018 г. трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1, считано от същата дата. Към настоящият момент, на
ищецът не били заплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май,
юни и юли 2018 г. в размер на по 510 лв., които суми се претендират. Заявява
се, че се дължи и лихва за забава в размер на общо 196,47 лв. за периода от
01.06.2018 г. до 19.06.2019 г. Наред с това се претендира и сумата от 347,70 лв., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 15 дни, платими до 30.10.2018
г., поради което се претендира и сумата от 25,31 лв.- обезщетение за забава за периода от 01.11.2018
г. до 19.06.2019 г. С протоколно определение от 09.10.2019 г. бе прието
направено изменение на предявените претенции чрез намаляване, както следва:
- претендира
се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство
възнаграждение за м. март 2018г., с падеж 31.05.2018г., в
размер на 405,06 лева, като за горницата над тази сума до заявената с исковата
молба сума в размер на 510 лева, искът се оттегля;
-
претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство
възнаграждение за м.април 2018г., с падеж 31.06.2018г., в
размер на 405,06 лева, като за горницата над тази сума до заявената с исковата
молба сума в размер на 510 лева, искът се оттегля;
-
претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство
възнаграждение за м. май 2018г., с падеж 31.07.2018г., в размер на 405,06 лева,
като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на
510 лева, искът се оттегля;
-
претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство
възнаграждение за м. юни 2018г., с падеж 31.08.2018г., в размер на 405,06 лева,
като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на
510 лева, искът се оттегля;
-
претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство
възнаграждение за м. юли 2018г., с падеж 31.09.2018г., в размер на 53,96 лева,
като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на
65,81 лева, искът се оттегля;
Предвид
на заявеното намаляване на иска за незаплатени главници, се уточнява и
съответстващите им обезщетения за забава, както следва:
-
обезщетение за забава в размер на 43,21 лева за периода 01.06.2018г. –
19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. март
2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в
размер на 54,40 лева, искът се оттегля;
-
обезщетение за забава в размер на 39,83 лева за периода 01.07.2018г. –
19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.април
2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в
размер на 50,15 лева, искът се оттегля;
-
обезщетение за забава в размер на 36,35 лева за периода 01.08.2018г. –
19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. май
2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в
размер на 45,76 лева, искът се оттегля;
-
обезщетение за забава в размер на 32,86 лева за периода 01.09.2018г. –
19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. юни
2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в
размер на 41,37 лева, искът се оттегля;
-
обезщетение за забава в размер на 3,93 лева за периода 01.10.2018г. –
19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. юли
2018г, като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в
размер на 4,79 лева, искът се оттегля.
Претендира
се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство и:
-
обезщетение в размер на 327,86 лева за
15 дни неизползван годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, с падеж
30.10.2018 г., като за горницата над тази сума до претендираната с исковата
молба в размер на 347,70 лв. искът се оттегля;
-
обезщетение за забава в размер на 21,04
лева за периода от 01.11.2018г.- 19.06.2019г. за незаплатеното в срок
обезщетение в размер на 327,86 лева, като за горницата над тази сума до
претендираната с исковата молба в размер на 25,31 лв. искът се оттегля.
В съдебно заседание от 09.10.2019 г. бе направено
изявление от страна на процесуалният представител на ищецът, в смисъл, че на
01.08.2019 г. е било извършено заплащане от страна на ответника на цялата
претендирана като главница сума, представляваща трудово възнаграждение за процесния
период, както и сумата, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.128, т.2, и чл.224, всички от КТ, както и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото нямо спор относно следните факти: че на 05.10.2017 г. между
страните е възникнало соченото трудово правоотношение, по което ищецът бил
назначен на длъжността „сътрудник охрана” с договорено основно месечно
възнаграждение в размер на 510 лв. и месторабота- Военно поделение ВР1350,
складов район, гр. Обзор; че С. постъпил на работа на 05.10.2017 г.; че със
заповед № 1217/05.07.2018 г. трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1, считано от същата дата; че за месеците март,
април, май, юни, юли 2018 г. трудовото възнаграждение на работника С. не е било
заплатено; че ищецът не е ползвал 15 дни от полагаемия му се платен годишен
отпуск, обезщетение за което не му е било заплатено. Този извод се следва и от
последващото заплащане от страна на ответното дружество, сторено в хода на
съдебното производство, което следва да се приеме и като акт на признание
относно дължимостта на сумите. Във връзка с изясняване на датата на
последващото заплащане бе разпитан св. Костадинов, от показанията на който се
установява наличието на изложените по- горе факти. Същият заяви, че ответното
дружество е заплатило дължимото трудово възнаграждение и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск на 01.08.2019 г.
С оглед на така изложеното по- горе, като съобрази факта на заплащане на
претендираните трудови възнаграждения и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, признат от ищеца, съдът намира, че претенциите с правно основание чл.128,
т.2, и чл.224, всички от КТ, следва да бъдат отхвърлени
поради пълното им заплащане им. Безспорно работодателят е длъжен в установените
в договора срокове да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа, като при при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск. Дължимостта на
сочените по- горе суми в тази връзка се потвърждава и от последващото им
заплащане.
По отношение на претендираните лихви за забавено плащане на главниците,
съдът намира, че същите се дължат от ответното дружество и следва да бъдат присъдените
в исканите от ищеца размери. По делото не се спори, а това се потвърждава и от
показанията на св. Костадинов, че всяко трудово възнаграждение се дължи до края
на втория месец, следващ този, за който се полага труд /например
възнаграждението за месец март 2018 г. се дължи до 31.05.2018 г./. С оглед на
постъпилото плащане на всички дължими трудови възнаграждения на 01.08.2019 г.,
то безспорно за всяко от претендираните трудови възнаграждения се дължи лихва
за забава с начална дата, определена на сочения по- горе принцип, и крайна
дата- 19.06.2019 г. /посочена в исковата молба/. Налице е дължимост и на
лихвата за забава за претендираното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 21,04 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 19.06.2019 г.
Основателен се явява и искът за присъждане на законната лихва върху
претендираните главници, считано от датата на подаване на исковата молба-
25.06.2019 г. до 01.08.2019 г. /датата на заплащане на сумите/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени
сторените съдебно- деловодни разноски, като съдът съобрази обстоятелството, че
така настъпилото плащане е било извършено в хода на съдебното производство. Доказателства
за реално заплатени от С. разноски по делото не са ангажирани. От страна на
процесуалният представител на ищецът бе направено искане за присъждане на
минималното адвокатско възнаграждение съобразно нормата на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, предвид на това, че е оказал безплатна правна помощ по
чл.38, ал.1, т.3 от същия закон, което се потвърждава и от приложения договор
за правна помощ. В този смисъл съдът счита, че на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
на адвокат Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв.,
което следва да бъде заплатено по сметка на адвоката.
Предвид на това, че споровете са трудови, следва ответника да бъде осъден
да заплати държавните такси по предявените претенции, които възлизат на сумата
от общо 150 лв.- по 50 лв. за всеки от исковете.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.А.С., ЕГН **********,***, против „Б.С.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Антон Тошев,
претенции за заплащане на незаплатено трудово възнаграждение
за м. март 2018г., с падеж 31.05.2018г., в
размер на 405,06 лева; незаплатено трудово
възнаграждение за м.април 2018г., с падеж 31.06.2018г., в
размер на 405,06 лева; незаплатено трудово
възнаграждение за м. май 2018г., с падеж 31.07.2018г., в размер на 405,06 лева; незаплатено трудово
възнаграждение за м. юни 2018г., с падеж 31.08.2018г., в размер на 405,06 лева; незаплатено трудово възнаграждение за м. юли 2018г., с падеж
31.09.2018г., в размер на 53,96 лева, както и обезщетение
в размер на 327,86 лева за 15 дни неизползван годишен отпуск на основание чл.
224 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.С.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Антон Тошев, да
заплати на Т.А.С., ЕГН **********,***, обезщетение за
забава в размер на 43,21 лева, за периода
01.06.2018г.- 19.06.2019г. за незаплатено в срок
трудово възнаграждение за м. март 2018г.;
обезщетение за забава в размер на 39,83 лева за периода 01.07.2018г.-
19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.април
2018г.; обезщетение за забава в размер на 36,35
лева за периода 01.08.2018г.- 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. май
2018г.; обезщетение за забава в размер на 32,86
лева за периода 01.09.2018г.- 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. юни
2018г.; обезщетение за забава в размер на 3,93
лева за периода 01.10.2018г.- 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. юли
2018г.; обезщетение за забава в размер на 21,04
лева за периода от 01.11.2018г.- 19.06.2019г. за незаплатеното в срок
обезщетение в размер на 327,86 лева.
ОСЪЖДА „Б.С.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Антон Тошев, да
заплати на Т.А.С., ЕГН **********,***, законната лихва за периода от 25.06.2019
г. до 01.08.2019 г. върху: незаплатено трудово възнаграждение
за м. март 2018г., с падеж 31.05.2018г., в
размер на 405,06 лева; незаплатено трудово
възнаграждение за м.април 2018г., с падеж 31.06.2018г., в
размер на 405,06 лева; незаплатено трудово
възнаграждение за м. май 2018г., с падеж 31.07.2018г., в размер на 405,06 лева; незаплатено трудово
възнаграждение за м. юни 2018г., с падеж 31.08.2018г., в размер на 405,06 лева; незаплатено трудово възнаграждение за м. юли 2018г., с падеж
31.09.2018г., в размер на 53,96 лева, незаплатено обезщетение
в размер на 327,86 лева за 15 дни неизползван годишен отпуск на основание чл.
224 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Антон Тошев, да заплати на процесуалният представител на ищеца- адв.Н.Д.
***, адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., вносими
по доверителна клиентска сметка IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „Б.С.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Антон Тошев, да
заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 150 лв., представляващи държавна
такса за предявените претенции по чл.128, т.2, и чл.224, всички от КТ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: