Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30
гр. Враца, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 28.01.2021г./ двадесет и осми
януари две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 631 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба
на С.И.С. *** против ЗАПОВЕД за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №
20-0967-000783/18.11.2020г., издадена от Началник група, Сектор “ПП“ – Враца към
ОДМВР – Враца, с която е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ ЗДвП „Временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспорената заповед,
издадена при несъобразяване с материалния и процесуалния закон и със събраните
доказателства. Иска се отмяна на ЗПАМ.
Ответникът - Началник
група,Сектор“ПП“ към ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в с.з.
С изпратената адм. преписка е изразено
становище за неоснователност на жалба и потвърждаване на оспорената заповед.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес, в
качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК,
с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 18.11.2020г. на С.С.
*** съставен АУАН Серия GA, №77447 от ***** /приложен
по делото/ затова, че на същата дата, в
13.47 часа в ****** управлява собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. №
******** след употреба и под въздействието на наркотично вещество преди да е
преминало действието. Водача е изпробван на 18.11.2020г. в 13.47 часа с техническо средство Дрегер
Друг, тест 5000 с фабр.номер ARNJ 0012, който отчел положителна
проба реагираща на канабис, като пробата е видяна и показана на водача. Издаден
е и талон за медицинско изследване №0031237. В акта е прието, че е нарушен
чл.5, ал.3,т.1,пр.2 ЗДвП. За извършената проверка на водача за употреба на
наркотични или упойващи вещества е съставен и протокол на същата дата, в който са отразени данните от проверката и е подписан
от лицето извършило проверката и жалбоподателя
без възражения. В талона за изследване №0031237 е отразена извършената
предварителна проверка с техническото средство, както и че същата е показала
положителен резултат - реагира на канабис. Талона е подписан от жалбоподателя
без възражения и в същия е отбелязал, че
приема показанията не техническото средство.
На 18.11.2020 г.,
позовавайки се на съставения АУАН и констатираното в него нарушение Началник
група към ОДМВР – Враца, Сектор „ПП“ е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 20-0967-000783, с която на жалбоподателя на основание
чл.22 ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“.
Към преписката е
приложена Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. за оправомощаване на длъжностни лица
от ОДМВР – Враца да прилагат ПАМ по чл.171 ЗДвП, като в т.1.3 фигурира Началник група в сектор“ПП“. Приложена е и справка за нарушител/водач за
жалбоподателя.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана
заповед от службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че
оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „ПП“,
чиято компетентност е установена в т.1.3 от приложената по делото Заповед №
369з-108/17.01.2020г. на Директора на ОДМВР – Враца. Следователно заповедта е
издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 АПК и възраженията на
оспорващия в тази насока са
неоснователни.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 ЗДвП. Актът
съдържа реквизитите по чл.59, ал. 2, т. 1-8 АПК относно наименованието на органа
- издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има
ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена
длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо
основание за издаване на ЗППАМ. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае
деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на лек автомобил след
употреба и под въздействието на наркотично вещество преди да е преминало
действието. Този факт е безспорно установен по делото. Изложените мотиви в
оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере
съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е
налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е
в установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити, мотивирана е в
достатъчна степен и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, с оглед на което не са налице
отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 АПК. С нормата на чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е
предвидено временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая административният орган правилно е
приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП,
тъй като от доказателствата по делото се
установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващия е управлявал лек автомобил след употреба и под въздействието на наркотично
вещество преди да е преминало действието. Цитираната разпоредба е императивна и
при наличие на основанията изчерпателно изброени в нея, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на
преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство, органът е длъжен да приложи ПАМ
„Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“.
Анализът на разпоредбата на
чл. 171 ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на нарушението, заповедта се издава веднага
след установеното с АУАН нарушение, тъй като по силата на закона мярката
подлежи на предварително изпълнение и органът е вписал в заповедта фактическите
обстоятелства по съставения АУАН, въз основа на който е издадена и всяко
забавяне във времето би направило безпредметно прилагането на мярката. В случая нарушението
на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила в административното
производство до доказване на противното. Фактическите обстоятелства, описани в
АУАН са относими и към налагането на процесната ПАМ. В съдебната фаза на
производството всяка от страните следва да установи фактите, обуславящи
твърденията й. Констатациите в АУАН, не са оборени от събраните в хода на
съдебното производство доказателства. Поради това съдът кредитира материалната
доказателствена сила на АУАН и приема за доказана установената с него
фактическа обстановка, с оглед на което възраженията на оспорващия в тази
насока са неоснователни. В тази връзка и доколкото фактическите основания за
налагане на мярката по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП съответстват на приложените
правни разпоредби на общия текст на чл.22 ЗАНН и специалния на чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП оспорената заповед е законосъобразна.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на нарушението, срокът на мярката е определен в закона и се прилага под
прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца”, поради
което административният орган няма задължение да излага мотиви в тази насока. Разпоредбата
не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа. В тази насока искането на жалбоподателя да бъде наложено най -ниското
наказание е неоснователно.
Не е налице и
отменително основание по чл.146, т.5 АПК, тъй като оспорената заповед е съобразена и с целта, преследвана от закона - опазване живота и
здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
Закона за движението по пътищата и то от
момента на установяване на противоправното
му поведение до настъпване на прекратително условие, с което е обвързано действието на
приложената ПАМ.
Неоснователно е
възражението, че в заповедта не е
уточнено точно коя хипотеза на посочената норма е нарушена, тъй като в
административния акт ясно е посочено, че същия е управлявал лек автомобил след
употреба и под въздействието на наркотично вещество.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С.
*** против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗПАМ/ № 20-0967-000783/18.11.2020г., издадена от Началник група, Сектор
“ПП“ – Враца към ОДМВР – Враца, с която е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ ЗДвП „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: