Р Е Ш Е Н И Е №260086/19.2.2021г.
гр.
Ямбол, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на първи февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. А. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 4395/ 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е във втора фаза на делбата, допусната с влязлото в сила Решение № ***/16.10.2020 г. на ЯРС.
В с.з. страните заявяват, че желаят делбата на
недвижимите имоти да се извърши чрез изнасяне на публична продан. Ищецът е
направил искане за възлагане на автомобила.
В първото с.з. след
допускане на делбата, проведено на 07.12.2020 г., ищецът е предявил с
писмена молба искове по сметките: да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 16 650 лв., представляваща ½ от
стойността на разходите за направените от ищеца подобрения в делбеното жилище,
направени със съзнание у ищеца на съсобственик и със знанието и съгласието на
ответницата (за демонтаж
на стара дограма -прозорците в стаите на жилището и на склада, на вратата към терасата на една от спалните, както и монтаж на нова дограма на стойност 4000
лв. за труд и материали; за демонтаж
на интериорните врати и входната врата на жилището – общо 7 бр. врати -2000 лв.; за поставяне на цялостна външна изолация с фибран и мазилка на жилището
и терасата,
изграждане на стена и покрив за обособяване
на закрито стълбище към
входната врата-12000 лв.; поставяне на ламиниран паркет във всички
помещения на жилището- 2500 лв.; за подмяна на цялата ел. инсталация и за ново ел. табло-2000 лв.; за
поставяне на облицовъчен, декоративен камък на фасадната стена на
жилището и на две от вътрешните стени на хола -1000 лв.; полагане на теракот в сухото помещение преди банята и на терасата, както и
на нова
тоалетна чиния- 800 лв.; за отстраняване и изхвърляне на замазката и
сгурията от пода на жилището, полагане
на изолация от каменна вата, на гипсокартон на стени и тавани, шпакловка
и боядисване на
стени и тавани в жилището, пръскана мазилка в антрето, демонтаж на старото остъкление на
антрето, изграждане на частични тухлени стени на негово място-
общо 7000 лв.; за закупуване
и монтаж на
тръби и
разпределителна кутия от
системата
за локално отопление с пелетен
котел- 2000 лв.),
ведно със законната лихва от
предявяване на претенцията; да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца и
сумите 10 106.45 лв. и 3 377.43 лв., представляващи половината от заплатените
от ищеца вноски за жилищен кредит, съответно потребителски кредит, който размер
съответства на полагащата се на ответницата част от тях, ведно със законната
лихва от предявяване на претенциите по сметките; да му заплати и сумата 230.39
лв., представляваща половината от заплатените от ищеца данък сгради, такси
битови отпадъци за имота и данък за лекия автомобил, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на претенцията по сметките.
В с.з. ищецът е предприел изменение на исковете по
сметките: намаление на иска за заплащане на направените разходи по ремонта на
жилището съобразно заключението на вещото лице- на сумата от 15 364.55
лв., увеличение на иска за заплащане на половината от сумата, с която е погасен отпуснатият жилищен кредит -на
10 323.96 лв., увеличение на иска за заплащане на половината от сумата за
погасяване на отпуснатия потребителски кредит по програма за кредитиране на
енергийната ефективност в дома на 3379.07 лв.
Ответницата чрез особения си представител не
възразява делбеният автомобил да се предостави на ищеца срещу заплащане на
половината от стойността му. Намира исканията по сметките за половината от
изплатените суми от жилищния и потребителския кредити за основателни, тъй като
ответницата е съдлъжник, въпреки че счита за недоказано заплащането на вноските
да е само от трудовите възнаграждения и обезщетения за командировки на ищеца. Оспорва
единствено исковете по сметките за заплащане на подобренията. Основава
възраженията си на фактите, че тази претенция е заявена общо и е недоказана- по
отношение на обстоятелствата кога са извършени подобренията и в какъв размер са
разходите. Намира за недоказано твърдението, че ответницата не е работила през
процесния период.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Вещото лице по автотехническата експертиза дава
заключение, че пазарната стойност на делбения автомобил е 3700 лв.
От заключението на вещото лице Н.М. по
съдебно-техническата експертиза се установява, че недвижимите имоти са
неподеляеми. Актуалната пазарна стойност на апартамента, склада и правото на
преминаване е 74 100 лв. Стойността на направените от ищеца разходи за ремонт
и за подобрения към момента на извършване им се равнява общо на 30 729,09 лв. (за
материали, труд, механизация и др.). Те увеличават пазарната стойност на имота
със сумата 11 100 лв. Вещото лице е описало подробно по пера всеки
от разходите по претенцията на ищеца и неговата стойност по Справочник на
цените в строителството към 2016 г. и 2017 г.
Вещото лице заявява още в с.з., че при огледа на
имота е видяло наличието на всички видове строителни работи, описани в
претенцията на ищеца. Те са извършени и въз основа на тях имотът е в много добро
състояние, над средния стандарт. Тези видовете работи са нови, запазени, без
амортизация.
В показанията на св. Г. –кръстник на страните,
свидетел на сватбата им- и св. Ж. –приятелка на семейството и на дъщерята на
ответницата- се сочи, че когато страните са закупили жилището си, същото е било
в занемарен вид, със стари дървени дограми, „на дюшеме и тухли“. Свидетелката
заявява, че към този момент- през 2016г., е имало нужда от ремонт. Съпрузите са
започнали такъв малко след закупуването му, който е продължил около 1 година
(същата продължителност сочи и св. Г.). Свидетелите са посещавали имота по
време на ремонта и са виждали лично дейностите по извършването му- поставяне на
система за парно отопление с пелетен котел (сложен в мазето) и тръби за парното
под ламината; поставяне на дограми, ламинати, гипсокартон, окачени тавани, каменна
облицовка на вътрешна стена за декорация и отвън, шпакловки на стените;
изолация- вътрешна и външна от стиропор 5 см, драскана мазилка; смяна на цялата
ел. инсталация. Св. Г. е виждал майсторите, които са шлифовали камъка по
стените и които са шпакловали и стените вътре. Самият свидетел е помагал
–пренасял е плочки, лепило. Сочи, че е преустроен входът, на който е поставена
козирка. Ответницата е искала да се извърши ремонтът, движела е дейностите,
докато съпругът й е пътувал като международен шофьор (видно и от Удостоверение
изх.№***/09.09.2020
г. на „БГЕ“ ЕООД-гр.София). Поръчала е плочки от Турция, гранитогрес. Нямала е
собствени средства, защото не е работела, а се е грижила за децата му. Ищецът й
е предоставил достъп до сметките си- разполагала е с карта (св. Ж.). С неговите
средства е финансиран ремонтът, за което лично ответницата е споделяла на
свидетелите. В подкрепа на показанията по делото е представеното Пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 18.11.2016 г., с което ищецът е упълномощил
съпругата си и да разполага неограничено с банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експрес
Банк" АД. След завършването на ремонта страните са се
разделили- през ноември 2018г. Св. Г., макар да не е сигурен за датата на
закупуване на жилището, съответно за годината, в която е започнал ремонтът, също
изрично посочва, че една година след завършването му е настъпила раздялата-
през 2018 г..
Не е спорно сключването на Договор за жилищен
кредит № ***/17.11.2016
г. със „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД, по който ищецът
е
кредитополучател, а ответницата – съдлъжник. Кредитът е
в размер на 55
500 лв., отпуснат за закупуване на процесните имоти. Уговорено е
връщането му на 180
броя месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 434,85 лв. всяка, с краен
падеж 28.12.2031 г.. От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза
се установява, че за
периода от 30.11.2016 г. до 07.12.2020 г. по сметките на „Сосиете Женерал
Експрес Банк" АД
и на правоприемника „Банка
ДСК" ЕАД
са внесени общо 20 647,91 лв. Задълженията
по кредита са погасявани с парични средства, постъпвали по разплащателната сметка на ищеца,
по която е
получавал преводи на заплата и командировъчни, а от 06.2017 г. - и суми от Дирекция „Социално подпомагане“.
Погасяването
на задълженията се е осъществявало чрез директен
дебит от наличните парични средства по сметката, когато е настъпвала падежната дата.
Не е спорно
и сключването на Договор за предоставяне
на потребителски кредит по програма за кредитиране на енергийната ефективност в
дома ***/18.12.2017
г. с „Банка Пиреос България“ АД. Двамата съделители са го подписали в
качеството си на кредитополучатели. Предоставен е целеви потребителски кредит в
размер на 6 000 лв. Уговорено
е, че ще бъде издължен на 36 броя месечни вноски, съгласно погасителен план,
като първата вноска е дължима на 20.01.2018 г.. Вещото лице
по счетоводната експертиза сочи,
че датата на пълното
погасяване на кредита е
17.07.2020 г. и вноските са правени чрез
превод от сметката на ищеца в „Сосиете Женерал Експрес Банк" АД, по която е получавал превод на
заплата,
командировъчни и суми от Д „СП“.
В периода на
трансфериране на сметките от „Банка Пиреос България" АД в правоприемника
й „Юробанк България" АД са извършвани вноски от ищеца
на каса във втората банка и само една вноска е направена от Т. И. Т. -посочен в
молбата на ищеца по сметките като негов колега. Внесени са общо 6 758,14 лв. за
главница, лихви и застрахователна премия.
По делото е представена фактура от 18.02.2017 г.
от „Славов систем“ ЕООД-Ямбол за доставка и монтаж на пелетен котел на стойност
6000 лв.
Представени са и Приходна квитанция от 19.12.2018
г. на Община Я. за платен данък върху превозните средства за 2018 г. в размер на 154,30
лв., както и Приходна квитанция от 18.06.2020 г. на Община И., обл.Р. за платен данък за 2019
и 2020 г. в размер общо на 144,98 лв. за процесния автомобил. Съгласно Приходна
квитанция от 09.09.2018 г. на Община Я. са платени и данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци в общ размер 161,50 лв. за делбения апартамент.
Според Справка за актуално състояние на всички
трудови договори от 15.12.2020г. и Справка данни на осигуряването за периода
01.01.2016г. - 30.11.2020 г., двете на ТД на НАП- Б., ответницата е работила по трудов договор от
05.04.2017 г. с ЕТ „*** –С. Ф.“ –гр.Я. до 23.10.2018 г., срещу
основна заплата от 460 лв. за 2017 г., а за 2018 г.- 510 лв. до м. април и
513,06 лв. –от м. май.
Въз основа на горното съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той
да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването
в публичната продан.
По делото
се установи, че от имотите (апартамент и склад) не могат да се обособят реални
дялове за всеки от съделителите съобразно квотите им. Единствен способ за
ликвидиране на съсобствеността в този случай е изнасянето им на публична
продан. Пазарната им стойност е установена с помощта на вещо лице, изготвило
актуална оценка обективно и компетентно, чието заключение не е оспорено. Не
може да се пристъпи към жребий или разпределение по чл. 353 от ГПК, тъй като се
касае за различни по вид и стойност имоти, за които липсва искане за
предоставяне в реален дял.
По отношение на лекия автомобил, както съдът е отбелязaл при предявяване на
претенцията в първото с.з., не се касае до искане за възлагане по смисъла на
чл. 349 от ГПК, уреждащ единствено възлагане на неподеляем имот – жилище. Разпоредбата
е неприложима за движима вещ. Претенция за възлагане на жилището обаче не е
направена от ответницата, в който случай може автомобилът да се предостави на
ответника за уравнение на дела. Тъй като лекият автомобил е само един на брой, делбата не може да се извърши
посредством
способите теглене на жребий и разпределение на вещта по реда на чл. 353 ГПК. Посочените норми са неприложими. При това положение остава единствената възможност делбата да
бъде извършена чрез изнасяне на автомобила на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
По исковете по сметките съдът приема следното:
Съобразно изложените от ищеца обстоятелства, на които се основава иска за сумата от
15 364.55 лв., съдът е дал правна квалификация по чл. 30 ал.3 от ЗС.
Ищецът е посочил, че е извършил разходите за ремонт и подобрения със съзнанието
на съсобственик и при знанието и съгласието на съпругата си. Посочил е вида на
строителните работи и стойността им, времето на извършване. Поради това са
неоснователни възраженията на ответната страна, направени едва в пледоарията по
същество, че е налице непълнота или неяснота в претенцията. Освен това ищецът е
предприел изменение на размера й, съобразявайки се изцяло с изчисленията на
вещото лице по пера, в които не е налице неяснота.
От показанията на свидетелите се установи, че ответницата
е знаела за извършване на подобренията и е била съгласна с тях, като е движела
дейностите, докато съпругът й е пътувал като международен шофьор (сама е
поръчвала материали с предоставените й от съпруга й средства). Както
свидетелите, така и вещото лице по строителнотехническата експертиза са
единодушни относно извършването на описаните в претенцията на ищеца строителни
работи. Относно стойността на разходите липсват преки доказателства, но е
налице заключение на вещо лице, което е оценило същите към момента на
извършването им въз основа на справочници на цените в строителството. Това
заключение е релевантно и в хипотезата на чл. 162 от ГПК. Неоснователни са
възраженията на ответната страна, че не е доказан момента на извършване на
разходите. Св. Ж. е категорична относно годините, а св. Г. –относно
времетраенето на ремонта. При безспорно установен момент на закупуване на имота
-18.11.2016 г. съгласно нотариалния акт, наличието на писмени данни във фактура
от 18.02.2017 г. за доставка и монтаж на пелетен котел (чието монтиране логично
изисква да е завършен етапът от ремонта по поставяне на тръби за парното под
ламината), както и предвид категоричните еднопосочни данни в гласните
доказателства, че страните са започнали ремонта малко след закупуването на
имота и са го извършвали една година, следва да се приеме, че периодът е края
на 2016 г.-2017 г. Към този период са остойностени разходите от вещото лице.
Спорен е фактът за предоставяне на средствата от
ищеца. Съдът счита, че следва да кредитира гласните доказателства, тъй като липсват
пречки за това, а и не се касае за заинтересовани свидетели –изслушаните са приятели
на двете страни, като св.Ж. е близка и на дъщерята на ответницата. Освен това
са очевидци на фактите, които възпроизвеждат- изявления на самата ответница
пред тях, че средствата за ремонта са предоставени от съпруга й. Показанията им
са подкрепени и от другите доказателства по делото- от Пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 18.11.2016 г., с което ищецът е упълномощил съпругата си
да разполага неограничено с банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експрес
Банк" АД; от факта,
че до април 2017 г. ответницата не е работила, като е започнала с минималната
работна заплата, докато ищецът е работил през цялото време като международен
шофьор. Следователно се установи,
че разходите за извършените ремонти дейности, било необходими или полезни, са
поети от съпруга. Претенцията му следва да бъде уважена за сума,
съответстващата на идеалната част на съделителката от съсобствеността, а именно
1/2 ид.ч.- за половината от изчислената от вещото лице стойност на разходите.
Искът за същата е основателен.
Искът за полагащата се на ответницата
1/2 ид.ч. от заплатения от ищеца данък за лекия автомобил за две години общо от 299,28 лв. и от данъка
за имота и таксата за битови отпадъци за 2019 г. в общ размер на 161,50 лв. е също с правно основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС. След като страните са съсобственици с равни дялове, дължат по ½ от тези разходи.
Поради това искът следва да се уважи за сумата общо от 230.39 лв..
Исковете за полагащата се на ответницата
1/2 ид.ч. от заплатените от ищеца кредити са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на друриго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Страните не спорят, че двамата са задължени да
погасяват кредитите, по единия от които ответницата е
съдлъжник с ищеца, а по другия кредитополучател. Заплатена е сумата от 20 647,91 лв. по първия
кредит и 6
758,14 лв. по втория, от които страните
имат равни дялове. Поетото общо задължение е в интерес на семейството и за
погасяването му двамата съпрузи отговарят солидарно съобразно чл. 32, ал. 2 от СК, т.е. във вътрешните си отношения-поравно. Следователно заплащането на
вноските само от ищеца (от неговата банкова сметка, ***), установено от заключението на вещото
лице по счетоводната експертиза, води до неоснователно обогатяване на ответницата до
размера на половината от тях. Поради
това следва да заплати претендираните от ищеца суми- 10 323.96 лв. за жилищния кредит и 3379.07 лв. за потребителския
кредит по програма за кредитиране на енергийната ефективност в дома, представляващи ½ част от платените вноски.
Страните следва да заплатят държавна такса за
производството по делба съобразно квотите си. Съобразно Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на дяловете.
Делът на ищеца и ответницата са равни- при квоти по ½. Стойността на
дяловете им от недвижимите имоти е по 37050 лв. Дължат ДТ по 1482 лв.. Дяловете
им от лекия автомобил са по 1850 лв., съответно дължимата такса е по 74 лв.
Ответницата
следва да заплати ДТ за исковете по
чл. 30 ал.3 от ЗС- 614,58 лв. за подобренията и 50 лв. за данъците, както и по чл. 59 ал.1 от ЗЗД в размер на 412,96 лв., съответно 135,16 лв.
Претенцията на ищеца за направените разноски за
вещо лице във връзка с извършване на делбата е основателна и следва да се
уважи, тъй като се касае за разноски, направени по необходимост, за да се
извърши делбата, и ответницата съделител не е заплатила частта, съответстваща
на дела й, съгласно чл. 355 изр.1 от ГПК (съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на
ВС, т. 9, разноските в делбеното производство се определят
съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са
направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси -
съобразно с общите правила на чл. 64
и чл. 65 ГПК (отм.), съответно чл. 78 от
действащия ГПК). Ищецът е заплатил изцяло сумата от 403,60 лв.
за възнаграждение на вещи лица във връзка с извършване на делбата, а във връзка
с претенциите по сметките-613 лв.. Ответницата му дължи 1/2 от първата сума или
201,80 лв.. Що се отнася до възнаграждението относно исковете по сметките, с
оглед уважаването им разноските са дължими изцяло. Същото се отнася и за
заплатеното адвокатско възнаграждение за исковете по сметките – 600 лв. и за
внесеното възнаграждение за особен представител общо от 1200 лв., което следва
да е за сметка на представлявания (Определение № 681/18.12.2015 г. по ч.гр.д.№
5778/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС). Останалите адвокатски възнаграждения,
платени за самата делба, за която не са решавани спорни въпроси, следва да
останат за сметка на ищеца. ВКС и в Определение № 177 от
12.03.2015 г. по ч. гр. д. № 657/2015 г., г. к., ІV г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. по ч.гр. д. № 2024/2014 г., І г.о., приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на
съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на
извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване
на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата
на чл. 78 ГПК.
Ето защо
ЯРС
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот –апартамент
№1, находящ се в гр.Я., ***, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 87374.555.13.1.1, със застроена площ от 116,35 кв.м., в
сграда с идентификатор 87374.555.13.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 87374.555.13, при граници на обекта: на същия етаж –няма, под
обекта- имот с идентификатор 87374.555.13.1.4 и над обекта –имот №87374.555.13.1.2,
ведно със съответния процент ид.части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, както и на склад с площ от 23,18 кв.м., находящ се
в гр.Я., ***,
представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 87374.555.13.1.4, в сграда с идентификатор 87374.555.13.1, при
граници: на същия етаж –няма, под обекта- няма и над обекта –имот №87374.555.13.1.1,
ведно със съответния процент ид.части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж и с вещното право на преминаване с изход на улица „***”
през поземлен имот с идентификатор 87374.555.13, допуснат до делба между И.Г.Д. ***, ЕГН ********** и А.Т. ***, ЕГН **********, при квоти
по ½ ид.ч.; с пазарна стойност 74 100
лв.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН лек автомобил с марка
„Тойота”, модел „Авенсис-Версо”, с рег.№ Р6679 КМ, рама № JТЕGG22В600017692, допуснат до делба между И.Г.Д. и А.Т.Т.
при квоти по ½ ид.ч., с
пазарна стойност 3700 лв.
ОСЪЖДА А.Т.Т. да заплати на И.Г.Д. на основание
чл. 30 ал.3 от ЗС сумите: 15 364.55 лв. за направените от него в
гореописания имот подобрения, 230.39 лв. за заплатени от ищеца данък за лекия автомобил, данък за имота и такса за битови отпадъци, ведно със законната лихва върху сумите от 07.12.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А.Т.Т. да заплати на И.Г.Д. на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумите от: 10 323.96 лв., представляваща ½ част от платените вноски по Договор за жилищен кредит № ***/17.11.2016 г., сключен между тях и „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД, за периода от 30.11.2016 г. до 07.12.2020 г. и 3379.07 лв., представляваща ½ част от платените вноски по Договор за предоставяне на потребителски кредит по програма за кредитиране на енергийната ефективност в дома ***/18.12.2017 г., сключен между тях и „Банка Пиреос България“ АД, ведно със законната лихва върху сумите от 07.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.Г.Д. и А.Т.Т. да заплатят държавна такса
за делбата по 1556 лв., а за исковете по сметките А.Т.Т. да заплати държавна
такса в размер на 614,58 лв. за иска за подобренията, 50 лв. за иска за
данъците, както и за исковете за платените вноски по договорите за кредит –общо 548,12 лв.
ОСЪЖДА А.Т.Т. да заплати на И.Г.Д. направените по
делото разноски в размер на 2614,80 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: