Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 20.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар Румяна Баева като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2165 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 910,10лв.
Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И.П., съд.адрес:***, офис 7 против Г.Л.Г., с адрес: ***..
Ищецът излага в ИМ, че на 13.07.2017
г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от дата 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Бяла карта" № 456980 от 01.03.2016 г. сключен между
„Аксес Файнанс" ООД и Г.Л.Г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Твърди се, че Договора за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********/, както и че длъжникът е уведомен по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „Аксес
Файнанс" ООД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Наведени са твърдения, че на
01.03.2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като Кредитор и Г.Л.Г. като
Кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 456980, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищецът
посочва, че подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят е удостоверил, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Съгласно
сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400,00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията
на сключения договор. Изтъква, че съгласно договореното от страните, в случай,
че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит.
Сочи се, че заедно с
подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставил на
Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 456980, издадена от
„Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ
ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
Кредитодателя да предостави заемната сума. Твърди се, че Страните са подписали и Приложение № 2 към
договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa .
Твърди се още, че съгласно
договореното от страните, Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно
извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на
персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет
страница: www.bialakarta.bg, който
Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване
на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка
с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния
акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените
документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на
информацията и така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на
личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата.
Наведени са твърдения, че
Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя кредит при следните условия: вид
на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; срок на договора: 2
години; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения
размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на
0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница, като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с
продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; обща
сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът
от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане на
текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от
усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница,
начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са
начислени през текущия месец/ - до всяко 2 -ро число на месеца.
Ищецът твърди, че
Кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, посочени в исковата молба. Посочва,
че страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита,
Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се
начислява ежедневно. Излага, че на посочените основания и поради забава при
заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна
лихва в размер на 90.03 лв., за периода от 08.03.2016 г. до 6.10.2016 г.
Посочва още, че съгласно
условията на договора, в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, той е задължен да представи на Кредитодателя в срок от 3
дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни и
задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на
следващия месец текущото задължение. Ищецът твърди, че на посоченото основание,
на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 130.38 лв., за периода от 6.05.2016 г. до 6.10.2016 г.
Твърди се също, че поради непогасяване
на текущото си задължение на посочения в договора падеж, за Кредитополучателя е
възникнало задължението да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на сумите, като в настоящия случай, на Кредитополучателят е
начислена такса разходи за събиране в размер на 127.50 лв. за периода от 06.08.2016
г. до 6.10.2016 г.
Твърди се още, че поради
неизпълнение на задължението на Кредитополучателя да заплати минимум 15 % от
одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като поне един месец бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит,
автоматично е настъпила предсрочна изискуемост на 06.12.2016 г., като
считано от тази дата дължи законна лихва за забава за всеки ден забава върху
общия размер на задължението си.
Посочено е, че на длъжника е начислена лихва за забава в размер на 83.53
лв. за периода от 06.12.2016 г. до датата на входиране на заявлението в съда.
Ищецът излага, че отново по силата
на договора за кредит, след настъпване на предсрочна изисуемост Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/ служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя.
Според ищеца, така общият размер
на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за
кредит, който Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя е сбор
от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за
забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата
се дължи съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими
съгласно договора и Общите условия. Твърди се, че длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 1470,00 лв., с която са погасени както следва: такса
разходи за събиране: 67.50 лв., неустойка: 36.54 лв., договорна лихва: 41.12
лв. и главница: 1324.84 лв.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено вземането му спрямо длъжника Г.Л.Г., като Кредитополучател по Договор за кредит „Бяла карта” от 01.03.2016 г. в общ размер на 910.10 лв, от които: главница – 503.82 лв, договорна лихва – 48.91 лв, неустойка – 93,84 лв, такса разходи събиране – 60.00 лв, такса разходи за дейност на служител – 120.00 лв. и законна лихва за забава – 83.53 лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е
указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв
или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен
срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор .
В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител.
Ответникът – Г.Л.Г. не взема лично участие в процеса и не е упълномощил процесуален представител от кръга на лицата по чл.32 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №1302/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е издадена Заповед №707 от 06.07.2018 г., с която е разпоредено длъжникът .Г.Л.Г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД следните суми: сумата от 503.82 лв. – главница, 48.91 лв. – договорна лихва за периода от 03.07.2016 г. до 06.10.2016 г., 93.84 лв. – неустойка за периода от 06.08.2016 г. до 06.10.2016 г, 120.00 лв. – такса разходи за дейност на служител, 83.53 лв – обезщетение за забава, считано от 06.12.2016 г. до 07.06.2018 г., ведно съ законната лихва върху сумата 503.82 лв., начиная от 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 100.00лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 25.00 лв. –платена държавна такса и 75.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Г. Б. Г. е подал писмено възражение вх.№9581/13.09.2018 г, с което е оспорил заповедта за изпълнение. Заявил е, че признава само задължението и законната лихва без разподи за служител и др. По този повод с Разпореждане № 2872 от 14.09.2018 г.заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 28.09.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 29.10.2018 г.-ден понеделник/т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Установява се, че на 01.03.2016 г. между „Аксес Файнанс”ООД, от една страна като Кредитодател, и ответника Г.Л.Г., от друга страна, като Кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта”, по силата на който Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. От своя страна Кредитополучателят се е задължил да го върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел задължение да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения по договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени. В чл.12, ал.1 от Раздел ІІІ.”Погасяване” е постигната договореност, че при непогасяване на текущото си задължение на падежа, Кредитополучателят дължи да представи в 3-дневен срок след падежа допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на конкретно посочени условия, като в същия срок да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му. Съгласно договора задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено в чл. 22, ал. 1 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 22, ал. 2, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл. 22, ал. 5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 22, ал. 3/. Наред с това в ал. 4 на чл. 22 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.
На 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс”ООД, като продавач, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който страните се споразумели, че Продавачът ще прехвърли на Купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1, явяващо се неразделна част от договора. Съгласно чл.4.1, моментът на подписване на Приложението се счита за надлежна дата, на която Вземанията са валидно прехвърлени и след тази дата Купувачът придобива всички права върху тях. По силата на т.4.5. от рамковия договор Купувачът се е задължил от името на Продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като продавачът упълномощава Купувача с правата за уведомява на длъжниците чрез издадено от него пълномощно.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Аксес Файнанс”ООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Аксес Файнанс”ООД на „Агенция за събиране на вземания”АД, съгласно Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. и индивидуализирани в Приложение №1/ 13.07.2017г.
По силата на писмено пълномощно/ л.37/ „Аксес Файнанс” ООД, чрез законния си представител Цветан Петков Кръстев е овластил „Агенция за събиране на вземания”ООД с правата да уведоми от името на „Аксес Файнанс”ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 07.11.2014 г. между „ Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за събиране на вземания”АД.
В препис извлечение от приложение № 1/13.07.2017г . към Договор за продажба и прехвърляне на вземания между Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за събиране на вземания“ АД от 07.11.2014 г. се посочва вземане към длъжника Г.Л.Г., с ЕГН ********** по кредит ID 456980, с дата на договора 01.03.2016 г., с кредитен лимит на картата 400 лв. и усвоена главница 503.82 лв., непогасена такса револвиране/неустойка – 93.84 лв., непогасена законна лихва – 48.91 лв., непогасена такса разходи – 60.00лв., непогасенаа такса инкасатор – 120.00лв, лихва за забава към датата на продажбата – 39.34 лв.
В писмо Изх.№ УПЦ-П-АФ/456980, адресирано до ответника Г.Л.Г., ищецът, действайки като пълномощник на „Аксес Файнанс”ООД, е направил изявление, че въз основа приложение Договор за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г., сключен между цедента „Аксес Файнанс” и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД е прехвърлено вземането, произтичащо от договор за кредит № 456980 с „Аксес Файнанс”ООД, по силата на който ответникът е получил заемна сума в размер на 400 лв. Ответникът е уведомен, че задължението му възлиза на сумата от 865.91 лв., вкл. начислена лихва за просрочие, като е поканен да погаси дължимата сума в 5-денвен срок от получаването на поканата на посочена сметка, след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Писмото е изпратено чрез Български пощи, като видно от приложеното известие за доставяне/ л.43/ ответникът е получил уведомителното писмо лично на 27.07.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „Аксес Файнанс”ООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед №707 от 06.07.2018 г, издадена по ч.гр.д.№1302/2018 г., която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 07.11.2014 г. е
валидно сключен между Кредитодателя по процесния договор за заем – „Аксес
Файнанс”ООД, в
качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция
за събиране на вземания”ООД/ с правоприемник ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/, в качеството му на купувач/цесионер/. По делото са ангажирани
доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е
било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява
материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба
е представено извлечение от Приложение №1/ 13.07.2017г. към Договора за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 07.11.2014г.,
в който под №495 вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез
посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на
длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към
датата на засичане.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съдът приема за безспорно
установено в процеса, че ответникът е бил надлежно уведомен за цедиране на
вземането на 27.07.2017 г. На такъв извод навеждат ангажираните от ищеца по
делото доказателства – уведомително писмо и известие за доставяне/ л.41-43/,
като факта на съобщаване на цесията не се отрича и от самия ответник. В
практиката трайно се приема, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера - „Агенция за събиране на вземания”.
Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е
приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните
действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на
длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е
предложено изпълнение на стария кредитор. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед
на изложените по-горе съображения съдът приема, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за кредит „Бяла карта” № 456980 от 01.03.2016 г. между „Аксес Файнанс”ООД и ответника Г.Л.Г. са възникнали облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Съдът приема за доказан факта, че Кредитодателят е изпълнил задължението си по договора, да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева под формата на разрешен кредитен лимит. От своя страна ответникът не оспорва, че е усвоил сумата по кредита, поради което за същия е възникнало задължение да погасява до 2-ро число на месеца текущото си задължение, формирано от усвоената в периода по чл.3, ал.3 от договора сума и начислената и непогасена договорна лихва върху горните суми в размер съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора. Ответникът не оспорва и не ангажира доказателства относно твърдения от ищеца отрицателен факт, че не е погасявал редовно текущото си задължение, съгласно условията по договора и не е върнал на кредитодателят усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва и лихва за забава. Съгласно данните по делото, към датата на цедиране на вземането усвоената главница по процесния Договор за кредит „Бяла карта” възлиза на претендираната от ищеца сума от 503.82 лв, върху която е начислена договорна лихва в размер на 48.91 лв и законна лихва за забава в размер на 83.53 лв. С депозираното в хода на заповедното производство възражение ответникът е признал като дължими горните суми, като е оспорил заповедта за изпълнение по отношение на претендираните от ищеца вземания за такси разходи и неустойка. До датата на приключване на съдебното дирене обаче ответникът не е представил доказателства, удостоверяващи плащане на признатите като дължими вземания за главница и лихви. При това положение съдът приема, че същият се явява неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. При така изложените съображения съдът намира, че предявените обективно съединени установителни искове за следните вземания: 503.82 лв. – главница, 48.91 лв. – договорна лихва за периода от 03.07.2016 г. до 06.10.2016 г. и 83.53 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.12.2016 г. до 07.06.2018 г., като основателни и доказани следва да бъдат уважени.
Наред с претенцията за главница и
лихви, ищецът е заявил също претенция за
заплащане на неустойка в размер на 93.84 лв., както и претенция за
заплащане на такса разходи за събиране –
60.00 лв. и такса разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лв. Съдът
намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искове като
неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.
Процесният Договор за кредит „Бяла карта” № 456980 от 01.03.2016 г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството „потребител”, задължение на съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума . Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.16 е предвидено, че при неплащане на текущо задължение на падежа, Кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни след падежа, да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в договора условия. Съгласно чл.21, ал.1 от договора при непредоставяне на допълнително обезпечение – поръчител в срока по чл.16 Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение и се начислява на 6-то число на месеца. Наред с това, според клаузата на чл.22, ал.4 от Договора, при забава за плащане на текущото задължение или на чл.12, ал.1, Кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50 лева на за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. От материалите по делото се установява, че претендираните такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител са начислени поради забава в плащането на погасителните вноски. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че клаузата, на която ищецът основава претенцията си за посочените такси разходи се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Съдът счита обаче, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора, а имат за цел да осигурят изпълнението и начисляването им цели заобикалянето на ограничението на чл.33 от ЗПК и води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Неоснователна също е и претенцията на ищеца за заплащане на неустойка, начислена поради непредставяне на договорено по договора обезпечение. Съдът намира, че неустоечната клауза по чл.21 от договора за кредит следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта” № 456980 от 01.03.2016 г. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора от представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по чл.21, ал.1 от договора не е индивидуално уговорена и доколкото съдът я определя като неравноправна, то тя се явява и нищожна. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. Съдът намира, че заплащането на претендираната от ищеца неустойка би довело до наличието на обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна поражда условия за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата страна. В случая начислената неустойка за неизпълнение е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения, като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция с оглед постановката на т.3 от ТР№1/09 г. на ВКС. Като накърняваща добрите нрави клаузата за неустойка се явява нищожна и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и не поражда права и задължения за страните.
Съобразявайки всичко изложено
дотук, съдът намира, че претенцията на ищеца следва да се уважи частично, като
се признае за установено по отношение на ответника Г.Л.Г., като
Кредитополучател по Договор за кредит «Бяла карта» №456980 от 01.03.2016 г., че
дължи на «Агенциа за събиране на вземанията»ЕАД следните суми: главница –
503.82 лв., 48.91 лв. – договорна лихва за периода от 03.07.2016 г. до
06.10.2016 г. и 83.53 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.12.2016 г.
до 07.06.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението/ 07.06.2018 г. до изплащане на вземането. В
останалата част, по отношение на претендираните вземания за такса разходи за
събиране в размер на 60.00лв., такса разходи за дейност на служителв размер на
120.00 лв. и неустойка за неизпълнение в размер на 93.84 лв., исковете на ищеца
следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75.00лв. Претендирано е и присъждане на разноски за исковото производство за доплатената държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., изчислено съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно уважената част от
исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по настоящото исково производство в общ размер на 122.34лв. и разноски
по заповедното производство, както следва: 25.00 лв. – платена държавна
такса и
юрисконсултско възнагрждение в размер на 50.00 лв.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1,т.1 от ГПК по
отношение на Г.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че по Договор за кредит «Бяла карта» № 456980 от
01.03.2016 г. същият дължи на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов - Изп.директори, чрез юрисконсулт И.П., съд.адрес:*** следните суми: главница –
503.82 лв./ петстотин и три лева и 82ст/, 48.91 лв./ четиридесет
и осем лева и 91ст/ – договорна лихва за периода от 03.07.2016 г. до 06.10.2016
г. и 83.53 лв./ осемдесет и три лева и 53ст/ – обезщетение за забава за периода
от 06.12.2016 г. до 07.06.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението/ 07.06.2018 г. до изплащане на
вземането - предмет на Заповед № 707 от 06.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №
1302/2018 г. на PC – Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от «АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов - Изп.директори, чрез юрисконсулт И.П.,
съд.адрес:*** против Г.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** установителен
иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – с искане да се признае за
установено по отношение на ответника Г.Л.Г., че в полза на «Агенция за събиране
на вземанията»ЕАД съществуват следните
вземания: 60.00 лв. -такса разходи за
събиране, 120.00 лв. - такса разходи за дейност на служител и 93.84 лв
-неустойка за неизпълнение, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - Изп.директори, чрез юрисконсулт И.П. сумата от 122.34лв / сто двадесет и два лева и 34ст/-разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство в общ размер на 75.00 лв/ седемдесет и пет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1302/2018 г. по описа на Ловешки РС, VІ състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: