Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №130
гр. ВРАЦА, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение ,в публично заседание на десети април две хиляди и
деветнадесета година ,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Ив. Никифорски- мл.с.
при участието на секретар Мария
Ценова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 158 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид:
"Вега 03"ООД гр.Враца,представлявано
от адв.К.Ю. от САК , е подало въззивна
жалба против решение №20/4.01.2019 г по гр.д.№ 1786/18 г по описа на ВРСъд, В ЧАСТТА,в която предявения от
В.Х.Г. иск с правно основание чл.
200 ал.1 от КТ е уважен за сумата над 60
000 лв до 120 000 лв.
В жалбата се твърди ,че решението на ВРСъд в
обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд
- не е отчел
обстоятелствата на съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия при
трудовата злополука В.Г., тъй като той
не бил облечен със специален
костюм , а само с работен такъв.
-Г. в нарушение
заповед на управителя бил складирал каси със скраб, което е блокирало
аварийните изходи и го възпрепятствало да излезе бързо при критичната
ситуация-тр. злополука.
- пострадалият Г.
не бил спазил утвърдената специална инструкция от управителя на дружеството от
30.11.2015 г и с бездействието си е допринесъл за вредоносния резултат при
станалата труд. злополука
Твърди се още , че решаващият съдия не е анализирал нарушенията от страна на Г., а е
приел само, че те били незначителни и
ирелевантни за съдебния спор.
В жалба е поискано
събиране на допълнителни доказателства, тъй като поради лошите
метеорологични условия на 21.12.2018 г в
с.з.пред ВРСъд допуснатия св. Н.Ц. не е могъл да бъде доведен в с.з., както и
самият пълномощник по делото адв. Ю. не е могла да пристигне на време във ВРСъд
за съдебното заседание, поради силен снеговалеж. Освен разпит пред ВОС на заличения от ВРС св.Ц. , в жалбата се прави искане за
изслушване на жалбоподателя-ищец по реда на чл. 114 от ГПК/ отм./ относно облеклото му и наличието на каси със скраб в
неговото работно помещение в деня на злополуката.
Моли се
решението на ВРСъд да бъде отменено в частта над 60 000 лв до присъдените 120
000 лв, тъй като противоречащо на чл. 52
от ЗЗД.
В законния
срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от В.Х.Г. ***, чрез проц. му
представител адв. Н.Д. от
САК, който оспорва въззивната жалба на дружеството
"Вега 03" ООД гр.Враца и желае да бъде оставена без уважение.
Постъпила е втора въззивна жалба и от В.Х.Г. *** ,чрез проц. му представител
адв.Н.Д. , с която обжалва решение №20/4.01.2019 г по гр.д.№ 1786/18 г по
описа на ВРСъд , в отхвърлената част за сумата над
120 000 лв до 350 000 лв.
В жалбата се навеждат доводи ,че ВРСъд неправилно е
тълкувал и приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД относно определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Твърди се ,че съдът неправилно е приложил
принципа за обезвреда за Г. следствие
претърпените от него неимуществени вреди при станалата трудова злополука, както
и тези, които търпи и ще търпи занапред предвид неговото здравословно състояние
,с оглед приетите мед. експертизи по
делото.
Жалбоподателят смята ,че определения размер на
неимуществени вреди от 120 000 лв е силно занижен ,поради което моли решението
да бъде отменено в отхвърлената част и ВОС да постанови друго решение , с което
да уважи изцяло предявения иск с присъждане на още 230 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следствие станалата труд. злополука.
С въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания и не се изразява становище по исканите от първия жалбоподател допълнителни
доказателства пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба
се иска присъждане на разноски както за
първата инстанция така и за въззивната с оглед крайния съдебен акт.
В срока за
отговор на въззивната жалба на В.Г., адв.
К.Ю. от САК е депозирала такъв
пред ВРСъд, с който оспорва въззивната жалба като я счита за неоснователна и
моли да се отхвърли като такава. Твърди се, че по настоящем Г. се бил възстановил напълно и дори можел да
полага труд на по- лека работа, а
решаващият съдия е определил обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, но не е взел
предвид и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г..
Третото лице- помагач на дружеството-
въззивник- ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп"АД-София не са изразили становище по двете въззивни
жалби включително и без явяване на техен представител в открито с.з.
