Р E Ш Е Н И Е
№ 499
гр.Плевен, 13.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 494 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год.и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и
следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 72, ал. 4, предл. второ от Закона за МВР.
В Административен
съд – Плевен е постъпила жалба от Л.В.П. ***, с ЕГН **********, чрез адвокат К.Д.
***, против Заповед рег.№ 316зз-12 от 26.01.2021 г., издадена от М.И. М. –
служител в група „ППЛ“ в сектор ПКП на ОД на МВР – Плевен, за задържане на
лице, с която на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР е задържан П. за срок от 24 часа.
С определение № 207 от 03.02.2021 г.,
постановено по адм.д.№ 90 по описа на Административен съд – Плевен за 2021 г.,
на основание чл.135 ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР, съдът
е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Районен съд – Плевен.
С Решение № 215 от 05.05.2021 г., постановено по ЧНД № 245/2021 г., Районен съд – Плевен е отменил заповедта
като незаконосъобразна и е осъдил ОД на МВР – Плевен да заплати на Л.В.П.
направените по делото разноски в размер на 410,97 лв.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от М.И. М., разузнавач в сектор
„ПКП“ към отдел „КП“ при ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт П.Ф., която счита
същото за неправилно и немотивирано, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Според касатора неправилно РС – Плевен е
приел, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на
правомощията му, съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.72 от ЗМВР-
фактически и правни основания за издаването й. Сочи, че мотивите в конкретния
случай се съдържат в цитираната в заповедта прокурорска преписка №60/2021 год. и разпоредбата на чл.270 от НК и именно
посочените документи, които са част от административната преписка, които
предхождат издаването на заповедта, гарантират законосъобразността на издадения
административен акт. Счита, че правото на защита на Л.П. не е нарушено, т.к. на
него добре му е известно защо е задържан /не изпълнява в продължение на години
влязло в сила съдебно решение, не съдейства на ЧСИ В. С. във връзка с поканите
му за доброволно предаване на детето Д.П.на неговата майка, като с действията
си на 26.01.2021 г. пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си,
т.к. дава указания на детето по телефона да се укрие от полицейските служители,
за да бъде избегнато предаването му на майката Г. П./, тъй като на 26.01.2021
г. преди задържането му е проведена подробна беседа с него. Твърди, че в
конкретния случай са налице данни за извършено престъпление по чл.270 от НК,
както и данни за други престъпления, посочени в прокурорската преписка, като не
е необходимо да се посочва коя е приложимата алинея на чл.270 от НК. Счита, че
за да се издаде заповед по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е достатъчно да са налице
данни за извършено престъпление от задържаното лице, т.к. мярката по чл.72 от ЗМВР има за цел да
спомогне полицейските органи и прокуратурата във връзка с разкриването на едно
престъпление. Сочи, че в производството по издаването на заповедта за задържане
не подлежи на разглеждане въпроса дали задържаното лице е извършило
престъпление, т.к. този въпрос е предмет на изследване в наказателното
производство, което е образувано. Според касатора в административното
производство по ЗМВР е достатъчно да има данни, от които може да се направи
извод, че задържаното лице е съпричастно към извършването на конкретно
престъпление, като такива данни счита, че в случая са безспорно налице, предвид
исканото от РП-Плевен съдействие за предприемане на съвместни действия по
установяване местоположението на детето и предаването му на неговата майка
съобразно влязлото в сила съдебно решение. На следващо място счита за неправилни
съображенията на съда, че издадената заповед не съответства на целта на закона,
т.к. процесната заповед за задържане е издадена с цел да предотврати
възможността задържаното лице да извърши друго престъпление, да укрие или да
препятства разследване по образувано наказателно производство. Счита, че в момента
на задържането на П. тези цели на закона са изпълнени, като полицейският орган
не е необходимо да събира подробни доказателства, доказващи и установяващи по
категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на определено
престъпление. Твърди, че заповедта е издадена в условията на спешност и
неотложност едва след като от страна на задържаното лице са предприети
конкретни действия, които пречат на полицейските органи да изпълнят служебните
си задължения по случая, а именно – на детето Д.П.е указано от задържаното лице
/негов баща/, да се укрие, да излезе тайно от къщата, която обитава, за да не
може да бъде предадена на нейната майка. Намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се установи защо съдът е приел, че заповедта е
издадена самоцелно, т.к. от всички събрани по делото доказателства се
установява, че П. не изпълнява от години съдебно решение № 108/18.07.2018 г. по
гр.д. № 640/2017 г. на Районен съд – Никопол, влязло в сила на 27.06.2019 г.,
като от разменената между ЧСИ и П. кореспонденция по безспорен начин се
установява, че същият отказва доброволно да предаде детето на неговата майка. Сочи,
че на 26.01.2021 год. във връзка с образувано изпълнително дело пред дома на П. в с.Милковица са се намирали
представители на РП-Плевен, кмета на селото, представители на социалните
служби, полицейски служители, които с часове са стояли пред дома му и са се
опитвали да влязат в него. Напътствията, дадени към малолетното дето от П. не
са общи, а конкретни и според касатора са имали за цел предотвратяване
извеждането на детето от дома на П. и осуетяване на съвместната операция по
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Според касатора думите на П. към
детето показват, че предварително е измислен план, който е доведен до знанието
на детето как да бъде осуетено неговото предаване и какви действия да
предприеме същото в случай на необходимост. Сочи, че ако не са били тези
указания от страна на П., до издаване на заповед за задържането му и до
принудително отваряне на дома му не би
се стигнало. На следващо място счита, че е неправилен и изводът на съда, че
задържаното лице не е било длъжно да съдейства на полицейските служители за
предаването на малолетното дете, т.к. на 26.01.2021 г. според съда същият не е
имал задължение да предаде детето. Сочи, че задължението е било налично към
посочената дата с оглед влязлото в сила съдебно решение и от 2019 г. детето
неоснователно е задържано от неговия баща, не е посещавало училище и е било
налице възможност от отпадането му от учебната система с оглед наличието на
множество отсъствия. Моли съда да вземе предвид и факта, че задържаното лице е
полицейски служител и познава разпоредбите на ЗМВР, както и правата си във
връзка с полицейското задържане. В заключение моли съда да отмени изцяло
решението и да бъдат присъдени в полза на ОД на МВР – Плевен разноски за двете
инстанции, по 100 лева за всяка инстанция.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и се
представлява от юрисконсулт Ф.с пълномощно по делото, която излага подробни
съображения за законосъобразността на оспорената заповед, по същество моли съда
да отмени оспореното решение и да потвърди заповедта. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът Л.В.П. се представлява
от адв.Д., който оспорва жалбата, излага съображения за нейната
неоснователност, моли съда да потвърди оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно, необосновано и
немотивирано и потвърждаване на заповедта за задържане.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с
молба от 8.12.2020г. от името на Г. Ц. П. по изпълнително дело №20209060401123
на ЧСИ В. С. /рег.№906/2016 год. на КЧСИ/ е поискано извършването на действия
по принудително изпълнение във връзка с два броя изпълнителни листи - №407 и
№409, издадени в полза на Петрова срещу П.. В съответствие с така подадената
молба, ЧСИ С. отправил на П. покана за доброволно изпълнение от 13.01.2021г., съдържаща
и запитване до длъжника по изпълнителното дело П. в следната насока – дали е
готов да предаде детето Д.П.на неговата майка-Г. П., какви пречки за
своевременното и точно изпълнение на задължението съществуват, на кое място и
време следва да бъде предадено детето. Наред с това, ЧСИ С. определил дата и
час – 27.01.2021г. от 10:30 часа, когато длъжникът следвало да се яви заедно с
детето в Център за обществена подкрепа-Плевен, за да предаде детето на Петрова;
била определена и резервна дата - 3.02.2021г. от 10:30 часа - в случай на
нередовно уведомяване или непреодолими обстоятелства. В отговор на така
отправената Покана за доброволно изпълнение, на 18.01.2021г. П. подал Уведомление до ЧСИ С., в което го
информирал, че е готов да предаде детето Д. на неговата майка, но не на посоченото
от ЧСИ време и място, като подробно
изложил пречките за своевременното и точно изпълнение. Наред с това,
предложил на 27.01.2021г. от 10:30 часа да бъде осъществена среща в дома на П. ***, като отправил и искане, на основание чл.528,
ал.4 ГПК, да бъде изискано от Дирекция „Социално подпомагане“ - Никопол
становище/социален доклад по повод предаването на детето, включително - дали е
налице някаква опасност от това предаване, както и да бъде осъществено
съдействие за отстраняване на пречките по своевременното изпълнение на
задължението за предаване, както и да бъдат предприети мерки по чл.23 ЗЗД. В
отговор на така заведеното Уведомление от страна на П. ЧСИ С. изпратил
Съобщение от 20.01.2021г. /връчено на пълномощник на П. на 25.01.2021г./, в
което длъжникът бил информиран, че предлаганите от негова страна действия не са
в интерес на детето; в тази връзка, на П. е указано да съобрази предписаното в
Поканата за доброволно изпълнение, а именно – че предаването на детето Д.
следва да се извърши на 27.01.2021г. от 10:30 часа, в Център за обществена
подкрепа-Плевен. От друга страна, на 26.01.2021г. в следобедните часове, П. бил
поканен за беседа в стая №5 на третия етаж в сградата на ОД на МВР[1]Плевен. Освен П., присъствали полицейските
служители В. Д., И.И., А. П., Началник РУ-Гулянци И. Б.. В хода на беседата, П.
бил уведомен, че на място пред дома му в
с.Милковица е налице сформиран полицейски екип, социален работник, наблюдаващ
прокурор и ЧСИ; бил уведомен, че следва да предаде детето Д., тъй като е налице
влязло в сила съдебно решение. В хода на тази беседа, продължила около два
часа, посочените полицейски служители, заедно и поотделно се опитвали да убедят
П. да им съдейства за безпроблемното предаване на детето Д.. П. обаче бил
неохотен; наред с това, в определен момент от беседата, в присъствието на
полицейските служители и при включен високоговорител на мобилния си телефон,
провел разговор с лице, което околните възприели като дете - неговата дъщеря Д..
При този разговор, П. се опитал да утеши своя събеседник, че няма да има
проблеми, че няма да се повтори случилото се предходния път; същевременно,
жалбоподателят дал и някои указания на своя събеседник, които били насочени към
това откъде и как да излезе от къщата, за да напусне имота. В крайна сметка,
беседващите с П. полицейски служители преценили, че същият няма да им окаже
поисканото съдействие при предаването на детето, още повече, че същият им
заявил, че могат да влязат, като разбият входната врата – за да може П., на
свой ред, да се обърне към медиите. Така, след поредица от призиви и указания
да им съдейства, включително – като разговаря с детето Д., за да бъде отключена
входната врата на къщата в с.Милковица, била издадена и процесната Заповед за
задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г. – от страна на М.М.. – служител в
група „ППЛ“ в сектор „ПКП“ при ОД на МВР-Плевен с която, на основание чл.72
ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, П. бил задържан за
срок от 24 часа – считано от 15:30 часа на 26.01.2021г. до 15:00 часа на
27.01.2021г. Междувременно, находящите се пред дома на П. *** полицейски
служители, пристъпили към принудително отваряне на входната врата, като
малолетната Д. била открита в къщата и предадена на майка си – Г. П.. На
28.01.2021г. П. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени
престъпления по чл.144 ал.3 вр.чл.26 ал.1 НК, чл.142а ал.4 вр.ал.1 НК, чл.143
ал.3 вр.ал.1 НК, чл.270 ал.1 НК, чл.296 ал.1 НК и било отправено искане за
взимане на мярка за неотклонение задържане под стража. С Определение от
28.01.2021г. по ЧНД 202/2021г., състав на РС-Плевен оставил искането на
Прокуратурата по чл.64 ал.1 НПК без уважение, като не взел спрямо обвиняемия П.
дори по-лека мярка за неотклонение; с Определение от 2.02.2021г. по ВЧНД
№61/2021г. на ОС-Плевен, Определение на
РС-плевен било изцяло потвърдено.
Районен съд –Плевен приел, че така
приетата фактическа обстановка, убедително и безпротиворечиво се доказва от
свидетелските показания на В. Д. и И.И. и от приобщените по делото писмени
доказателства, които посочил.
Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл.57 ЗМВР /л.30 от делото/, в границите на предоставената му
съгласно чл. 72 ЗМВР, компетентност; Заповедта е в изискуемата писмена форма. Съдът
направил извод, че в хода на административното
производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени
правила. Съобразно чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, Заповедта за задържане следва да
съдържа фактическите и правни основания за задържането. Съдът изложил мотиви,
че съдебната практика държи сметка, че производството по издаване на заповед за
полицейско задържане притежава някои особености, макар и Законодателят да не е
предвидил особен ред за нейното издаване и обжалване - касае се за бързо развиващи се обществени
отношения, при които издаването на административния акт по правило бива
последвано от неговото незабавно изпълнение, като съдебната практика допуска и
по-обобщено изложение на фактическите и правни основания за задържането,
включително – дори известно препращане към съществуващи в правната
действителност актове и документи, като в този смисъл се позовал на Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК, според което не е необходимо да съвпадат по време издаването на
административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които
административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Съдът приел, че
процесният случай не попада в тази хипотеза, а фактическите и правни основания на
обжалваната Заповед се свеждат до следното „... на основание чл.72 ал.1 т.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с /прокурорска
преписка №60/2021г. по описа на РП-Плевен/ с чл.270 от НК“. Според РС е налице
напълно неясно върху какви фактически положения почива издаването на Заповедта;
извършено е препращане не към отделен документ, а към цяла преписка на РП – Плевен,
без да е ясно какво е нейното отношение и в кой от документите или актовете,
съставляващи същата преписка следва да се издирват фактите, превърнали се в
основание за задържането на П..; неясно е кога, къде, какво е извършил същия,
щото да се приеме, че са налице данни за някакво престъпление – предполагаемо,
такова по чл.270 НК – без яснота дори коя е приложимата алинея, от същата
правна разпоредба, от Особената част на НК. Подобен подход при обосноваването
на административния акт според РС е недопустим и влиза в противоречие със задължителните
указания, съдържащи се в Тълкувателно 6решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК –
ограничава както засегнатото с издадената Заповед лице при реализиране на
правата и интересите му, така и Съда при осъществяване на контролните му
правомощия спрямо издадения административен акт. На това основание съдът направил извод,
че прекомерната лаконичност на административния орган при обосноваването на
обжалваната Заповед е довело до допускане на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, и до незаконосъобразността на същата
Заповед.
Съдът направил и извод, че Заповед за
задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г. не съответства и с целта на
закона. Приел, че издаването на Заповед по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР не е
императивно предвидено във всеки случай, когато за определено лице има данни,
че е извършило престъпление. На полицейските органи е дадена оперативна
самостоятелност да съобразят доколко задържането на лице е уместно и
необходимо. В конкретния случай съдът приел, че при описаната и приета
фактическа обстановка, задържането на П. на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е
било необосновано, ненужно и като цяло – напълно самоцелно, тъй като в
продължение на почти два часа, П. е бил убеждаван от свои колеги в сградата на
ОД на МВР-Плевен да съдейства за предаването на малолетното дете Д., в т.ч. –
да му укаже да отключи входната врата на къщата, пред която по същото време,
наред с ЧСИ, социален работник и дори наблюдаващ прокурор, е имало и
компетентни полицейски служители. Последните, по всяко време през споменатия
продължителен период от време, при липса на желание от страна на П. да проведе
разговор с детето си /или, както в действителност се е случило, в крайна сметка
– разговор е бил проведен, но са били дадени инструкции от страна на
жалбоподателя как детето да напусне недвижимия имот/ - са имали законовото
основание и са били в състояние, в кръга на службата си, принудително да
отворят входната врата и да получат достъп до детето. Съдът приел, че не е ясно
по какъв начин находящият се междувременно в сградата на ОД на МВР в гр.Плевен,
П. някак да препятства полицейските служители, находящи се пред дома му в с.Милковица,
подготвени, при нужда, да разбият входната врата. Съдът приел, че задържането на П. при така
развилата се ситуация, нито е било необходимо от гледна точка на изпълнението
на задълженията на полицейските органи, касаещи получаването на достъп до
малолетната Д., нито – е било пропорционално на предприетото от страна на П.
поведение, изразило се на практика единствено в проведен разговор и дадени общи
напътствия към малолетното му дете. В тази връзка съдът констатирал, че към
процесната дата, П. не само е бил неосъждан, но и полицейски служител в ОД на
МВР-Плевен, т.е. степента на личната му обществена опасност несъмнено се явява
ниска. Изводът, който направил е, че макар първоначално предприетият подход от
страна на полицейските органи, беседвали с П. ***, сам по себе си да е бил
достоен за уважение– да се положат усилия за безконфликтно разрешаване на
въпроса по предаването на малолетното дете, то завършека на ситуацията, изразил
се в издаване на обжалваната Заповед, е нецелесъобразен, в контекста на
обстоятелствата на случая и изискванията за законосъобразност на
административния акт. На това основание решаващият съд приел, че оспорената
заповед е издадена в противоречие с чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Съдът изложил
съображения, че не е ясно доколко в случая са били налице данни за извършено
престъпление и по-конкретно - такова по чл.270 НК, доколкото именно същата
разпоредба /макар и без каквато и да било конкретизация/, е посочена в
обжалваната Заповед. В тази връзка взел предвид, че според показанията на
свидетелите Д. и И., както и според представената по делото в препис, Докладна
записка, изготвена от В. Д.П. е отказал да им съдейства за безпроблемното
решаване на въпроса по предаване на детето Д., но съдът изразил колебание по
въпроса дали П. е бил длъжен да им съдейства в тази насока, при съобразяване на
разменената кореспонденция между П. и ЧСИ С.. Последният е отказал да проведе
среща на 27.01.2021г., в каквато насока са били отправени редица искания от
страна на П., а на последния е било разпоредено да съдейства за предаване на
детето Д. на 27.01.2021г. от 10:30 часа, в ЦОП-Плевен. По какви причини на
26.01.2021г. в ранния следобед, пред дома на П. *** е имало своеобразен
„корпус“, състоящ се от ЧСИ, социален работник, наблюдаващ прокурор /,
полицейски служители за съда останало неясно , тъй като констатирал, че по това време и на това място, П. не е бил
длъжен да предаде детето Д. по изпълнително дело №20209060401123 на ЧСИ С.. На следващо място съдът приел, че не е ясно по какъв начин по същото време, но
в сградата на ОД на МВР-Плевен, П. противозаконно е пречел на орган на властта,
частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията
си, предвид че П. не е пожелал да проведе разговор с детето си, за да му укаже
да отключи входната врата на жилището, а напротив – в проведен телефонен
разговор, намекнал на своя събеседник как да напусне имота. Според решаващия
съд не са били налице нито действия,
нито - бездействия, посредством които в случая П. противозаконно е пречел и в тази връзка, на
26.01.2021г. не е имал задължение да предаде детето в рамките на протичащото
изпълнително дело, а междувременно пред дома му в с.Милковица е имало
полицейски служители, готови при нужда да разбият входната врата – нещо, за
което П., намирайки се на територията на гр.Плевен, обективно не е бил в
състояние да препятства или да попречи по някакъв начин. Съдът изложил още мотиви,
че органите на досъдебното производство тепърва следва да отговорят на редица
въпроси, попадащи в тяхната компетентност, но според РС изводът, който се налага във връзка с
оспорената заповед е, че на 26.01.2021г. не са били налице данни за извършено от
страна на П. престъпление по чл.270 НК.
На всички тези основания съдът отменил
оспорената заповед и присъдил на П. сторените по делото разноски.
Според касационната инстанция оспореното
решение е правилно.
Неоснователно е възражението на пълномощника
на П. за некомпетентност на органа, издал оспорената заповед, предвид
присъствието в помещението за задържане
на друг полицейски орган, притежаващ по-висок ранг и степен от издателя на
заповедта. Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР предоставя компетентност за издаване
на заповеди от вида на процесната на всеки „полицейски орган“. Установява се от
приложеното по делото на РС-Плевен
удостоверение на л.30, че издателят на заповедта М. е полицейски орган по
смисъла на чл.57 от ЗМВР и към датата на издаването на последната е заемал
длъжността „разузнавач“ в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“
към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Плевен. Следователно е бил
компетентен да издаде оспорената заповед.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно: вписани са името, и длъжността на служителя издал
заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена,
ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 72, ал. 4
и 5
и чл. 73 от ЗМВР.
В оспорената заповед, както правилно е приел и
решаващият състав на РС-Плевен, липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени
фактическите основания за задържането на П.. Съгласно чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде
издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания.
Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение
и не се припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и
правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на
доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната
страна с допустимите доказателствени средства. В конкретния случай видно от
оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е - чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От
фактическа страна в заповедта е посочена единствено разпоредбата на чл.270 от НК и номер на прокурорска преписка. В контекста на горното в заповедта липсва
изискуем реквизит - фактически основания за издаването на заповедта за
задържане и за прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика фактическите основания за издаване на адм.
акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното
му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на
фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни
основания, още по малко би могла да бъде запълнена от номер на прокурорска
преписка.
За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ в
случая, за адм. орган важи императивното изискване да посочи конкретни данни,
от които да може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило
или е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тези данни следва
да са посочени точно, конкретно, ясно и своевременно. Това е основно задължение
за обосноваване при упражненото от органа правомощие в рамките на
предоставената му дискреционна власт, с него законодателят цели осигуряване на
възможност за адресата на акта да защити правата си.
Изискването за обосноваване на административния акт е
една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки.
С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по
които административният орган е издал съответния административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява и
прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в
които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението
на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към
административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за
отмяна на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид и Решение
от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и
№ 50781/096 , в което е прието, че единствено посочване на правното основание
за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо
с принципа за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че
чл. 5, § 1,
б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по
"обосновано подозрение", че е извършило престъпление и че такова
подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това
задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на
престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към
извършването на конкретно престъпление.
За да обоснове правото на органа да упражни
предоставеното му правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за
осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в
заповедта за задържане по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства,
свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от ЗМВР
е осъществявал полицейският орган, какво е било поведението на адресата, в
частност да бъдат посочени конкретни факти, че лицето е извършило престъпление
или е съпричастно към извършването на такова. В случая в заповедта липсват
обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на
конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че за лицето, спрямо което
е постановено задържането по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР има данни, че е извършило престъпление. Следва да се
отбележи, че
в оспорената заповед е посочена единствено
разпоредбата на чл.270 от НК и номер на прокурорска преписка. В случая обаче,
посочената норма на чл.270 от НК сочи на престъпление противозаконно пречене на
орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен
изпълнител да изпълни задълженията си. За такова престъпление, П. действително
е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление на прокурор, видно от доказателствата на
л.27-28 от делото на РС, но едва на дата 28.01.2021 год., т.е. два дни след
задържането на П. с оспорената заповед. Към датата на задържането -26.01.2021
год., видно от приложеното по делото на РС-Плевен-л.25-26 искане на прокурор в
РП-Плевен до РС-Плевен за вземане на постоянна мярка за неотклонение по
отношение на П., прокурорската преписка №60/2021 год., на която се съдържа
позоваване в оспорената заповед във връзка с посоченото престъпление по чл.270
от НК, се е водила за престъпление по чл.144, ал.3 от НК-отправяне на закана с
убийство в условията на домашно насилие спрямо Г. Ц. П., като по данните от
преписката заканата е отправена от Л.П.. Едва с постановлението на наблюдаващия
прокурор, издадено на 28.01.2021 год., П. е привлечен в качеството на обвиняем и
за престъплението по чл.270 от НК. Ето защо към датата на задържането, по
данните от делото, в прокурорската преписка няма доказателства да е извършвана
проверка и за посоченото в оспорената заповед престъпление по чл.270 от НК.
Поради което не е ясно към датата на задържането каква е била връзката на
едновременно посочените в оспорената заповед прокурорска преписка №60/2021 год.
и разпоредбата на чл.270 от НК.
Действително съгласно трайно установената съдебна
практика мотивите за изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в други
документи, съдържащи се в административната преписка, когато тези документи
изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае до засягане на
едно от основните права на човека – правото на свобода, обект на изключителна
защита от ЕКПЧ, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 от
ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да
бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи, ако и мотивите да
са изложени в документ, различен от оспорваната заповед, то този документ
следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното лице. В случая по
делото на РС и по настоящото дело няма данни към дата 26.01.2021 год.
прокурорската проверка №60/2021 год. да е имала и за предмет простъпка на П. по
чл.270 от НК, освен за такава по чл.144, ал.3 от НК и той да е бил наясно с
предмета на тази прокурорска преписка, респективно документи от същата да са му
били предявени, връчени или поне да е бил запознат с тяхното съдържание. В този
смисъл попълненият от ответника номер на прокурорска преписка, без да е ясно за
какво престъпление се извършва същата, респективно без да са налице данни, че в
нейния предметен обхват се включва проверка и за престъпление по чл.270 от НК, не
изпълнява повелята на закона за мотивираност на административния акт. Следва да
се посочи, че престъпленията са конкретни противоправни деяния, обявени от
закона за наказуеми и осъществяващи състав от НК, не съществува престъпление
изобщо, така че не е достатъчно посочването
само и единствено на номер на прокурорска проверка, респективно само номер на
текст от НК, без да е ясно какъв състав на престъпление визира той. Било е
необходимо, макар и кратко и стегнато, да бъдат описани действията, които са станали
основание за задържането на лицето.
Ето защо касационната инстанция намира, че с
процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на П. по чл. 30, ал. 1
КРБ и член 5, § 1,
изр. 1 от ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна защита
императивно изисква чрез чл. 30, ал. 2
от КРБ вр. чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2
ЕКПЧ основанията за задържането да му бъдат съобщени незабавно.
Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна практика на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ
изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено от свобода,
независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания.
Ето защо, след като необходимата информация за тях не се съдържа в процесната
Заповед съгласно чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР и чрез връчването на неин препис по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е доведена до знанието на П. при задържането му съгласно член 5, § 2
ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се формулират,
предявяват и доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие. Липсата
на фактическо основание не може да се преодолее чрез събиране на допълнителни доказателства
в съдебната фаза на процеса, които официално нито са приобщени към преписката
до задържането на лицето, нито са му били незабавно съобщени съгласно член 5, §
2 ЕКЧП чрез връчването препис по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Обстоятелството, че в последствие, след задържането си,
два дни след това е бил привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.270 от НК, каквото цифрово е изписано като мотив за задържането в оспорената заповед и
е узнал причината за задържането си, не
е от категорията да компенсира липсата на фактическите основания в заповедта. А
данни, че е знаел, че към датата на задържането се е водило разследване/
извършвана проверка и за престъпление по чл.170 от НК, по делото не се
съдържат. Липсата на фактически основания за задържането в обжалваната Заповед
препятства и съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4
ЕКПЧ, който се упражнява единствено в рамките на индивидуалния
административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този порок във формата
на процесната Заповед е съществен, не е незабавно отстранен от издалия я
полицейски орган до задържането на жалбоподателя на 26.01.2021 год. съгласно
член 5, § 2 ЕКЧП, не подлежи на последващо саниране по делото и е самостоятелно
абсолютно основание за отмяната й.
Като е достигнал до същия извод,
районен съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което
следва да се остави в сила.
Ответникът претендира разноски за касационната
инстанция, но не е представил доказателства, че е направил такива, поради което
разноски не му се присъждат за производството пред Административен съд-Плевен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 215 от 5.05.2021 г., постановено по ЧНД № 245/2021 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/