Р Е Ш Е Н И Е
№ 1045/03.08.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2153 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „СМ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез представляващия Д.В., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0011782, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ж.А. от БАК, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в преклузивния четиринадесетдневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, срещу
годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 04.08.2019 г., в 16:53 часа, в гр. Бургас, ПП I-6, посока кв. Ветрен, автоматизирано техническо средство/система САИРН m*SpeeDet2D № SD2D 0021, заснело лек автомобил Фиат Добло, с регистрационен номер *******. Било установено, че към датата и часа на управление, за лекия автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Установено е, че МПС е собственост на „СМ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, с представляващ Д.В. (л. 11 от делото).
Издаден е електронен фиш за налагане на имуществена санкция, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 461, т. 1 КЗ, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта САИРН m*SpeeDet 2D № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било годно за експлоатация (л. 10-11 от делото).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
За да може законосъобразно да бъде издаден електронният фиш и да породи своите правни последици, в същия следва да бъде извършено пълно и ясно описание на нарушението, на нарушените правни норми, на кого и каква санкция се налага. В случая, в издадения електронен фиш липсва ясно описание на извършеното нарушение, не е посочен и кой е адресатът на санкцията, както и каква е тя. Самото нарушение е описано по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно се налага имуществената санкция. В електронния фиш е посочено, че „на 04.08.2019 г. в 16:53 часа в гр. Бургас ПП I-6 посока кв. Ветрен, като законен представител ЮЛ собственик на МПС, регистрирано на територията на Р. България, не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка Г. О.“, т. е. издаващият фиша контролен орган приема, че извършител на нарушението е физическо лице, законен представител на ЮЛ, защото само физическото лице може да управлява МПС, като една съвкупност (система) от съзнателни действия и бездействия. В същото време е посочено във фиша, че МПС е собственост на юридическото лице - „СМ Е.“ ЕООД, а не на физическото лице - Д.В., и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Точно преди квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“, което предполага адресиране на фиша до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага „имуществена санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това, по мнение на настоящия състав, създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере кой е субектът, който се санкционира. Допуснато е съществено противоречие, водещо до неяснота кой е субекта на административнонаказателната отговорност и на кого издателят на електронния фиш налага имуществената санкция – на физическото лице или на юридическото лице. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
От друга страна, съдът счита, че в хода на установяване на административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до порочност на цялата процедура. В случая ЕФ е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство, но към преписката не е представен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Според разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В случай на използване на мобилна АТСС протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 Наредбата сочи на недоказаност на нарушението, поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен и на това основание.
На следващо място, разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство се издава ЕФ. Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението, вкл. да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО, и след това да се издава електронния фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. В случая, нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд за наличието на валидно сключена застраховка ГО, а не от АТСС, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. След като процеса (системата) за установяване на всички елементи от нарушението не е изцяло автоматизиран, то АНО е следвало да приложи общите правила и да издаде АУАН и въз основа на него наказателно постановление.
За пълнота следва да се посочи, че доводът, че за конкретното нарушение не може да се налага имуществена санкция е неоснователен, тъй като по отношение на вида на наказанията, които могат да се налагат КЗ се явява специален спрямо ЗДвП и не препраща към последния в тази част.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 (в случая т. 2) върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 200 лв. плюс шест процента върху разликата над 1000 лв. (съгласно редакцията, действала към датата на уреждане на материално-правните отношения между страните по договора за правна защита и съдействие – 20.05.2020 г., л. 20). По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. В конкретния случай, доколкото адвокатското възнаграждение е определено към минималния размер, то направеното възражение за прекомерност (л. 14) се явява неоснователно, като съдът съобрази предмета на спора, както и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Възнаграждението не надхвърля значително стойността на правните усилия, необходими за опазването на накърнения интерес на жалбоподателя, поради което в полза на същия следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0011782, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати на жалбоподателя „СМ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, с представляващ Д.В., съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС