РЕШЕНИЕ
гр. София, 10 юли 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Галя
Вълкова
при секретаря Димитринка И.
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10541 описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл.432 aл.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищцата
П.С.И. твърди, че на 24/08/2016 год. в гр.София, в района на паркинга на
метростанция Обеля, била блъсната от лек автомобил Опел Корса, с рег. № *******,
управляван от Р.А.А.. След инцидента ищцата била приета по спешност в Пирогов,
където й била поставена диагноза
счупване на дясна лъчева кост на предмишницата в дисталната част. След
оперативна интервенция, счупването било наместено и фиксирано със заключващ
винт и плака. След изписването й от болница, лечението на ищцата продължило при
домашни условия за около 2-3 месеца. През този продължителен период тя
изпитвала болки и страдания, особено интензивни в началото. За лечението си,
ищцата направила разходи в размер на 2410.98 лева, от които 1400 лева по
фактура № 70000133777 от 1/9/2016 год. за метален имплант; 900 лева по фактура
№ ********** от 29/8/2016 год. за оперативни процедури, 54.58 лева по фактура №
12000005876 от 29/8/2016 год. за закупуване на лекарства, 39 лева по фактура №
********** от 20/9/2016 год. за закупуване на лекарства и 17.40 лева по фактура
№ ********** от 31/8/2016 год. потребителска такса. За обезщетяване на
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, ищцата завела щета при
ответното дружество, което застраховало гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил, причинил произшествието.
Това обаче било отказано от застрахователя, тъй като пострадалата не
представила доказателства за обжалване Постановлението за прекратяване на
наказателното производство. След представяне на такива доказателства, ответното
дружество отново не определило обезщетение. Ето защо ищцата моли ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 2410.98 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на настъпване на
произшествието до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата е допринесла в
значителна степен за настъпване на произшествието, като се е движила по
паркинга, при наличието на тротоар. Намира за завишен размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва разходите, направени за избор на
екип, да са били необходими за възстановяване на ищцата. Не оспорва наличието
на валидна застраховка Гражданска отговорност с водача на лекия автомобил. Моли
искът да бъде отхвърлен или обезщетението намалено. Претендира разноски.
Съдът, анализирайки събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи от фактическа страна.
В протокол за оглед на ПТП от
24.08.2016 г. на СГП е отразено, че на паркинга на метростанция „Обеля“ в гр.
София, межд три леки автомобила и ищцата е настъпило ПТП. Образуваното
наказателно производство по пр.пр. 34938/2016 г. по описа на СРП е прекратено с
Постановление от 07.11.2016 г. на основание чл. 343 НК – поради искане на
пострадалия.
За механизма на ПТП не са събрани
гласни доказателства. Анализирайки събраните писмени доказателства (протокол за
оглед на ПТП, скица и фотоалбум)
вещото
лице инж. А.П.А. сочи, че най-вероятният механизъм на ПТП е следният: л.а.
„Опел“ с рег. №*******, управляван от А. А., е бил спрян в зоната за паркиране
в средната част на паркинга, намиращ се североизточно от метростанция „Обеля“.
Срещу него до бетонната стена, отделяща паркинга от трасето на метрото, са били
паркирани л.а. „Тойота“ и л.а. „Мазда“, заключени. Пострадалата пешеходка е
вървяла по територията на паркинга като се е движила на 1-2 метра от предната
част на л.а. „Опел“ в посока към метростанция „Обеля“. Автомобилът е бил със
загасен двигател, но за да вдигне електрическо стъкло водачът Р.А. е стартирала
отново двигателя. Според експерта тъй като автомобилът е бил паркиран към
предходен момент най-вероятно е бил на първа предавка и поради това е потеглил
напред при включване на двигателя, без да съобрази, че е включена първа
предавка и без да бъде задействана паркинг спирачка. След потегляне автомобилът
се е движил бавно съ скорост 5-7 км/ч и е изминал около 7 метра до удара в
насрещните паркирани автомобили за време 4,2 секунди. За да не успее да спре
явно водачът се е паникьосала, виждайки, че автомобилът е ударил пешеходката.
Пешеходката най-вероятно не е имала възможност да избяга, защото дори да чуе
стартирания двигател, тя не знае, че автомобилът е на скорост и че ще тръгне
веднага.
За установяване на направените разходи
за лечение ищцата е представила фактура от 31.08.2016 г. с основание КП 221 на
стойност 900 лв., касаеща избор на екип, протокол за вложени медицински изделия
на стойност 1400 лв., както и фактури на стойност 54,58, 37,80лв., и фискален бон на стойност 17,40 за
медикаменти, като общата стойност е 2 409,78 лв.
Вещото лице д-р Б.Б. по приетата и
неоспорена Съдебномедицинска експертиза сочи, че в следствие на ПТП П.И., на 77
г., е получила закрито вътреставно счупване на дясната лъчева кост в областта
на китковата става. При блъскане на пешеходката от автомобил тя е загубила
равновесие и е паднала върху пътната настилка, където се е подпряла на дясната
си ръка. Фрактурата е с доказан произход и има пряка причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и счупването. Спешна медицинска помощ пострадалата е
получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е извършена операция още същия ден –
открито наместване на счупената лъчева кост, остеопластика и стабилизиране на
костните фрагменти с метална плака и винтове. Включена била инфузионна,
антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Лечението е продължло
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и аналгетици.
Поради счупването ищцата е изпитвала болки и страдания за срок от около 3
месеца, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено
след злополуката и около 3 седмици по време на рехабилитацията. Извън тези
периоди в продължение на месец и половина ищцата не е могла да си служи с
дясната ръка. Според експерта с днешна дата ищцата не би следвало да търпи
болки в областта на зарастналата фрактура. Към момента движенията на дясната
киткова става при флексия са в норма, но екстензията е с намален обем 10
градуса, което оказва негативно влияние върху ротаторните движения на ставата.
Силата и захватът на дясната ръка и пръстите са възстановени, като металната
плака и винтовете още не са извадени. Те могат да бъдат отстранени чрез нова
операция, която ще доведе до допълнителни болки и страдания за период 23-30 дни
и ще е нужен кратък рехабилитационен курс. Макар прогнозата да е оптимистична,
всяка операция крие определен риск. Експертът определя извършените разходи за
лечение като необходими, като същите н се покриват от НЗОК. В съдебно заседание
експертът допълва,че препоръчва махане на остеосинтезата до 1 година от
поставянето й, защото се получава металоза – натрупване на костни клетки около
метала, ставата задебелява и се деформира. Не всеки пациент обаче желае
премахване.
За установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Д.Б.Т.-Г.– дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи че през
август 2016 г. майка й й е позвънила да я чака на станцията на метрото, за да
отидат заедно до „Пирогов“. Мислели, че ще гипсират ръката й и ще се върнат, но
се окаало, че нещата са по-сложни и трябва да се постави имплант. След
операцията свидетелката посещавала дома на ищцата, която имала нужда от
подкрепа, тъй като не можела да прави доста неща – напр. да се нахрани сама,
това била дясната й водеща ръка. Ищцата прекарала около 20-тина дни в дома си,
след това започнала да идва на работа, но не можела да обработва документи и да
пише. Периодът, в който не можела да се обслужва сама, траел три месеца.
Оплаквала се от болки и че усеща металния имплант в ръката си, имала болки при
всяка промяна на времето. Свидетелката сочи, че не е присъствала и няма лични
наблюдения за механизма на ПТП.
Заявление за заплащане на обезщетение
за претърпените имуществени и неимуществени вреди ищцата е предявила пред
ответното дружество на 27.03.2017 г. Към същото са приложени материали от
досъдебното производство, в това число констативен протокол, протокол за оглед
на ПТП, албум и скица, постановление за прекратяване на досъдебно производство,
епикриза и фактури за направени разходи във връзка с лечението. С писмо от
17.05.2017 г. ответникът е уведомен, че постановление за прекратяване на
наказателно производство не е било обжалвано и че няма нови медицински
документи, които да бъдат представени.
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на лек автомобил „Опел“ Р.А. към датата на настъпване на
произшествието. В това си качество той е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието. Пострадалото лице е предявило
извънсъдебно претенцията си пред застрахователя, по реда на чл.498 от КЗ, но
застрахователят е отказал заплащане на обезщетение.
Застрахованото при ответника лице на
общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
За да приеме, че поведението на водача
на лекия автомобил е противоправно, съдът съобрази следните правила за движение
по пътищата, уредени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП):
По отношение на водача на лекия
автомобил – водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен към
уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходецът (чл.5 ал.2 т.2 от ЗДвП); водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците (чл.116 от ЗДвП). На свой ред пешеходецът дължи да се движи по
тротоара или банкета на пътното платно, а ако такива няма - противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница.
Събраните по делото доказателства
сочат водачът на л.а. „Опел“ да е потеглил с автомобила в момент, когато пред
него е преминавала П.С.И.. Пешеходката е била видима за водача на автомобила,
поради което придвижването на автомобила напред е в нарушение на горепосочените
правила. Без значение е обстоятелството дали потеглянето е осъществено неволно,
тъй като целта на Р.А. е била да вдигне десен електрически прозорец и по тази
причина е включила двигателя. Същевременно обаче съдът приема за основателно
възражението за съпричиняване, доколкото пешеходката се е движела ва нарушение
на чл. 116 ЗДвП, задължаващ я да се движи по тротоар, а при липса – най-близо
до лявата граница противоположно на посоката за движение на ППС. От протокола
за оглед и изготвената от вещото лице А. сателитна снимка на мястото на ПТП е
видимо, че тротоар е имало в срещуположната част на платното за движение,
посока север спрямо снимката. Не са събрани доказателства за невъзможността
този тротоар да бъде използван и каква е причината ищцата да предпочете
движение на паркинга до входа на метростанцията. Не се твърди и не се
установява същата да е паркирала автомобил и да се е придвижвала от паркинга
към метрото. Ето защо съдът намира, че ищцата е съпричинила 50% вредоносния
резултат.
Нарушението е извършено виновно. Не се
доказват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на
лекия автомобил „Опел“.
От въпросното произшествие ищцата е
претърпяла травматични увреждания, доказани от заключението на медицинската
експертиза – получила закрито вътреставно счупване на дясната лъчева кост в
областта на китковата става, като ищцата е претърпяла оперативна интервенция и
болки и страдания с интензивност първите 2-3 седмици, като за около 3 месеца
оздравителният период е приключил. От събраните гласни доказателства се
установява и промяната в емоционалното и психическо състояние на ищцата за
времето на възстановяване, свързани с необходимостта от ползване на чужда помощ
и невъзможността да упражнява професия.
При това положение отговорността на
ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде
ангажирана.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази периодът на възстановяване,
тежестта на травмите, негативните промени в ежедневието на ищцата, в това число
трудностите при упражняване на професията, преживеният стрес от произшествието,
а така също и белегът, който е останал на мястото на операцията. Съдът отчита възстановената
сила на захват, както и обстоятелството, че е налице 10 градуса намалено
разгъване. Следва да се съобрази и необходимостта от последваща операция и
рехабилитация, както и съпровождащите ги бъдещи болки и тсрадания. Като се
вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 20
000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лева, искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Искът за имуществени вреди е основателен за сумата 2 409,78 лв. В заключение, при
отчитане определения процент съпричиняване, на ищцата следва да се присъдят
10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1204,89 лв. за имуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 КЗ лихва
е дължима считано 28. 06.2017 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 15.10.2017 г. ищцата е
частично освободена от заплащане на държавна такса и освободена от заплащане на
разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи да заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер на
35 лв. – държавна такса (100х0,35). Дължимото адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв. е в размер на 525,82 лв. (1502,33х0,35).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 448,20
лв. – държавна такса и 245 лв. – разноски, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 130 лв. (200х0,65), в това число депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на П.С.И., ЕГН **********,
IBAN ***:
-
на
основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
10 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 24.08.3016
г., заедно със законната лихва от 28. 06.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от
30000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 24.08.2016 г. –
27.06.2017 г.;
-
на
основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
1204,89 лева обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 24.08.3016
г., заедно със законната лихва от 28. 06.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 2410,98
лв., както и претенцията за законна лихва за периода 24.08.2016 г. – 27.06.2017
г.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 35
лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат В.Т.У., IBAN ***, на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 525,82 лева –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 693,20 лева – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН **********, да заплати на З.Д.Б.И. АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** IBAN ***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 130
лева - разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Съдия: