ПРОТОКОЛ
№ 573
гр. Ямбол, 08.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101127 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Молителката не се явява. За нея - адв. М.Х..
Ответникът се явява лично и с адв. Б..
Вещото лице, редовно призовано, се явява лично.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Х. – Водим свидетелката. Нямам други искания.
Адв. Б. – Представям жалба, подадена от доверителя ми срещу свидетелката Р.К. за
лъжесвидетелстване. Нямам други искания.
По доказателствата на ответника, съдът
Определи:
Приема Жалба вх. № *** г. от ответника до ***РП.
Сне се самоличността на свидетелката, както следва:
И.К.С.Д. – *** год., неосъждана, *** на молителката.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която носи за
лъжесвидетелстване.
Обеща да говори истината.
1
Свидетелката И.Д. - Желая да свидетелствам. Н. живее с детето на ул. „***“ № *** в гр. Я..
Н. се върна няколко дни преди 17.06. миналата година в града. Причината да се върне беше,
защото тя и Т.И. се скараха, защото на 07.03. миналата година тя го видя първо, че общува с
жена онлайн и тогава той призна, че си има приятелка. Това го знам от нея. Знам за
заплахите, които Т.И. отправи към нея във връзка с детето. Той й каза, че ако тя остане да
живее с детето в П., там, където те живееха заедно, тогава той няма да има претенции към
родителските права, но ако тя не остане да живее там, тогава той й каза: „***.“- това е
жилище, в което те живееха до навършването на ***години на детето, тяхно жилище си е.
Аз живея в Б.. Тези разговори аз ги чух, защото тя с детето дойде двукратно за период около
седмица в дома ми и това са думи, които аз чувах той да ги казва на телефона. Аз стоях до
нея в нашата спалня и това е, което аз посочих и в предишното дело за домашно насилие. В
дома ни тогава бяхме тя, аз, Г. и моя малък син, който е с година и половина по-голям.
Адв. Б. – Госпожо съдия, моля да се зададе въпрос на свидетелката за кога говори, защото
ако говори за предишното дело, нека го спестим. Правя възражение свидетелката да бъде
разпитвана за обстоятелства, които са вън от процесните такива.
Адв. Х. – Аз искам да взема становище по възражението. Уважаема госпожо Председател, аз
считам, че всички обстоятелства са от значение за настоящия спор, тъй като съдът при
преценка при налагане на мерките по чл.5- кои от тях да наложи, както и тяхната
продължителност, следва да изследва налице ли е системност по отношение на
упражняваното от ответника към доверителите ми домашно насилие и в тази връзка считам,
че всички факти и обстоятелства относно такива случаи са относими към настоящия спор.
Свидетелката – Знам за физическо насилие също, че той е извивал ръцете на *** ми, стискал
я е за шията. За друго такова физическо насилие знам при едно от посещенията на Т.И. в Я.,
тук, където живее тя сега, че той я бутал, дърпал и искал да й вземе телефона. Аз й се
обаждам непрекъснато. Те, когато са разтревожени, от 1 година насам ги търся много често,
неколкократно на ден, защото аз също се тревожа за тяхната физическа цялост. Аз се
страхувам за тях. За бутането ми е споделяла *** ми. Тогава беше извикана полиция.
Страхувам се, защото Т.И. има избухлив характер, който аз знам –в 1 случай в миналото
беше стигнал до сбиване. Тогава също се води дело за това. Той е идвал в дома ни на гости
заедно с Н. и Г. с цел да ни посети и да остане на гости, а е носил личното оръжие със себе
си. Законно оръжие има. Аз не разбирам, защо когато отиваш на гости в дом с деца, носиш
със себе си лично оръжие. Би трябвало да има документи за оръжието, но не мога да кажа.
Аз не знам. Оръжие, което е разглобявано и почиствано пред детето – неговото дете. Аз
имам една снимка, на която има синина на лицето на *** ми. Снимката е от миналата
година, в началото на миналата година. Не мога да кажа, откога е снимката. Имам такава
снимка, която мога да Ви покажа. За това, че й е извивал ръцете- не е направена тогава
снимката. Става въпрос за друг случай. Много често се чуваме със *** ми. Това, което аз
знам за тяхното общуване, докато са живеели заедно, е че тя се е принуждавала да отива да
яде храната си в другата стая, защото хрупала твърде силно по време на хранене. Когато той
си бил вкъщи, тя определено отбягваше да общува и контактува с нас. Оставам с усещането,
че той не желаеше да общуваме толкова често тогава. Ние се виждаме сега много често с
тях, освен че ежедневно се чуваме по телефона и правим видео връзки. Знам за това, че Т.
дойде на 26.04, 27.04. и 28.04. Аз бях в Я. и видях детето на 24.04. Тогава бяха
Великденските празници и ние си общувахме съвсем спокойно в духа на празника и си
тръгнахме. На 26-ти тя ми се обади изключително разтревожена, с висок тембър в гласа и
2
каза: „Ох, той е долу, вика пред вратата и крещи“. Тези три дни аз непрекъснато звънях,
защото се тревожа за тях. При последното му идване, преди м.04., той я беше дърпал. Беше
налетял на баща ми и аз се страхувах за физическата им цялост. През всичките тези 3 дни
през април, докато той обикаляше и викаше, и удряше по вратата, те не смееха да излязат
от дома си, дори да отидат до магазин за елементарните си нужди. На 27. моят съпруг го
помолих да придружи Н. до полицията, защото тя се страхуваше ужасно много и се
притесняваше да отиде сама от мястото, където живее, до полицията, а това е една права
улица – ул.„***“ - улицата на ***. Съпругът ми дойде и я придружи, за да влезе *** ми
спокойно в сградата на полицията. Аз видях в личен контакт Г. на 09.05. Аз много добре
познавам това дете. То е израснало пред очите ми. Аз общувам с него с голяма лекота и
контактувам с него. Никога не съм имала проблем с общуването с детето. Тогава обаче
видях, че той не ме гледа в очите. Той не желае по никакъв начин да осъществи контакт с
мен. Когато се приближавам до него, той се отдръпваше, не ми позволяваше да скъся
физическата дистанция между мен и него, а когато сядах до него, той отстъпваше настрани.
Видях го силно разтревожен. Беше уплашен. В този ден-09.05 ние пътувахме. Пътните
полицаи го притесняваха- той се страхуваше от видяната полиция. Аз съм изключително
разтревожена за това, че Г., който има проблем с говоренето, е толкова уплашен, че
постигнатото с толкова усилия, аз да обменям с него някоя думичка, претърпява абсолютен
регрес. И смятам, че агресивното поведение на Т.И. категорично се отразява отрицателно на
емоционалното състояние на детето. Аз виждам едно притеснено, уплашено дете. Срещите
ни с детето, освен тази, за която Ви говоря- след това към края на м.05 около 30.05. аз ги
поканих да дойдат при мен в Б., за да можем да го разведрим, да го накараме да се отпусне
малко. Те дойдоха у нас на море, да си поиграе на морето, да си поиграе с братовчед си, с
който е в близка възрастова група -с моето дете. Почти на 8 год. е моят син. После пък ние
дойдохме, за да могат децата да си играят, да се разсейва от преживяното. Ние дойдохме
няколко дни преди 17.06. Сега от вчера отново за 4-ти път виждам лично детето, но с нея се
чуваме всеки ден. И това зачести от м.03. - от 07.03., откакто се случи всичко, но то не е
изключение, ние винаги сме си общуваме. Ние отгледахме децата си заедно. Моето
майчинство съвпадаше с нейното и до 3-тата година на детето те живееха в Б..
На въпроси на адв. Б. към свидетелката:
Въпрос – Разпитвана ли сте по другото дело за домашно насилие, което се води почти преди
година?
Отговор - Разпитвана съм като свидетел.
Въпрос - Там съобщихте ли за физически посегателства от страна на Т. по отношение на
вашата ***?
Отговор - В момента не мога да си спомня. Това беше преди толкова време.
Въпрос – Не можете да си спомните, дали сте казала за физически посегателства? Знаехте ли
тогава, че е имало такива посегателства?
Отговор - Не съм сигурна дали съм знаела за физически посегателства тогава.
Въпрос - Тези данни, които изнасяте сега за физически посегателства от Т. по отношение на
вашата ***, само от *** ли Ви ги знаете? Тя ли Ви ги е разказала тези неща?
Отговор - Една част от тях да, но други се случиха пред свидетели.
3
Въпрос - Аз Ви питам по отношение на Вашата ***, казахте, че била душена, имала синина
- това откъде го знаете?
Отговор - За синината я имам на снимка.
Въпрос - Кой я нанесъл? Кога? Как е причинена?
Отговор - Тя ми каза. Блъскането и дърпането на телефона се случи тук в Я., в присъствието
на моите родители, като по време на това посещение също Т.И. е карал детето да си вдигне
блузката, за да му гледа корема и се е възмутил пред детето, как можело то да изглежда
така. Пред сина си.
Въпрос - Това откъде го знаете, което го разказвате?
Отговор - Това го знам, защото аз се обадих притеснена за това какво се случва с тях,
когато той ги посети. Аз ги търсих, защото се страхувах за тях.
Въпрос – Кога беше това, което разказвате? Тази година ли беше?
Отговор - За този случай, за който в момента говоря- за блъскането и за дърпането на
телефона мисля, че беше м.011.2021 г.
Въпрос - Тогава викана ли е полиция?
Отговор – Да, знам, че тогава е викана полиция. Даже когато полицията беше долу, аз в това
време разговарях със *** си. Тя държеше отворен телефона, докато чувах гласа на майка ми
да кънти по стълбите.
Въпрос - Гласа на Т. чувахте ли го да кънти някъде?
Отговор – Знам, че в този момент Т. е разговарял с полицаите.
Адв. Х. – Моля Ви се колега, недейте й прави забележка. Съвсем коректно Ви отговоря,
какво знае.
Свидетелката - Аз искам да споделя с Вас, че се чувствам притеснена, защото на предното
съдебно заседание пред залата Т.И. ме гледа настойчиво и в залата ме гледаше и се
обръщаше и в присъствието на съдията, който тогава разглеждаше другото дело и аз не се
чувствам сигурна.
Въпрос - В крайна сметка знаете ли, като дойде полиция, жалба знаете ли, дали е писана за
този инцидент от Вашата ***, или от майка Ви? За този случай от миналата година ноември
в Я.
Свидетелката - Когато той налетя на баща ми ли?
Въпрос - На кой е налетял? Един и същи случай ли е?
Отговор – Това е един и същи случай. В един и същи ден.
Въпрос – Знаете ли, като е дошла полиция, жалба дали е писана от *** ви или майка ви?
Отговор - Аз не съм подавала документи. Не мога да кажа. Най-вероятно е подадена.
4
Въпрос – Знаете ли пред полицията *** Ви или майка Ви, или в жалба да са съобщили, че
тогава Т.И. е посегнал на *** Ви?
Отговор - Не съм чела техни жалби.
Въпрос – За тия неща, които разказвате за м.04., Вие откъде ги знаете? Виждала ли сте нещо
от това, което разказвате?
Отговор - Аз си бях в Б.. Съпругът ми се срещна лично със ***ми. От разкази знам, които са
непосредствено в момента на случването, че той е долу и в момента е там, не могат да
излязат и ние през това време си говорихме. Не могат да излязат, защото се страхуват от
него, затова не могат да излязат. Не могат да излязат Г.И., Н. К. И., И.С. и К.С..
Въпрос – Споменахте че Т. е участвал в някакво сбиване. Кога е било сбиването?
Отговор - По време на неговото ***.
Въпрос - Осъждан ли е Т.?
Отговор – Знам, че се водеше дело, но не знам дали е осъждан.
Въпрос - Кой беше пострадал по това дело и срещу кой се водеше?
Отговор - Знам, че *** ми беше блъсната от хората, с които Т. се скара на входа на една ***.
***, доколкото си спомням, беше.
Въпрос - А Т. беше ли също наранен тогава?
Отговор - Имаше сбиване.
Въпрос – Кой беше жертвата на сбиването и побойниците кои бяха?
Отговор – Имаше сбиване. Знам, че Т.И. участва в сбиването.
Въпрос - Имаше ли Жалба от Т. и Н. от една страна и други хора, които са ги били?
Отговор – Спомням си, че *** ми беше със счупена ръка, защото беше изблъскана в
суматохата пред ***.
Въпрос - А Т. беше ли наранен?
Отговор - Т. беше бит. Беше удрян. Това знам. Участвал в сбиване. В момент на високо
напрежение може би не съм достатъчно точна в изказа си, но това, което искам да кажа е, че
той участваше в сбиване, той също е посягал- участие в сбиване.
Въпрос - Кой Ви го каза това?
Отговор - Това е нещото, което аз знам от толкова години, че са се сбивали пред входа на
***, което на мен ми подсказва, че той е склонен към агресия и участва в такива
провокиращи ситуации.
5
Въпрос - Т.И. какво работи?
Отговор – Знам, че има ***. Той работи в „***“. Длъжността му е *** на ***, в който
има и ***. Знам, че има *** в ***, в който той работи като ***. И на двете места работи – и
в ***, и в ***. *** е на ***.
Въпрос – Казахте, че той имал оръжие, казахте, че не знаете, доколко е законно и че го
разглобявал и почиствал пред детето. Вие лично виждали ли сте той да разглобява и чисти
оръжието?
Отговор – *** ми ми е казвала. Аз- не. Но той е идвал вкъщи с това оръжие, без да ме пита,
дали аз желая да го допусна в дома си с такова нещо, което може да бъде намерено от деца.
Въпрос - Вие лично виждали ли сте го това оръжие?
Отговор –Аз лично не съм го видяла с очите си това оръжие. Съпругът ми ми каза, че
двамата са го прибирали у нас. Доколкото знам -имаме място, което е като сейф, кутия у
нас- и са го прибирали там. Когато си тръгва, си го взима.
Въпрос - Знаете ли кога Т. за последен път е виждал детето си?
Отговор - Според мен това беше случая, когато той дърпаше Н. и когато се отнесе така
към баща ми.
Въпрос - Очевидец ли сте на тези неща?
Отговор - Аз бях в Б.. Това беше миналата година м.11.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Д. В. Й. – *** год., български гражданин, неосъждана, без дела, родство и отношения
със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице Й. - Поддържам представеното заключение.
На въпроси на адв. Х.:
Вещото лице – Заучено поведение и подучено поведение са различни неща. Заученото
поведение е такова поведение, което примерно ако някой човек го практикува и то му е било
полезно в един момент, лека полека се формира като устойчива практика, вкл. и при децата,
примерно ако дете се разболее и родителите му му обръщат повече внимание и то едва ли не
несъзнателно следващия път е склонно да се разболее, за повече внимание. Различно е от
подученото поведение. Спонтанно възниква, но в крайна сметка носи някаква полза на
човека и той започва да го практикува, като манипулативен вариант има малко. Много
драматична среща беше първата с детето. Не мога да кажа дори, че беше среща. *** е
проява на страх. *** е човек, когато се чувства заплашен, когато не желае да свърши нещо.
Когато е заплашен човек, е истеричен. Опитва се да избяга от такава ситуация, която намира
за заплашваща. Всички хора по някакъв начин реагират много бурно в такива ситуации.
Когато се видяхме с майката и с детето, аз поисках да разговарям с тях заедно, първо
поотделно трябваше, но то се дръпна зад майка си и пишеше: „Не, не, не. Да си ходим!“,
писъци, крясъци. Тогава те бяха и с бабата. Пищеше зад майка си: „Не, не, мамо, да си
6
ходим“. То има малко проблеми с говора. По-скоро са откъслечни думите му, но в този
смисъл бяха и тъй като от пищене и не искаше да се отлели от майка си, аз помолих бабата
да остане с мен. Всичко, което си записах, се оказа че е по делото, но беше кратък срока и
това си го спестих да го запиша в експертизата. Бях останала с впечатление, че няма да мога
въобще да осъществя контакт с него. Но се чухме отново с майката и се разбрахме, детето да
бъде в такава ситуация -непосредствено дори да не знае коя съм, все едно сме се срещнали
просто ей така, да видя как се държи, в игрова ситуация- в какво изпада, защото такова
поведение може да е при всякакви деца- ***, ***, от този тип. Аз не съм попадала на
толкова рязко отхвърлящо дете от първия път. Може и да са разглезени. Всичко е възможно.
Втори път се видях с детето. Той отначало ме отхвърляше, не искаше да слиза от колата. На
един *** се разбрахме да се видим. Бяха ходили на някакъв лекар предния или по-предния
ден и той не искаше въобще да излезе от колата. На прозореца имаше Спайдермен
нарисуван на сенника на колата и лека -полека започнахме да говорим за него и той започна
да говори с мене, да се закача и наистина установих, че има проблем с говора и с някое
поведение - закрива си лицето, така едно много детинско поведение. В един момент му
омръзна играта с мен. Закриваше си с дреха лицето. Взима някаква тениска от колата или
неговата си вдигна и така се крие. Доста детинско за дете на 6 години. Играеше, закачаме се,
с едно и също се заиграваме, едно и също и после му омръзна, искаше да си ходи, което ме
навежда на мисълта, че не е толкова ***, както съм коментирала и допускам, че
наблюденията на детето от определилите го така са доста кратки. Просто повече
наблюдения трябва да има, за да се установи точното състояние на детето. Има едно
забавено развитие, най-вече в говора. Не е тази реч, която се развива добре на 6 години. По-
скоро откъслечна, която е за дете на 3-4 години. Не формира цели изречения. Разговор за
това, дали изпитва тревожност спрямо деня, в който се видял с баща си, нямаше. В момента,
в който отворих приказка за него, че „ще кажеш на твоя тати“, той влезе в колата и каза: „Ти
си лоша“. Просто ме отхвърли, като стана дума въобще за баща, не искаше въобще да говори
за баща си.
Майка му даде някакви рисунки и той започна да ги дърпа зад гърба си. Даде ми една. Дете
на 6 години, макар че е с боички, то рисува като 4-5 годишно. Изостава. Похвално е, че са се
опитвали с него да правят тези рисунки. В лекарския кабинет е насърчаван да рисува. Има
прозорчета, вратички все пак е комуникативно. Има желание да контактува с други деца. И
затова просто смятам, че бащата е отхвърлена фигура, защото той отсъстваше от всичките
рисунки, но дали е точно от този момент през април, не мога да кажа. Просто дълго време
трябва да се говори с него в добра ситуация и тогава вече при една терапевтична среща,
може би, би се установило откъде е тази *** и ***. Аз не познавам детето отпреди, за да
кажа. Просто детето каза: „Ти си лоша. Махни се!“ Изобщо за баща му не може да става
дума. Майка му каза: „Влез в колата, аз да си поговоря!“, той я задърпа и казва: „Не, не, не.
Хайде да си ходим! Да си тръгваме!“. Викам: „Добре, ела с мене да си купим сладолед“ –
той - не. Залепен за майка си. Едно такова даже обсебващо майката поведение, както съм
писала. Той има специфично поведение и всеки родител се нагажда към такова поведение,
иначе как може да се общува с дете, което пищи през цялото време и се дърпа и трябва да го
успокоиш. И майката овладява ситуацията някак си. Доколкото разбрах от Н.И., една от
лекарките, при която са ходили, му е поставил диагноза „***“, с което може би от всички
медицински документи съм съгласна. По принцип, ако говорим принципно, всяко дете е
различно. От какво се е породила -зависи какви са му отношенията в семейството, зависи
как общува с други деца, но теоретично всеки изложен на насилие, но най-вече при децата,
защото са най-безпомощни, при тях най-силно се проявява тревожността, страха,
напрежение от страх. Да не бъдат изоставени. Определено се иска време за преодоляване и
съответно иска се човек да е много търпелив с детето и да няма стресова обстановка. Но
това в крайна сметка не бива да ограничават децата от всяко общуване. По-скоро трябва да
се дава възможност детето да има контакти и срещи, за да установява ново пространство, не
7
само да бъде капсулирано в страха си. Обикновено когато правя такива експертизи,
общувам и с другия родител, но времето беше кратко и се извинявам, че не можах да се
свържа с Вас /вещото лице се обърна към ответника/. Може би това е някакъв вид пропуск,
че не познавам другата страна, но не ми беше това и задачата. Основно трябваше да се видя
с детето. Пропуск, че не се свързах с бащата.
На въпроси на адв. Б.:
Вещото лице – Детето общува с други деца. На една от рисунките, които имаше то, беше
нарисувало себе си и К.. Предполагам за *** му, за който стана дума. К. ли е, К. ли е, не
знам кой е, нямам представа. След това, доколкото разбрах за това, което правят, е, че ходи
на детска градина, *** група, но тези дни, в които ходи, майката стои до обувките. Когато тя
е наблизо, долу-горе може уж да води някакъв обучителен процес в детската градина.
Казват, че излизат понякога на детска площадка да играят. Работа на съда е да прецени,
какви са отношенията. Не бих казала, че не трябва да се вижда с баща си. Да го вижда за
малко и после се разделя. Дори да има човек страхове, по някакъв начин той трябва тия
неща да ги преодолява. Може би това трябва да бъде в защитена среда, ако действително се
установи, че той има страхове точно от баща си. Няма как да го установя, защото нямах
възможност. Но ако се установи някъде, не бива детето да бъде откъсвано от никой от
родителите. Така мисля аз. Но като се среща –напр. с мама и тати да отидем за сладолед.
Просто то не може да се отдели от майка си. Трябва да се ходи на *** прегледи и сесии и
детето по някакъв начин най-напред да се вижда в нейно присъствие с бащата. Тази
привързаност на детето към майката преминава нормалните граници според мен.
Поведението на майката -според мен, по-скоро мисля, че това поведение на детето е товар за
майката. Тя няма свободно време. Въпросът е, за да може детето да е спокойно, да не
нервничи, да не пиши, тя му угажда някак си, за да го държи спокойно. Допускам, че и
майката има нужда от помощ в тази посока. Просто трябва да се ходи на някакъв вид срещи,
консултации, защото то така си е изградило връзката вече 5-6 години и така са се насложили
може би обстоятелствата. Има много деца напоследък с такива симптоми. Има и много деца
в такава ситуация. Трябва да се види конкретна ситуация. Няма как да кажа общо
препоръчително какво е. За родителския капацитет- това е работа на социалните. Но аз
също смятам, че тя е човек с прегаряне. Това е заради това, че тя е покрай детето
непрекъснато и в един момент е изчерпващо емоционално. Това е ситуация, в която нямаш
време за себе си и не можеш да се справиш сам. Грижата за детето е основното и всичко
останало остава на заден план, което изтощава майката. Това е някаква жертвоготовност.
Майката жертва себе си, собственото си време, работа, професия, контакти с други хора, за
да се грижи за детето и заради това тя също е в ситуация, в която има потребност. Майката
доколкото разбрах работи от***, защото не може да си позволи да се отдели от него. Няма
самостоятелен живот. Това е прегарянето, когато човек вече емоционално се е изчерпал. Не
защото е ***. Това прегаряне по принцип е не само на конкретната майка. Това прегаряне е
за всеки човек в такава ситуация. Това състояние причинява преумора. Емоционално
изчерпване и преумора. Психическа преумора от постоянно да си в стресова среда, не знаеш
детето кога, как ще бъде. То има изискване към храната. Обичал повече оранжеви супички.
Казах, че по принцип има прегаряне, има нужда от подкрепа от други хора, от специалисти,
***от този род както е *** „***“. Правят *** консултиране. И подпомагат и детето. За мен
тази жена е човек, който е подложен на много труден живот в този смисъл. Грижата за едно
дете с проблеми не е никак лесен живот. Тя го прави с подкрепата на бабата и дядото, тъй
като се разделени с бащата. Тази жена няма *** проблем. Не е *** проблем. *** проблем?
Жената е разумна, интелигентна, но е сложена в ситуация да се справя с дете с проблеми.
Обикновено като има дете с проблеми, човек трудно се справя. Според мен за ситуацията се
справя нормално, добре, прилично. В смисъл просто тя ситуацията е много трудна при тях.
8
Човек в тази ситуация няма много правилно поведение. Той просто се справя, както може, за
да се чувстват добре. За мен тя се справя прилично като родител.
Въпрос – Наблюдава ли се у майка стремеж да оказва въздействие върху отношението на
детето към бащата?
Отговор – Не. Пред мен не съм наблюдавала. Поне докато общувахме, въобще не се намеси
по този начин, вкл. дори когато детето започна да ме отхвърля.
Въпрос - Вие от материалите по делото сте видели, откога бащата и детето не са имали
контакти. Това нормално ли е?
Отговор - Аз мисля, че ако има такова дело за домашно насилие, не е нормално общуване.
Въпрос - Имате ли впечатления, майката стреми ли се да създава определено впечатление у
трети лица, у другите хора във връзка с детето, неговото състояние?
Вещото лице - Друго лице - аз съм трето лице. При мен няма какво да създава впечатления.
Аз просто го видях детето. Не. По-скоро опитва се да покаже, че се грижи за него и търси
вариант да се справи с този проблем- посещава специалисти, ходи на лекар, просто търси
решение на проблема. Както всяка майка, полага грижи детето да бъде здраво. Тревожност
от раздялата с нея има детето. От много неща може да се получи. Може още от детството да
е. Не е отделяно от майката. Просто зависи от всеки индивидуален случай. Той е просто ***
в това отношение– детинско поведение, като по-малко дете се държи. Аз не знам защо е
така, но е така. Може да е уплашен. Може и от ранното детство да е било по някакъв начин
уплашен. Трябва да се проследи цялата история. В конкретния случай не мога да кажа, каква
е причината. Трябва да се наблюдава детето в дълъг период от време и да се играе с него, за
да се чуе какво ще каже. Откога е започнало може да се разбере, като се разговаря с него по-
дълготрайно време- от хора, които работят с деца с проблеми, биха могли след известно
време, след няколко сесии и среща на майката и детето да се установи, като цяло откога е
започнало. Моите хипотези са- тъй като бащата е бил непрекъснато зает, на работа и с
майката са били само двамата по някакъв начин дълго време и е възможно привързаността
на детето да е оттам. То не иска да се отделя от нея, не че е толкова уплашено.
Може да е и във връзка с този инцидент от април и по-скоро от случая да го вземат по ***
дело. По-скоро, че може да го вземе някой ***. Защото той наистина плачеше, когато се
появи *** кола. Страхува се да го вземе *** и да го отдели от майката. На паркинга
минаваше една *** кола и то започна да се обръща и крие. Има две дела. Отиват двама ***.
То е плакало много, не искало да тръгва. *** тревожност е била налице тогава. Съдията е
разговаряла с ***, с ***, след което детето е казало: „Не, не“. Същото такова поведение като
при мен. Само, че по-дълго време и чрез играчки и са го питали дали иска да отиде при
баща си и то е казало „Не“. Този протокол дали предхожда 26. 27. или 28.04. -не мога да се
сетя дали беше след това. Защото мисля, че е след м.04. Мисля, че е след процесните
събития, когато *** отиват да го вземат. Ако е било в предходен период в такава
***тревожност, поведението на бащата на трите дати през април не се отразява добре на
детето. Засилва *** тревожност. Детето става по-тревожно.
Аз мисля, че това е през м.05., когато е трябвало да вземат детето ***, докато процесните
събития са през м.04.
Адв. Х. – Нямам други въпроси към вещото лице.
Адв. Б. – Нямам други въпроси към вещото лице.
9
Съдът
Определи:
Приема заключението на вещото лице.
Да се изплати възнаграждение от 350 лв. от сметката на съда.
Адв. Х. – Нямам други искания. Да се приключи съдебното дирене.
Адв. Б. – Представям списък на разноските. Нямам други искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Х. – Уважаема госпожо Председател, аз ще Ви моля да уважите така депозирана молба
и от двамата молители като основателна и доказана, с оглед събраните по делото
доказателства. Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки
акт на физическо, сексуално, психически, емоционално или икономическо такова, както и
такова насилие е принудителното ограничаване на личния живот и личната свобода, и лични
права на пострадалите, като съгласно чл.5, т.2 от Закона за домашно насилие се счита и
всяко действие, извършено в присъствието на дете, като е уредена защита от психическо и
емоционално насилие на дете. В случая, заповед за закрила на дете може да бъде поискана и
от родителя, който не е извършил насилие, като в разпоредбата на чл.3 е очертан кръгът от
субектите, които се регламентират в този закон. Това казвам по повод на възражението за
допустимост, а именно, че родителят, който не е извършил насилието, и който не е лишен от
родителски права, е депозирал настоящата молба в качеството си на майка на малолетно
дете, т.е. страните попадат в кръга на разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН. Посочените както в
молбата, така и в Декларацията по чл.9 дати са в законоустановения едномесечен срок,
поради което моля да приемете, че на първо място депозирана молба е процесуално
допустима.
Считам, че описаните в Декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН и в молбата твърдения могат да
бъдат квалифицирани като форма на психическо насилие, както по отношение на
молителката Н.К., така и по отношение на детето Г.. Безспорно психическото и
емоционално насилие представляват въздействие върху психиката на дадено лице, което му
причинява тормоз, чрез непристойно поведение, осъществявано през определен период от
време, каквито свидетелски показани се събраха в настоящото производство от свидетелката
И.С. и от свидетелката Д., в т.ч. и от прекия очевидец -свидетелката К., като в тази връзка,
ще Ви моля да не кредитирате представената в днешното съдебно заседание жалба, тъй като
на 1-во място същата няма как да е осъществила ***, още повече, че видно от протокол от
съдебно заседание свидетелката К. безспорно говори на стр. *** и *** от протокола, че
същата се е връщала от магазина, била е на пазар, прибирала се е и просто е станала
очевидец на една много неприятна сцена, като ответникът е бил видимо ядосан и агресивен,
и в същото време от къщата се чуваше детски плач. Единственото, което твърди, че е видяла
от къщата си от прозореца, е *** автомобил, поради което и е съвсем нормално и обективно
разпитаните *** служители да не са я видели на улицата. Формите на психическо насилие
безспорно включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго
10
нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на
насилието, нейното адекватно мислене и поведение.
Безспорно от разпита в днешното съдебно заседание свидетелката Д. и от свидетелката С. се
установи, че такова насилие е осъществявано в продължителен период от време, което с
оглед емоционалното и психическо насилие безспорно е причинило чувство на страх.
Изразило се е в обидно, унизително отношение по отношение на молителката Н.И., респ. е
причинило страх, с оглед заключението на вещото лице, на малолетното дете Г.. В тази
връзка е налице психическо насилие, тъй като и от изслушаната в дн.с.з. експертиза се
установява, че е налице засягане на емоциите и психиката на засегнатите лица и е налице
продължителност на въздействието, интензитета, трайността, в т.ч. на последиците от това
насилие, въпреки твърденията на ответната страна, че не е осъществявано такова през
годините. В настоящия случай считам, че изложените в молбата и в Декларацията
твърдения сочат точно на психическо насилие. Касае се за системно поведение на
ответника, изразяващо се в заплаха за здравето и живота на молителката Н.К., което се
потвърди и в днешното съдебно заседание от свидетелката Д.. Установи се ограничаване на
личната й свобода, правото й да живее спокойно, тъй като същата е била следена от
ответника и се страхува да излезе, като тази системност още веднъж ще повторя, че се
установи от свидетелите С. и К..
Свидетелката С. и Д. са лицата от обкръжението, от най- близкия кръг на молителите, но
както знаем, домашното насилие се осъществява именно в този кръг и няма как да има други
свидетели очевидци по отношение на авторите на домашно насилие, каквито могат да са
най-близките хора и да си споделят осъществените само между страните актове на домашно
насилие, но безспорно последиците са видими и те са видени както от майката Н.К., в
случая и бабата на детето Г., така са видени и от свидетелката Д.- как се е отразило
осъщественото психическо насилие върху психическото и емоционалното състояние на
двамата молители. Всички тези факти, които излагам, се установят безспорно от
свидетелката К., която е пряк очевидец на осъщественият акт на домашно насилие. Те се
установяват и от подадените сигнали в полицията на телефон 112. Установяват се и от
разпита на *** служители Ж.К. и Н., като единият в показанията, дадени пред Вас, обясни,
че Н.К. се страхува да слезе долу, тъй като Т. е там. А двамата цитирани от мен ***
служители в показанията си дадоха обяснения, че Т. е дошъл именно да вземе детето, а не
както той твърди, само да го види. Аз ще Ви моля да не кредитирате свидетелските
показания на свидетелката Г., с оглед факта, че същата многократно заяви, че са в много
влошени отношения, както с майката на моята доверителка, така и със свидетелката К., още
повече, че същата е разговаряла и лично с ответника в настоящото производство, въпреки,
че не успяхме да установим многократните разговори между тях. Къщата, в която същата
живее, е доста навътре в имота й, а не е тази отпред, която целеше да установи ответникът в
настоящото производство. Считам, че описаните в молбата и Декларацията актове на
домашно насилие на посочените от нас дати - 26, 27 и 28 април се установяват и от
приложената Декларация по чл.9 от ЗЗДН. Безспорно законът е придал на Декларацията
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде
заповед само на основание на нея, но в настоящия случай и всички други доказателства и
косвени такива, преписки, разпита на *** служители, разпит на незаинтересованото лице К.,
разпита на лицата С. и Д., водят до единствения възможен извод за осъществено такова
домашно насилие на посочените дати. Доказателствената тежест при оспорване на фактите
лежи върху ответната страна, като считам, че в настоящия случай такова безспорно
доказване от автора на домашно насилие, от страна на ответника не се установи. Да,
действително, че отношенията са влошени между страните, но факта, че същият е бил пред
дома, че е имал агресивно поведение, че е блъскал вратата, че е отправил заканителните
реплики, описани в молбата и Декларацията, „***“, че майката и детето трите дни са били
вкъщи, че детето разпознава гласа на бащата си, чува неговите викове, безспорно се
11
установи това. По отношение на детето Г. считам, че също безспорно се установи, както и с
оглед изслушаната в днешното съдебно заседание експертиза, че с оглед на неговите прояви
и признаци - ***, което всъщност представлява страх, са вследствие именно на поведението
на бащата. Ще отбележа, че емоционалните нужди на детето Г. следва да включват грижа,
любов, уважение, търпение, ясни правила, стабилност, безопасност, стимулиране и
насърчаване. Много рядко стресът е свързан с насилие над децата. Те самите чувстват, чуват
какво се случва, което е видяно като резултат от вещото лице. От свидетелката Д. и от
свидетелката С. се установи, че Г. е бил свидетел и през годините на пряко и
непосредствено посегателство над своята майка, което също представлява психическо
насилие над детето, продължително такова. Поведението на ответника се е отразило и на
Н.К., и на детето Г.. По смисъла на българското законодателство и на международното
право безспорно е, че децата, които са свидетели на домашно насилие са жертва на
психически и емоционален тормоз, тъй като същият е чул виковете на баща си, а вещото
лице констатира повишената тревожност у детето и страх от изоставянето от майката. Това
се установи от свидетелските показания на свидетелката К., видяла няколко дни след това
детето, което дори се страхувало да влезе в нейния двор и се е криело зад майка си. Това се
установи и от свидетелката Д., която е много близка с детето, която непосредствено няколко
дни след инцидента има преки впечатления от неговото поведение и е намерила промяна в
поведението на детето, което е наложило детето да бъде заведено на море, да контактува с
други деца, за да може да преодолее стреса. Аз ще Ви моля да кредитирате изцяло
показанията на всички свидетели, с изключение на показанията на свидетелката Г., като
казах защо - същата не е била пряк очевидец на инцидента, като по отношение на искането
ни за налагане на мерките по чл.5, които подробно сме изброили в молбата, както и по
отношение на срока за осъществяване на мерките, следва да отбележа, че в настоящото
производство се установи системност на извършените актове на домашно насилие в период
от близо две години назад, като за разлика от физическото и емоционално такова, е
психическото насилие считам, че се установи, се характеризира с трайност и системност,
поради това, с оглед на целите на ЗЗДН, молбата да я приемете за основателна, като само с
аргумента, изложен от ответната страна- веднъж, че ответникът е минал случайно трите дни
покрай адреса, изложено в отговора на молбата и втория път в съдебно заседание, че е бил с
единствената цел да види детето, не могат да обосноват липсата на акт на домашно насилие,
още по-малко продължителните и системни актове на домашно насилие по отношение на
молителите. В тази връзка, ще Ви моля да постановите Вашия съдебен акт. Моля в полза на
доверителката ми да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие.
Адв. Б. – Уважаема госпожо Председател, моля Ви да се произнесете, като отхвърлите
изцяло молбата. Моля Ви да приемете, че не се установява в настоящото производство моят
доверител да е осъществил какъвто и да е акт на домашно насилие, както по отношение на
молителката Н.И., а още повече по отношение на собственото си малолетно дете Г.. Не
смятам за необходимо и не съм сметнала за необходимо да доказвам в настоящото
производство какво е било поведението на моя доверител през дългите години, в които е ***
с Н.И., защото производствата по ЗЗДН неизбежно са свързани с изискването за определен
времеви отрязък, с който ние всички трябва да се съобразяваме. Още повече, предвид
закона, разменената доказателствена тежест и очевидната абсолютна невъзможност
ответникът в това производство да доказва отрицателния факт, че в продължение примерно
на 15 години не е упражнявал насилие. Ето защо, аз Ви моля, по отношение на молбата,
която съдържа няколко страници фактически обстоятелства, касаещи *** съжителство на
страните, съдържащо също така огромна доза разсъждения на уважаемата от мен *** Х. на
тема, що е то домашно насилие, такъв е портретът на домашния *** и други общи
12
формулировки, да ги оставите без коментар дори във Вашия съдебен акт, защото това са
обстоятелства, които стоят вън от предмета на разглеждане и от предмета на доказване в
настоящото производство. В крайна сметка както правилно съдът отбеляза при насрочване
на делото в определението си, на разглеждане и доказвате подлежат събитията, визирани в
молбата, датиращи от 26, 27 и 28.04.2022 г. Аз ще си позволя да коментирам и предходното
дело за домашно насилие, което вече е приложено към настоящото, по което е очевидно, че
е отхвърлена молбата касателно детенцето. Уважена е била молбата касателно молителката -
*** тогава, но обръщам внимание касае се за едни реплики, които се приемат в един
телефонен разговор да са се случили, които телефонен разговор е бил *** от едноличното
решение на молителката да вземе детето, да се премести в Я., да заведе ***. Така или иначе
пък в това производство молителката предпочете да оттегли своята претенция в срока за
обжалване преди насрочване на делото пред ***ОС. Всичко това според мен идва да докаже
колко, търся по-мекия израз, колко силно е желанието на молителката и на нейният
процесуален представител да очерни моя доверител и колко се оказва, че когато се съберат
доказателства, те съвсем не потвърждават тезата на молителката. И сега – доколкото Вие сте
сезирани с молба, придружена неразривно с Декларацията по чл.9 и доколко самата
молителка и нейният процесуален представител са избрали от всичките много страници на
молбата съвсем накратко вече да изложат от страх от наказателна отговорност за
молителката определени конкретни твърдения за тези три дати, аз ще се спра само на тези
факти. При прочит на самата Декларация се налага един единствен извод. Дори тази
Декларация, изходяща от молителката и целяща да установи, че е жертва на домашно
насилие, в тази Декларация липсва описано поведение от страна на моя доверител, което да
представлява насилие по отношение на молителката, а още по-малко по отношение на
детето. Какво се оказва – оказа се, че Т.И. според молителка първо посетил адреса, на който
тя живее с детето Г., обаче както се изясни по делото, той е посетил адреса, ама отвън, на
улицата. И тука не мога да не посоча колко манипулативно е описана фактическата
обстановка. Защото при посещение на адреса от посоченото в молбата се разбира, че той е
посетил вътре жилището, дома и т.н., но в крайна сметка смятам, че безпротиворечиво се
събраха доказателства и не са спорни, че моят доверител всъщност изобщо не е влязъл нито
на една от тези три дати в дома на молителката. Той дори не е влязъл в двора, а е стоял на
улицата. Оттам нататък какво се случва – описано е най-общо в Декларацията, че Т.И.
започна да говори със заплашителен тон, да вика, крещи и заплашва, че ***. Какво се оказа,
всичко, каквото се цитира като реплики от страна моя доверител не представа нито обида,
нито реална заплаха или закана, защото ние поне *** знаем, че заплаха или закана има с
противоправно поведение. А това, което Т.И. е казал изобщо, според деклараторката, а и
според нейната майка И.С. е, че той ще си вземе детето. Нещо, което му се полага по право,
по закон, а и според един влязъл в сила съдебен акт – пределението, което е представихме
Вас на ***РС, по който случай има и висящо *** дело и моят доверител е предприел
всички законосъобразни действия да реализира тези си права. Така, че подобна реплика не
може да се схваща като заплаха от страна на молителката и от страна на съда, който да я
разглежда, защото закана всички ние знаем какво означава. И още нещо – от разпита на
свидетелката И.С. стана ясно, че както на тази първа дата, която е визирана в Декларацията -
26.04., така и на следващите две дати, Т.И. изобщо не е виждал нито детето си, нито
молителката Н.И., т.е., той дори не е разговарял с тях. Каква заплаха тогава и какво насилие
по отношение на Н.И., а още по- малко на детето може да е упражнил той, ако е казал на
свидетелката С., че ще си вземе детето? Моля Ви категорично да приемете, че с оглед на
така установената фактическа обстановка няма никакви данни Т.И. да е упражнявал насилие,
да не говорим за следващия ден, който е описан в Декларацията - 27.04., тогава пък Т. стоял
на тротоара, в кола и наблюдавал, представете си. На 28. той бил отново пред къщата и
какво прави – крещи, вика и заплашва, че ще вземе детето и няма да го види. Отново това,
което той е казал, е, че ще си вземе детето. За какво насилие говорим и между другото, както
13
свидетелката И.С., дори и свидетелката К., която твърди, че Т.И. крещял, блъскал и се
държал агресивно, видимо ядосан и двете го казват, в крайна сметка не посочват той да е
казал реплики, които да представляват акт на насилие, защото това, че някой свидетел
съобщава, че лицето се държи агресивно, ама без да опише начина, по който той се държи,
защо е агресивно, това е мнение, становище на свидетел, но не може да бъде прието
еднозначно от съда. Съдът ще каже има ли агресивно поведение, в какво се изразява то,
но като се базира на едни факти от свидетелите. Аз казвам, че за огромно съжаление моят
доверител се е намирал в гр. Я. на улицата на тези дати, подведен от другата страна, че не
бил проявявал интерес да види детето си, но твърдя, че не е осъществил абсолютно нищо
нередно и никакъв акт на насилие. Това негово присъствие се използва, за да се образува
настоящото производство и да се забави и да се преодолее изпълнението по предаване на
детето от страна на майката, за съжаление засега успешно, което е една огромна
недобросъвестност от страна на молителката, която недобросъвестност прозира изобщо в
поведението и. И Вие представяте ли си, тя е звъняла на полиция, на 112, идват полицаите,
каква подигравка е това с полицейските органи, да дойде патрул с двама полицаи и тя да не
излезе отвън, под претекст, че било я страх. Това е само предтекст, защото е нямало какво да
каже, защото нищо не е случило и не е могла да си позволи да го каже в очите на полицаите
и в очите на Т.И.. Това е една подигравка с органите на реда от нейна страна. Била подала
след това жалба в ***РП. Всички *** служители дойдоха пред Вас и не е вярно, че тя
помолила *** да дава показания на 27-ми април, това го пише в Декларацията. Напротив,
оттеглила била сигнала и дежурният ги е върнал обратно и това става двукратно в два
различни дни. Може ли да те е страх в присъствието на двама *** служители, които са
дошли да ти окажат помощ. Това е нелепо. От какво да те е страх. Тя Ви го каза в съдебно
заседание. Тя не се страхува за живота и здравето си. И това го каза и в предишното дело,
каза го и в настоящото производство, че тя се страхува единствено от това Т. да не вземе
детето при себе си, както е постановил съдът, представете си. Това е единственият неин
страх. Т. не е виждал детето си в продължение на месеци от м.11. и е безспорно установено.
Какво насилие може да е извършено по отношение на детето тогава? И самият Т. нали
трябва да възприема, че детето го чува, и какво казва, и с какво заплашва, и че това се
възприема от детето. Самата свидетелка И.С. каза, че нито Т. е видял детето, нито детето е
видял Т. в тези три дни, за какво насилие говорим тогава за тези три дни? И сега, понеже
свидетелката С. за поред път ми подсказва, че детето не иска. Детето не иска, защото така
му е внушено, защото това дете не е виждало баща си от м.11. и самата свидетелка С. Ви
каза, че майката, която в Декларацията пише, че Т. на нея й звънял по 30 пъти и в един
момент се оказа, че тя нямала телефон. После се оказа, че свидетелката С. пък си била
блокирала телефона. Има ли, няма ли обаждания, не стана ясно. И защото свидетелката С.
изпусна една реплика, която детето било казало, че „***“. И какви *** върши тати? - че
води дела, и че се бори за упражняване на родителските права по отношение на детето си.
Това ли са*** които тати върши. И кой е казал това на детето според Вас?
Всички данни от социалния доклад, който е представен, моля да вземете предвид, защото е
изготвен от незаинтересовани специалисти и служители на ***“ Я., сочат, че детето е в ***,
ама не от друго, а защото е констатиран синдром на ***. Обилни са писмените
доказателства. Като започнем с протокол за предаване на детето от ***, писмата, социалните
доклади, от които е видно, че майката категорично отказва всякакви контакти на детето с
бащата. *** е тя. Всички ние знаем, че родителското отчуждение представлява форма на
домашно насилие по отношение на детето, упражнено от родителя, при когото то се намира,
т.е. – в нашия случай от ***, която настройва детето, манипулира го, превръща го в едни
отшелник само и само то да не осъществява никакви контакти със своя баща. Това е може
би някакъв вид отмъщение за раздялата, за развода ли, не знам, но е неморално и
незаконосъобразно, особено като имаме предвид съдебния акт по привременни мерки. Що
се отнася до *** експертиза, която беше изслушана по настоящото дело, колегата много
14
пъти се позова на нея, но аз ще кажа, че тази експертиза не хвърля никаква светлина дали
детето го е страх от бащата заради някакво поведение на бащата на тези дати. Вещото лице
съобщава нещо, че детето към момента отхвърля бащата, но не се знае защо. Вещото лице
не може да отговори защо, но аз ще Ви обърна внимание, достатъчно много са писмените
доказателства, сочещи, че детето е отхвърлило бащата и преди тези дати. Свидетелката К.,
която трябваше да внуши, че детето има промяна в поведението си, каза, че детето се
държало по един и същи начин и преди, и след тези въпросните дати. Защо, защото няма
никакво поведение на бащата, което да дови до някаква реакция на детето и защото детето
за жалост е жертва на действията, които се осъществяват в средата от миналата година от
м.06. то се отглежда без участието на моя доверител. Свидетелката Г. всъщност според мен е
единственият свидетел, както и *** служители, свидетел, който дойде и съобщи само и
единствено, това, което действително и обективно й е известно по случая. Тя живее в най-
непосредствена близост до къщата на С., нито е чула, нито е разбрала да има викове,
скандали, тропане, блъскане. Да, тя била в лоши отношения със С., което довело до решение
дори да не се явява на делото. Аз Ви моля да се кредитира заявеното от нея и чисто
процесуално не мога да не коментирам подхода на ищцовата страна, на страна на
молителката, доказвайки твърдения в настоящото дело. Първоначално свидетелката -*** й -
И.С., в следващо заседание изведнъж дойде свидетелката К., която случайно уж била чула
какво се случва прибирайки се от магазина, ама не излязла като дошли ***. Никой не е я
видял от *** служители там на място. После наблюдавала от прозореца си. Това е един
внедрен свидетел в настоящото производство, който трябваше да потвърди тезата на
молителката, която очевидно забеляза че *** й не е достатъчна да установи нейните доводи.
Само че, от прозореца, от който твърди, че е наблюдавала и самата свидетелка и Вие сама се
убедихте от огледа на снимките, че няма как благодарение на две дървени огради и още една
масивна ограда към улицата, тя да наблюдава каквото и да било пред адреса, или пред
входната външна портална дворна врата на С., за което разбира се сме сезирали органите да
го проверят още по-обстойно и най-накрая вече трябваше да бъде доведена „***“ -
свидетелката *** на молителката, която тя пък заяви, че тя се страхува за живота и здравето,
на своя и на *** си и да допринесе допълнително принос на цялото дело и на облика на Т.
като човек, който носи оръжие, който е побойник и т.н.. Това г-жо казвам с огромна
насмешка, защото това са факти, които са далеч, далеч преди настоящото производство.
Изопачават се и това стана очевидно за съда. В един изключителен стремеж на *** на
молителката да бъде в нейна услуга, така че да бъде обрисуван ответникът като една
насилническа фигура, но моля Ви да не се подвеждате по тези манипулации, бих казала, от
страна на молителката.
Моля Ви да се произнесете, като приемете, че дори и така, както са описани в молбата и в
Декларацията, дори да се приемат едно към едно тези действия да са извършени, дори да
приемете, че е хванал входната врата в присъствието на И.С., дори да приемете, че е казал:
„***“, отново казвам, че това не представлява насилие по отношение на Н.И. и на детенцето
и да отхвърлите молбата изцяло и за единия, и за другия.
Претендираме направените разноски съобразно представен списък.
Адв. Х. реплика – Уважаема госпожо Председател, аз ще си позволя във връзка с
твърдението, че е налице подигравка от страна на доверителката ми, стремеж да ограничи
бащата, стремеж да използва законовите методи с цел да бъде постановено решение за
упражняване на родителски права, като това не мога да го отмина, тъй като считам, че това е
подигравка именно към молителката, която през годините заедно с детето са подложени на
физически и психически тормоз, именно благодарение на този психически тормоз,
манипулацията от ответника към Н., факта, че той я кара да се чувства тя винаги виновна за
всичко, факта, че е употребено физическо насилие, ако тя не е съгласна с неговото мнение,
15
доведе до оттеглянето на молбата от предходното домашно насилие с манипулация от
страна на ответника, че нищо повече няма да се повтори, че ще живеят заедно, че това е
заради детето, че същият няма друго *** и друго ***. И именно, за да живее детето
спокойно след убеждението от негова страна, че ще се поправи, Н. оттегли молбата за ***,
оттегли и молбата по *** и депозираната *** в частта за отхвърляне на молбата по
отношение на детето. Подигравка от страна на ответната страна е, че същите не могат да
разберат, какво са причинили както на молителката, така и на детето Г. с тяхното поведение
и се опитват чрез т.н. от тях законни методи да продължат осъществяването на психическо
насилие и да се подиграват и със свидетелите, присъствали на насилията, и при *** на
детето. Аз ще използвам репликата, че въпреки че колегата твърди, че той е използвал само
законни методи. Това се установи в настоящото производство, че при насрочено изпълнение
за 12.06. не е законен метод да блъскаш вратата, да проявяваш агресивно поведение, да
следиш, да обиждаш, да се заканваш, че ще *** детето, че тя ще се ***. Самият факт на
агресивното му поведение, на следенето, на ограничаване на личната свобода да излезе от
къщи с детето, самият факт, че същият е знаел, че детето е вкъщи и ще чуе виковете и
агресивното поведение, обосноват основателността на молбата. Нито вещото лице, нито Н.,
нито доклада са сочили за дете в ***. Да, налице е вероятно родителско отчуждение, но
както и вещото лице само каза, не майката е причина за това. Вещото лице потвърди, че
няма настройване и няма манипулативно отношение на майката по отношение на детето във
връзка със срещите с бащата. Напротив, такива са насърчавани, когато миналата година
същият е искал контакт с детето. Целта на настоящото производство никога не е била да
очерни ответника, както се мъчат да Ви убедят ответникът с процесуалния му представител,
а винаги е бил защита интересите на детето и на майката. Както чухте Вие самите от
заключението на вещото лице, детето действително има проблем. Същото трябва да е
изключително спокойно, като майката работи изключително много за подобряване на това
поведение. Умишлено колегата си внушава, за *** служители, че Н. не е слязла при ***, не
защото я било страх. Напротив - изслушахме телефонните обаждания на 112, видно от
протокол от *** г. на стр. *** от същия самия *** Ж. в показанията си казва, че се е свързал
с лицето и същата се страхува и се притеснява и няма да слезе долу. Именно системността и
продължителността през годините на този психически тормоз, факта, че същата се страхува
от Т., е поводът да не слезе долу. Но непосредствено след това е дала сведения в *** във
връзка с всички възникнали инциденти и то в единия от дните, в присъствието на
придружител, с оглед породения срах.
Адв. Б. – Уважаема госпожо Председател, страхът от юридическа гледна точка трябва да
бъде обоснован. Не може просто да кажем, че ме е страх. Ние *** търсим от какво е
обоснован. Тук в настоящия случай абсурдна е тезата, че молителката я било страх да
слезе, когато има *** патрул и двама ***, а и страхът й не е бил за живота и здравето, или,
че нещо Т. ще й направи, а съвсем от други неща. Понеже се говори за следене - следене
може да има, когато някое лице се мести в пространството, така, че не е установено такова
следене от него. По никакъв начин не се установява моят доверител да е попречил на Н.И.,
на детето, или на който е от този дом да излизат от къщата. Това, че някой го е страх да
излезе, не може да доведе в този случай до такъв съдебен акт, защото представете си и
моето присъствие ще притесни Н. ако съм на улицата, но тук въпросът е дали и как и по
какъв начин Т.И. е попречил на някой да излезе, ако това е така. Няма такива данни по
делото. На следващо място, доверителят ми бил знаел, че Н. и детето са вкъщи. Откъде е
знаел, как е знаел, не е ясно. Изрично казва: „Майката на молителката заяви, че никой
никого не е видяла от двете страни, нито Т. е видял детето и Н., нито те него и отгоре на
всичкото, поне на две от тези дати детето е трябвало да бъде на детска градина по това
време, когато се твърди, Т. да е бил на улицата. Що се отнася до спокойствието на детето,
защо процесуалният представител на молителя смята, че именно майката и само тя можела
16
да осигури спокойствие на детето. Напротив, ***РС е преценил, че по-голямо спокойствие
детето ще има при баща си. Съобразно определението, което представих в предходното
съдебно заседание, ***РС всъщност е стигнал до извода, че детето се влошава при майката.
Това е извод, който се налага от писмените доказателства по делото и от *** данни, дадени
от самата майка. Така че, къде детето ще бъде спокойно, е въпрос, по който вече има
произнасяне на съд и къде детето трябва да бъде отглеждано.
Адв. Х. – На 1 място определението на ***РС е абсолютно неотносимо към настоящото
производство, поради факта, че не се ползва със сила на присъдено нещо. Още по-малко,
всички знаем, че се касае за спорна съдебна администрация и определението няма да го
обсъждам, но ***РС не е преценил, къде ще се чувства по-добре детето, както се опитва да
се домогне *** да каже, тъй като в първото проведено заседание то се проведе без участието
на Н.И., без участие на процесуалния й представител и единствено на свидетелски
показания на *** на ответника, срещу който сме пуснали *** за ***, съдът прие, че Н.
страда от заболяване, което е пък абсолютно недопустимо, а във второто заседание прие, че
защото детето се влошава, защото кашляло и настивало много често. Въпреки, че е
неотносимо към настоящия спор.
Съдът ще обяви решението си до 15.07.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.
17