№ 606
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ю.****“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 1250-F595139 от 08.07.2021 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП
– Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП факти. Поддържа, че случаят е
маловажен и моли за приложенито на чл. 28 ЗАНН. Жалбоподателят, редовно уведомен, не
се представлява.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Във връзка с получен в НАП гр. Бургас списък от Агенцията по вписванията на
дружества, които не са подали ГФО, свидетелката С.С. на длъжност инспектор в ТД на НАП
гр. Бургас извършила проверка. Свидетелката С. констатирала, че дружеството-
жалбоподател в качеството си на задължено лице по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило
1
задължението си да публикува в Агенция по вписванията ГФО за 2019 г. в
законоустановения срок – 30.09.2020 г. (редакция, действаща към момента на нарушението).
В подадена годишна декларация по чл. 92 ЗКПО дружеството е декларирало за 2019 г. нетни
приходи от продажби в размер на 0.00 лева. След констатиране на нарушението на
дружеството-жалбоподател е била изпратена покана за явяване на представител, за
съставяне на АУАН. На 15.02.2021 г. дружеството подало заявление за вписване в Агенция
по вписванията на ГФО за 2019 г.
На 26.02.2021. свидетелката С. съставила срещу жалбоподателя АУАН за извършено
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Впоследствие на 08.07.2021 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля С. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(упълномощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП)
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт. Според съда
е налице маловажен случай и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч (редакция, действаща към нарушението)
предвижда, че предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
2
съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци
по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година. В чл. 38, ал. 9 от ЗСч са
предвидени хипотези, при които задължените лица са освободени от задължение за
публикуване на ГФО. Изрично е предвидено в чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, че ал. 1-8 на чл. 38
ЗСч не се прилагат за всички останали предприятия, които не са осъществявали дейност
през отчетния период; това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен
период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед
на министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 30 юни на следващата
година
От фактическа страна по делото се установява, че дружеството-жалбоподател е подало
декларация по чл. 92 ЗКПО, в която е декларирало за 2019 г. нетни приходи от продажби в
размер на 0.00 лева. Следователно за 2019 г. дружеството не е осъществявало дейност. При
това обстоятелство жалбоподателят вместо да подаде декларация, за това, че не е
осъществявана дейност за 2019 г., неправилно е била подадена декларация по чл. 92 ЗКПО с
декларирани приходи 0.00 лева. Независимо от това в конкретния случай неподаването на
ГФО за 2019 г. от жалбоподателя дори и да осъществява състав на нарушение по чл. 38, ал.
1, т. 1 ЗСч, деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от този вид. При определяне на случая за маловажен съдът взе
предвид освен неосъществяване на дейност за процесната година, липсата на предходни
нарушения на жалбоподателя, както и обстоятелството, че нарушението е било отстранено
веднага след установяването му и преди съставяне на АУАН.
С оглед изложеното съдът намира, че обществените отношения обект на
нарушението не са били засегнати в такава степен, че да е било необходимо да се наказва
жалбоподателят. Ето защо съдът счита, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид,
поради което АНО е трябвало да предупреди жалбоподателя, че ще бъде наказан при
повторно извършване на нарушението.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, като на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН съдът следва да предупреди
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1250-F595139 от 08.07.2021 г., издадено от
зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Ю.****“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Ю.****“ ЕООД, ЕИК *********, че при извършване на друго
3
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4