Решение по дело №4430/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2047
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330204430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 2047

 

гр. Пловдив, 08.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ                                                                               

         

          при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4430/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В.А.Р., ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 27- 435- 1 от 10.05.2019г., издадено от Р. И.- Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, с което за нарушаване състава на т. 12.1.1 и т.12.1.1.2 от Наредба № 23 от 18 ноември 2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Лицево-челюстна хирургия", на В.А.Р., ЕГН **********, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е наложена глоба в размер на 1000 / хиляда /лв.

В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процедурните правила, опорочаващи административнонаказателното производство. Жалбоподателят изтъква, че в рамките на проведеното административнонаказателно производство не е извършено пълно, всестранно и обективно разследване на релевантните обстоятелства. Сочи се, че пациентката Щ., по повод на чиято жалба е образувана проверката, изобщо не е информирала жалбоподателя, че страда от хипертонична болест на сърцето. Изтъква се, че именно предвид това, жалбоподателят не е провел и консултация с кардиолог. Поддържа се, че установените с Наредба № 23 от 18 ноември 2002 г. стандарти за лицево- челюстна хирургия не се отнасят до имплантологията и не могат да бъдат прилагани по аналогия. Предвид това, то не може да се приеме и че е налице нарушение на стандартите, установени с т. 12.1.1 и т.12.1.1.2  от Наредбата. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Н.. Поддържа се така подадената жалба. Излага се допълнително становище по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. С,. Оспорва се подадената жалба. Излага становище по същество.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По фактическите и правни аспекти на казуса:

Съдът, след запознаване с материалите по делото, счита че процесният АУАН е съставен извън установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН едногодишен давностен срок, отброяван от момента на извършване на нарушението. Така, на стр. 3 от атакуваното наказателно постановление е отразено, че нарушението е извършено на 29.01.2018г., когато жалбоподателят е свалил всички зъбни импланти на пациентката Щ.. Настоящият съдебен състав счита този извод за неправилен по следните съображения: приетият като писмено доказателство по делото, Амбулаторен дневник, воден от жалбоподателя Р., внася необходимата яснота досежно датата на първото постъпване на пациентката Щ. за лечение от жалбоподателя, нейната диагноза, както и манипулациите, които Р. е извършил, с цел да подобри състоянието й. Именно с цел внасяне на яснота в хода на заболяването на Щ. и предприетите манипулации, в ОСЗ, проведено на 17.09.2019г., съдът предяви амбулаторния дневник на св. Б. / л. 15/. На позиция „248“ от същия е записано, че Щ. е постъпила за първоначално лечение на 15.08.2015г., когато са й екстрахирани зъби 33, 34 и 35. В рамките на разпита си, св. Б. потвърди, че екстракцията на зъб представлява инвазивна процедура и именно преди нея следва да се извърши консултацията с кардиолог / л. 14 гръб- абзац „последен и л. 15- показанията на свидетеля, след като му бе предявен амблулаторния дневник /. Изложеното от свидетелката е в корелация с §1, т. 3 от Закон за здравето- „инвазивни методи" са диагностични и лечебни инструментални методи, при които чрез нарушаване целостта на кожата и лигавиците или през естествени отвърстия се прониква в човешкото тяло. Тоест, още на дата 15.08.2015г. спрямо пациентката Щ. е била извършена хирургична интервенция и още тогава, жалбоподателят е следвало да осъществи задължителната консултация с кардиолог съобразно т. 12.1.1, вр. т. 12.1.1.2 от Наредбата. Следвайки екстракцията на зъби, на 21.11.2015г., на Щ. й били поставени надстройки на имплантите /позиция „252“ от Амбулаторния журнал/. На 10.12.2015г., на Щ. й е поставена мостова конструкция /позиция „256“ от журнала/, а на 23.01.2016г. са екстрахирани зъби 27, 26, 24, 17 / позиция „264“ от журнала/. Изброеното дотук красноречиво илюстрира обстоятелството, че още през 2015г. и началото на 2016г. спрямо пациентката Щ. са извършени хирургични операции, при които са поставяни импланти. Именно и предвид това, за настоящия съдебен състав се налага изводът, че нарушението е извършено още на дата 15.08.2015г., когато първоначално е предприето изваждане на увредени зъби от устната кухина на Щ. и поставяне на импланти. Изискването на т. 12.1.1, вр. т. 12.1.1.2 от Наредбата не е самоцелно- неговият смисъл е преди да бъде предприето каквото и да било инвазивно лечение, задължително да се потърси консултация с кардиолог, предвид обстоятелството, че ще бъде използвана анестезия. Първоначална инвазивна процедура спрямо Щ. е предприета на 15.08.2015г. и именно в този момент е следвало жалбоподателят да реализира задължението си. След като е предприел оперативни действия без да изпълни това изискване, то и нарушението е извършено още на тази дата /15.08.2015г./, а не както административният орган приема- на 29.01.2018г. Предвид изложеното, считано от 15.08.2015г. следва да се отброява и едногодишния срок за съставяне на АУАН, който е изтекъл на 15.08.2016г. Процесният АУАН е съставен едва на 19.11.2018г., което води и до заключението на съда за неспазване на установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок.

Съобразно изричните разяснения, предоставени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни. Давността, като институт на административнонаказателното право, се счита за период от време, през който органите, на които са делегирани съответните правомощия бездействат, като с изтичането на предвидения в закона срок, се губи възможността те да реализират правомощията си по административнонаказателното правоотношение. Именно такъв е и процесният случай, като предвид изричната констатация от страна на съда за изтекъл едногодишен давностен срок за съставяне на АУАН, считано от датата на извършване на нарушението, то всякакви по- нататъшни действия по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, във връзка с процесното нарушение, се явяват процесуално недопустими. Така изложеното мотивира необходимостта от отмяна на атакуваното наказателно постановление само на това основание.

За яснота и пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията от фактическа страна. Съображенията за това са следните:

От фактическото описание на нарушението, както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление, не се изяснява дали органите на ИА „Медицински надзор“ считат, че жалбоподателят е извършил едно нарушение или две такива / веднъж при поставяне и след това при сваляне на зъбните импланти/. Така, на стр. 2, както от АУАН, така и от НП, в началото на 3- ти и 4- ти абзац е посочено, че в процесния случай жалбоподателят е поставял и свалял зъбни импланти при лечението, предприето спрямо пациента Щ.. Описано е какви рискове и усложнения крие това, и защо е необходима консултация с кардиолог. В абзац 7- ми от същата страница на АУАН и НП обаче, е посочено, че конкретният казус касае само сваляне на зъбни импланти. Констатираното противоречие се засилва и от факта, че на стр. 4- та от атакуваното НП, в неговата заключителна част е посочено, че административното наказание глоба в размер от 1000лв. се налага на жалбоподателя „…в качеството му на лекуващ лекар по дентална медицина, участвал в диагностично- лечебния процес и извършил всички дентални дейности и манипулации на г- жа Т. А. Щ.…“. Предвид гореизложеното, то не се установява дали актосъставителят и наказващият орган считат, че жалбоподателят е извършил едно нарушение или няколко такива. Констатираната неяснота води и до засягане правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е поставен в положение да гадае дали отговорността му се ангажира само за свалянето или за поставянето на зъбните импланти, без за целта да е потърсена консултация с кардиолог, или и за двете нарушения. Всъщност, ако наказващият орган ангажира отговорността на жалбоподателя, както за поставянето, така и за свалянето на имплантите, то доколкото е наложена само една санкция, би се достигнало и до нарушение на императивната норма на чл. 18 ЗАНН.

Предвид гореизложеното, макар и да се изясни, че жалбоподателят не е потърсил задължителна консултация с кардиолог преди извършването на инвазивна процедура, то доколкото бяха констатирани драстични нарушения при съставянето на процесните АУАН и НП, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27- 435- 1 от 10.05.2019г., издадено от Р. И.- Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, с което за нарушаване състава на т. 12.1.1 и т.12.1.1.2 от Наредба № 23 от 18 ноември 2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Лицево-челюстна хирургия", на В.А.Р., ЕГН **********, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

                                                       

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

С. Д.