Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./…….06.2017г.
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
при секретар Мая Петрова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско дело №720 по описа
за 2016 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№720/2016г. по описа на ВОС е образувано въз
основа на молба на „ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Тодор Александров" № 26, представлявано от двама от
изпълнителните директори Р.В.Т. Е.Х.Ц. Р.И.П., действащи чрез адв. А.Б. - Д.,
служ. адрес ***, с която срещу П.М.Б. ЕГН **********,***, е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания на
ищеца „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК ********* от ответника П.М.Б.
ЕГН **********, произтичащи от Договор за жилищен кредит №
050-407052/26.02.2008г. и Анекс №1 от 03.11.2011г., за които вземания е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №6451 от
19.10.2015г. по ч.гр.д.№12760/2015г. по описа на ВРС, и които вземания
включват
- предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит в размер на 62 668.46 евро.
- дължима възнаградителна
лихва в размер на 1 349.44 евро, считано от 04.04.2015г. до 29.07.2015г.
- комисионна за управление 9.20
евро.
В условие на евентуалност установителната претенция е съединена и с
осъдителни искове на същия кредитор срещу същия длъжник за присъждане на същите
суми.
Ищецът претендира и разноски по делото.
Твърди се в исковата
молба, че по силата на сключен договор за жилищен кредит №
050-407052/26.02.2008г. “ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ АД е предоставило на ответника П.М.Б.
кредит в размер 150 000 евро за
закупуване и/или ремонт на жилище, който да бъде погасен на 120 месечни
вноски. Ищецът излага, че кредитът е
подписан от С.С. Б.като солидарен длъжник. Сочи още, че страните са сключили
Анекс от 03.11.2011г., с който са променили размера на погасителните вноски и е
подписан нов погасителен план. Твърди, че с оглед спиране плащанията по кредита
кредитният съвет на банката е взел решение за обявяване кредита за предсрочно изискуем
от 29.07.2015г. Излага, че е съобщил предсрочната изискуемост на
кредитополучателя на 05.08.2015г. чрез
изпращането на писмо, в което се е съдържало уведомлението. Впоследствие
излага, че банката е подала заявление по чл. 417 ГПК за вземанията по договора,
заповедта по което е оспорена от длъжника –кредитополучател, поради което е
възникнал интерес от специалния установителен иск. Моли за установяване
дължимостта на претендираните вземания, евентуално за осъждане на ответника да
ги заплати като се счита за уведомен за предсрочната изискуемост с получаването
на препис от исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът П.Б., в
депозирания отговор оспорва главния иск като неоснователен и евентуалния като
недопустим. Излага, че липсва правен интерес от воденето на осъдителния иск;
намира за недопустимо съединяването на двата иска в едно производство. Признава
дължимостта на неплатените вноски по договора за кредит, но оспорва
настъпването на изискуемостта на остатъка от задължението. Сочи, че кредита не
му е обявен валидно за предсрочно изискуем, тъй като полученото от майка му на
05.08.2015г. писмо не е съдържало изявление за това, защото пликът е бил
празен. Излага, че писмото е било адресирано от адв. Б. – Д., за която липсват
доказателства да е упълномощена да прави изявления от името на банката.
С допълнителната
искова молба ищецът поддържа исковата молба. Възразява срещу оспорванията на
ответника. Твърди, че ответникът е уведомен надлежно за предсрочната
изискуемост.
В подадения отговор
на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си.
По същество на спора
ответникът признава основателността на иска за главницата до размера на сумата
от 49 391.73 евро, съгласно заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза.
След преценка на събраните писмени
доказателства, заключението на вещото лице и доводите на страните СЪДЪТ
приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№12760/2015г. по описа на ВРС, по което съдът е издал заповед №6451/19.10.2015г. за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист. Длъжниците П.М.Б., като
кредитополучател, и С.Г.С. Б., в качеството й на съдлъжник, са осъдени да заплатят при
условията на солидарност, следните суми, произтичащи от Договор за жилищен
кредит №050-407052 от 28.02.2008г., изменен с анекс от 03.1.2011г. както следва : -
главница в размер на 62668.46 евро, редовна лихва в размер на 1349.44 евро,
начислена за периода от 04.04.2015г. до 29.07.2015г. вкл. и 9.20 евро разноски
по кредита, както и законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2015г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане. Присъдена е
внесената държавна такса в размер на 2504.52 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2408.39 лева, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№717 с район на действие
ОС Варна е образувано изп.д.№20157110400469 срещу длъжниците.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът П.Б. подава възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на
ВРС, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си, съединен в условие на евентуалност с осъдителен.
Неоснователни са
доводите на ответника за недопустимост на предявения в условията на
евентуалност спрямо главния установителен иск в осъдителен иск, аргументирани
със съображения за липса на правен интерес от предявяване на осъдителен иск,
поради предвиден специален ред за реализиране на права - чл.415 ал.1 във вр. с
чл.422 ГПК и удовлетворяването им в изпълнителното производство, както и с
оглед различния ред, по който следва да бъдат разглеждани. Както е посочено в
т. 11б от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
т.д.№4/2013г., ОСГТК, искът по чл.422 от ГПК се разглежда по
правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за
отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключено от
законодателя. На следващо място в съгласие с приетото в постановеното по реда
на чл.290 от ГПК Решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г.
на ВКС, ТК, І т.о. въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност – от която процесуална възможност се е възползвал ищецът
в настоящия случай.
Не се оспорва от ответника, че по силата на сключения Договор за жилищен кредит №050-407052 от 28.02.2008г. и Общите условия
за кредитиране, приети без условие от кредитополучателя (т.8.2 от договора) между страните по спора е възникнала валидна
облигационна връзка, по силата на която „ПРОКРЕДИТ
БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК *********, в качеството на
кредитор, е изпълнило задължението си да отпусне
на П.М.Б., в качеството на
кредитополучател, кредит
в размер на 150 000 евро за закупуване и/или ремонт на жилище.
За ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на Банката годишна лихва в размер на шестмесечния EURIBOR
плюс три пункта надбавка, като към момента на подписване на договора размерът
на шестмесечния EURIBOR
е 4.3710 %. В договора са уговорени еднократна комисионна за обработка на кредита и комисионна за текущо
управление в размер на 0.25 % върху непогасената част от главницата, която се
удържа ежегодно в края на всеки 12-месечен период на отпускане на кредита. Съгласно
чл.1 от договора и график за погасяване на кредит, Приложение №1 от договора за
кредит кредитът следва да бъде погасен чрез ежемесечно заплащане на вноски,
общо 120 броя, дължими на първо число на текущия месец. За обезпечаване на
кредита в полза на Банката е учредена първа по ред ипотека върху имот,
собственост на кредитополучателя и солидарния длъжник.
Съгласно
раздел Предсрочна изискуемост чл.30 от Общите условия към договора, неразделна
част от същия (чл.6 от договора), неплащането от страна на Кредитополучателя на
което и да е парично задължение на уговорения падеж се счита за случай на
неизпълнение, при което банката има право да вземанията си по договора за
кредит за предсрочно изискуеми.
Договорът
е изменен и допълнен с Анекс от 03.11.2011г., с който страните се споразумяват
за промяна в размера на погасителните вноски, считано от 01.09.2011г., и
относно датата на заплащане на погасителната вноска от 1-во число на 4-то число
на месеца. Съгласно чл.3 от анекса е налице съгласие между страните, че в
случай на просрочие над 15 дни кредитът може да бъде обявен за предсрочно
изискуем. На основание промяната в начина на погасяване страните подписват и
нов погасителен план Приложение №1, както погасителен план – Приложение 2 за
следващия шестмесечен период от издължаване на кредита, който е посочена сумата
на транша към момента на подписване на анекса в размер на 111 258.20 евро,
годишния лихвен процент – 9 %, броя вноски и датата на първата вноска –
04.10.2011г.
По
искане на ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и
вмененото му задължение да докаже иска по основание и размер по делото е
назначена съдебно-счетоводната експертиза, и допълнителна такава, чиито
заключения като изготвени от специалист, притежаващ необходимите знания и при
липса на данни за пристрастност към страните по спора, съдът кредитира изцяло.
От
заключението на основната ССчЕ се установява, че целият размер на отпусната
сума от 150 000 евро е усвоен еднократно на 07.03.2008г.; събрана е
посочената в чл.3.1 от договора комисионна за обработка. Лихвите с падеж от 01.04.2008г. до
01.09.2008г. са начислявани като сбор от
шестмесечния EURIBOR плюс три пункта
надбавка, тези с падеж от 01.10.2008г. до 01.03.2009г. са начислявани само въз
основа на шестмесечния EURIBOR,
чиято стойност е 8.169 % (таблица 4), а след тази дата до 01.09.2011г. е
прилагат лихвен процент от 9.00 пункта въз основа на Решение на Управителния
съвет на банката по Протокол №296/08.12.2008г. В периода на действие на Анекс
№1, считано от 04.10.2011г. до 04.08.2015г. е прилаган лихвен процент от 9.00
пункта. Вещото лице констатира, че на падежната дата задълженията са били
погасявани служебно чрез директен дебит от разплащателната сметка на
кредитополучателя, като при недостиг на средства погашението се е извършвало
със следващите постъпили средства. Последната погасителна вноска е направена на
28.07.2015г., като с нея са погасени вноската с падеж 04.03.2015г. и част от
лихвата с падеж 04.04.2015г.
След преустановяване
на плащанията банката е упражнила правото си по чл.3 от Анекса от 03.11.2011г.
към договора за кредит и чл.30 от Общите условия за кредитиране, като е обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за
погасяване поради неизпълнение. На
кредитополучателя и солидарния длъжник са връчени покани – уведомления за
обявената предсрочна изискуемост, като им е указано доброволно да заплатят
всички дължими суми по кредита. Връчването на уведомлението до
кредитополучателя е извършено по пощата с писмо с обратна разписка, получено на
05.08.2015г. от лице, живеещо на адреса на длъжника, а уведомителното писмо до
солидарния длъжник е връчено лично на 06.10.2015г. чрез нотариус №520 на НК.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на
вещото лице и доводите на страните приема за установено следното:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в
процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже вземането си по
договора за кредит, вкл. по размер и по отделни
пера, както и настъпилата и обявена на длъжника изискуемост на цялото
задължение. Ответникът следва да установи правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.
Установи се допустимостта на предявения положителен установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение,
заявеното възражение от длъжника в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и
предявяване на иска в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
С оглед спецификата на облигационното отношение, от което произтичат
претендираните от ищеца права, то съдът е длъжен служебно да се произнесе
относно наличието на елемента от фактическия състав на заявената претенция,
отнасящ се до реализиране на предпоставката по чл.418, ал.3 от ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение. Ответникът П.Б., на свой ред, е въвел
възражение за липса на основание, съответно за неизпълнение на задължението на
банката за обявяване на банковия кредит за изцяло предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, което произтича от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, при които
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да
бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискумост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния случай, в който страните са приели, че обективната
предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е наличието
на 15-дневна забава в плащането на която и да е дължима сума (съгласно
предвидената в анекса клауза), се установява, на първо място, че са налице
обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, тъй
като при извършената от вещото лице справка в счетоводството на кредитора, е
установено, че с последното
плащане, направено на 28.07.2015г., са погасени вноската с падеж 04.03.2015г. и
част от лихвата с падеж 04.04.2015г. На следващо място, банката е изпълнила задължението да съобщи на
кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с връчване на писмо изх.№0952 от 03.08.2015г., получено от лице,
живеещо на адреса на длъжника, на дата – 05.08.2015г., от когато цялото
задължение по договора за кредит следва да счита за предсрочно изискуем. Същата предшества момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 04.12.2015г.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника относно липсата
на надлежно уведомяване на длъжника от страна на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. За опровергаване на твърдението, въведено на ответника, че не е
получил уведомителното писмо, тъй като пликът е бил празен, по искане на ищеца
са събрани гласни доказателства посредством разпита на св.Надка Д. Николова,
извършен по делегация от Софийски районен съд, ІІ г.о., 63-ти състав по
гр.д.№1952 по описа за 2017г.
Св.Николова е деловодител в кантората на адв.А.Б.Д., в чиито задължения е да оформя и изпраща
документи за предсрочна изискуемост. Обяснява, че документите се изготвят в два
екземпляра, върху същите се поставя изходящ номер и екземпляра за клиента се слага
в пощенски плик с обратна разписка. Обратната разписка се връща на подателя, в
случая адвокат Д.. За изготвените писма се съставя таблица с пореден номер на
адресата, дата и изх.номер на кантората. Свидетелят докладва, че в таблицата на
деня, в който е изпратено писмото до П.Б. не е нарушена последователността на
изходящите номера. Свидетелят е категоричен, че не е установен случай, че който
да бъде изпратен плик без съдържание. Показанията на свидетеля опровергават
твърдението за липса на поставен в плика документ, за който като изрично
индивидуализиран върху известието за доставяне с изходящ номер и дата, и
напълно съвпадащ с този, поставен върху уведомителното писмо, следва да бъде
прието, че е изпратен и получен от лице от домашните на адреса, живеещо на
адреса и посочено от ответника като негова майка.
Неоснователно е и възражението на ответника за
неуведомяването му от страна на банката за обявяване на дълга за изцяло
предсрочно изискуем, с оглед липсата на надлежно упълномощаване на адв.Д. за
извършване на това действие. Действително представеното по делото пълномощно,
съдържащо делегирано от представляващите банката право да изготвя, подписва и
изпраща от тяхно име до нейни длъжници уведомления за предсрочна изискуемост на
кредит е с нотариална заверка на подписите от 25.11.2015г., т.е. след датата на изпращане на конкретното писмо –
03.08.2015г. Следва да си има предвид, обаче, че правните и фактическите действия,
извършени от лице без представителна власт не са нищожни, защото могат да бъдат
потвърдени от носителя на съответното материално и процесуално право. В
конкретния случай ищецът е сторил това действие с подаването на заявлението по
чл.417 от ГПК, в което се е позовал нарочно на полученото на 05.08.2015г.
уведомително писмо. В хода на съдебното производство законните представители на
ищцовото дружество изрично писмено потвърждават действията, извършени от адв.Д.,
изразяващи се в изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост на
задълженията на П.Б. по договор за банков кредит 050-407052 от 26.02.2008г. и в
обявяване на предсрочната изискуемост по същия договор за кредит, направено с
исковата молба (л.67 от т.д.№72082016г. на ВОС). Липсата на изрично пълномощно
към момента на изплащане на уведомлението не променя крайния извод за
действителност на действието по уведомяване, с оглед прилагане презумпцията на
чл.301 от ТЗ и факта на непротивопоставяне на търговеца веднага след узнаване
на извършеното действие, предвид заявяване на дълга по реда на чл.417 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът въвежда възражение за неравноправния характер
на договорната клауза от Общите условия за кредитиране към Договор за жилищен
кредит №№050-407052 от 26.02.2008г., касаеща правото на банката едностранно да
променя лихвените условия по кредита, визирано в т.6 от ОУ, като счита, че
банката без основание му е начислявала възнаградителна лихва, определена по
размер от 9 %, съгласно решение по т.11 от протокол №296 от 08.12.2008г. на УС
на „ПроКредит банк България“ АД.
Налице е съдебна практика, установена с постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение №23 от 07.07.2016г. по т.д.№3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., в
съгласие, с която възражението на потребителя за неравноправния характер на
договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл.367 от ГПК, вкл.може да бъде наведено за първи път и пред
въззивното производство, като ограниченията на чл.266 от ГПК не се прилагат.
Това е така, защото се приема, че нормите на ЗЗП, уреждащи материята за
неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, при
което съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
По аргумент на по-силното основание при изрично въведено от страната
възражение, независимо от етапа на развитие на съдебното производство, съдът е
длъжен да се произнесе по неравноправния характер на клаузата. В тази насока на
ищцовата страна е указано при условията на пълно и главно доказване следва да
докаже наличието на конкретните обективни фактори, които са довели до
увеличаване на лихвения процент; причинната връзка между съответните промени на
кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от изменения на лихвения
процент по конкретния договор за жилищен кредит; че увеличението на лихвения
процент е адекватно /симетрично/ на изменението на съответните показатели,
които се включват в същия, както и съдържанието на понятието „съществена
промяна на лихвените нива в страната“, визирано в чл.6 от договора, в случай,
че промяната на лихвените условия по договора са извършени на това основание.
Тежестта на доказване, че клаузата е индивидуално уговорена, с оглед
установяване на нейната действителност и приложимост, е възложена на търговеца.
Възражението на
потребителя за неравноправен характер на клауза в договора следва да се
основава на твърдения за фактически и/или правни обстоятелства, които налагат
проверката на договорната клауза за несъответствието й с правилата на
добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните и
защитата на потребителя като по-слаба страна в правоотношението.
В случая в процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
от 26.02.2008г. е предвидено, че размерът на годишния лихвен процент
(релевантен за определяне цената на заетите парични средства), се формира от
променлив базов лихвен индекс EURIBOR и фиксирана надбавка
от 3.000 пункта (чл.1 от договора), като за базов лихвен индекс страните са се
споразумели да се прилага шестмесечния EURIBOR,
определен както следва : за пълния 6-месечен период размерът му е 4.3710 % и е
фиксиран към 22.02.2008г. За всеки следващ 6-месечен период, лихвеният процент
се фиксира на база шестмесечния EURIBOR за последния
работен ден, преди датата на последната вноска по погасителния план за
предходния период, при спазване размера на договорената надбавка. От друга
страна в т.6 от Общите условия е
предвидено, че при съществена промяна на лихвените нива в страната и в случай,
че кредитът е предоставен с фиксиран лихвен процент, банката има право
едностранно да променя лихвените условия по договора за кредит, в т.ч.
договорна и/или наказателната лихва. Заявено е, че след уведомяване на кредитополучателя
за промяната, измененият размер на дължимия лихвен процент става задължителен,
считано от датата, посочена в уведомлението, без да е необходимо да се подписва
анекс от страните. Предвидено е, че при несъгласие от страна на
кредитополучателя с променения размер на лихвения процент, той има право в 30
дневен срок предсрочно да погаси задълженията си по кредита, ведно с
уговорените първоначални лихви за срока на фактическото ползване на средствата
по кредита, без да заплаща такси за предсрочно погасяване.
Известно е, че
банките използват различни методики за определяне на лихвените проценти. За
кредитни продукти, при които размера на лихвата е формирана като сбор от
стойността на EURIBOR и надбавка, промяната на показателя оказва
пряко и непосредствено влияние върху размера на лихвата. За кредитни продукти,
базирани на банков лихвен процент или на годишен лихвен процент, някои банки
определят техния размер по формула, в която участват определени показатели, а
други – въз основа на анализ на стойностите на определени показатели. За да
отговори на поставения въпрос дали промяната на нивата на индекса EURIBOR
е довела да промяна на лихвените нива в страната, при положение, че индексът е
основната лихвообразуваща величина по кредита, вещото лице по назначената и
приета ССчЕ извършва справка в НСИ, чиито статистически данни в раздел „Лихвени
проценти и обеми по нов бизнес по кредити за сектори нефинансови предприятия и
домакинства по период на първоначално фиксиране на лихвения процент“ представят
данни за лихвените нива за кредити в лева, в евро и в щатски долари, при което
докладва, че стойностите в различните валути се различават, като в определени
периоди разликата е в размер на повече от 3 %. В същото време липсват по делото
не се събраха данни дали и в каква степен промяната на нивата на индекса EURIBOR
е довела до промяна на лихвените нива в страната, обстоятелство, което е
възложено на доказване в тежест на ищцовото дружество. В писменото си изявление от 31.03.2017г.,
поддържано в съдебно заседание, процесуалният представител на банката сочи, че
основанията за взетото решение от УС на банката за въвеждане на минимален
лихвен процент от 9 % по кредитите от вида на конкретния, е обосновано от
настъпилата съществена промяна на лихвените нива в страната (което базира на
промяната в индекса EURIBOR) и промяната на икономическата обстановка в
страната, осъществено съгласно правото, визирано в чл.6 от ОУ.
Анализът на
визираната разпоредба в Общите условия в съвкупност с така изложените мотиви за
решението на УС от 08.12.2008г. сочи, че липсва ясно и недвусмислено определен
критерий, механизъм и начин на увеличение на размера на дължимата лихва по
кредита, договорен между страните. Действително понятието промяна, включва
движение на лихвените нива като в посока увеличение, така и намаляване, но
критерия съществена остава напълно неизяснен както в качествено, така и
количествен аспект. В този смисъл клаузата на т.6 от ОУ към договора за жилищен
кредит е неравноправна, защото със същата е налице нарушение на чл.143, т.10,
която и т.13 от ЗЗП, при което банката е
променила едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание, тълкувайки клаузите в договора и ОУ по изгоден само за нея в качеството
й на търговец начин. При това в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон, защото банката сама е
променила ГЛП, без в договора и в общите условия да е посочен ясно и в пълна
степен механизмът, по който се променя лихвата. На практика потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин. При съмнение относно съдържанието на клаузите, съдът има
право да ги тълкува по благоприятен за потребителя начин (чл.147, ал.2 от ЗЗП)
във връзка с всички останали клаузи на договора, като вземе предвид стоката и
услугата (чл.145, ал.1 от ЗЗП). В този смисъл предвидената в ОУ възможност за
кредитополучателя да погаси предсрочно задължението си без да плаща такса за
предсрочно погасяване не променя неравноправния характер на клаузата, тъй като
дори и да били налице условията за едностранна промяна на лихвения процент, то
валидността на клаузата за промяна е обусловена и от добросъвестността на търговеца,
като изискване за поведение по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. А в конкретния
случай подобна характеристика на поведението му липсва, първо, защото липсва
формулиран по ясен и недвусмислен начин критерий за едностранна промяна; на
следващо място не се установи да е било налице условието за промяна при
съобразяване с промяна в индекса EURIBOR (ако се приеме становището на банката, че това е
критерия за изменение), тъй като към момента на решението на банката нивото на
индекса е в пъти по-ниско от това, въз основа на което е договорен
първоначалния размер на лихвата, и на последно място да се изиска от длъжника
възстановяването на сумата по кредита в размер на 150 000 евро главница и
изтеклите до момента лихви за срок от 30 дни със сигурност би му създало
трудности, тъй като следва да се предположи, че ако лицето разполага свободно
със сумата не би закупило процесния кредитен продукт.
Следователно предвид
неравноправния характер на договорената клауза, визирана в т.6 от ОУ за
кредитиране, в сила към момента на подписване на договора, същата е нищожна,
съгласно чл.146, ал.1 във вр.ал.2 от ЗЗП. Извършената от банката едностранна
промяна на ГЛП не може да бъде приложена и защото кредиторът не е изпълнил
задължението да уведоми кредитополучателя за промяната, в съгласие с визираното
в ОУ условие по т.6. Прилагането на уведомителното писмо в кредитното досие не
може да се приеме на редовно уведомяване, защото липсва подобна договореност
между страните.
Както се посочи
по-горе, в съответствие с подписания на 03.11.2011г. между страните анекс към
договора, е извършена промяна в размера на погасителните вноски и датата на
ежемесечното им внасяне. Взаимно разписани са две приложения към анекса – с
Приложение №1 се определя размера на главницата, която подлежи на погасяване
всеки месец и остатъка от главницата помесечно до края на договора, а с
Приложение №2 е посочен размера на годишния лихвен процент и размера на
дължимите за първите шест месеца от подписването на анекса месечни погасителни
вноски, считано от 04.10.2011г. С приложение 2, неразделна част от анекса, е
договорен годишен лихвен процент от 9 %. Съгласно заключението по основната
ССчЕ, считано от 04.10.2011г., датата, от която е договорено действието на
анекса до обявяването на кредита за предсрочно изискуем, е начислявана лихва в
размер на 9 %. За този период следва да се приеме, че е налице индивидуално
договаряне относно размера на лихвата и същата като неплатена е дължима. За
периода от 01.04.2009г. до 01.09.2011г. предвид установената липса на основание
за увеличаване на размера на лихвата, следва да се начислява първоначално
договорения размер от 7.371 %, а за периода 01.10.2008г. до 01.03.2009г. –
размер от 8.169 %, чието увеличение е съобразено с промяната в индекса EURIBOR за съответното
шестмесечие (табл.4 от основната ССчЕ), като лихвата при това положение е
определена към минимума на индекса без договорената надбавка.
С основната ССчЕ
вещото лице е изчислило общия размер на дълга към датата на предсрочната
изискуемост - 05.08.2015г. при прилагане
на размер на лихвата от 01.04.2009г. от 9 %; с допълнителната експертиза
посочва размера на дълга към същата дата след като преизчислява задължението
като сумата от надплатените договорни лихви – тези, които представляват
разликата, получена при увеличаването на ГЛП, определен с договора, а именно
4.3710% плюс 3.0000 пункта надбавка, с надбавката по протокол №296 от
08.12.2008г. т.11, определяща ГЛП от 9 %, се приспаднат помесечно от
главницата, като за всеки следващ месец лихвата се начислява върху остатъка по
преизчислената главница; с допълнителната ССчЕ е преизчислен и размера на
дължимите годишни такси.
Като се съобразява
със заключението на вещото лице, изложените по-горе мотиви относно приложението
на съответния размер на лихвата през посочените периоди и при прилагане
разпоредбата на чл.162 от ГПК, се налага извода, че към датата на предсрочната
изискуемост дълга на ответника възлиза на 55 931.44 евро главница и 748.15
евро, договорна лихва, до който размер е налице основание за дължимост на претендираните
от ищеца суми, и предявения иск следва да бъде уважен. За разликата от
55 931.44 евро до първоначално предявения размер на главницата по кредита
от 62 668.46 евро и за разликата от 748.15 евро до първоначално предявения
размер на лихвата от 1349.44 евро, като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Съгласно заключението на вещото лице налице е надплатена сума за такси, поради
което в тази част искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските : В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 4912.91 лева,
като след разпределение на отговорността за разноските, съобразно уважената
част на заявената прентенция ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
4336.16 лева.
Ищецът е направил разноски в исковото производство, за които е
представил списък по чл.80 от ГПК, от което съобразно уважената претенция му се
следва общо сумата от 7253.83 лева.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът
следва да заплати сторените от ответника разноски за възнаграждение на вещото
лице в размер на 27 лева. На осн. чл.38 от ЗАдвокатурата във вр.чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждия в
полза на адв.М.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
971 лева.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че П.М.Б. ЕГН **********,***,
в качеството му на кредитополучател, дължи на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Тодор
Александров" № 26, представлявано от двама от изпълнителните директори Р.В.Т.
Е.Х.Ц. Р.И.П., в качеството на кредитор, следните вземания, произтичащи от Договор за жилищен кредит №
050-407052/26.02.2008г. и Анекс №1 от 03.11.2011г., за които е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение №6451 от 19.10.2015г. по
ч.гр.д.№12760/2015г. по описа на ВРС, и които вземания включват
- предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит в размер на 55 931.44 евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.10.2015г. до окончателното й издължаване,
- дължима възнаградителна
лихва в размер на 748.15 евро, считано от 04.04.2015г. до 29.07.2015г.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
55 931.44 евро –главница до първоначално предявения размер от
62 668.46 евро, за разликата от 748.15 евро – възнаградителна лихва
до първоначално предявения размер от
1349.44 евро и за комисионна за
управление в размер на 9.20 евро.
ОСЪЖДА П.М.Б.
ЕГН **********,***, в качеството му на кредитополучател, да заплати на
„ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Тодор Александров" № 26 разноски в размер
на 4336.16 лева, направени в заповедното производство по
ч.гр.д.№12760/2015г. по описа на РС Варна, включени в издадените в това
производство Заповед №6451/19.10.2015г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 19.10.2015г., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.М.Б.
ЕГН **********,***, в качеството му на кредитополучател, да заплати на
„ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Тодор Александров" № 26 разноски в размер
на 7253.83 лева разноски в исковото производство, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОКРЕДИТ
БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Тодор Александров" № 26 да заплати на П.М.Б. ЕГН **********,***
сторените в исковото производство разноски в размер на 27 лева.
ОСЪЖДА „ПРОКРЕДИТ
БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Тодор Александров" № 26 да заплати на адв.М.С.М. ***
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, на осн. чл.38 от
ЗА, в размер на 971 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: