№ 289
гр. Пазарджик, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се постановление за разноски инкорпорирано в Разпореждане
на Държавен съдебен изпълнител при РС-Велинград от 20.05.2022г.
постановено по изпълнително дело №20165210400044 по описа на Държавна
съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/при същия районен съд, с което е
постановено длъжникът по изпълнението Б. Т. П., ЕГН-**********, от
гр.Разлог, ж.к.“КЦХ“ №1, ет.6, ап.14, да заплати в едноседмичен срок
държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК в размер на 900.96лв.
Жалбоподателят и длъжник по изпълнението Б.П. поддържа, че към
уведомлението не му е изпратен и приложен акт на съдебния изпълнител, с
който е определена таксата затова и не може да посочи конкретен акт на ДСИ
който обжалва. Поддържа, че при определянето размера на таксата не е
спазена предвидената в ГПК форма за произнасяне на съдебния изпълнител,
както и че таксата е определена незаконосъобразно и не се дължи. Твърди, че
всички дължими издръжки са изплащани ежемесечно, в пълен размер и в срок
по банковата сметка на майката на детето,като негов законен представител,
1
че ДСИ не е извършвал никакви изпълнителни действия по делото от 2016г.
защото няма причина да го прави при наличието на 100 процента изпълнение
на задължението за издръжка в срока, посочен в съдебното решение. Посочва
още, че в ал.2 на чл.53 от ТДТССГПК изрично е предвидено, че ДСИ не
събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно
изпълнение. Коментира се и чл.53 ал.1 от Тарифата, като се аргументира
тезата, че в случая липсва събрана сума поради доброволното й плащане,
затова е приложима нормата на чл.53 ал.2 от Тарифата. Счита, че не е налице
неизпълнение на задължението за издръжка от 2016г., поради което не са
налице основания за събирането им по принудителен ред и действия в тази
насока не са извършвани. Поддържа, че в случая взискателят не е заплащал
такси за разноски в изпълнителното производство, нито съдебният
изпълнител е извършвал каквито и да е действия за събиране на дължимата
издръжка, поради доброволното й плащане в определения от съда срок.Счита,
че ДСИ е определил събиране от длъжника на такса на основание на което
такава такса не се предвижда в закона-при плащане на задължението в срока
за доброволно изпълнение. Счита, че разпоредбите на чл.53 от Тарифата
предвиждат събиране на такси дължими върху реално събрани по
принудителен ред суми и че няма как при пълно изпълнение в сроковете за
доброволно плащане на издръжката длъжникът да дължи цялата предвидена
такса, докато при неточно и частично изпълнение, би се дължала такса
частично, съобразно реално събраната сума.Моли да прогласи нищожност на
акта на ДСИ с който е определена дължимата държавна такса поради липса на
форма или да се отмени актът на ДСИ,с който неправомерно е определено, че
дължи 900.96лв държавна такса по посоченото изпълнително дело.
Няма постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнението.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ при РС-
Велинград поддържа, че изпълнителното дело е образувано през 2016г. за
принудително събиране на периодично вземане за издръжка срещу длъжника
Б.П., като по делото са постъпвали суми, изплатени на взискателя по
изпълнението.Допълнено е, че с разпореждане на ДСИ от 29.06.2016г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запори
върху банкови сметки, в резултат на което на 03.11.2016г. е постъпила сума
от 508лв и други суми в последствие, до момента в който е поискано от
взискателя вдигане на запора поради започнато от длъжника извънсъдебно
2
лично плащане на взискателя суми, които са взети предвид при определяне на
актуалния размер на дълга и че същият е намален. Поддържа още, че
постановлението за разноски е инкорпорирано в разпореждане на ДСИ от
20.05.2022г. Счита, че жалбата е допустима, като с нея длъжникът твърдял, че
сумата от 3300лв е платена извънсъдебно и върху нея не следва да се
начислява пропорционална такса, който довод не се споделя от ДСИ, който се
позовава на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК предвиждащ, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се
прекрати съгласно чл.433, освен поради изплащане, направено след започване
на изпълнителното производство с допълнението, че нормата не прави
разлика за начина на плащане, като поставя изискване плащането да е
направено по сметка на съдебния изпълнител. Коментира, че идеята на
законодателя е, че когато длъжникът е направил плащане именно защото има
образувано изпълнително дело и под страх от претърпяване на последиците
от принудителното изпълнение, е направил плащания директно на взискателя.
Цитира се съдебна практика според която след като е образувано
изпълнително производство, таксата по чл.53 от Тарифата се дължи от
длъжника независимо от начина на плащане-дали с превод по сметка на
съдебния изпълнител или директно на взискателя. Моли да се потвърди
обжалваното постановление за разноски.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пред Велинградски районен съд на дата 08.08.2016г. е образувано
изпълнително дело с №20165210400044 по искане на взискателя Н.Г.Х. като
майка и законен представител на малолетното дете Г.Б. П., родено през 2013г.
и против длъжника Б. Т. П. от гр.Разлог, за принудително събиране на
парично вземане представляващо присъдена за минало време месечна
издръжка в общ размер на 1110лв за периода 28.03.2015г. до 28.03.2016г. и
текуща издръжка в размер на 150лв месечно платима на детето, считано от
28.03.2016г. В молбата за образуване на делото взискателката Х. изрично е
посочила, че до момента /05.08.2016г./ бащата на детето и длъжник по
изпълнението не е заплатил никакви суми. По искане на взискателката с
молба от 16.09.2016г./л.121/, ДСИ е наложил на 28.09. 2016г. запор върху
сметките открити на името на длъжника в Първа инвестиционна банка
3
АД/л.126/;запорът е приет от банката и е наложен върху банкова сметка на
длъжника, като към този момент размерът на задължението на длъжника е
1710лв за издръжка, такси и разноски по изпълнението в размер на 120лв и
188.16лв-ДТ по чл.53 от Тарифата за ДТССГПК. Извършен е превод от
банката към ДСИ от сметката на длъжника на сумата от 615лв. По повод
искане на длъжника да бъде вдигнат наложения му запор върху банкова
сметка/л.127/, от взискателя е постъпило писмено възражение против
вдигането на запора/л.149/.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение чрез
пълномощника си адвМ.Щ. на дата 02.11.2016г. в която размерът на
паричното задължение е определен на сумата от 1215лв неолихвяема сума,
месечна издръжка по 150лв от 01.08.2016г. и пропорционална такса по чл.53
от Тарифата по ГПК в размер на 231.36лв или общо задължението според
ДСИ възлиза на сумата от 1446.36лв към 26.10.2016г. С молба от 28.03.2017г.,
вх.№730 подадена от майката на детето и негов законен представител Н.Г.Х.
е поискано вдигане на запора върху банковата сметка на длъжника, след
плащане на вноската, която предстои, като искането е уважено и ДСИ е
разпоредил дигане на запора върху банковата сметка на длъжника в ПИБ с
разпореждане от 29.03.2017г., потвърдено с ново разпореждане от 03.04.
2017г. Видно от изпълнителния лист, последното отразяване на получена по
банков път от запора месечна издръжка е на 05.04.2017г. в размер на 150лв.
Запорът е фактически вдигнат на 10.04.2017г. До взискателката е изпратено
уведомление от ДСИ, получено на 04.10.2017г. с което майката се уведомява,
че по изпълнителното дело не постъпват суми и че ако е получавала такива да
уведоми ДСИ, като няма постъпил отговор от последната. Отправено е до
взискателката второ запитване от ДСИ от 16.01.2020г. с подобно съдържание,
както и трето на дата 27.01.2020г.. С молба от 27.01.2020г. взискателката е
заявила, че длъжникът редовно изплаща месечната издръжка в размер на
150лв, като според пресмятанията на ДСИ размерът на изплатеното
задължение за издръжка за периода 01.05.2017г. до 31.01.2020г. е от 4950лв
/33 мес. х 150лв/. До длъжника е изпратено съобщение от ДСИ,изх.№673 от
03.02.2020г. според което за изплатената от него издръжка, дължи ДТ по
чл.53 от ТДТССГПК в размер на 518.40лв.
До взискателката е отправено ново питане от ДСИ дали от последната е
получавана издръжка за 2020г., като с молба от 23.06.2020г. последната е
4
заявила, че длъжникът ежемесечно изплаща присъдената издръжка и че към
момента майката на детето няма финансови претенции към бащата. С
разпореждане изх.№1788 от 20.04.2022г. /л.221/, ДСИ е постановил да се
уведоми майката да заяви писмено дали за времето от м.юли 2020г. до
м.април 2022г. е получила издръжка за детето в размер на 3300лв /22 месеца
х150лв/ и че ако не е получила издръжка да заяви способ за изпълнение, като
с молба вх.№1076 от 29.04.2022г. взискателката е заявила, че бащата
ежемесечно изплаща присъдената на детето издръжка за периода 06.2020г. до
настоящия момент и моли платената сума да бъде намалена от дължимата. С
разпореждане от 03.05.2022г. /л.223/ ДСИ е разпоредил да се намали дълга с
платената направо на взискателката издръжка от м.06.2020г. до месец април
2022г. в общ размер на 3300лв /22мес. х 150лв/. Разпоредено е длъжникът да
бъде уведомен за дължимата държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК и му се
укаже, че следва издръжката от 150лв ежемесечно да се превежда по сметката
на РС-Велинград плюс ДТ по чл.53 от Тарифата. Конкретен размер на таксата
в разпореждането не е посочен от ДСИ.
Длъжникът е уведомен за задължението за заплащане на
пропорционалната такса върху събраната сума за издръжка по чл.53 от
Тарифата, като в съобщението до длъжника подписано от ДСИ изх№2232 от
20.05.2022г. /л.233 и л.236/ размерът на таксата е посочен от ДСИ на
900.96лв, без да е конкретизирано как е формиран и на каква база и взети ли
са в предвид плащанията на издръжката, извършени от длъжника в срока за
доброволно изпълнение и какви са по размер. Съобщението е връчено на
длъжника на дата 21.07.2022г., като жалбата против така определената
държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК е подадена на 01.08.2022г., и е
заведена с вх.№2004-3,тоест спазен е двуседмичния срок за обжалване на
постановлението за разноски от уведомяването на страната за постановения
акт на ДСИ съгласно чл.436 ал.1 от ГПК.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в изпълнителното производство и против подлежащ на обжалване акт на
ДСИ, посочен в разпоредбата на чл.435 ал.2 т. 7 от ГПК и в предвидения в
закона срок.
Постановлението за разноски е валидно и допустимо.
Същото е инкорпорирано в разпореждането на ДСИ от 20.05.2022г.,
5
постановено е от надлежен съдебен изпълнител, по предвидения процесуален
ред и форма и в рамките на неговите правомощия и компетентност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
ДСИ е посочил размер на държавната пропорционална такса по чл.53 от
Тарифата за ДТССГПК от 900.96лв без обаче да обоснове и конкретизира как
точно е формирал този си извод и размер, и на каква база е изчислен, дали
това касае изобщо цялата погасена до този момент сума като издръжка от
присъждането й, която не е уточнена и от него или касае само дължимата
сума за последните 22 месеца на база заплатени извънсъдебно 3300лв, за
периода м.06.2020г. до м.04.2022г. или се касае само за събраната чрез ДСИ
сума за издръжка от наложения запор и за които суми е направена изрична
отметка на гърба на приложения по делото оригинален изпълнителен лист. Не
става ясно още дали ДТ е начислена и върху дължимата за минало време
сума като издръжка в размер на 1110лв, съгласно записаното в изпълнителния
лист, тоест неяснотата по изпълнението на задължението за издръжка е
пълна, поради което въззивният съд не може да провери коректно верността
на методиката и начина на изчисляване на размера на държавната такса по
чл.53 от ТДТССГПК предприети от ДСИ тъй като липсват каквито и да било
указания, разяснения и мотиви в тази насока от страна на съдебния
изпълнител.Такива разяснения липсват и в приложените по делото мотиви на
ДСИ към обжалваните изпълнителни действия съгласно чл.436 ал.3 от ГПК.
Само на това основание постановлението за разноски като
немотивирано, необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени.
Освен това ДСИ не е съобразил и не е взел в предвид, че плащането на
издръжката е периодично месечно вземане и задължение, чиято изискуемост
настъпва периодично всеки месец на точно определения в изпълнителния
лист дата-28 /двадесет и осмо число на месеца/ като началото на
периодичното плащане съгласно изпълнителния лист е с дата 28.03.2016г. /.
Това означава ДСИ следва да извърши точна проверка, а при необходимост и
с помощта на вещо лице дали от момента на началото на плащане на всяка
месечната издръжка има просрочие в плащането надвишаващо срока за
доброволното изпълнение за внасянето й, предвиден в чл.428 ал.1 от ГПК,
доколкото принудителното изпълнение, респективно дължимостта на ДТ по
чл.53 от Тарифата, може да се осъществи едва след изтичане на срока за
6
доброволно плащане за всяка месечна погасителна вноска за издръжка или в
случая след /11/ единадесето число на следващия плащането месец, като
нормата на чл.53 ал.2 от Тарифата е императивна-върху плащане на дълга,
извършено в срока за доброволно изпълнение не се дължи пропорционална
такса, тоест за всяка месечна издръжка ДСИ следва да определи крайния срок
на доброволното плащане, отчитан и от момента на поканата за доброволно
плащане, и след изтичането на срока при неплащане да изчисли събраните,
респективно заплатени лично на взискателката или чрез ДСИ просрочени
суми, като само върху плащания за издръжка извършени след изтичането на
срока за доброволно изпълнение, следва да се начислява и присъжда
съответната пропорционална такса.
В случая такива действия и изчисления изобщо не са извършени от
ДСИ което води до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
постановление за разноски. Последното следва да се отмени изцяло и се
върне изпълнителното дело обратно на ДСИ при РС-Велинград който да
изчисли коректно и мотивирано дължимата ДТ като безусловно съобрази и
разпоредбата на чл.53 ал.2 от Тарифата, която следва да се прилага поотделно
при липса на просрочие в плащането за всяка месечна погасителна вноска за
издръжка, отчитано от момента на връчване и на първата ПДИ с указания за
преценка на периодичността на задължението и дължимостта на
пропорционалната такса само за онези месечни плащанията, извършени след
изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното, обжалваното постановление за разноски ще
следва да се отмени изцяло и делото се върне на ДСИ за ново изчисляване и
определяне на таксата по чл.53 ал.1-ал.6 от ТДТССГПК съгласно указанията
на въззивната инстанция.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски инкорпорирано в Разпореждане
на Държавен съдебен изпълнител при РС-Велинград от 20.05.2022г.
постановено по изпълнително дело №20165210400044 по описа на Държавна
съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при същия районен съд, с което е
постановено длъжникът по изпълнението Б. Т. П., ЕГН-**********, от
7
гр.Разлог, ж.к.“КЦХ“ №1, ет.6, ап.14, да заплати в едноседмичен срок
държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК в размер на 900.96лв.
ВРЪЩА изпълнително дело№20165210400044 по описа на Държавна
съдебно изпълнителна служба /ДСИС/ при РС-Велинград, на ДСИ при РС-
Велинград за продължаване на изпълнителните действия съгласно мотивите
на настоящото решение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8