Въззивният съд
със свое определение№257/21.03.2019 г по делото е допуснал до разпит заличения
от ВРСъд свидетел, Н. Ц.,поради
нявяването му в с.з. на 21.12.2018 при наличие на лоши метеорологични условия и
молба на късно пристигналата от гр.София адв.Ю.. Със същото определение ВОС е отказал изслушване на жалбоподателя- ищец В.Г. по реда на чл. 176
от ГПК, поради вече дадени лични обяснения от него и вече даден отговор на поставените от адв.Ю. два въпроса към него във въззивната й жалба.
Пред ВОС в открито с. з. на 10.04.2019 г адв.Ю.
е поискала допуснатия свидетел Н.Ц. да
се замени от друг свидетел ,воден
от защитника на дружеството- св. И. В. А.,поради заболяване на първия свидетел и отказ от него. Освен това пред ВОС е
представена служ. бележка от ОСО-Враца към ПРБългария,че е образувано
досъдебно производство против "Вега 03" ООД гр.Враца по чл. 134 ал.1
от НК и производството не е приключило, която сл. бележка съд.състав е приложил
за сведение, както и пл. нареждане за
сумата от 10 000 лв преведени на 12.06.2018 г на жалбоподателя В.Г. от дружеството- "Вега
03"ООД гр.Враца за мед. разходи, болки и страдания.
Въз. състав
приема ,че и двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадени в законния срок от страни с право на обжалване на съдебния акт на ВРС,
който е от категорията на обжалваемите.
По въззивната жалба на В.Х.Г. ***:разгледана по същество жалбата е ч а с т
и ч н о
о с н о в а т е л н а.
Адв.Н.Д. от САК, в качеството му на проц. представител на
В.Х.Г. , е предявил против „Вега 03“ ООД гр. Враца, осъдителен иск за заплащане
на сумата от 350 000 лева,представляваща обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие настъпили за него травми и усложнения от трудова злополука
на 21.02.2018 г, ведно със законната лихва от датата на събитието.
Данните от исковата молба са , че на 21.02.2018г. около
13.20ч. в гр.Враца в леярен цех, собственост на ответното дружество, ищецът-жалбоподател,
назначен на длъжност „топилчик”, извършвал възложена от ответника работа – да
зареди индукционната пещ и до контролира топенето на неръждаема стомана.
Избухнал взрив, в резултат на което бил изхвърлен метал от пещта и ищецът получил
тежки телесни повреди – множество изгаряния по тялото и главата. Поддържа се, че злополуката е приета за
трудова с разпореждане на ТП на НОИ Враца. Ищецът желае да бъде възмезден за
болките и страданията, изпитвани от него, които определя с висок интензитет,
които продължават, липсвало затихване към момента, липсвала прогноза за лечение и 100 %възстановяване като с предявения иск счита,
че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника като негов работодател.
По реда на
чл.131 ГПК ответникът по иска
"Вега-03"ООД гр.Враца е депозирал писмен отговор,с който
оспорва исковете по основание и размер и моли за отхвърлянето им. Твърди, че е
издал Правилник за вътрешния трудов ред от 2016г., с който е уредил
организацията на труда и със заповед №6/30.10.2015г. управителят е възложил
функциите на орган по безопасност и здраве при работа на физическо лице, което
да контролира инструктажите на работниците. Развива доводи, че индукционната
пещ на която Г. е работел като
"топилчик", е била в изправност и е бил извършен планов ремонт през
2014г., 2016г. и текущ ремонт на 15.09.2015г. и на 19.07.2017г. Не оспорва
наличието на трудова злополука, като посочва, че дейността, изпълнявана от Г. е
съответствала на длъжностната му характеристика.
С отговора работодателят поддържа и становище за
съпричиняване на вредоносния резултат от самия Г., с твърдения за необличане на
долната част от работния костюм и поради поставяне на каси със скраб на пътя на
аварийните изходи в близост до пещта, като заявява ,че поради това следва да
бъде намален размера на претендираното от жалбоподателя обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който счита за прекомерно завишен.
С отговора на
ИМ на осн чл.219 ГПК "Вега-03"ООД гр.Враца е направило
искане за привличане на трето лице и
негов помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София, в качеството му на
застраховател по групова рискова застраховка „Трудова злополука”, сключена на
06.06.2017г. с „Вега 03” ЕООД. Това искане е уважено от ВРСъд предвид обстоятелството,
че видно от приложената застрахователна полица №3607170400000024/2017г.
посочения застраховател е покрил риска „Трудова злополука”, респ. има интерес
по см. на чл.219, ал.1 вр. чл.218 ГПК решението да бъде постановено в полза на
ответника.
"Вега-03"ООД
гр.Враца е предявил е и обратен частичен иск срещу привлеченото трето лице ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София, при евентуално уважаване на главния
иск, за осъждането му да заплати на ответника сумата 30 000 лева обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащо от договор за
задължителна застраховка трудова злополука № 3607170400000024/06.06.2017г.,
сключен между ответника и третото лице, ведно със законната лихва от датата на
злополуката – 21.02.2018г. до окончателното й изплащане. Обратният иск също е приет за съвместно разглеждане с
главния иск.
ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” гр.София, в качеството на третото лице помагач на страната
на ответника, е оспорило своята отговорност по предявения от „Вега 03“ ООД против него обратен иск ,като твърди че е
недопустим и евентуално неоснователен. Твърди, че е изплатил на дружество
"Вега 03"ООД гр.Враца застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 157.91 лв., представляваща 5% от покрития риск по силата на договора за
застраховка.
По делото пред
първоинстанционния съд са събрани многобройни писмени доказателства, изслушана
е комплексна специализирана ед. експертиза
от хирург, ортопед и невролог, събрани са и гласни доказателства. Пред въззивната
инстанция е изслушан още един свидетел,
поради заличаването му пред ВРСъд при недовеждане от проц. представител на дружеството- ответник, поради лоши
метеорологични условия.
Исковете са с
правно основание чл.200 КТ вр. чл.86 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД
От фактическа
страна въззивният състав приема следното:
от приложените писмени доказателства е
доказан факта ,че В.Г. към момента на
трудовата злополука 21.02.2018 г е
работел на длъжност „топилчик” по безсрочен трудов договор в леярен цех, собственост на ответника
"Вега-03"ООД,като е извършвал възложената му от последния работа по дл. характеристика
" зареждане индукционна пещ,
контролиране топенето на неръждаема стомана,подготовка за леене и
формообразуване и отливане ".На този ден към 13 и 20 ч. настъпили два леки
срива , а след тях по-силен, при който от пещта е изхвърлен разтопен метал. Г.
бил в близост до пещта да наблюдава процеса на топене,поради което при взрива
получава множество изгаряния по главата
и тялото, довели до дълбоки рани и тежки телесни повреди.След злополуката дрехите му горели, колеги са му оказали помощ и
незабавно е бил транспортиран по спешност в отделение по изгаряне и пластична
хирургия на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"ЕАД гр.София. Приет бил в Отделение
по Реанимация на 21.02.2018г. и му била поставена диагноза
"КОМБУСЦИО 42% I,II АВ,III СТЕПЕН КАПИТИС, КСТРЕМИТАС СУПЕРИОР ЕТ ИНФЕРИОР
УТРИУСКВЕ, ГЛУТЕИ УТРЕУСКВЕ ЕТ ДОРЗИ, т.е. ИЗГАРЯНЕ 42% I,II АВ,III СТЕПЕН НА
ГЛАВАТА,ДВАТА ГОРНИ И ДОЛНИ КРАЙНИКА С ДВАТА ГЛУТЕУСА И ГЪРБА"
От приложената първоначална т. н
етапна епикриза от 20.04.2018 г и
последваща от 30.04.2018 г е отразено,
че Г. е постъпил на 22.01.2018 г в УМБАЛСМ" ПИРОГОВ" ЕАД гр.София в
много тежко състояние, интубиран ,неконтактен с изгаряния 42% и ІІІ степен в
областта на глава,гръб и четирите крайника.Извършени са му множество пластични
операции бил е обезболяван за овладяване на хиповолемичния шок от инцидента с антибиотици, противогъбични препарати,
аналгетици, седативни препарати, витамини, кръв и други биопродукти,
антиагреганти, Н2 блокери.
Приложени са болнични листове от 21.02.2018 до 29.07.2019
г, от които е видно че Г. е бил нетрудоспособен.
От протокол № 03/16.03.2018г. на комисия
от ТП Враца на НОИ за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 21.02.2018г. с пострадал ищеца Г. ,е отразено, че
осигурителят „Вега 03” ООД е предоставил на ищеца работно облекло на
24.11.2017г., но съгласно списъка, утвърден от управителя от 2016г. на осн.
Наредба №3/19.04.2001г. на МТСГ и МЗ за работните места, професии и видове
работа, възможните опасности и риск при работа за професията" топилчик,"
освен предпазен костюм, обувки без връзки и ръкавици, се полагат и предпазни
очила, а също и филцова шапка, които е
отразено, че не са били осигурени на В.Г..
В същия протокола за анализа на причините за възникване на
злополуката се сочи, че тя е следствие на авария
в индукционната пещ, в работния обем на пещта попада вода, която охлажда
индуктора, възниква взрив с изхвърляне на метал в зоната около пещта и
обслужващия пещта ищец получава термично изгаряне. Според изготвилите
протокола са нарушени изискванията на
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд – чл.61, чл.66 и чл.246, а също и чл.17 от Наредба №3 за
минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място. Нарушен е също и
чл.16, ал.1 от ЗЗБУТ. Цитираните разпоредби предвиждат само и единствено
задължения за работодателя.
С разпореждане №10/29.03.2018г. на НОИ, ТП Враца
декларираната от осигурителя - ответник злополука е приета за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО.
Пред
първоинстанционния съд е изслушана
комплексна СМЕ с вещи лица д-р Г. К. /ортопедия и травматология/, д-р
Й. Ц./хирург/ и д-р И. Г. /невролог/, чието заключение базирано на медицинските документи в делото и
личен преглед на лицето през м. август 2018 г е, че посоченото увреждане е
причинило на ищеца разстройство на здравето, постоянно опасно за живота от
момента на причиняване до извършването на операциите и известно време след тях.
Операциите на голяма площ изгорели повърхности, лечението на хиповолемичния шок
и топлинната травма на дихателните пътища и белия дроб и инхалацията на газове
пушек и дим, обусловени от изгарянето, са били животоспасяващи за Г. - без тях
смъртта неминуемо е щяла да настъпи. Уврежданията на В.Х.Г. са довели не
само до непосредствена опасност за
живота му, но и до интензивна силна
болка по времето на злополуката и дълго време след това, което по време на
престоя в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"ЕАД гр.София дълго време са му аплицирани аналгетици,наркотични и
ненаркотични обезболяващи лекарства, седативни /успокояващи/ препарати,
превръзките са правени под упойка ,чрез венозна анестезия .Според експертите -медици ,поради
факта, че изгорялата повърхност на тялото на жалбоподателя е висок процент
/42%/, това е довело да няколко оперативни пластични интервенции.В конкретния
случай се е появило усложнението "пневмоторакс" и "остра
дихателна недостатъчност" у Г., което също е застрашило живота му, но положението е било овладяно като е осъществена продължителна изкуствена
белодробна вентилация. След изписването от
мед. заведение в София
пострадалият Г. е претърпял още три
оперативни интервенции-две на главата и една на дясната ръка с цел лечение на
контрактурата т.н. свиване на пръстите
на ръката което нарушава хватателната функция на ръката и което пречи на
самообслужването му.Според вещите
лица-медици ще предстоят още две оперативни интервенции-една на другата
/лявата/ ръка, поради същия проблем и една за оформяне на левия ъгъл на устата.
Освен
настъпилите тежки усложнения в
здравословното състояние при ищеца във връзка с причинените увреждания от
трудовата злополука,вещите лица- експерти посочват,че Г. е преживял болки и страдания по време и след
лечението в болницата, емоционалната травма
върху психиката му, която ще изпитва след дехоспитализацията, трудности
в самообслужването му и възможността отново да започне работа, преодоляване на
морфологично-функционални трайни изменения от последствията от лечението.
Изгарянето е много висок процент над 20% /в случая 42%/, което само по себе си
е смъртоносно, като експертите по делото заявяват, че пациенти с такъв висок
процент изгаряне е възможно с голяма вероятност да умрат по време на лечението.
Пострадалия е лекуван 69 дни в болничното заведение,което показва сериозността
на заболяването.
В мед. си
заключение вещите лица-медици са отразили прогнозите си за бъдещото
здравословно състояние на В.Г., а именно,че уврежданията са довели до тежки
флексионни контрактури на пръстите на двете му ръце, без изгледи за каквото и
да е подобрение /оставащи за цял живот/, както и флексионни контрактури на
китките и лакътните стави, които са
причинили ОСАКАТЯВАНЕ НА ДВАТА ГОРНИ КРАЙНИКА с пълна загуба на
хватателната функция на същите. Тези увреждания на горните крайници затрудняват
в значителна степен дейностите от ежедневието на пострадалия до невъзможност за
пълно самообслужване, което налага използване на придружител във всяко едно
негово обичайно действие. Освен това след зарастването на ранената изгоряла повърхност
на кожата болките би трябвало да намалят своя интензитет,но усещанията са
по-скоро като дискомфорт, тъй като не чувстват като своя трансплантираната
кожа, усещат изтръпване в мястото на трансплантацията поради факта, че са
увредени невъзвратимо нервните влакна в дермата и подкожието, поради увреда на
космените и потните жлези е нарушена и топлообменната функция на кожата. Хора с
трансплантирана кожа по-трудно понасят високи температури и пребиваване на
открито. Твърди се, че здравословното
състояние за напред на ищеца не може да бъде предвидимо в пълен обем, с оглед
предстоящото оперативно лечение посочено по- горе и последващо рехабилитационно
лечение, а и към момента на експертизата
Г. е заявил пред медиците, че има непрекъснато
стягане и болки, особено по гърба на ходилата на двата крайника, обилно
изпотяване, постоянно изтръпване във всички области, където е трансплантирана
кожа.
За характера на
претърпените и търпените неимуществени
вреди от жалбоподателя Г. е разпитана св. А. Г.-негова съпруга, която твърди, че
състоянието му след злополуката било много тежко, претърпял е множество
операции и два месеца е бил в реанимация – в кома. Споделя, че през цялото
време е била плътно до него, той не е можел да се движи,бил е обездвижен общо
четири месеца. От тогава и към настоящия момент ищецът не може да се обслужва
самостоятелно и свидетелката му помага за всичко – обличане, събличане, тоалет,
назначени процедури за тялото /мазане с хидратиращи мазила, капки в очите,
гимнастика/. Твърди също, че ищецът е много отчаян, нервите му са на ръба и
дори е искал да слага край на живота си,
а тя е постоянно до него и не смее да го оставя сам.
Пред въззивната инстанция е разпитан св.Иван В.A.- без
родство,който е бил в съседния цех"Механичен" в момента на инцидента
на 21.02.2018 г,същият само си спомня, че тогава Г. е бил с джинси , обувки с
метално бомбе, с кожена шапка , но не помни каква е била горната му дреха,
видял е как дрехите му горят и колеги
вече успели да ги свалят.
Ответното дружество е приложило с отговора си
по чл. 131 от ГПК пред ВРСъд част от Правилник за вътрешния трудов ред във
"Вега -03"ООД гр.Враца , утвърден от управителя Д.Дзоппеллетто,
различни сертификати за контрол от 2017 гпрограми за техн. инструктаж,
инструкция за работа с индукционна пещ 650, картон за дадени ръкавици на Г. за
2018 г и др. подробно отразени
от №1 до №31 като приложени доказателства към отговора на ИМ.
Жалбоподателят Г.,чрез
проц. си представител адвVД. от САК не оспорва ,че на 12.06.2018 г е получил от дружеството
-работодател сумата от 10 000 лв , като пред въззивната инстанция се представя
за сведение преводния документ в който е
отразено основание за превода "за
мед. разходи, болки и страдания".
Пред първоинстанционния съд в с.з. на
21.12.2018 г, когато е разпитана като свидетел Аксиния Горанова -съпруга,
жалбоподателят Г. е дал обяснения по чл. 176 от ГПК като е заявил ,че в деня на
труд. злополука е работел с обикновен дочен костюм, който му бил предоставен от
фирмата , а трябвало да е с велурени
дрехи, които предпазват по-добре и не би изгорял толкова- много. Освен това Г.
е заявил ,че топилчиците трябва да са двама души , а той работи сам и според
него аварията е възникнала от износване на пещта. Трябвало да има технолог в цеха, а такъв нямало и самото помещение не
било пригодено за работа на две пещи- неговата и една по -малка.
Със
застрахователна полица №3607170400000024/2017г. за задължителна застраховка
Трудова злополука ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София е покрил този
риск, сключен със застраховащ ответника „Вега 03” ООД Враца на работещите в
дружеството ответник. Ставката на застрахователното покритие при временна
загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука е диференцирана от
3% до 10% според броя календарни дни неработоспособност. Застраховката е със
срок на валидност от 06.06.2017г. до 05.06.2018г.Приложено е преводно нареждане
от Застрахователят- трето лице- помагач на дружество "Вега-03"ООД за
сумата от 157,91 лв ,преведени на В.Г. на 16.07.2018 г чрез банка
"ДСК" АД.
С оглед гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1. При
формиране на изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената
съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС
и тази по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди - вида, характера, степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на
ищеца преди него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът
на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. По делото се
установява, че в резултат на увреждането лечебният период е продължил в
болнично заведение 69 дни, възстановителен период продължава и сега с нови операции за Г., като
непосредствено след труд. злополука е имал нужда от чужда помощ при ежедневното
си обслужване както и сега. От значение за определяне на размера на
обезщетението е и обстоятелството, че в болничния период от време след труд.
злополука, жалбоподателят е претърпял множество хирургични интервенции, каквито
ще има и занапред видно от приложените епикризи и мед. експертиза по делото.
2.Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия работник,затова
,че е допринесъл за влошаване на състоянието си като необличане на долната част
на работния костюм и поставяне на каси със скраб на пътя на аварийните изходи в
близост до пещта. От събраните по делото доказателства се установява, на Г. не е предоставено специално облекло през
2018 г, видно от приложения от работодателя картон, а само ръкавици.Приложен е
и картон за 2017 г ,в който е вписано "облекло" , но няма
доказателства ,че това е бил специален костюм от велур, а по данни на
пострадалия му е бил предоставен дочен
костюм и това обстоятелство не е оспорено от работодателя по делото. По
данни на св.Иван A.- технолог от цех "Механичен на "Вега-03"ООД,
Г. в деня на тр. злополука е бил с кожена шапка и обувки с метално бомбе , но и
той не установява да е бил със специален велурен костюм .Липсата
на предоставено от работодателя специално облекло на Г. е констатирано и в протокола от
16.03.2018 г на НОИ за резултатите от
разследването на трудовата злополука . В
този протокол са отразени допуснати
множество нарушения от страна на работодателя, без да се сочат такива на
пострадалия и като документ не е оспорен от ответното дружество.
По отношение на налични каси със скраб в работното помещение, където е станала
злополуката, работодателят не представи доказателства къде е бил по правилник авариния изход от помещението с пещта,къде точно са се
намирали тези каси със скраб, които са препятствали бързото излизане от помещението при авария? Не са събрани
доказателства по правилник касите със скраб къде се държат, кой ги
изхвърля ,къде и дали пострадалия Г. е
имал задължение да следи за тях? В случая единствено пострадалият заявява ,че е имало такива каси в работното
му помещение,без други уточнения от свидетели за позиционирането им, което
бе в тежест на работодателя за
доказване.
Ирелевантни са
твърденията на ответното дружество- работодател,че индукционната пещ, чиито взрив е нанесал вреди на пострадалия ,е доставена по договор за безвъзмездна помощ
по проект от 2013 г, била монтирана от бивш квалифициран топилчик на
дружеството и вероятно пещта имала фабричен дефект? Доказателства в тази насока
са недопустими в настоящето производство, тъй като отговорността по чл. 200 от КТ на работодателя е безвиновна. Вина за
злополуката ще се установява по
бъдещо евентуално нак. дело по повод на което има представена служ. бележка пред ВОС от ОП ,че е в ход досъдебно производство по чл. 134
ал.1 от НК.
Предвид събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че доводите на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат са неоснователни.
3.Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства ,обсъдени по-горе в настоящите мотиви.
За справедливия
размер на обезщетението въззивният съд дължи собствени съображения, основани на
конкретно установените по делото обстоятелства от значение за определяне на
обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД , както е указано в ППВС №
4/1968г и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК с реш. №350 от
2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о,реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о,
реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о. ,реш.№215/2014г по гр. д.
№1287/2014г ІІІ г.о .
При определяне
размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на
уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на постравматични
заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия,
икономическата конюнктура, както и липсата в случая на съпричиняване за
настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди, включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. От приетите СМЕ, епикризи и медицинска документация, категорично се установява,
че жалбоподателят Г. след злополуката е
бил в много тежко общо състояние,
неконтактен като е престоял 2 месеца в реанимация, претърпял множество
оперативни интервенции, свързани с отрицателни физически и психически
изживявания. Увреждането е настъпило в негова трудоспособна възраст /на 53г.
към датата на злополуката/, като от тогава и към настоящия момент
работоспособността е загубена изцяло. Травмата се е отразила и върху
психическото състояние на ищеца, придвижването му е било за дълъг период от
време сериозно затруднено, не може да се обслужва сам, а от мед. експертиза е видно, че напълно е изгубена хватателната функция на
горните крайници.
Затова въззивният
състав намира, че размер на обезщетение от 210 000 лв справедливо би репарирал претърпените след
21.02.2018 г от Г. болки и страдания и които продължава да търпи и има
вероятност да търпи и занапред.Съдът отчита ,че работодателят му е заплатил 10 000
лв по време на делото с банков превод
за болки , страдания и мед. нужди, които
трябва да се приспаднат или остават 200
000 лв.
Ще следва
въззивната жалба на В.Г. да бъде уважена в частта над 120 000 лв до 200
000 лв ,ведно със законната лихва от деня на увреждането /21.02.2018 г/ и се отхвърли жалбата в останалата част до 350 000 лв като
неоснователна.
По вззивната
жалба на "Вега-03"ООД гр.
Враца:
Жалбата на
дружеството- работодател разгледана по
същество е н е о с
н о в а т е л н а, тъй като справедливия размер на обезщетението за В.Г. е
над 60 000 лв, както бе посочено по- горе в настоящите мотиви по повод
въззивната жалба на В.Г.. Въззивната жалба на
дружеството- работодател "Вега-03"ООД гр.Враца следва да се
отхвърли изцяло. Същите не са претендирали разноски пред настоящата инстанция,
но следва да заплатят д.т. върху допълнително присъденото обезщетение по сметка
ВОС в размер на 3200 лв.
При този изход на делото и частично уважаване въззивната
жалба на В. Г. от
120 000 лв на 200 000 лв обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
следствие претърпяна труд. злополука, на
адв.Т. се дължат разноски по
компенсация още 1508 лв на осн. чл. 38
ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗАдв.
При гореизоженото съд. състав при Врач. Окр.
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение№20/04.01.2018 г по
гр.д.№1786/18 г по описа на ВРСъд, в
частта, в която иска на В.Х.Г. *** за обезщетение по повод претърпени от него
неимуществени вреди следствие труд. злополука на 21.02.2018 г, е ОТХВЪРЛЕН НАД 120 000 ЛВ ДО 200 000 ЛВ И ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Вега 03“ ООД, гр. Враца с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, Западна Индустриална
зона, ул.”Берковско шосе”, при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
гр.София, като трето лице – негов помагач ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, резултат от трудова злополука, претърпяна на 21.02.2018г.
и призната за такава с разпореждане №10/29.03.2018г. на НОИ, ТП Враца,
изразяващи се в претърпени и търпени и понастоящем болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2018г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРСъд в останалата
отхвърлителна част над 200 000 лв до 350 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ въззивната жалба от „Вега 03“ ООД, гр. Враца с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Враца, Западна Индустриална зона,
ул.”Берковско шосе” против решение№20/04.01.2018 г по
гр.д.№1786/18 г по описа на ВРСъд в
частта за присъдено обезщетение над 60 000лв до 120 000 лв като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „Вега 03” ООД, гр. Враца с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Жени Тасева от АК Кюстендил на осн. чл.38, ал.2
вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. по компенсация сумата от 1508
/хиляда петстотин и осем/лева, адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на В.Х.Г..
ОСЪЖДА „Вега 03” ООД, гр. Враца с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Врачански Окръжен съд държавна такса за
допълнително присъдената сума от 80 000 лв , представляваща обезщетение по предявения иск в размер на 3200 лв./три хиляди и двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.
Председател
:
Членове:1/ 2/