№ 969
гр. Шумен, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630101731 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В искова си молба ищецът П. Х. П. твърди, че работи в ОД на МВР гр. Шумен като
„Младши инспектор – старши полицай“, със статут на държавен служител. През периода
01.12.2019 г. – 10.07.2020 г. полагал труд на 24-часови смени, вкл. и през нощта, съгласно
утвърдени графици. По този начин положил общо 400 часа нощен труд, който следвало да
бъде преизчислен, което водело до извънреден труд, който не му бил заплатен от ответника.
Освен това, дирекцията дължала и лихва за забава върху дължимите суми, представляващи
обезщетение за положен извънреден труд. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да осъди Областна дирекция на МВР гр. Шумен да му заплати: сума в размер на
399,00 лв., представляваща неизплатено му трудово възнаграждение за положения от него
извънреден труд през периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска; сума в размер на 30,00 лв., представляваща законната лихва върху
посочената по-горе сума, за периода от 25.01.2020 г. до предявяването на иска – 08.08.2022
г., както и направените деловодни разноски. В съдебно заседание, по реда на чл. 214, ал. 1 от
ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като същите се считат предявени,
съответно, за сумите 350,86 лв. и 74.97 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в
който оспорва претенциите. Намира за недопустимо прилагането по аналогия на норми,
уреждащи други правоотношения извън специално уредените в ЗМВР. Сочи, че липсва
нормативно основание за преобразуване на продължителността на положения нощен труд
спрямо продължителността на дневния. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат
1
присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото Заповед № 372р-941/15.04.2015 г. на Директора на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, П. Х. П. бил преназначен на
длъжност „Старши полицай (водач на патрулен автомобил)“ в група „Охранителна
полиция“ към Районно управление – Нови пазар. По делото са представени протоколи за
отчитане на отработено време между 22,00 часа и 06,00 часа и положения труд по време на
официални празници от ООР и ПК при РУ – Нови пазар, съставени и утвърдени от ОД на
МВР – Шумен за периода 01.12.2019 г. – 30.06.2020 г., в които е отразен и полаган от ищеца
труд.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съобразно съставените седмични и месечни графици,, протоколи, разплащателни ведомости,
за периода 01.12.2019 г. – 10.07.2020 г. П. П. е положил общо 312 часа нощен труд. Вещото
лице е представило в табличен вид заетостта на ищеца през процесния период, както и
смените, които е работил. Положеният нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143 се
определя общо на 356 часа за процесния период. Заключава се, че размерът на основното
трудово възнаграждение на ищеца е както следва: за периода 01.12.2019 г – 31.12.2019 г –
890,00 лв., а за периода 01.01.2020 г – 10.07.2020 г. – 979,00 лева. Излага се, че размерът на
възнаграждение след приравняване на положения от ищеца нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 за извънреден труд за процесния период възлиза на 350,86 лв., а на
мораторната лихва – на 74,97 лева.
При така установените фактически положения съдът намира от правна страна
следното:
По претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР:
Доказа се по делото, а и не се спори между страните, че П. П. е държавен служител в
РУ – Нови пазар, включено в структурата на ответника – ОД на МВР – Шумен.
В случая се претендира трудово възнаграждение за положения от ищеца при
ответника извънреден труд през периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г.
Съгласно нормата на чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са предвидени в чл. 178 от ЗМВР, като в ал. 1, т.
3 е посочено и такова за извънреден труд. По силата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22,00 часа до 06,00 часа Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, като работното им време се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечния период (чл. 187 от ЗМВР). В същия
текст – алинея 5 (според действалата й редакция през процесния период) работата извън
2
редовното време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск
за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на
смени – с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период,
като извъредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно трудово
възнаграждение.
Според разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в действалата й редакция), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В периода от 2014 г. до настоящия
момент са действали Наредби №№ 8121з-407/11.08.2014 г., 8121з-592/25.05.2015 г., 8121з-
776/29.07.2016 г. и 8121з-36/07.01.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи. В
чл. 3, ал. 2, съотв. ал. 3 от всяка от тях е предвидена възможността за полагането на труд и
през нощта – между 22,00 часа и 06,00 часа, при работа на смени, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. Единствено в първата от тях
изрично е била предвидена редукция на часовете положен нощен труд към дневен, при
сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за
отчетния период се е умножавал с коефициент 0,143. В последващите подзаконови
нормативни актове липсват подобни текстове.
Настоящият състав приема, че в случая е неприложима по аналогия Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща превръщане на
положените нощни часове работа в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. На първо място, ЗМВР
е специален по отношение на КТ, като същото се отнася и за издадените в неговото
приложение подзаконови нормативни актове, в които законодателят би уредил подобна
хипотеза. Освен това, в самия ЗМВР е предвидена нормалната продължителност на нощното
работно време – 8 часа и тай като същата е еднаква с тази на дневното работно време не е
налице необходимост от преизчисляване.
Дори и да се приеме, че нормативната уредба по НСОРЗ е приложима по аналогия
спрямо служителите на МВР, то в случая следва да се съобрази същностната разлика между
извънреден и нощен труд. Според легалното определение в нормата на чл. 187, ал. 1 от
ЗМВР, нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа. От друга страна,
извънредният труд е трудът, който се полага от служителя в повече от установеното за него
работно време. Описаното по-горе преизчисляване касае увеличеното заплащане на нощния
труд, но не и натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляване да акумулира
извънреден труд.
В случая, претенцията на ищеца е за плащане на извънреден труд, но не се съдържат
твърдения и не са събрани доказателства П. да е отработил повече от установеното работно
време. При приложимост на разпоредбите на НСОРЗ, за положения от ищеца нощен труд би
3
било дължимо възнаграждение в увеличен размер, но съдът не е сезиран с такъв иск.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за лихви и при установеното по-горе
относно неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и искът за обезщетение от този вид.
По разпределението на разноските по делото:
И двете страни правят искане за присъждане на направените по делото разноски, като
списък по чл. 80 от ГПК се представя единствено от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ответника – юридическо лице, следва да
бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Нови
пазар, обл. Шумен, ул. „Х.Д“ № 56, вх. 2, ет. 2, ап. 32, със съдебен адресат – адв. З.Б от БАК,
гр. Бургас, ул. „Е.Й“ № 8, ет. 1 срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ГРАД ШУМЕН, с адрес гр. Шумен, ул. „С.С“ № 2,
представлявано от Г.П.Гв, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за сума в
размер на 350,86 лева (триста и петдесет лева и 86 стотинки), представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд през периода от 01.12.2019 г.
до 10.07.2020 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. П. с ЕГН ********** срещу ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ГРАД ШУМЕН иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 74,97 лева (седемдесет и четири
лева и 97 стотинки), представляваща законната лихва върху сумата 350,86 лв., за периода от
25.01.2020 г. до 08.08.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ответника ОД на МВР – Шумен разноски в настоящото
исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв. (сто лева).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА П. Х. П. да заплати на ОД на МВР –
Шумен направените разноски по делото в размер на 100,00 лв. (сто лева).
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5