№ 22238
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110143151 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД
срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.11.2024 г. около 13:20 часа в гр. Пловдив е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Тойота Корола версо“ с рег. № ****,
управляван от А. В. С., и л.а. „БМВ И3“ с рег. № *******, управляван от Д. П.
П., при следния механизъм: водачът на л.а. „Тойота Корола версо“ при
извършване на маневра на заден ход реализира ПТП със спрелия зад него л.а.
„БМВ И3“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „БМВ И3“ с рег. № ******* е бил
застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица
№ 0306Х0922842 със срок на валидност: 27.06.2024 г. – 26.06.2025 г. Твърди,
че в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата 2 311, 96 лв.
Счита, че с погА.ване на задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в
качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 2 311, 96 лв.
Ответникът е платил сумата от 1 163, 48 лв., след приспадане на която е
налице непогасен остатък от 1 148, 48 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, както следва:
сумата 1 148, 48 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
1
вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сумата 48, 22 лв., представляваща мораторна лихва за периода
13.04.2025 г. – 10.08.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП със сочения от
ищеца механизъм. Оспорва да е налице изключителна вина от страна на
водача на л.а. „Тойота Корола версо“ с рег. № ****, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Твърди, че ПТП е настъпило по
вина и на водача на другия автомобил – л.а. „БМВ И3“ с рег. № *******. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Установи се от представените писмени доказателства и заключението на
АТЕ, че на 13.11.2024 г. около 18:20 часа в гр. Пловдив на бул. „Христо
Ботев“е настъпило ПТП с участието на л.а. „Тойота Корола версо“ с рег. №
****, управляван от А. В. С., и л.а. „БМВ И3“ с рег. № *******, управляван от
Д. П. П., при следния механизъм: водачът на л.а. „Тойота Корола версо“ е
предприел движение на заден ход, вследствие на което е реализирал удар със
спрелия зад него л.а. „БМВ И3“, в причинна връзка с което на последния са
нанесени щети.
Вещото лице е посочило, че л.а. „БМВ И3“ се е намирал в спряло
състояние, а предвид маневрата, която е извършвал водачът на л.а. „Тойота
Корола версо“, може да се направи извод, че се е движел с около 5-7 км/ч.
Според заключението на АТЕ от техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Тойота Корола
версо“, който преди предприемане на маневра на заден ход е следвало да се
убеди, че зоната зад превозното средство е свободна и маневрата може да
бъде извършена безопасно.
Безспорно е между страните, че към 13.11.2024 г. л.а. „БМВ И3“ с рег. №
******* е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“, полица № 0306Х0922842 със срок на валидност: 27.06.2024 г. –
26.06.2025 г.
Със заявление за изплащане на обезщетение от 20.11.2024 г. ищецът в
качеството на застраховател е уведомен за настъпването на застрахователното
събитие, във връзка с което е образувана щета № 26024030104670. Съставени
са опис на щетите и калкулация.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата 2 311, 96 лв.
2
Безспорно е между страните, че към 13.11.2024 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. „Тойота Корола версо“ с рег. № **** е била
застрахована при ответника.
С регресна покана вх. № 1377/12.03.2025 г. ищецът е поканил ответника
да му заплати регресно вземане по процесната щета.
Безспорно е между страните, че ответникът е извършил плащане в полза
на ищеца по процесната щета в размер на сумата 1 163, 48 лв.
Установява се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 1 285, 96
лв. Към датата на ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация 3 години,
4 месеца и 14 дни, считано от датата на първоначална регистрация.
По делото е приет протокол от 19.11.2025 г. по ч.гр.д. № 15974/2025 г. на
РС-Пловдив от проведен разпит по делегация на свидетелката Д. П. П., която
заявява, че си спомня да е участвала в ПТП в гр. Пловдив една вечер около
17:30 – 18:30 часа, на бул. „Христо Ботев“ на светофара преди денталния
факултет на МУ – Пловдив при управление на л.а. „БМВ И3“ с рег. №
*******. Заявява, че е имало три ленти, тя е била в средна лента в спряло
положение на червен светофар, зад гърба й отляво е чула, че идва линейка,
започнали са да правят път на линейката, идваща от лява лента. Заявява, че се
е престроила, като предната част на автомобила й е застанала в дясната за нея
лента, а задната му част е останала в средна лента, защото не е имало повече
място за престрояване. Заявява, че е била в спряло положение, когато колата
пред нея в дясна лента – л.а. „Тойота Корола версо“ с рег. № **** е започнала
да се движи назад при положение, че пред нея не е имало никой, вместо да се
изнесе напред вдясно и леко към кръстовището. Заявява, че предната кола я е
ударила, при което другият водач – жена, е слязла и свидетелката я е попитала
защо е дала назад вместо напред, където е имало свободно пространство.
Заявява, че са съставили протокол за ПТП, както и че за свидетелката щетите
са били огъване на предната броня с драскотина от удара, цялата предна дясна
част е била видимо увредена, а впоследствие е установила и зА.гане на
парктроника отпред вдясно.
Пред СРС е разпитана свидетелката А. В. С., която заявява, че си спомня
да е участвала в ПТП през м.11.2024 г. в гр. Пловдив при управление на
собствения на съпруга й л.а. „Тойота Корола“ привечер, по тъмно. Заявява, че
е била спряла на червен светофар в средна лента на трилентовия бул. „Христо
Ботев“ в гр. Пловдив, в колона от автомобили, не е била първа кола; че отзад е
идвала линейка и за да направи място, свидетелката е дала назад; че в
мъртвата й точка вляво е имало кола и въпреки че е реагирала бързо,
свидетелката леко я е ожулила; че другият автомобил е бил „БМВ“, нов
автомобил. Заявява, че са съставили протокол за произшествието, като
потвърждава, че това е предявеният й такъв, намиращ се на лист 5 от делото.
Депозира показания, че при нея почти не е имало щети; че другият автомобил
е бил леко ожулен, но тъй като е било тъмно, не е обърнала внимание какви
3
точно са щетите му. Заявява, че е изминала не повече от един, два метра назад;
че не може да каже със сигурност дали другият автомобил зад нея е бил в
лява, или средна лента, както и че не са имали спор за вината, тъй като тя е
виновна за произшествието.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.411 КЗ:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства,
заключението на АТЕ и събраните гласни доказателства.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представените писмени доказателства, заключението на АТЕ и
показанията на свидетелите. Като е предприел маневра за движение на заден
ход, без да се увери, че това е безопасно за останалите участници в
движението, водачът на л.а. „Тойота Корола версо“ с рег. № **** е
осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени
щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ автомобил.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на
деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за
оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по
делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Ответникът е заявил възражение за съпричиняване. Установи се от
заключението на АТЕ и показанията на свидетелката П., че л.а. „БМВ И3“ с
4
рег. № ******* се е намирал в спряло положение и е бил ударен от
предприелия движение назад л.а. „Тойота Корола версо“ с рег. № ****. От
събраните по делото доказателства не се установява поведение на водача на
л.а. „БМВ И3“, с което да е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпване
на произшествието. По изложените съображения възражението се явява
неоснователно.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца
автомобил в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по имуществена застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на сумата 2 311, 96 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 1 285, 96 лв.
Тази сума е в размер, по-малък от изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
5
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от 1 285, 96 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е извършил плащане в полза
на ищеца по процесната щета в размер на сумата 1 163, 48 лв., поради което е
налице непогасен остатък в размер на сумата 122, 48 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 1 148, 48 лв. – да се отхвърли.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на
длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага.
В случая ищецът е отправил към ответника регресна покана, връчена на
12.03.2025 г., с която е предоставен 30-дневен срок за плащане, изтекъл на
11.04.2025 г., с оглед на което от следващия ден – 12.04.2025 г. ответникът е в
забава. По изложените съображения и при спазване принципа на
диспозитивното начало за исковия период 13.04.2025 г. – 10.08.2025 г. е налице
вземане за мораторна лихва в размер на сумата 5, 14 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП
(https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до
пълния предявен размер от 48, 22 лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
От общо направените разноски в размер на 853, 60 лв. (50 лв. дължима
държавна такса + 250 лв. депозит за АТЕ + 50 лв. депозит за свидетел за разпит
по делегация + 503, 60 лв. адвокатско възнаграждение) в полза на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 91, 03 лв. разноски
по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е надвнесъл държавна такса в размер на сумата 50 лв., както и
депозит за АТЕ в размер на 250 лв. (внесъл е 500 лв. вместо определените от
съда 250 лв., вносими от него), а депозитът за свидетел в размер на 50 лв.,
внесен по сметка на СРС, подлежи на освобождаване, доколкото разпит пред
СРС не е провеждан с оглед допуснатата делегация. Горепосочените суми
подлежат на възстановяване по искане на ищеца и не следва да се включват
във възложените в тежест на ответника разноски.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 357, 34 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част
6
от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********
да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 122, 48 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по щета № 26024030104670 във връзка с ПТП, настъпило на
13.11.2024 г. в гр. Пловдив, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 11.08.2025 г. до окончателното изплащане;
сумата 5, 14 лв., представляваща мораторна лихва за периода 13.04.2025
г. – 10.08.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 122, 48 лв. до 1 148, 48
лв., и иска за мораторна лихва – за сумата над 5, 14 лв. до 48, 22 в. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********
да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 91, 03 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 357, 34 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7