РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Враца, 12.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 14.09.2021
г. /четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа
докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 303 по описа на съда за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на М.И. ***, против Заповед № ЧР-П-19/08.04.2021 г.,
издадена от Министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2
от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното ѝ правоотношение за
длъжността Главен експерт, с придобит ранг II младши, в Регионален сектор – Враца, Отдел „Изпълнение на проекти“, Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“, считано от 12.04.2021
г.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при издаването
ѝ съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел – отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Изложени са
твърдения, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която
жалбоподателката е заемала, тъй като тя съществува и към момента на подаване на
жалбата, като нормативно определена позиция и като система от функции, нито е
преустановена дейността на дирекцията, в която е работила. Сочи, че прекратяването
на служебното правоотношение е извършено преди да влезе в сила цитираното в
оспорената заповед длъжностно разписание на министерство на икономиката.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника
си адв. И.С. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли оспорената
заповед за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена. В
представена по делото писмена защита излага допълнителни съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт, като посочва, че независимо от оперативната
самостоятелност, органът по назначаването е бил длъжен да извърши подбор и да
приеме вътрешни правила и критерии при съкращаване на длъжности и като не е
изпълнил това задължение е упражнил превратно предоставените му правомощия. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Министъра на икономиката редовно призован, в с.з. не се явява
и не се представлява. В писмен отговор и придружително писмо с допълнителни
доказателства от 04.08.2021 г. оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Сочи,
че е налице реално съкращаване, не защото длъжността е престанала да
съществува, а защото органът по назначаването след преценка и въз основа на
доклад – предложение от Главния секретар на министерство на икономиката е
стигнал до извода, че същата, като система от функции, задължения и изисквания
утвърдени с длъжностната характеристика може да се изпълнява от по-малко на
брой служители, в останалите регионални сектори в страната, след закриването на
Регионален сектор „Враца“.
По делото са събрани писмени доказателства, представени с приложената по
опис административна преписка по оспорения акт.
Съдът като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЧР-И-427/10.05.2012 г. на Министъра на икономиката, на оспорващата,
която е с висше образование – магистър по специалността „Международен бизнес и
мениджмънт“ е променено служебното правоотношение, на основание чл. 87а от
ЗДСл, като е назначена за държавен служител с ранг III младши на длъжността
Главен експерт в Регионален сектор „Враца“, Отдел „Наблюдение и контрол на
изпълнението“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“
към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, считано от 01.05.2012
г., от която дата е възникнало и служебното ѝ правоотношение.
Със Заповед № ЧР-И-258/29.09.2014 г. на Гл. секретар на Министерство на
икономиката и енергетиката, издадена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, във
връзка с длъжностно разписание на Министерство на икономиката и енергетиката, в
сила от 01.10.2014 г., жалбоподателката е преназначена, считано от 01.10.2014
г. от длъжност Главен експерт с ранг III младши в Регионален сектор „Враца“, Отдел „Наблюдение
и контрол на изпълнението“, на длъжност Гл. експерт, експертно ниво 5, с ранг III младши в Регионален
сектор „София“, Отдел „Управление на проекти“, Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентноспособност“, с работно място в гр. Враца.
Със Заповед № ЧР-И-856/29.05.2015 г. на Гл. секретар на Министерство на
икономиката, издадена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, оспорващата е
преназначена, считано от 01.06.2015 г. от длъжност Гл. експерт, с ранг III младши в Регионален
сектор „София“, Отдел „Мониторинг и финансово управление“, Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентноспособност“, на същата длъжност, но в
Регионален сектор „Враца“, която заема до издаването на оспорената в настоящото
производство заповед за прекратяване на служебното ѝ правоотношение.
По делото е представен Доклад рег. № 93-00-674/06.04.2021 г. от Гл.
секретар на министерство на икономиката, относно изменение на длъжностното
разписание на министерство на икономиката в сила от 12.04.2021 г. и привеждане
числеността на същото в съответствие с Устройствения правилник, като е
предложено считано от 12.04.2021 г. да се извърши промяна в организационно-управленската
структура и бъдат закрити 12 щ. бр., ведно със служителите, които ги заемат,
при липса на вакантни длъжности. В доклада е предложено съгласувано с
ръководството на Гл. дирекция „ЕФК“, да бъде закрит Регионален сектор „Враца“,
като е посочено, че по отношение на служителите от ГД „ЕФК“ е налице правна
възможност да преминат в Държавна агенция за научни изследвания и иновации по
реда и при условията на чл. 87а от ЗДСл.
Министъра на икономиката е одобрил поименен списък на служителите от ГД
„ЕФК“ за преминаване по реда на чл. 87а ЗДСл в Държавна агенция за научни
изследвания и иновации /ДАНИИ/, който с писмо рег. № 12-00-536/06.04.2021 г. е
предложил на Председателя на ДАНИИ.
В отговор на отправеното предложение, последният с писмо рег. № 05-31-3/08.04.2021
г. е уведомил министъра, че разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл не може да бъде
приложена за служители с месторабота различна от гр. София, тъй като съгласно
Устройствения правилник седалището на агенцията е в гр. София и не е предвидено
да има териториални структури в страната.
Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-П-19/08.04.2021
г. на Министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката за длъжността
Главен експерт, с придобит ранг II младши, в Регионален сектор – Враца, Отдел
„Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ считано от 12.04.2021 г. Като причина за прекратяване на
служебното правоотношение в заповедта е посочено – съкращаване на длъжността.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес в
предвидения в чл.149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 108, ал. 1 ЗДСл във връзка с чл. 12 от Устройствения правилник на
Министерство на икономиката. Спазена е установената писмена форма и съдържа
съществените реквизити, изискуеми от специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1,
изр. 1 ЗДСл., като са посочени правното основание за прекратяване, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В мотивите на акта
административният орган се е позовал на утвърдено със заповед №
РД-16-534/06.04.2021 г. длъжностно
разписание, съгласно което в сила от 12.04.2021 г., Регионален сектор „Враца“,
където е местоработата на оспорващата се закрива и че причина за прекратяване
на служебното правоотношение е съкращаване на длъжността, считано от същата
дата – 12.04.2021 г.
В производството по издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена при
неспазване на срока на отправеното предизвестие, но това не представлява
съществено нарушение, тъй като от една страна предизвестието не е съществен
елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение, а
от друга е посочено, че следва да се изплати обезщетение в размер на основната
заплата за неспазения срок на предизвестието, т.е. спазени са изискванията на
чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.
Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., съгласно който органът по назначаването може да
прекрати едностранно служебното правоотношение при съкращаване на длъжността.
В компетентността на административния орган е
правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него
администрация с оглед оптимизиране на дейността ѝ, при съобразяване с
приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Съобразно
предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. във връзка
с чл. 12 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката, органът по
назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на
отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни
служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При
осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в
администрацията, административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това
волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила
от 12.04.2021 г., въз основа на което Регионален сектор „Враца“ Отдел
„Изпълнение на проекти“ към Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ е закрит и прекратено служебното правоотношение на служителите в него, в това число с М.И. Ц. - Г.
Понятието „длъжност в администрацията” е дефинитивно определено в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията. Съгласно
тази разпоредба, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция,
която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на
определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето,
което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностна характеристика.
За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо тази длъжност да не
фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното
разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения
и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят
на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.
Видно от представеното по делото Длъжностно разписание на Министерство на
икономиката, в сила от 01.01.2021 г., към Главна дирекция „Европейски фондове
за конкурентноспособност“ са предвидени 7 бр. Регионални сектори, ситуирани
съответно в градовете София, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Пловдив,
Враца – 6 бр. служители и Бургас.
Със Заповед № РД-16-534/06.04.2021 г. Министърът на икономиката е утвърдил
ново Длъжностно разписание в сила от 12.04.2021 г., представляващо приложение №
1 към нея, в което Регионалните сектори към Главна дирекция „Европейски фондове
за конкурентноспособност“ са редуцирани от 7 бр. на 6 бр., като Регионален
сектор „Враца“ не съществува. Това е видно и от представеното по делото
поименно разписание на длъжностите в сила от 12.04.2021 г., представляващо
приложение № 2 към цитираната заповед на министъра.
Съкращаването на
длъжности се извършва не само когато се преустановява съответния вид дейност,
но и при намаление на числеността на заетите служители, когато се запазват
функциите, присъщи на съкратените длъжности, като те се възлагат за изпълнение
на по-малък брой лица, както е в случая. Намаляването на броя на регионалните сектори в
длъжностното разписание на посочената структура е една от формите на реално
съкращаване на длъжността. Фактът, че длъжността продължава да съществува като
система от функции, задължения и изисквания, не води до извод, че конкретната
длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една
и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното
правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице именно
посочената в оспорената заповед хипотеза на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това
е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на
администрацията и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан
с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в
даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен
брой служители, ще има „съкращаване на длъжността“ и тогава, когато същата задача
започне да се изпълнява от намален брой служители.
Разпоредбата на чл.
11, ал. 3 от ЗДСЛ посочва, че в акта за назначаване могат да се определят
мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със
спецификата на длъжността. В случая мястото на работа е посочено и това е гр.Враца,
Регионален сектор „Враца“ - Заповед № ЧР-И-427/10.05.2012 г.; Заповед № ЧР-И-258/29.09.2014 г.;
длъжностна характеристика и длъжностно разписание, в сила от 01.01.2021 г. Съдебната практика
приема, че когато мястото на изпълнение на длъжността е станал задължителен
елемент от длъжността, закриването на структурното звено, заедно с всички
длъжности съществували в него, включително длъжността на жалбоподателката,
представлява съкращаване в щата по чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в този смисъл са Решение № 14871 от 5.12.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 205/2017 г., V о., Решение № 6215/12.05.2014
г. по адм. д. № 16310/2013 г., 5 членен състав, Решение № 5127/14.04.2014
г. по адм. д. № 16309/2013 г., 5 членен състав, Решение № 13325/15.10.2013
г. по адм. д. № 4557/2013 г., 5 членен състав, Решение №
5754/28.04.2014 г. по адм. д. № 16306/2013 г. на 5 членен състав на
Върховния административен съд.
След като Регионален
сектор – Враца е структурно звено на Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ и е закрито, длъжността, заемана от
лицето е премахната като нормативна позиция и като система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Наличието на
други бройки за длъжността в други сектори са без значение за правилното
решаване на спора. Министъра на икономиката няма задължение при съкращаване на
длъжността да предлага други свободни, незаети длъжности в други структурни
звена, при евентуалното наличие на такива.
Неоснователно е
твърдението на оспорващата за незаконосъобразност на заповедта поради
неизвършен подбор между служителите, тъй като Законът за държавния служител не
въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово
задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито
бройки са намалени. Липсват въведени в закона или утвърдени от органа правила и
критерии в тази насока. При липсата на нормативно установени критерии за подбор
между служителите, заемащи длъжността, която се съкращава, преценката за това
кои ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени е изцяло по преценка на административния
орган и не подлежи на съдебен контрол. Налице е реално намаляване на щата за
посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като правното
основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е такова, при което органът не е
длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен
служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е
целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред,
от компетентния орган, при наличие на законово основание.
В тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че ЗДСл не съдържа
разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството
или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, съгласно която при прекратяване на служебното
правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за органа по назначаването не
съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното
служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на
съдебен контрол. Единствено и само при условие, че в съответната администрация
са приети вътрешни правила и критерии за извършване на подбор на служителите,
чиито длъжности се съкращават, за органа по назначаването ще е налице
задължение да се съобрази с тези критерии при преценката за това кои служители
да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено. По този начин
одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган
процедура става част от административното производство по издаване на заповедта
по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и макар и непредвидена в специалния закон,
нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт.
В разглеждания случай не са представени доказателства за приети такива
правила и критерии в Министерство на икономиката, с които министърът да не се е
съобразил при издаване на оспорения акт.
Неоснователни са и твърденията на процесуалния представител на оспорващата,
изложени в писмената защита, че за органа е съществувало задължение да въведе
такива правила и критерии и като не го е направил е издал оспорения акт в
нарушение на чл. 13 от АПК и не е упражнил законосъобразно оперативната си
самостоятелност. Няма спор, че цитираната разпоредба е гаранция за
спазване на принципите на равенство, публичност и прозрачност,
безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Същевременно,
обаче тя не въвежда задължения за административните органи да изготвят
правила и критерии за подбор, а ги задължава, когато имат такива, своевременно
да ги оповестят публично, както и установената практика при упражняване на своята
оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В
тези случаи в производството по проверка на законосъобразността на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение се проверява единствено спазването на
правилата на процедурата, а не правилността на преценката, дадена при
провеждането й.
Неоснователно е и
изложеното в жалбата твърдение, че прекратяването на служебното правоотношение
е извършено преди да влезе в сила цитираното в заповедта утвърдено длъжностно
разписание, което само по себе си е съществено процесуално нарушение.
Действително заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на
оспорващата е издадена на дата 08.04.2021 г., но в нея изрично е записано –
считано от 12.04.2021 г., т.е. от датата на влизане в сила новото длъжностно
разписание. Посочено е още заповедта да се счита за предизвестие от датата на
връчване, в случая 09.04.2021 г., като за неспазване срока на предизвестието на
основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. е наредено да се изплати обезщетение в размер
на основната месечна заплата.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че заеманата от
М.И. Ц. – Г. длъжност е действително и реално съкратена. Макар да е запазена
като система от функции, задължения и изисквания, със закриването на Регионален
сектор „Враца“ е намален броят на служителите, които я изпълняват, от което
следва, че по отношение на оспорващата е осъществен фактическият състав на
чл.106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и
прекратяването на служебното ѝ правоотношение е законосъобразно.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора претенцията
на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно
заявена се явява неоснователна.
От страна на ответника разноски не са претендирани, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И. ***, против Заповед
№ ЧР-П-19/08.04.2021 г., издадена от Министъра на икономиката, с която на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108
от ЗДСл е прекратено служебното ѝ
правоотношение.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от съобщаването му на страни.
АДМ. СЪДИЯ: