Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260053
гр.Добрич
27.06.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На осемнадесети април 2022 год.
В публичното заседание в следния състав:
***:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:П. ПЕНЕВА
Прокурор:……………………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
гражданско дело №364 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод
искова молба с вх.№4135/29.06.2016 г.,с която са предявени обективно съединени
искове от Ж.К.П. *** срещу Г.П.Г. от гр.Г. Т.,а именно главни искове на
основание чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в
размер на 42 000 лв и сума от 8 847 лв-обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея за периода от
04.07.2011 г. /деня на увреждането/ до датата на предявяване на исковете,т.е.
до 28.06.2016 г. вкл.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на предявяване на исковете 29.06.2016 г.,до окончателното плащане;респ.
са предявени евентуални искове на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати /върне/ на ищцата сумата от 42 000 лв
като платена му без основание,респ. сумата от 8 847 лв-обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 04.07.2011 г.-28.06.2016 г. вкл.,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете
29.06.2016 г. до окончателното плащане.
Ответникът Г.П.Г. от гр.Г. Т. изразява
становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.
Като обсъди събраните по делото
доказателства,съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че през 2011
г. ищцата упражнявала търговска дейност и имала нужда от магазин.Тя и съпругът
й П. Н. П. се спрели на магазин в центъра на гр.Г. Т.,свързали се с отдаващия
го под наем и извършили ремонт,след което започнали работа.Впоследствие се
оказало,че магазинът е собственост на ***-гр.Г. Т.,а лицето,от което е нает,е
само наемател на обекта.Ответникът Г. като *** на РПК уведомил ищцата,че
предстои продажба на магазина,и й предложил да го закупи,като плати
предварително цената от 42 000 лв.Ищцата разполагала със сума от 12 000
лв,изтеглила кредит в размер на 30 000 лв и на 04.07.2011 г. изплатила
лично на ответника сумата от 42 000 лв.За сумата от 12 000 лв бил
издаден от ответника документ,че сумата му е платена лично,а за сумата от
30 000 лв била издадена квитанция от името на РПК,в която сумата била
отразена като платена от ЕТ „***”-търговското предприятие на съпруга на
ищцата.Сумата обаче била с произход от заемни средства-теглен заем от ЕТ „Ж.П.-***”.Сумата
от 42 000 лв не постъпила в касата на кооперацията,а няколко месеца след
това магазинът бил продаден чрез търг на трето лице.Ищцата поканила ответника
да върне парите,тъй като я е измамил,респ. да ги върне като получени без
основание.Парите не били върнати.По жалба на ищцата срещу Г. започнало
досъдебно производство за престъпление по чл.209 от НК-още висящо.На 29.03.2014
г. починал съпругът на ищцата.До настоящия момент действията по заличаване на
ЕТ „***” не били довършени.С два договора за цесия двете деца на страните прехвърлили
на ищцата наследствените си части от процесното вземане,което документално и
формално горният ЕТ имал към Г. П.Г..
В отговора на исковата молба ответникът Г.П.Г.
от гр.Г. Т. изразява становище за неоснователност на исковете.Ищцата нямала
вземания от физическото лице Г. П.Г.,а доколкото същият действал като ***,т.е.представляващ
***-гр.Г. Т.,то пасивно легитимирана да отговоря по исковете била
кооперацията.Ищцата била недобросъвестна,тъй като била получила от кооперацията
по-голямата част от претендираната сума.Платените от нея и трето лице-ЕТ суми
не били предназначени лично за ответника,а постъпили в имуществото на
кооперацията и за задоволяване нуждите на последната.Ищцата и съпругът й не
били въведени в заблуждение относно фактите относно продажбата на процесния
магазин.Доказано престъпление на ответника с влязла в сила присъда на
наказателен съд не било налице.Имало противоречие между изложените
обстоятелства,обосноваващи от една страна претенции за вреди от виновно
противоправно поведение на ответника и евентуално за връщане на дадена без
основание сума,а от друга страна се намеквало за сключен при измама договор
между страните без наведени доводи за унищожаемост на сделката и претенции за
връщане на даденото по унищожаемата сделка.Не било ясно дали претенциите
произтичат от деликт,неоснователно обогатяване или от унищожаем договор,а
едновременното поддържане на горните основания било невъзможно.В частта на
наследените от ЕТ „***” права върху вземанията ищцата не била активно
материално легитимирано лице,респ. и процесуално легитимирано лице,което
обуславяло и недопустимост на исковете в тази част.Доколкото не се твърдяло
някой от наследниците да е предприел поемане предприятието на ЕТ,ликвидиране на
възникналата съсобственост след смъртта на физическото лице-ЕТ можело да стане
само чрез делба по реда на чл.34 от ЗС,за наличието на каквато не се твърдяло
от ищцата,а процедурата по заличаване на ЕТ все още не била довършена.Ищцата следвало
да уточни каква част от претенцията й е на лично основание и каква като
правоприемник на третото лице-ЕТ по силата на цитираните договори за цесия.
Ответникът оспорва твърденията,че в
лично качество е въвел ищцата и съпруга й в заблуждение.Същият действал от
името на кооперацията и не бил укрил пред ищцата и съпруга й факти относно
налични тежести върху процесния магазин.Ответникът действал като *** на
РПК,оправомощен от решения на ОС на кооперацията.Паричните суми,дадени от
ищцата и съпруга й,били постъпили в патримониума на кооперацията,а и голяма
част от парите били върнати на ищцата.Оспорва се достоверността на датата на
т.нар.”договор от 04.07.2011 г.”,както и авторството на ответника на този
документ.Представената квитанция от 04.07.2011 г. не удостоверявала
правоотношение лично с ответника,а с РПК.Изразява се само несигурност по
въпроса дали положеният в квитанцията подпис е на ответника и не е ясно дали е
налице категорично оспорване на подписа.Претенцията за непозволено
увреждане/неоснователно обогатяване с предмет сумата от 12 000 лв била
погасена по давност,тъй като тази сума била изплатена от ищцата не на датата
04.07.2011 г.,а по-рано-в началото на месец юни 2011 г.Цесиите не били породили
действие за длъжника,тъй като не били съобщени на последния нито от предишните
кредитори,нито от новия кредитор.Договорите за цесия били и нищожни поради
липса на предмет-липса на индивидуализация на вземането.Цедентите били
извършили признания,че прехвърляните вземания не са собственост на наследодателя
им и на практика не съществуват.Поради недължимост на главните вземания били
недължими и акцесорните за обезщетения за забавено плащане,като се навежда и
възражение за погасяване на акцесорните вземания по давност.
Следва
да се подчертае,че излагането на всички доводи в исковата молба и отговора на
същата от страните е осъществено при липса на окончателно приключило
наказателно производство срещу ответника.Към момента на устните състезания пред
ДОС вече е налице влязла в сила на 24.06.2021 г. присъда №260010/23.02.2021 г.
по НОХД №226/2018 г. на Добричкия районен съд спрямо ответника,с която
подсъдимият Г.П.Г. е признат за виновен в това,че в периода от
началото на месец юни до 04.07.2011 г. при условията на продължавано
престъпление е извършил следното:
-През периода от началото на месец юни 2011 г. до първи
юли 2011 година включително в гр. в качеството си на длъжностно лице по смисъла
на чл.93 т.1 б.„б“ от НК,в кръга на неговата длъжност-*** на ***-гр.Г. Т.,ЕИК
*********,с цел да набави за себе си имотна облага (парични средства)
възбудил,като й предложил за продажба и поддържал,че това ще стане след
заличаване на договорна ипотека от кредитора на горната РПК-ТБ „Юнионбанк“
АД,заблуждение у Ж.К.П. /ищцата по настоящото дело/,че ще й продаде търговски
обект /процесния магазин/ в гр.Г. Т. на ***-собственост на кооперацията, и с
това й причинил имотна вреда в размер на 12
000 лева (дванадесет хиляди лева);
-На 04.07.2011 г. в гр.Г. Т. в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК,в кръга на неговата
длъжност-*** на ***-гр.Г. Т.,ЕИК *********,с цел да набави за себе си имотна
облага (парични средства),възбудил,като й предложил за продажба и поддържал,че
това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитора на горната РПК-ТБ
„Юнионбанк“ АД,заблуждение у Ж.К.П. /ищца по настоящото дело/,че ще й продаде
търговски обект в гр.Г. Т. на ***-собственост на кооперацията,и с това й
причинил имотна вреда в големи размери-в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева),като общият размер на
причинената имотна вреда на пострадалата П. е 42 000 лв /четиридесет и две
хиляди лева/ и е в големи размери,
поради което и на основание чл.210 ал.1 т.3 и т.5,вр. чл.209
ал.1 от НК,вр. чл.26 ал.1 от НК,вр.
чл.58а ал.1 от НК,вр. чл.54 ал.1 от НК е определено на ответника по делото наказание лишаване от свобода за
срок от три години,което е намалено с една трета,респ. на подсъдимия се налага
наказание лишаване от свобода за срок от две години,като на основание
чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок
от три години.
Според
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно
това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В
този случай настоящият съд следва да приеме при съобразяване на постановената
влязла в сила присъда срещу ответника,че Г.П.Г. е извършил спрямо ищцата Ж.К.П.
твърдяния от нея деликт,изпълващ състава на престъплението измама по чл.209
ал.1 от НК;че деянието е виновно и противоправно и от него пряко са произтекли лично
за ищцата П. имуществени вреди в размер на обща сума от 42 000 лв-получена
лично от ответника Г. имотна облага от ищцата след въвеждането й в
заблуждение,че ще й бъде продаден магазин на *** в гр.Г. Т..В настоящата
хипотеза при горната влязла в сила присъда съдът не следва да обсъжда доводите
на ответника в отговора на исковата молба,че не бил извършил виновно противоправно
деяние спрямо ищцата;че не ищцата лично била измамена със сумата 30 000
лв,платена от нейния съпруг като ЕТ,и доводите в тази връзка за активната
легитимация на ищцата относно тази сума и относно валидността и
противопоставимостта на ответника на договорите за цесия от 16.04.2014 г. /на
листи 12 и 13 от делото/,с които останалите наследници на П. Н. П. /съпруг на
ищцата/,а именно К. П. А. и *** П. Н. /виж удостоверението за наследници на
лист 11/,са прехвърлили на своята майка Ж. К.П. наследствения си дял от
вземането на представлявания от баща им ЕТ от ответника Г. П.Г. в размер на
30 000 лв.Не подлежат на обсъждане и твърденията на ответника,че не той
бил пасивно легитимиран да отговаря по исковете,тъй като не той,а ***-гр.Г. Т. се
била облагодетелствала от получената сума,поради което РПК следвало да отговаря
по исковете.Заключенията по допуснатите от съда първоначална и повторна
съдебно-счетоводни експертизи със задача да се изследва редовно ли е водено
счетоводството на РПК и дали процесните суми са отразени като постъпили в
касата или по банкова сметка ***,респ. за какво са изразходвани,не следва да се
обсъждат,доколкото са във връзка именно с доводите на ответника,че той не се е
облагодетелствал от сумата от 42 000 лв,предоставена му от ищцата.Този
въпрос като част от състава на престъплението измама е бил предмет на
разглеждане от наказателния съд и е обосновал осъдителната присъда спрямо
ответника.Като обвързан от присъдата гражданският съд не може отново да
разглежда и пререшава този въпрос,поради което и не следва да коментира горните
заключения.Всички гореизброени въпроси са решени в наказателното производство и
са послужили като база за постановяване на осъдителната присъда спрямо
ответника,който е извършил соченото от ищцата противоправно деяния спрямо нея и
е пасивно легитимиран да отговаря по иска й на основание чл.45 от ЗЗД.
За
предаване от ищцата на ответника на сумите от 12 000 лв и 30 000 лв
са били оформени два писмени документа-т.нар.“договор“ от 04.07.2011 г. /на
лист 5 от делото/,съдържащ изявление на Г.П.Г. в качеството му на *** на РПК,че
е получил от Ж. К.П. /подписана в документа за броила сумата/ сума в размер на
12 000 лв за продажба на процесния магазин-собственост на РПК-Г. Т.,и
квитанция на лист 6 от делото също от 04.07.2011 г.,в която е отразен внесен в
полза на РПК „депозит“ от 30 000 лв от ЕТ „***-П.“,представляван от
съпруга на ищцата.Оспорването от ответника на авторството на положения от
негово име подпис в двата документа от 04.07.2011 г. е неуспешно.Ответникът не
е внесъл депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата от ДОС
съдебно-графологична експертиза за изследване на горните подписи и в съдебно
заседание на 13.12.2021 г. е заявил,че не поддържа искането за такава
експертиза.Тъй като тежестта за доказване неистинността на документите е негова
/частни свидетелстващи документи,носещи подписа на оспорващия истинността
им/,то същият не е доказал,че документите не са подписани от него.
Оспорена
е от ответника и достоверността на датата 04.07.2011 г.,на която е издаден
документът,именуван „договор“ на лист 5 от делото.По същество обаче оспорването
не е на датата на издаване на документа,а на обективирания в разписката факт,че
предаването на сумата от 12 000 лв от ищцата на ответника е станало в деня
на съставяне на документа.Представен е протокол за разпит на свидетел от
13.05.2014 г. по ДП №70/2014 г. на РУМВР-Г. Т. /на лист 200 от
делото/,фигуриращ в оригинал и в приложеното към делото ДП /на листи 52-53 от
том ІІІ на преобразуваното ДП №28/2014 г. на ОСлО-Добрич/,в който е
обективирано изявление на ищцата Ж.П.,че първата сума от 12 000 лв е била
изплатена от нея на ответника в началото на месец юни 2011 г.,като предаването
на сумата не било оформено документално.Същата заявява,че втората сума от
30 000 лв е била предадена на ответника на 04.07.2011 г.,като тогава той
съставил документите за двете суми-„договора“ от 04.07.2011 г. за сумата от
12 000 лв и квитанцията за 30 000 лв от същата дата.Тези изявления на
ищцата в досъдебното производство относно момента на предаване на сумата от
12 000 лв и документалното оформяне на предаването не опровергават датата
на издаване на т.нар. „договор“ с характер на разписка,изхождаща от ответника.Самият
документ очевидно е съставен именно на 04.07.2011 г. и датата му е
достоверна.Но с извънсъдебните си изявления ищцата сама опровергава верността
на отразения в разписката факт,че сумата от 12 000 лв е била предадена от
нея на ответника в деня на съставяне на документа-04.07.2011 г.Че предаването
на сумата от 12 000 лв от ищцата на ответника е осъществено преди
съставяне на „договора“ от 04.07.2011 г.,а именно през първата половина на
месец юни 2011 г.,се потвърждава от ищцата Ж. К.Г. и в други нейни изявления
пред разследващите органи.Така в обясненията си на лист 14 от том ІІІ на ДП №28/2014
г. по описа на ОСлО-гр.Добрич,в който разследването е прехвърлено въз основа на
постановление от 04.11.2014 г. на окръжния прокурор П. Н. /на листи 2 и сл. от
том І на ДП №28/2014 г. на ОСлО-Добрич/,ищцата отново сочи,че е предала на
ответника Г.П.Г. сумата от 12 000 лв два-три дни след датата 10.06.2011 г.
в автомобила на ответника в гр.Добрич,както и че документите за получаване на
двете суми от 12 000 лв и 30 000 лв са били съставени на 04.07.2011
г.
По
твърдението на ответника,че част от получените от него суми от ищцата били
върнати от същия,следва да се посочи следното:
Ищцата
е заявила в свой ущърб в досъдебното производство /показанията в протоколи за
разпит от 13.05.2014 г. на листи 52-53 и
от 02.10.2014 г. на листи 65-67 от том ІІІ на ДП №28/2014 г. на ОСлО-Добрич/,че
П. й бил върнал около 10 000 лв,че й давал на няколко пъти по 300,по
700,по 800 лв и по 1 000 лв.Процесуалният й представител адв.О. заявява в
съдебно заседание на 13.12.2021 г. в настоящата инстанция,че горните изявления
не отговарят на действителността,а са правени под давлението на ответника в
хода на разследването с цел да се подобри положението му в наказателния процес.В
рамките на НОХД №226/2018 г. на ДРС ищцата е заявила пред наказателния съд
/съдебно заседание от 06.02.2019 г./,че никакви суми не са й върнати,а е
твърдяла горното в ДП поради обещанията на Г. да подаде някакви имоти и да й
върне парите.Към този момент същата била в тежко емоционално състояние след
смъртта на съпруга си през март 2014 г.,който починал заради стореното от
ответника.
При
тези противоречиви обяснения на ищцата тежестта за доказване на факта на
връщане на част от сумата от 42 000 лв от ответника на същата е на
ответника Г.П.Г..Годни доказателства за връщане на суми от ответника на ищцата обаче
липсват по делото.Свидетелските показания на посочените от ответника свидетели в
насока,че същият бил върнал пари на ищцата,не могат да бъдат кредитирани като
достоверни предвид близката родствена връзка на свидетеля *** Г.П. /син на
ответника/ и К. Н. Г. /съпруга на ответника/ с ответника П..Другите двама
свидетели Н. О. Н. и М. А. М.,които твърдят,че били виждали ответника да
предава пари на ищцата,не могат да уточнят какви по размер суми са предавани,а
само били дочули,че остават още 10 000 лв.При липсата на годни писмени
доказателства /напр. разписки за получени суми,издадени от ищцата,съхранявани
от ответника/ не може само на база горните непълни и неубедителни свидетелски
показания да се приеме,че процесните суми са били върнати от ответника на
ищцата.
Освен
горното следва да се посочи,че размерът на имуществената вреда,която е
настъпила в пряка причинно-следствена връзка от процесното престъпление,дори
следва да се възприеме безрезервно от гражданския съд,който е обвързан от
влязлата в сила присъда на наказателния съд.Размерът на вредата и настъпването
й в случая е част от фактическия състав на престъплението измама,за което
ответникът е осъден,поради което и без горното обсъждане на доказателствата по
делото съдът е длъжен да приеме за меродавен размера на щетата,посочен в
присъдата,задължителна за съда на основание чл.300 от ГПК.Нещо повече
осъждането на ответника за измама спрямо ищцата при възприета в присъдата
настъпила имотна вреда за ищцата в посочения размер обвързва съда не само по
въпроса за размера на вредата,но и по въпроса дали същата е настъпила.Възприетото
като настъпило причиняване на имотна вреда в състава на престъплението
означава,че към момента на постановяване на първоинстанционната присъда и на
въззивното решение по обжалването й вредата е констатирана от наказателния съд
като налична,т.е. че имуществената сфера на ищцата е обедняла вследствие
престъпното деяние на ответника-че сумата от 42 000 лв е излязла от
патримониума на ищцата и не е възстановена.Убедителни доказателства за
обратното-за последващо /след приключване на наказателното производство/
връщане на сумата от ответника на ищцата липсват по делото.
От
изложеното следва,че всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са
налице-виновно противоправно деяние на ответника,имуществена вреда от него за
ищцата и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
Възражението
на ответника за погасяване на главните вземания от 12 000 лв и 30 000
лв по давност е неоснователно.Според разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД за
вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на
дееца.В случая давността не започва да тече директно от датите на увреждането,на
които ищцата е предоставила сумите от 12 000 лв и 30 000 лв на
ответника Г.,т.е. от юни 2011 г. и 04.07.2011 г.,защото към тези моменти същата
все още не е знаела,че е измамена от последния.Давността за нея започва да тече
от момента,в който е осъзнала,че е въведена в заблуждение от Г. и че сумите са
взети от него за негово лично облагодетелстване,както и че никаква насрещна
престация срещу тези суми няма да получи.Към този момент тя е осъзнала,че Г.
няма да изпълни уговорката между тях да й продаде от името на РПК процесния
магазин и го е възприела като лице,извършило спрямо нея неправомерно деяние,от
което произтичат за нея имуществени вреди в размер на 42 000 лв.В жалбата
си до Районна прокуратура-гр.Добрич вх.№125/24.03.2014 г.,по повод на която е
започнало досъдебното производство,приложена на листи 6-7 от том ІІІ на ДП
№28/2014 г. на ОСлО-Добрич,ищцата Ж. К.П. сочи,че два месеца след съставяне на
документите за получени от ответника суми от 04.07.2011 г. тръгнали слухове,че
магазинът на РПК,за закупуването на който дала парите,е обявен на търг.След
една седмица видяла обявата за търга във вестника.Ответникът Г. я убедил да не
се притеснява и че търг няма да има.Две седмици след това в магазина отишъл
новият собственик М. У. и ги помолил да напуснат магазина.От горните твърдения
става ясно,че ищцата е разбрала за осъществената спрямо нея измама от страна на
ответника Г. след повече от два месеца след предаване на паричните суми от
12 000 лв и 30 000 лв и съставяне на документите от 04.07.2011
г.,т.е. през септември 2011 г.И в обясненията си на листи 14-15 от том ІІІ на
ДП №28/2014 г. ищцата П. е посочила,че през септември 2011 г. У. започнал да
ремонтира магазина,а от разговор с ответника Г. разбрала,че У. спечелил търга,а
те да си търсели друго помещение,като той щял да им върне парите.При тези
обстоятелства ищцата е възприела Г.П.Г. като деец на противоправното деяние,от
което същата търси обезвреда,през септември 2011 г.,т.е. от този момент за нея
деецът е станал известен и погасителната давност за претендиране на обезвреда
от непозволеното увреждане е започнала да тече.Петгодишният срок по чл.110 от ЗЗД е следвало да изтече през септември 2016 г.,но настоящите искове са
предявени на 29.06.2016 г.,т.е. преди изтичане на срока на погасителна
давност,която е прекъсната с предявяване на исковете,като по време на настоящия
процес давност не тече /чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД/.
С
оглед изложеното съдът намира главния иск по чл.45 от ЗЗД за основателен и
следва да го уважи изцяло,като осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
42 000 лв обезщетение за имуществени вреди от процесното престъпление.
Според
разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава без покана от деня на увреждането.Денят на увреждането е относно
първата сума от 12 000 лв през юни 2011 г.,а спрямо втората сума от
30 000 лв-04.07.2011 г.Тъй като ищцата е претендирала обезщетение в размер
на законната лихва от 04.07.2011 г. спрямо двете суми /от ден,следващ деня на
увреждането с първата сума от 12 000 лв/,именно от тази претендирана
начална дата,от която ответникът е в забава и за двете вземания,се дължи
законната лихва на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.Изчислената с ел.калкулатор
законна лихва за периода от 04.07.2011 г. до датата на предявяване на исковете
29.06.2016 г.,т.е. за периода 04.07.2011 г.-28.06.2016 г. вкл.,върху сумата от
42 000 лв е в размер на 21 396,75 лв.Възражението на ответника за
погасяване на акцесорното вземане за законна лихва по давност е частично
основателно за периода преди повече от три години преди предявяване на исковете
съгласно чл.111 б. „в“ от ЗЗД,т.е. за периода 04.07.2011 г.-28.06.2013 г.вкл.Искът
по чл.86 ал.1 от ЗЗД в частта за присъждане на обезщетение за забавено плащане
на главницата за този период следва да бъде отхвърлен.Същият следва да бъде
уважен за периода 29.06.2013 г.-28.06.2016 г. вкл.За този период дължимата
законна лихва е в размер на 12 810,20 лв.Ищцата е претендирала обезщетение
за забава в размер на 8 847 лв и до този размер искът й по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва изцяло да бъде уважен.Като краен резултат искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД
за сумата от 8 847 лв е основателен и подлежи на уважаване по размер в
неговата цялост.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД следва в полза на ищцата да се
присъди и законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на
исковете,до окончателното й изплащане.
Поради
уважаване на главните искове съдът не дължи разглеждане на евентуалните искове
по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за същите суми,основани на
неоснователно обогатяване.
При
този изход от спора право на разноски за първата инстанция на основание чл.78
ал.1 от ГПК има ищцата по делото Ж.К.П.,която ги е претендирала
изрично.Ответникът Г.П.Г. няма право на разноски и такива не следва да му се
присъждат.На ищцата следва да се присъдят следните разноски:2 540 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено на единия от упълномощените адвокати съгласно договора
на лист 181 от делото;2 033,88 лв държавна такса за водене на делото+4,07
лв банкова такса;0,40 лв държавна такса за препис;150 лв-възнаграждение за вещо
лице по първата ССЕ+1 лв банкова такса-общо разноски в размер на 4 729,35
лв.
Водим
от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Г.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.К.П. с ЕГН ********** *** на
основание чл.45 от ЗЗД сума в размер на 42 000 лв /четиридесет и две
хиляди лева/,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени на
ищцата от ответника с извършено от последния спрямо първата противоправно
деяние,за което същият е признат за виновен и наказан с влязла в сила на
24.06.2021 г. присъда №260010/23.02.2021 г. по НОХД №226/2018 г. на Добричкия
районен съд,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на
предявяване на исковете 29.06.2016 г.,до окончателното й изплащане;сума в
размер на 8 847 лв /осем хиляди осемстотин четиридесет и седем лева/,представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
42 000 лв по чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода 29.06.2013 г.-28.06.2016 г. вкл.,като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 42 000 лв в частта
за периода 04.07.2011 г.-28.06.2013 г. вкл.
ОСЪЖДА
Г.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.К.П. с ЕГН ********** *** сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 4 729,35 лв
/четири хиляди седемстотин двадесет и девет лева и 35 стотинки/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: