Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2047
гр.
Пловдив, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4430/2019г., по описа на
РС- Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.А.Р.,
ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 27- 435- 1 от 10.05.2019г.,
издадено от Р. И.- Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, гр. София, с което за нарушаване състава на т. 12.1.1 и т.12.1.1.2 от
Наредба № 23 от 18 ноември 2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт
"Лицево-челюстна хирургия", на В.А.Р., ЕГН **********, на основание
чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е наложена глоба в размер на 1000
/ хиляда /лв.
В жалбата се навеждат съображения
в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставяне на АУАН
и НП са допуснати редица нарушения на процедурните правила, опорочаващи
административнонаказателното производство. Жалбоподателят изтъква, че в рамките
на проведеното административнонаказателно производство не е извършено пълно,
всестранно и обективно разследване на релевантните обстоятелства. Сочи се, че пациентката
Щ., по повод на чиято жалба е образувана проверката, изобщо не е информирала
жалбоподателя, че страда от хипертонична болест на сърцето. Изтъква се, че
именно предвид това, жалбоподателят не е провел и консултация с кардиолог.
Поддържа се, че установените с Наредба № 23 от 18 ноември 2002 г. стандарти за
лицево- челюстна хирургия не се отнасят до имплантологията и не могат да бъдат
прилагани по аналогия. Предвид това, то не може да се приеме и че е налице
нарушение на стандартите, установени с т. 12.1.1 и т.12.1.1.2 от Наредбата. Моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в
лицето на адв. Н.. Поддържа се така подадената жалба. Излага се допълнително
становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. С,.
Оспорва се подадената жалба. Излага становище по същество.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактическите и правни аспекти на казуса:
Съдът, след запознаване с
материалите по делото, счита че процесният АУАН е съставен извън установения в
чл. 34, ал. 1 ЗАНН едногодишен давностен срок, отброяван от момента на извършване
на нарушението. Така, на стр. 3 от атакуваното наказателно постановление е отразено,
че нарушението е извършено на 29.01.2018г., когато жалбоподателят е свалил
всички зъбни импланти на пациентката Щ.. Настоящият съдебен състав счита този
извод за неправилен по следните съображения: приетият като писмено
доказателство по делото, Амбулаторен дневник, воден от жалбоподателя Р., внася
необходимата яснота досежно датата на първото постъпване на пациентката Щ. за
лечение от жалбоподателя, нейната диагноза, както и манипулациите, които Р. е
извършил, с цел да подобри състоянието й. Именно с цел внасяне на яснота в хода
на заболяването на Щ. и предприетите манипулации, в ОСЗ, проведено на
17.09.2019г., съдът предяви амбулаторния дневник на св. Б. / л. 15/. На позиция
„248“ от същия е записано, че Щ. е постъпила за първоначално лечение на 15.08.2015г., когато са й
екстрахирани зъби 33, 34 и 35. В рамките на разпита си, св. Б. потвърди, че
екстракцията на зъб представлява инвазивна процедура и именно преди нея следва
да се извърши консултацията с кардиолог / л. 14 гръб- абзац „последен и л. 15-
показанията на свидетеля, след като му бе предявен амблулаторния дневник /.
Изложеното от свидетелката е в корелация с §1, т. 3 от Закон за здравето- „инвазивни
методи" са диагностични и лечебни инструментални методи, при които чрез
нарушаване целостта на кожата и лигавиците или през естествени отвърстия се
прониква в човешкото тяло. Тоест, още на дата 15.08.2015г. спрямо пациентката Щ.
е била извършена хирургична интервенция и още тогава, жалбоподателят е следвало
да осъществи задължителната консултация с кардиолог съобразно т. 12.1.1, вр. т.
12.1.1.2 от Наредбата. Следвайки екстракцията на зъби, на 21.11.2015г., на Щ. й
били поставени надстройки на имплантите /позиция „252“ от Амбулаторния журнал/.
На 10.12.2015г., на Щ. й е поставена мостова конструкция /позиция „256“ от
журнала/, а на 23.01.2016г. са екстрахирани зъби 27, 26, 24, 17 / позиция „264“
от журнала/. Изброеното дотук красноречиво илюстрира обстоятелството, че още
през 2015г. и началото на 2016г. спрямо пациентката Щ. са извършени хирургични
операции, при които са поставяни импланти. Именно и предвид това, за настоящия
съдебен състав се налага изводът, че нарушението е извършено още на дата
15.08.2015г., когато първоначално е предприето изваждане на увредени зъби от
устната кухина на Щ. и поставяне на импланти. Изискването на т. 12.1.1, вр. т.
12.1.1.2 от Наредбата не е самоцелно- неговият смисъл е преди да бъде
предприето каквото и да било инвазивно лечение, задължително да се потърси
консултация с кардиолог, предвид обстоятелството, че ще бъде използвана
анестезия. Първоначална инвазивна процедура спрямо Щ. е предприета на
15.08.2015г. и именно в този момент е следвало жалбоподателят да реализира
задължението си. След като е предприел оперативни действия без да изпълни това
изискване, то и нарушението е извършено още на тази дата /15.08.2015г./, а не
както административният орган приема- на 29.01.2018г. Предвид изложеното,
считано от 15.08.2015г. следва да се отброява и едногодишния срок за съставяне
на АУАН, който е изтекъл на 15.08.2016г. Процесният АУАН е съставен едва на
19.11.2018г., което води и до заключението на съда за неспазване на установения
в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок.
Съобразно изричните разяснения,
предоставени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания са давностни. Давността, като институт
на административнонаказателното право, се счита за период от време, през който
органите, на които са делегирани съответните правомощия бездействат, като с изтичането
на предвидения в закона срок, се губи възможността те да реализират
правомощията си по административнонаказателното правоотношение. Именно такъв е
и процесният случай, като предвид изричната констатация от страна на съда за
изтекъл едногодишен давностен срок за съставяне на АУАН, считано от датата на извършване
на нарушението, то всякакви по- нататъшни действия по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, във връзка с
процесното нарушение, се явяват процесуално недопустими. Така изложеното
мотивира необходимостта от отмяна на атакуваното наказателно постановление само
на това основание.
За яснота и пълнота на
изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и че АУАН и НП
са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване
на нарушенията от фактическа страна. Съображенията за това са следните:
От фактическото описание на
нарушението, както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление, не се
изяснява дали органите на ИА „Медицински надзор“ считат, че жалбоподателят е
извършил едно нарушение или две такива / веднъж при поставяне и след това при
сваляне на зъбните импланти/. Така, на стр. 2, както от АУАН, така и от НП, в
началото на 3- ти и 4- ти абзац е посочено, че в процесния случай жалбоподателят
е поставял и свалял зъбни импланти при лечението, предприето спрямо пациента Щ..
Описано е какви рискове и усложнения крие това, и защо е необходима консултация
с кардиолог. В абзац 7- ми от същата страница на АУАН и НП обаче, е посочено, че
конкретният казус касае само сваляне на зъбни импланти. Констатираното
противоречие се засилва и от факта, че на стр. 4- та от атакуваното НП, в
неговата заключителна част е посочено, че административното наказание глоба в
размер от 1000лв. се налага на жалбоподателя „…в качеството му на лекуващ лекар
по дентална медицина, участвал в диагностично- лечебния процес и извършил всички дентални дейности и
манипулации на г- жа Т. А. Щ.…“. Предвид гореизложеното, то не се установява
дали актосъставителят и наказващият орган считат, че жалбоподателят е извършил
едно нарушение или няколко такива. Констатираната неяснота води и до засягане
правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е поставен в положение да
гадае дали отговорността му се ангажира само за свалянето или за поставянето на
зъбните импланти, без за целта да е потърсена консултация с кардиолог, или и за
двете нарушения. Всъщност, ако наказващият орган ангажира отговорността на
жалбоподателя, както за поставянето, така и за свалянето на имплантите, то
доколкото е наложена само една санкция, би се достигнало и до нарушение на
императивната норма на чл. 18 ЗАНН.
Предвид гореизложеното, макар и
да се изясни, че жалбоподателят не е потърсил задължителна консултация с
кардиолог преди извършването на инвазивна процедура, то доколкото бяха
констатирани драстични нарушения при съставянето на процесните АУАН и НП, то
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 27- 435- 1 от 10.05.2019г., издадено от Р. И.- Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, с което за
нарушаване състава на т. 12.1.1 и т.12.1.1.2 от Наредба № 23 от 18 ноември 2002
г. за утвърждаване на медицински стандарт "Лицево-челюстна хирургия",
на В.А.Р., ЕГН **********, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.