Решение по дело №571/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

 

гр. Велико Търново, 28.12.2018 година

 

            Великотърновски районен съд , гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 23.11.2018 година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Диана Радева

 

 при секретаря В. Иванова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  571 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:

 

          Иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с                чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .

          Ищецът Д.С.Д. , чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК твърди, че на 31.03.2015 г. около 21,20 часа в     гр. В.Търново, на кръстовище между ул. "Ст.Михайловски" и ул."Петко Ю.Тодоров" срещу газ станцията, между л.а "Опел Астра" с рег.№ ВТ5325ВА, управляван от Калин И. Л. и мотоциклет "Хонда Пантеон" рег.№ ВТ4011В, управляван от Д.С.Д. поради неспазване правилата на движение допуснал ПТП, при което причинил средна телесна повреда на Д., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на дясната глезенна става. Впоследствие настъпили усложнения, а възстановителния процес още не е приключил. Образуваното срещу виновния водач наказателно производство било прекратено на основание  чл. 24,ал.1,т.9 от НК, вр. с чл. 343, ал.2 от НК. Виновният водач имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество. След изменение на първоначално предявения иск моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането до окончателното изплащане. В съдебно заседание, чрез адв.К.  поддържа претенцията . Претендира разноски.

        Ответникът ЗК "Уника " АД  е депозирал в срок отговор на исковата молба. Оспорва иска по изложени в отговора подробни съображения. Твърди, че не са представени доказателства за участие на застрахования автомобил в ПТП . Евентуално заявява, че ищецът е виновен за настъпилото ПТП, като неправоспособен водач за съответното превозно средство, което е управлявал. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Прави възражения  за съпричиняване. Оспорва описаните от ищеца увреждания, довели до претендираните неимуществени вреди, като твърди, че няма причинна връзка между вторичното усложнение и процесното събитие. Оспорва предявената претенция като завишена по размер  и неотговаряща на целите на компенсационното обезщетение по чл.52 от ЗЗД . Претендира разноски.  В съдебно заседание с писмено становище моли съда да отхвърли иска. 

         Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира установена следната фактическа обстановка:

         От приложеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 2.11.2016 година се установява, че ДП № ЗМ-934/15 г.  по описа на РУ Велико Търново  е образувано срещу виновното лице за това, че на 31.03.2015 г.  в гр.Велико Търново при управление на МПС -лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ ВТ 5325ВА нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което предизвикал ПТП с мотоциклет "Хонда Пантеон" с рег .№ ВТ4011В, управляван от Д.С.Д. от гр.В.Търново и по непредпазливост причинил на същия средна телесна повреда -престъпление по чл. 343,ал.1,б."Б" пр. второ вр. с чл.342,ал.1,пр. 3, вр. с чл.129 от НК. Установената фактическа обстановка видно от постановлението е следната: На 31.03.2015 г. около 21 часа в гр. В.Търново, ул."Ст.Михайловски" възникнало ПТП между лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ ВТ5325ВА управляван от Калин И. Л. и мотоциклет "Хонда Пантеон" с рег.№ ВТ4011В управляван от Д.С.Д.. Л. излизал от обръщалото на автобусите в кв."Картала", като следвало да продължи движението си наляво по ул. "Ст.Михайловски". При това не пропуснал мотоциклета ,  който се движел от лявата му страна по пътя с предимство -ул. "Ст.Михайловски" в западна посока. Последвало ПТП- сблъсък на мотоциклета и лекия автомобил, в резултат на което Л. по непредпазливост причинил на Д. средна телесна повреда по смисъла на закона, изразяваща се в разкъсно -контузна рана в областта на дясната глезенна става с вторично насложена остра гнойна инфекция на раната, обхващаща дясното стъпало и долния край на подбедрицата , многократна хирургична обработка на раната по повод овладяване на инфекцията и премахване на мъртва тъкан, довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник. Направен е извод за вина на Л. за настъпилото ПТП и причинените вследствие него травматични увреждания и му е повдигнато обвинение по чл.343,ал.1,б."б" пр. второ, вр. с чл. 342,ал.1,пр.3, вр. с чл.129,ал.2, пр.2, алт.2, хип.1, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.50, ал.1 от ЗДвП. След постъпила молба от пострадалия  наказателното производство е прекратено на основание чл.24,ал.1,т.9 от НПК, вр. с чл. 343,ал.2 от НК. Не се спори по делото от страните, че лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ ВТ 5325ВА е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност"  на автомобилистите при ЗК "Уника" АД.  От приложеното писмо рег.№ 127500-15083 /31.08.2018 г. от МВР В.Търново, Сектор "Пътна полиция" се установява, че пострадалият ищец е придобил категория М с протокол № 617/22.07.2013 г., подал е заявление на 26.07.2013 г. и на 19.08.2013 г. му е връчено СУМПС № *********, със срок на валидност от 9.08.2013 г. до 9.08.2023 г.    С протокол № 398/16.07.2015 г. лицето е придобило категория  В и на 4.09.2015 г. му е връчено СУМПС № ********* със срок на валидност от 3.09.2015 г. до 3.09.2025 година. Св.Д., майка на ищеца заявява, че на 31.02.2015 г. около 23 часа получили обаждане за претърпяната от сина и катастрофа.  Докато пристигне в Спешна помощ,  раната му била обработена , но тя видяла,  че е в областта под глезена до петата на десния крак. Раната била доста дълбока,  тъй като обувката на сина и  била срязана. Той  изпитвал много силни болки през цялата нощ, въпреки обезболяващите, а на сутринта раната прокървила и отново отишли в болницата. При  прегледа не установили възпалителни процеси и отново се прибрали в къщи. При смяна на превръзката след два дни била забелязана некрозирала тъкан , хоспитализирали го и го оперирали под пълна упойка за прочистване на раната. Лекарят съобщил, че раната е замърсена , поставен бил дренаж и на всеки два дни в продължение на две седмици под пълна упойка извършвали прочистване.  Свидетелката заяви, че синът и не можел да стъпва,  придвижвал се с инвалидна количка или патерици, приемал силни обезболяващи, трудно се самообслужвал. Променил се, станал затворен, меланхоличен. След изписването през м. май започнал физиотерапия и рехабилитация и положил приравнителни изпити, за да му се зачете учебната година. Бил активен  спортист, но заради травмата преустановил спортуването, тъй като  дори не можел  да тича. Не е възстановен и до момента,  тъй като кракът му се подувал , ако се затича, самият крак бил по-слаб от другия, а белегът му бил голям и доста грозен. Синът и се притеснявал да се събуе заради гледката , не искал да общува  с приятелите си, изпитвал голямо огорчение от това, че не може да играе хандбал.  Твърди, че ако му се наложи да извърши някаква физическа работа,  кракът му отича. При смяната на времето изпитва болка и дискомфорт и продължава да се маже с мехлеми.  От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 31.03.2015 г. ищецът е получил  обширна разкъсно -контузна  рана в областта на дясната глезенна става, вторично насложена остра гнойна инфекция на раната, обхващаша дясно стъпало и долния край на подбедрицата, многократна хирургична обработка на раната по повод овладяване на инфекцията и премахване некротичната тъкан , наличие на груби посттравматични и постоперативни белези в областта на дясно стъпало, оток на дясна глезенна става, ограничени и болезнени движения при дорзална флексия в дясна глезенна става. Острият процес на лечение и възстановяване е продължил около три месеца, като постепенно болките са намалели . На този етап са налице ограничени и болезнени движения при повдигане на стъпалото нагоре и наличие на изразен оток,  обхващащ десния глезен в областта на малеолите. В началния стадий на лечението и при наслагването на вторичната инфекция интензитетът на болките  бил много голям,  като със стихване на възпалението те са намалявали.  Налице е стациониране на травмата в областта на глезена на това ниво, със слаба възможност за подобрение на сътоянието. Налице е груб посттравматичен белег в областта на получената контузия с козметичен характер, доловим визуално добре на фона на останалата кожа. Получената разкъсно-контузна рана е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания; настъпилото усложнение от полученото вторично гнойно възпаление е довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник със срок на лечение и възстановяване от около три месеца; наличния оток с ограничени и болезнени движения в дясна глезенна става причиняват постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота. Според вещото лице, вторичното гнойно възпаление е причинено от златист стафилокок. Стафилококовата инфекция се овладява изключително трудно, заразяването става чрез вътреболнично предаване от болен на болен, или директно заразяване при обширни и дълбоко разкъсно-контузни рани  с образуване на некротични джобове и размачкване на меки тъкани. В конкретния случай не се касае за незпазване на лекарско предписание или лоша хигиена, а е налице вторично инфектирана дълбока разкъсно -контузна рана с некроза по ръбовете. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. поддържа заключението си, изготвено на база медицинската документация, свидетелските показания и извършения личен преглед на пострадалия на 19.10.2018 г. Допълва ,че поради насложената инфекция, която е доста упорита и резистентна на антибиотици, ищецът е ходел с патерици или количка около 3-4 месеца, тъй като не е имал никаква възможност да стъпва на крака си. Стъпалото му е рязано и дренирано от външна страна, от вътрешна страна странично и отдолу, дори инфекцията е тръгнала към подбедрицата. Раната е била обработена по правилата на медицинските стандарти и инфекцията не е причинена от замърсяване. Тя е причина и към момента да има двигателен дефицит,  тъй като гнойното възпаление  е довело до образуване на съединителна тъкан в областта на капсулите на ставите. При извършения преглед вещото лице  установило оток на дясната глезенна става, който е перманентен. Според него, това което е можело да се постигне за движение на крайника е направено и състоянието е стационирано , ограничението в движението му ще бъде за цял живот, а при натоварване отокът ще става още по-голям. Вещото лице твърди, че при липса на проведено адекватно лечение на инфекцията изходът би бил или ампутация на крайника, или сепсис с летален край. От заключението на съдебно- автотехническата експертиза се констатира, че причината за настъпилото ПТП е неправилна преценка на пътната обстановка и действия от водача на лек автомобил "Опел Астра" , който в условия на ограничена видимост навлиза в път с предимство, преди да си е изяснил пътната обстановка и става причина за реализиране на удар с движещия се направо в район на кръстовище и по път с предимство мотоциклет. Опасната зона за спиране на мотоциклета при установената скорост от 58,3 км/ч е 45,5 м., разстояние по-голямо от 21,1 м., когато водачът е имал възможност да възприеме визуално автомобила като опасност, при което съотношение мотоциклетистът не е имал възможност и време да преустанови движението преди мястото на удара. При движение с максимално разрешената  за участъка скорост 50 км./ч. опасната зона за спиране на мотоциклета е 35,9 м., която е по-голяма от 21,1 м. , тоест мотоциклетиста не е имал възможност и време да преустанови движението преди мястото на удара. В заключението си вещото лице е посочило като причина за ПТП и недостатъчен професионален опит на мотоциклетиста, който е можел да предотврати удара с маневра заобикаляне от момента на навлизане в зоната на видимост и необходимо странично изместване не повече от 1,2 м. Посочено е още, че за процесния управляван мотоциклет необходимото свидетелство за правоуправление съгласно ЗДвП е  категория А2, каквато не се притежава от ищеца. В съдебно заседание вещото лице инж.       С. заяви, че основната причина за настъпването на ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на автомобила. Дори  водачът на мотоциклета да е притежавал СУМПС от категория А2 , ако не е имал достатъчен стаж като мотоциклетист, той не би могъл да го предотврати и в конкретния случай не би могъл да го заобиколи, тъй като в конкретната  ситуация водачът на мотоциклет трябва да притежава изключителни качества и да владее мотоциклета в изключителна степен.  Според вещото лице мотоциклетиста не би могъл да предотврати създалата се ситуация, при която лекият автомобил, навлизайки на главен път от път без предимство в района на крътовище, при ограничена от спрелия джип видимост, не е спрял, за да се огледа и да прецени, тъй като, ако го беше направил, когато се е намирал на 2,8 метра от зоната на видимост, е щял да възприеме мотоциклета. Вместо това автомобилът е продължил движението си поне още 1,5 метра и е създал препятствие за движещия се по главен път мотоциклет, който е направил опит да го заобиколи , но не е успял. 

       При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: 

      Приложимата към казуса разпоредба на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност"  застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за причинени от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица. При разпределената от съда доказателствена тежест необходимо е пълно и главно доказване от ищеца на вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС,  фактическия състав на което е  виновно и противоправно поведение на водача причинил  ПТП , причинна връзка между ПТП и претърпените вреди, характера и размера на вредите и наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и причинителя на вредата.  В производството е безспорно, че между ответното застрахователно дружество и водачът на лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ ВТ5325ВА е налице застрахователен  договор по застраховка "Гражданска отговорност",  валиден към момента на реализиране на ПТП- 31.03.2015 година. От събраните по делото писмени и гласни доказателства  се установи още, че на 31.03.2015 година ищецът е претърпял пътно-транспортно произшествие при механизъм, описан в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, приета от съда като компетентна и обоснована и неоспорена от страните, както и възприет в постановление за прекратяване на наказателно производство от 2.11.2016 г. по ДП № ЗМ-934/2015 година по описа на РУ В.Търново, пр. преписка           № 2264/2015 г. по описа на ВТРП. В резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие на ищеца по непредпазливост е  причинена средна телесна повреда от  водача на лекия автомобил , изразяваща се в се в разкъсно- контузна рана в областта на дясната глезенна става с вторично насложена остра гнойна инфекция на раната, обхващаша дясното стъпало и долния край на подбедрицата , многократна хирургична обработка на раната по повод овладяване на инфекцията и премахване на мъртва тъкан, довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза , прието и кредитирано от съда като компетентно и обосновано и неоспорено от страните по категоричен начин се доказва, че получната разкъсно-контузна рана е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания; настъпилото усложнение от полученото вторично гнойно възпаление е довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник със срок на лечение и възстановяване от около три месеца; наличния оток с ограничени и болезнени движения в дясна глезенна става причиняват постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Събраните гласни доказателства, чрез разпита на майката на ищеца, които се кредитират от съда, като логични и непротиворечиви и кореспондиращи  с останалия събран доказателствен материал, установяват продължителността на лечението, множеството хирургични интервенции, претърпени от ищеца, значителните затруднения, които е изпитвал дори при обслужване на физиологичните си нужди, физическото и психическото му състояние след инцидента, както и промените, настъпили в живота му след катастрофата. Съвкупният анализ и оценка на доказателствата водят до единствения извод за доказаност от страна на ищеца на фактическия състав на непозволеното увреждане, водещ до ангажиране на отговорността на застрахователя, при който е застрахован автомобилът на виновния за ПТП водач. Доказаха се както участието на ищеца в ПТП на 31.03.2015 година, така и претърпените от него  неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинената му средна телесна повреда. В този аспект не се доказаха твърденията,  изложени в отговора на исковата молба относно изключителната вина на  ищеца за настъпилото ПТП , управляващ мотоциклета без съответно СУМПС, при несъобразена с пътните условия и ограничения скорост. Напротив, освен възприетата от разследващите органи фактическа обстановка, довела до повдигане на обвинение на виновния водач на лекия автомобил, заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза категорично сочи, че основната причина за настъпилото произшествие е неправилната преценка и неспазване на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил. Липсва причинно--следствена връзка между поведението на мотоциклетиста на пътя и причинените вреди, следователно не е налице съпричиняване. При описания механизъм на ПТП е направен  категоричен извод, че дори движейки се с установената за участъка скорост от 50 км/ч при скорост на мотоциклета от 58,3 км./ч , дори притежавайки категория А2, при наличната категория М, водачът на мотоциклета не би могъл да предотврати удара, освен ако не притежава изключителни умения за управление и владеене на  мотоциклет, неприсъщи за средностатистически  мотоциклетист.  Не се доказаха твърденията за липса на описаните от ищеца претърпени травми в областта на дясната глезенна става, както и наведените доводи за наличие на лоша хигиена и неспазване на лекарските предписания, довели до вторичната стафилококова инфекция. Установи се, че са спазени всички медицински стандарти  и са положени всички необходими грижи, както от лекуващите лекари, така и от страна на пострадалия, но въпреки това стафилококовата инфекция е възникнала в резултат на дълбоката  разкъсно-контузна рана. От изложеното съдът приема за безспорно доказан извършения деликт от страна на прекия причинител  на вредата-водача на лекия автомобил и оттам ангажиране отговорността на застрахователя, произтичаща от сключената застраховка "Гражданска отговорност"  за автомобила, управляван от виновния за ПТП водач.  Ответникът дължи репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото непозволено увреждане, чрез изплащане на обезщетение на увреденото лице. Ищецът претедира обезщетение в размер на 10 000 лева, които счита, че ще овъзмездят болките и страданията, причинени му в резултат на пътно-транспортното произшествие. Ответникът заявява прекомерност на претенцията от 20 000 лева, като несъответстваща на понятието за справедливост , без да изразява становище по изменението на иска, въпреки дадената от съда възможност.  По отношение размерът на  обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания, резултат от настъпилото ПТП , същите се определят от съда при спазване принципа на справедливост по чл.52 от Закон за задълженията и договорите. Понятието справедливост не е абстрактно понятие, а  съгласно Постановление на Пленума на ВС №4/68 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, имащи значение към определяне размера на обезщетението. При неимуществените вреди обезщетението имащо паричен еквивалент цели да облекчи състоянието на претърпелия физическите и психически болки и страдания.  Пострадалият е млад човек, по време на ПТП на възраст 17 години, активен спортист, треньор на по-малки деца по хандбал, физически активен. След катастрофата няколко месеца е бил трудно подвижен, придвижвал се е с инвалидна количка или с патерици, необходима му е била помощ. При настъпилите усложнения е претърпял множество хирургични  интервенции за прочистване на раната, при което е изпитвал болки със силен интензитет до отшумяване на възпалителния процес, налагащи прием на обезболяващи. Нарушил се е обичайният му ритъм на живот, затворил се е в себе си, променил се в чисто емоционален план. Повече от три години след инцидента продължава да изпитва болки при промяна на времето, кракът му отича при малко по-голямо натоварване, същият видимо е с различен размер  от този на другия крак. Ищецът изпитва срам и неудобство от вида на крака си, на който има  загрозяващи белези,  които няма да изчезнат, според експертизата. Спрял е да тренира, не само непосредствено след произшествието. Към  момента не може да практикува  какъвто и да било спорт, тъй като дори минимално натоварване  води до оток и болки в крака му. Състоянието му е стационарно, не може да настъпи подобрение, може само да се влошава. Отделно от това е налице  двигателен дефицит, в резултат на нанесените от стафилококовата инфекция поражения, който не може да се преодолее нито оперативно, нито с физиотерапия. Имало е реална възможност , при липса на адекватно лечение ищецът да загуби крака си, или дори живота си. Отчитайки описаните обстоятелства- младата възраст на ищеца, претърпените телесни повреди, периодът на възстановяване , физическите и психическите болки и страдания, които продължават и до днес , промяната в социалния живот на ищеца, лишен от възможността да упражнява не само любимия си спорт, а каквато и да е физическа активност, както и  обществено-икономическите условия в страната, даващи отражение при определяне нивата на застрахователните обезщетения, съдът намира, че претенцията на ищеца е  основателна и доказана и по размер. Доколкото може да се определи паричен  еквивалент на претърпените болки и страдания, който да го овъзмезди съдът намира, че е справедливо да присъди обезщетение в претендирания размер от 10 000 лева, с което да ангажира отговорността на ответника по иска.  Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 31.03.2015 година-деня на увреждането ,  до окончателното изплащане. При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят  направените по делото разноски в общ размер от 1840 лева , както следва- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, 400 лева заплатена ДТ  и 240 лева внесен депозит за вещи лица, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК, които ответникът да  заплати. 

     Водим от горното, съдът

 

                                Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "УНИКА" АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, район "Възраждане", ул."Тодор Александров" № 18 ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева главница, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди -болки и страдания  в резултат на ПТП, настъпило на 31.03.2015 г. ,  ведно   със законната лихва върху главницата от 31.03.2015 г.  до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "УНИКА" АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, район "Възраждане", ул."Тодор Александров" № 18 ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1840  /хиляда осемстотин и четиридесет/  лева направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Велико Търново.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: