Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,………..2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав, в
публично заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При
секретаря Дарина ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№86 по
описа за 2017 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.430 от ТЗ във връзка с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх.№7597 от 05.10.2017г.
постъпила от „Юробанк България”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от П.Н. Д. – изпълнителен директор, Д. Б. Ш. –
изпълнителен директор, М. И. В. – прокурист – съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, чрез
адв.Г.Р.Д. – АК – Кюстендил, представляваща Адвокатско сдружение „Фронтекс
Лигъл Сървисис” – САК, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** срещу П.Х.П., ЕГН **********,***
и М.С.П., ЕГН **********,***, с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят
следните суми:
- Главница:
18 995.36 швейцарски франка /осемнадесет хиляди деветстотин
деветдесет и пет швейцарски франка и тридесет и шест сантима/ за периода от
19.09.2012г. до 19.05.2017г.;
- Възнаградителна лихва: 2 073.28
швейцарски франка /две хиляди и седемдесет и три
швейцарски франка и двадесет и осем сантима/ за периода от 19.09.2014г. до 19.05.2017г.;
- Наказателна лихва: 16 007.00
швейцарски франка /шестнайсет хиляди и седем
швейцарски франка и 0 сантима/ за
периода от 19.09.2014г. до 13.09.2017г.;
- Такси: 410.91 швейцарски франка
/четиристотин и десет швейцарски франка и деветдесет и един сантима/ за периода от 19.11.2008г. до 13.09.2017г.;
Застраховки: 79.90 швейцарски
франка /седемдесет и девет швейцарски франка и деветдесет
сантима/ за периода от 23.05.2012г.
до 18.05.2017г.;
Разноски за нотариални такси:
201.60 лева /двеста и един лева и шестдесет
стотинки/.
Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК *********
/с предходни наименования „Българска пощенска банка”АД и „Юробанк И Еф Джи
България”АД/ излага, че с кредитополучателите П.Х.П., ЕГН ********** и М.С.П.,
ЕГН ********** на 14.05.2008г.
са
сключили Договор за потребителски кредит HL 37715. Съгласно чл.1
от Договора банката е предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на 34 200.00 лева. За обезпечаване на
отпуснатия кредит – главница, лихви, такси, комисионни и други разноски е
учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот: Поземлен имот в гр.*********
с идентификатор 43952.501.8690, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
43952.501.8690.1, със застроена площ 49 кв.м, обективирана в Нотариален
акт вписан в Служба по вписванията с Акт №194, том І, дело №1821 от 15.02.2008
година.
Ищецът сочи, че съгласно чл.5 от Договора за кредит
крайният срок за издължаване на кредита е 108 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка - 19.05.2008г., което е видно от Приложение № 1 от
14.05.2008г. или крайният срок за погасяване на кредита е 19.05.2017г. и към
датата на подаване на настоящия иск всички претендирани вземания са изискуеми,
поради настъпи падеж. Съгласно чл.6, ал.2 страните се договорили, погасяването
на кредита, включително лихвите и таксите се извършва на месечни вноски във валутата,
в която кредитът е разрешен.
Дължимата от ответника възнаградителна
лихва/лихва по редовна главница е определена по реда на чл.3 от договора, която
на основание ал.3 се завишава с десет пункта при просрочване на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост (наказателна/мораторна
лихва/лихва по просрочена главница).
Страните са уговорили такса за управление на
кредита в размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит, еднократно
платима при усвояване на кредита, както и комисионна за управление на кредита,
платима ежемесечно на датата на падежа на месечната вноска в размер на 0,04%
върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. На
основание чл.10, т.2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи
заплащането на таксите и комисионите, съгласно Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионите, които Банката прилага по операциите си.
В чл.14, ал.1 от Договора за банков кредит е
уговорено задължението на ответника да направи застраховка на предоставения
като обезпечение недвижим имот. В случай, че кредитополучателят откаже или
забави плащането на годишната застрахователна премия повече от 30 дни, Банката
задължава служебно разплащателната сметка на ответника и превежда на застрахователя
необходимата премия за подновяване на застрахователната полица. При неплащане
на годишната застрахователна премия повече от 90 дни, Банката превежда на
застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица,
като със същата увеличава задължението на ответника по Договора за кредит (ал.
4).
На основание чл.27, ал.1 от Договора за банков
кредит страните са се съгласили, че Банката има право едностранно да прехвърли
вземанията си, произтичащи от договора, на трети лица, включително и на
„Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, ЕИК *********. Възползвайки се от това право
банката е прехвърлила вземанията си към ответника на посоченото акционерно
дружество.
На 12.06.2008г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания по договор за кредит между „Юробанк България” АД /с
предходно фирмено наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД/ в качеството на цедент
и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД в качеството на цесионер, като съгласно
чл.1 банката прехвърля на цесионера
всички свои вземания по договори за ипотечни кредити, описани конкретно в
Приложение към договора от 12.0б.2008г., включително и процесния.
На 17.11.2011г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания по договор за кредит между „Бългериън Ритейл Сървисиз”
АД в качеството на цедент и „Юробанк България”АД /с предходно фирмено
наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД/ в качеството на цесионер, като съгласно
чл.1 цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания по договори за
ипотечни кредити описани конкретно в Приложение № 1 към договора от 17.11.2011г.,
включително и процесния.
За прехвърлянето на вземанията от „Юробанк
България”АД на „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД с първата цесия и от „Бългериън
Ритейл Сървисиз”АД на „Юробанк България”АД с втората цесия, П.Х.П. е уведомен с
изрично Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името, както на „Юробанк България”
АД, така и на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД в качеството на цесионер по
първата и съответно по втората цесия, връчено чрез Нотариална покана Акт №62,
том I, с рeг. № 1040/2016 чрез нотариус Анна Ценкова, с район на действия -
Районен съд Ловеч, с peг. № 565, с удостоверена дата на връчване на 01.04.2016 година.
За прехвърлянето на вземанията от „Юробанк България”
АД на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД с първата цесия и от „Бългериън Ритейл Сървисиз”
АД на „Юробанк България” АД с втората цесия, М.С.П. е уведомена с изрично
Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името, както на „Юробанк България” АД,
така и на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД в качеството на цесионер по първата и
съответно по втората цесия, връчено чрез Нотариална покана Акт №61, том I, с
рег. № 1038/2016, чрез нотариус Анна Ценкова, с район на действия - Районен съд
Ловеч, с peг. № 565 с дата на връчване 01.04.2016 година. При извършените
прехвърления титуляр на правата и задълженията на кредитор по договора се явява
„Юробанк България”АД.
Ищецът твърди, че ответниците на основание
чл.79 и чл.82 от ЗЗД следва да възстановят пълния размер на вредите, причинени
на банката от неизпълнението на договора за кредит и да заплатят разноските,
направени във връзка с връчването на посочените по-горе нотариални покани, за
което са приложени доказателства за тяхното заплащане: За Нотариална покана Акт
№ 62, том I, с рег. №1040/2016 чрез нотариус Анна Ценкова – 54.00 лева - нотариални
такси, платени на нотариуса за връчване на нотариалната покана, съгласно
Фактура №34308/18.02.2016г. и платежно по сметка на нотариуса, Нотариална
покана Акт № 61, том I, с рег. № 1038/2016 чрез нотариус Анна Ценкова – 54.00
лева нотариални такси, платени на нотариуса за връчване на нотариалната покана,
съгласно Фактура № 34307/18.02.2016г. и платежно по сметка на нотариуса за разноските,
които са префактурирани от АС„Фронтекс лигъл сървисис” с фактура
№2529/23.02.2016г. и заплатени от банката с преводно нареждане №BORD07380539,
както 33.00 лева заплатени на нотариус Татяна Малеева за нотариална заверка на
подписите на адв.Г.Д. върху гореописаните покани, заплатени съгласно фактура
№20463/15.02.2016г. на нотариус Малеева, разноските, по която са префактурирани
от АС „Фронтекс лигьл сървисис” с фактура №2513/16.02.2016г. и заплатени от
банката с преводно нареждане №BORD07377262, както 60.00 лева адвокатски хонорар
за изготвяне и връчване на нотариалната покана на основание. чл.6 от Наредба №
1 от 9 юли
Ищецът сочи, че от представената справка към
24.08.2017г. за задълженията на П.Х.П., ЕГН ********** и М.С.П., ЕГН **********
по сключен Договор за потребителски кредит № HL37715 от 14.05.2008г., ответниците
дължат на „Юробанк България АД претендираните суми.
Ищецът уточнява, че с предявения иск не
претендира вземанията за главница и за възнаградителна лихва по чл.3, ал.1 от
Договора и наказателна по чл.3, ал.3 от Договора в пълния дължим от ответниците
размер, а само вземания в следния размер:
- Главница: 18 995.36 швейцарски франка за
периода от 19.09.2012г. до 19.05.2017г.;
- Възнаградителна лихва: 2 073.28
швейцарски франка за периода от 19.09.2014г. до 19.05.2017г.;
- Наказателна лихва: 16 007.00 швейцарски
франка за периода от 19.09.2014г. до 13.09.2017 година.
Ищецът моли и разноските в производство.
При
извършената по реда на чл.374, ал.1 от ГПК проверка относно редовността на
постъпилите книжа, съдът констатирал нередовност на исковата молба – намерил,
че същата не отговаря на изискванията съгласно чл.127, ал.1, т.4 и чл.128, т.2,
чл. 366 от ГПК.
С Разпореждане №1240
от 30.11.2017г., на основание чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е оставил исковата
молба без движение, като указал на „Юробанк България”АД,
ЕИК ********* да отстрани следните
нередовности: Да представи документ за довнесена държавна такса по сметка на
Окръжен съд - Ловеч - Централна Кооперативна Банка – Ловеч, IBAN: ***, в размер
на 47.25 лева
на основание чл.72 от ГПК, вр. чл.1 от Тарифа ГПК; В
обстоятелствената част на исковата молба да бъдат изложени обстоятелства, на
които се основават претенциите за възнаградителна лихва, както и наказателна
лихва; Да се представят справки по чл.366 от ГПК, от които да са видни как са
формирани отделните претенции, съгласно Методиката на банката, като сбор от
компонентите залегнали в условията на сключения между страните договор; Да се
посочи формулата за изчисляване на БЛП, данни за тежестта, която има всяка една
от компонентите при неговото формиране; В обстоятелствената част на исковата
молба да се посочи, на какво се дължат разликите във вземанията, които се
претендират от ответниците в договорите за цесия; От договорите за цесия не е
видно дали се касае за солидарни задължения или всеки от двамата
кредитополучатели дължи на собствено основание посочения размер, като дълг към
цесионера; Ищецът допълнително да заяви претенциите си за вземания за главница
и лихви, представляват ли част от задълженията на кредитополучателите, каква
част от общо дължимите задължения се претендират и какъв е размерът на
задълженията. Указал на ищеца и за последиците при неотстраняване на нередовностите.
Относно
дадените указания с вх.№9655 от 15.12.2017г. е постъпила молба от „Юробанк
България”АД, с която моли да
се има предвид следното:
Относно указанията за посочване на какво се дължат
разликите във вземанията, които се претендират от ответниците в договорите за
цесия, както и дали се касае за солидарни задължения или всеки от двамата
кредитополучатели дължи на собствено основание посочения в договорите за цесия
размер, ищеца прави следните уточнения:
Процесният договор е бил предмет на два договора за
цесия. Първият е сключен на 12.06.2008г. и със същият „Юробанк България” АД (с
предходно фирмено наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) е прехвърлило на
„Бългериън Ритейл Сървисиз”АД вземанията си по договора, като основните
параметри по кредита са посочени в Приложение №1 към договора за цесия. В
Приложение №1 са посочени следните параметри на вземането по процесния кредит -
главница в размер на 29 104.00 швейцарски франка, както и лихва, начислена
до датата на прехвърлянето - 30.05.2008г. в размер на 60.26 швейцарски франка. Главницата
по процесният договор за банков кредите сключен на 14.05.2008г. е усвоена от
кредитополучателя на 19.05.2008г., което е видно от Приложение №1 към договора
за кредит и от приложеното към исковата молба бордеро. Съгласно разписания
между страните погасителен план първата месечна погасителна вноска е с падеж
19.06.2008г., т.е. към датата на прехвърляне на вземането от „Юробанк България”
АД към „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД кредитополучателите все още не са били
започнали да погасяват задълженията си. Предвид това в Приложение №1 към
договора за цесия главницата е посочена в пълния усвоен и дължим по договора
размер от 29 104,00 швейцарски франка, а лихвата е в размера, който е бил
начислен и дължим към датата на прехвърлянето.
Вторият договор за цесия е сключен на 17.11.2011г.,
като със същият „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е прехвърлило на „Юробанк
България” АД (с предходно фирмено наименование „Юробанк И Еф Джи България”АД)
вземанията си по процесния договор за кредит, като основните параметри по
кредита отново са посочени в Приложение №1 към договора за цесия, както следва
- главница в размер на 28 606.12 швейцарски франка и лихва, начислена до
датата на прехвърлянето - 14.11.2011г. в размер на 1554.45 швейцарски франка.
Разликата между така описаните суми и тези посочени в приложението към договора
за цесия от 12.06.2008г.ищецът е посочил, че се дължат на две основни причини:
На първо място между сключването на двата договора за
цесия са изминали повече от 3 години и половина, в рамките на които длъжниците
са правили плащания, с които са били погасени частично задълженията им за
главница и лихви. В тази връзка вземането за главници посочено в Приложение №1
към договора за цесия от 17.11.2011г. е в по-малък размер от този посочен в
Приложение №1 към договора за цесия от 12.06.2008 година.
На следващо място със сключването на договора за цесия
вземането преминава от предишния към новия кредитор с всичките му предимства и
недостатъци. Цесионерът се ползва от привилегиите, залозите, ипотеките и
поръчителствата, които обезпечават прехвърленото му вземане, освен ако страните
по договора за цесия не уговорят нещо различно. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД и
постигнатото изрично съгласие между страните с процесните договори за цесия от
17.11.2011г. и 12.06.2008г., се прехвърлят вземанията посочени в приложените
договори за кредит, заедно с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности, включително начислената до датата на прехвърляне лихва и
правата спрямо солидарните длъжници по кредита, съгласно чл.1 от договорите за
цесия. В различни моменти от времето вземанията са имали различни размери,
защото в състава им са включени лихвоносни вземания. Както при първата цесия,
така и при втората, са прехвърлени лихвоносни вземания, с оглед на което в
патримониума на цесионера преминават и претенциите на цедента за заплащане на
лихви, чийто падеж настъпва след цесията. Цедентите и по двата процесии
договора са имали право да начисляват лихви върху главницата и да претендират
тяхното заплащане от длъжника, защото именно такова лихвоносно вземане е
прехвърлено с цесиите, съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.3 от договора за банков
кредит. Предвид изтеклия период от 3 години и шест месеца и това, че длъжниците
се преустановили плащанията към 24.10.2008г., към датата на втората цесия са
били начислени, дължими и съответно прехвърлени вземания за лихви в по-висок
размер от този, който е бил прехвърлен към датата на първата цесия.
Ищецът също така уточнява, че вземанията по договора
за кредит се претендират от длъжниците при условията на солидарност.
Солидарността в отношенията между правните субекти може да възникне в изрично
предвидените от закона случаи или при изрична договорка между страните по
конкретно правоотношение, какъвто е процесният случай. Характерът на
отговорността няма как да бъде променен в резултат на договорка между цедента и
цесионера, поради което вземането, което е било прехвърлено с двата договора за
цесия е било дължимо, съответно претендирано от двамата кредитополучателя при
условията на солидарност.
Относно указанията за посочване на обстоятелствата, на
които се основават претенциите за възнаградителна и за наказателна лихва,
ищецът прави следното уточнение:
Задължението на кредитополучателите да заплащат
възнаградителна лихва (лихва върху редовна главница) е уговорено в чл.3, ал.1
от Договора за кредит във връзка с чл.3, ал.2, чл.3, ал.4 и чл.3, ал.5 от
Договора за кредит. Съгласно посочената клауза кредитополучателите дължат на
банката годишна лихва, чийто размер се определя като сбор от два компонента:
Първият компонент е Базовият лихвен процент на
„Юробанк България” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден
за съответния период на начисляване на лихвата. Към момента на сключване на
договора за кредит приложимия към правоотношението БЛП е бил в размер на 4,5%,
като същият е бил изменен впоследствие и измененията са породили действие във
взаимоотношенията между страните, съгласно договореното в чл.3, ал.5 от
договора за кредит.
БЛП на „Юробанк България” АД се определя съгласно
Методология на Банката за определяне на базисни лихвени проценти и представлява
сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на
ресурса представлява цената на ресурса (в процентно изражение) и се влияе
(формира) от Пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор
(в зависимост от валутата на кредита), от рисковата премия, приложима за
Банката при привличане на финансов ресурс и от директните нелихвени разходи на
Банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви /МЗР/,
фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/.
Пазарният (бенчмарков) лихвен мерител, приложим към
кредита е тримесечният Либор, статистика за нивата, които представляват
публични данни и могат да се намерят в сайта на БНБ. Тримесечният Либор
представлява пазарен индекс на пазара на депозити.
Рисковата премия като елемент за определяне на
трансферната цена на ресурса на банката се определя въз основа на
количествените мерители - 5Y CDS на България, 5Y CDS на Гърция и 5Y CDS на
Юробанк, които представляват пазарни механизми, определяни на базата на котировките
на всички брокер-дилъри на подобен род финансови инструменти. Същите са
измерими и може да бъде намерена публична информация за тях.
Останалите показатели, включени в методология за
определяне на БЛП - директните нелихвени разходи на Банката по привличания
паричен ресурс (минималните задължителни резерви и фонд за гарантиране на
влоговете в банките) са нормативно определени, доколкото информация за тях може
да бъде намерена в съответно в Наредба № 21/19.02.1998г. на БНБ, Закон за
гарантиране на влоговете в банките и финансовите отчети на банката, които се
публикуват в Търговския регистър, който е публичен.
Формирането на така посочените компоненти на
трансферната цена на ресурса стои извън волята на банката, доколкото същото
зависи от субекти различни от „Юробанк България” АД, като например по
законодателен път или в резултат на развитието на икономическите процеси на
макро и микроикономическо ниво.
По отношение на буферната надбавка, тя изразява
оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и освен това абсорбира временните пазарни
сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% на годишна база.
Комитетът по управление на активите и пасивите на
Банката (КУАП) е органът на банката, който следи количествено отклоненията и
взема решения за промяна в БЛП при трайни изменения на посочените по-горе
компонентите на съвкупна база. Методологията на банката за определяне на БЛП не
фиксира формула, нито пък посочва тежестта на отделните компоненти. Следва да
се има предвид, че редакция на ЗПК (обн. ДВ. бр.53 от 30 юни 2006г., изм. ДВ.
бр.105 от 22 декември 2006г., изм. ДВ. бр.110 от 30 декември 2008г., изм. ДВ.
бр.82 от 16 октомври 2009г., отм. ДВ. бр.18 от 5 март 2010г), която е била в
действие към момента на сключване на договорът за банков кредит не е въвеждала
подобно изискване. Базовия лихвен процент се определя по посочената Методология
на Банката, с която ответникът е запознат при сключване на договора. Условията
за промяна са ясни и разбираеми и промяната на лихвения процент се оповестява
публично на интернет страницата на Банката, както и на публично място в
търговските офиси.
Вторият компонент е договорна надбавка, чийто размер е
определен и фиксиран в договорът, а именно - 5,65 (пет цяло и шестдесет и пет
стотни) пункта. Размерът на договорната надбавка не е изменян в резултат на
допълнителни споразумения между страните и за целия срок на действие на
договорът е останал с първоначалната си стойност - 5,65 пункта.
Задължението на кредитополучателите да заплащат
наказателна лихва (лихва върху просрочена главница) е уговорено в чл.3, ал.3 от
Договора. Съгласно посочената клауза в случай, че кредитополучателите изпаднат
в просрочие или бъде обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се
дължи лихва с лихвен процент, чийто размер се формира като сбор от действащия
към конкретния момент лихвен процент за възнаградителна лихва (лихва върху
редовна главница) и наказателна надбавка с фиксиран в договора размер от 10
пункта. Наказателната лихва се начислява върху падежиралата (просрочената), но
непогасена към датата на начисляването главница. В процесният случай кредиторът
е започнал да начислява наказателна лихва върху главницата още по първата
месечна вноска от задължението, тъй като същата не е била погасена на падежа й,
а считано от 24.10.2008г. кредитополучателите са преустановили плащанията по
кредита.
Относно указанията за представяне на справки по чл.366 ГПК за всяка една от отделните претенции, ищецът прави следното уточнение:
Претенцията за главница е формирана, като от усвоената
по кредита сума, са приспаднати направените погасявания на месечни вноски за
главница. Между страните не са сключвани последващи споразумения, с които да е
предоговарян размерът на усвоения кредит или пък да е договаряно преоформяне на
суми за просрочени лихви или/и просрочени такси в главница. В тази връзка
ищецът сочи, че не би могъл да представи справка по чл. 366 ГПК за начинът, по
който е формирана претенцията за главница, различна от вече представената.
Относно претенциите за застрахователни премии и
разноски за нотариални покани също не могат да бъдат представени различни
справки по реда на чл.366 ГПК, тъй като размерът на вземането в тези случаи не
се формира в резултат на методика, стояща извън уговореното в договора за
кредит. Същите са дължими на основание чл.14 във връзка с чл.17 от Договора и
са относими към задължението на кредитополучателите да възстановяват на банката
разноските, сторени от нея във връзка с договора за кредит.
По отношение на претенцията за такси, ищецът моли да
се има предвид, че с исковата молба са претендирани единствено такси, дължими
ежемесечно на основание чл.4, т.2 от договора, в размер на 0,04% от размера на
непогасената главница по кредита към датата на начисляване. В тази връзка
определянето на размерът им не зависи от методика, стояща извън уговореното в
договора за кредит.
Представя справка, в която е добавена информация
относно това какъв е бил размерът на непогасената към датата на начисляване на
таксата главница, въз основа на който е изчислен размерът на месечната такса.
Ищецът представя и справка, от която е видно какъв е
бил действащият към датата на начисляване на възнаградителната и наказателната
лихва лихвен процент по договора, както и каква е била редовната, съответно
просрочената главница, въз основа на които е определен размерът на дължимата
към онзи момент лихва. Относно начинът на формиране на лихвеният процент моли
да се имат предвид обстоятелствата изложени в т.2 от настоящата молба. Предвид
това, че Методологията за определяне на БЛП, който е компонент на приложимия
към договора лихвен процент, не фиксира формула, сочат, че не могат да представят справка по чл. 366 ГПК, която да съдържа подобна информация.
Относно указанията за посочване дали претенциите за
главница и лихви са част от задълженията на кредитополучателите, каква част от
общо дължимите задължения се претендират и какъв е размерът на задълженията,
ищецът е направил следното уточнение:
Общо дължимата сума по кредита е в размер на 71 743,57
швейцарски франка и 201,60 лева, който се състоят както следва от:
- 28 606,12 швейцарски франка - главница;
- 16 711,10 швейцарски франка - възнаградителна лихва;
- 25 875,84 швейцарски франка - наказателна лихва;
- 410,91 швейцарски франка - такси;
- 79,90 швейцарски франка - имуществени застраховки;
- 201,60 лева - нотариални такси;
От тези суми ищецът сочи, че претендира задълженията
за такси в размер на 410,91 швейцарски франка, имуществени застраховки в размер
на 79,90 швейцарски франка и нотариални такси
в размер на 201,60 лева в пълния дължим по договора размер.
Ищецът е уточнил, че претенциите му за главница,
възнаградителна и наказателна лихва представляват част от общо дължите по
договора за кредит задължения за главница, възнаградителна и наказателна лихва,
като техният размер е както следва:
- Претенция за главница в размер на 18 995,36
швейцарски франка, дължими за периода от 19.09.2012г. до 19.05.2017г.,
представляващи част от общо дължимата по договор главница в размер на 28 606,12
швейцарски франка;
- Претенция за възнаградителна лихва в размер на 2
073,28 швейцарски франка, дължими за периода от 19.09.2014г. до 19.05.2017г.,
представляващи част от общо дължимата по договор възнаградителна лихва в размер
на 16 771,10 швейцарски франка.
- Претенция за наказателна лихва в размер на 16 007,00
швейцарски франка, дължими за периода от 19.09.2014г. до 13.09.2017г.,
представляващи част от общо дължимата по договор наказателна лихва в размер на
25 875,84 швейцарски франка.
С
разпореждане №1289 от 18.12.2017г. съдът е изпратил препис от Разпореждане
№1240 от 30.11.2017г. и молба с вх.№9655
от 15.12.2017г. на ответниците на адрес: с.Драгана, общ.Угърчин в изпълнение на
разпоредбата на чл.367 от ГПК.
С
вх.№504 от 18.01.2018г. е постъпил отговор от ответниците, с който заявяват, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Считат, че претенцията на
банката е погасена по давност на основание чл.110 от ЗЗД. В случай, че съдът
приеме, че претенцията не е погасена по давност, считат, че са погасени по
давност всички дължими месечни вноски от банковия заем три години преди датата
на подаване на исковата молба, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради
изтекла предвидената от закона тригодишна давност, тъй като в разпоредбата
изрично е посочено, че се погасяват с тригодишна давност вземанията за
периодични плащания, каквито са банковите месечни вноски. Молят ищецът да бъде
задължен да представи справка за дължимите месечни вноски от датата на
отпускане на банковия заем до датата на завеждане на исковата молба.
С
Разпореждане №25 от19.01.2018г. на основание чл.372, ал.2 от ГПК съдът е
разпоредил препис от отговора да се връчи на ищеца.
В
предвидения от закона двуседмичен срок с вх.№1210 от 14.02.2018г. от „Юробанк
България”АД е постъпила молба с характер на допълнителна искова молба. Ищецът
сочи, че с постъпилия отговор ответниците единствено са направили възражение за
погасяване по давност на предявените вземания, което изцяло е неоснователно. Твърди,
че давността за главница по договора за банков кредит е петгодишна, като се
позовава и на съдебна практика. В тази насока излага, че при договорът за кредит е налице неделимо
плащане и договорено връщане на кредита на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
неделимо задължение, затова не е приложима
кратката давност по чл.111, б”в” от ЗЗД, при което по отношение на
претендираната главница не е изтекъл петгодишния давностен срок.
По отношение на кратката давност
твърди, че тя евентуално би могла да намери приложение по претенцията за лихви,
но и по този въпрос съществувала съдебна практика, която приема, че лихвата по договора за банков кредит
представлява дължимото на кредитора възнаграждение за това, че се е лишил от
възможността да полза предоставения в кредит финансов ресурс, поради което към
този тип лихви е приложима не кратката тригодишна, а дългата петгодишна
погасителна давност. Дори да се приеме обратното сочи, че този срок в случая не
е изтекъл.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от падежа на вземането, а в конкретния случай,
съгласно чл.6, ал.1 от договора кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план или за всяка отделна вноса давностния срок започва да тече от
падежа на вноската, който съответно е петгодишен за задължението за главница и
тригодишен за задължението за лихва.
Ищецът сочи, че периодът на
претендирана главница е от 19.09.2012г. до 19.05.2017г., а периодът на претендираната
лихва (възнаградителна и наказателна) е от 19.09.2014г. до 13.09.2017г., като
искът следва да се счита предявен на 19.09.2017г. на основание чл.125 във
връзка с чл.62, ал.2 от ГПК, тъй като исковата молба е изпратена с
товарителница от тази дата. По отношение на главницата от 19.09.2012г. до
19.09.2017г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, като по аналогичен начин
следва да бъде съобразено, че
претенцията за лихва е за времето от 19.09.2014г. до 19.09.2017г. или не
е изтекъл тригодишния давностен срок.
По реда на чл.373, ал.1 от ГПК на ответниците е изпратен препис от
молба с вх.№1210 от 14.02.2018г., като в двуседмичния срок не е постъпил
допълнителен отговор.
С исковата молба с
вх.№7597
от 05.10.2017г., с молба с вх.№9655 от 15.12.2017г., с отговора на исковата
молба с вх.№504 от 18.01.2018г. и молба с вх.№1210 от 14.02.2018г. с
характер на допълнителна искова молба страните са направили доказателствени
искания, по които съдът се е произнесъл.
Съдът като прецени изложените от страните доводи, приетите по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на
14.05.2008г. са сключили Договор за потребителски кредит HL 37715. Съгласно чл.1,
ал.1 от договора банката е предоставила на кредитополучателите кредит за текущи
нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на 34 200.00 лева
по курс „купува” в деня на усвояване на кредита с краен срок за погасяване 108 месеца /чл.5, ал.1/. Съгласно чл.1, ал.2 страните
подписват Приложение №1 към договора за курс „купува” към датата на усвояване
на кредита за конкретно определения размер на
кредита в швейцарски франкове – в
случая посочената дата в Приложение №1 е 19.05.2008г. по курс „купува” 1,1751
лева, като съобразно този курс на кредитополучателите е предоставен кредитен
лимит в размер на 29 104 швейцарски
франка.
Съгласно чл.2, ал.3 от Договора банката
си е запазила правото служебно да превалутира усвоеният кредит в швейцарски
франка по търговски курс „купува” швейцарския франк към лева на Банката за
съответната валута в деня на усвояването, която се превежда по откритата в
Банката сметка на кредитополучателя в лева.
С
разпоредбите на чл.3 страните договорили дължимите на Банката лихви за усвоения
кредит. Съгласно ал.1 годишната лихва е в размер на сбора на Базовия лихвен
процент /БЛП/ на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5.65
пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е посочен в размер на 4.5
процента. Съгласно ал.5 действащия БЛП
на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Записано е че задължение на Банката е да уведоми кредитополучателя за
новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковия
салон, при условието договорените надбавки да не се променят. С разпоредбата на
ал.3 са регламентираните случаите при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, при които
дължимата от кредитополучателя лихва представлява сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл.4 от Договора страните са уговорили такса
за управление на кредита в размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит,
еднократно платима при усвояване на кредита, както и комисионна за управление
на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на месечната вноска в размер
на 0,04% върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата
дата, които такси се дължат съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионите, които Банката прилага по операциите си /чл.10, т.2 от договора/.
Съгласно
чл.6, ал.3 от Договора в случай, че по време на действието на договора Банката
промени БЛП размерът на погасителните
вноски по ал.1 /месечни вноски, включващи главница и лихва/, се променя автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят е дал своето съгласие с подписването
на договора.
Съгласно
чл.12, ал.1 от Договора банката си е
запазила правото по време на действие на
договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното превалутиране на дълга.
По силата на чл.14, ал.1 от Договора за банков кредит
ответникът следва да направи застраховка на предоставения като обезпечение
недвижим имот, в противен случай, Банката задължава служебно разплащателната
сметка на ответника и превежда на застрахователя необходимата премия за
подновяване на застрахователната полица. При неплащане на годишната
застрахователна премия повече от 90 дни, Банката превежда на застрахователя
необходимата премия за подновяване на застрахователната полица, като със същата
увеличава задължението на ответника по Договора за кредит /ал. 4/.
Страните са постигнали съгласие относно
правото на Банката едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от
договора, на трети лица, включително и на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, ЕИК
*********, при което възползвайки се от това право на 12.06.2008г. Банката е
прехвърлила вземанията си към ответника на посоченото акционерно дружество. Съгласно
чл.1 Банката в качеството на цедент прехвърля на цесионера всички свои вземания
по договори за ипотечни кредити, описани конкретно в Приложение към договора,
включително и процесния.
Между „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД в
качеството на цедент и „Юробанк България”АД /с предходно фирмено наименование
„Юробанк И Еф Джи България” АД/ в качеството на цесионер на 17.11.2011г. е
сключен нов договор за обратно прехвърляне на вземанията по Договора за кредит,
като съгласно чл.1 цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания по
договори за ипотечни кредити описани конкретно в Приложение №1 към договора.
За извършените прехвърляния ответниците са уведомени
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД с Нотариална покана Акт № 62, том I, с рeг.№
1040/2016 чрез нотариус Анна Ценкова, с район на действия - Районен съд Ловеч,
с peг.№ 565, с удостоверена дата на връчване на 01.04.2016г. и с Нотариална
покана Акт № 62, том I, с рeг.№ 1040/2016 чрез нотариус Анна Ценкова, с район
на действия - Районен съд Ловеч, с peг.№ 565, с удостоверена дата на връчване
на 01.04.2016 годена.
За
обезпечаване на отпуснатия кредит – главница, лихви, такси, комисионни и други
разноски с Нотариален акт
вписан в СВ-Ловеч под Акт № 194, Том 1, дело №1821/15.05.2008г. е учредена договорна ипотека
върху недвижим имот собственост на кредитополучателите, по силата на която
последните са се задължили да отговарят солидарно за задълженията „...по
ДБК...”.
По
искане на ищеца и с оглед необходимостта от специални знания, съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на конкретно поставени
въпроси. Вещото лице С.Ц., след като се е запознала с приложените по делото
писмени доказателства и след изискани от ищеца допълнителни справки е
установила следното: Ответниците-кредитополучатели са усвоили
кредит в размер на 29 104.00 швейцарски франка, която сума е преведена
по разплащателната сметка на П.Х.П.. Направените погасителни вноски за
погасяване на задължения по кредита са в общ размер на 1 669.83 швейцарски
франка, като последната погасителна вноска е извършена на 24.10.2008 година. С
преведените суми са погасявани главница, комисионна, лихва по редовна главница наказателна лихва,
такси управление. От главницата са погасени 497.88 шв.франка, като непогасената
част от главницата към 13.09.2017г. е в размер на 28 606.12 шв.франка. Размерът
на дължимите и непогасени възнаградителни и наказателни лихви съответно са:
16 771.10 шв.франка към 13.09.2017г. и
25 907.21 шв.франка към 11.09.2017г. по приложената от банката
справка.
Експерта
е намерил, че направените и заплатените от Банката имуществени застраховки на
ипотекирания поземлен имот са в общ размер на 79.90 шв.франка.
От
приложените разходнооправдателни документи вещото лице установило, че общо са
платени 303.60 лева нотариални такси за връчване на уведомления по чл.99, ал.3
от ЗЗД. За процесния период от време – от 14.05.2008г. до 19.09.2017г. /датата
на подаване на исковата молба/ вещото лице сочи, че е имало основание за изменение
на стойностите на компонентите, от които се определя БЛП и текущите му нива за
ипотечни кредити в шв.франкове, са както следва:
От
01.01.2008г. до 07.07.2008г. - 4.50%;
От
07.07.2008г. до 10.10.2008г. - 5.00%;
От
10.10.2008г. до 10.09.2012г. - 7.20%;
От
10.09.2012г. – 6.95%.
Вещото
лице е изчислило, че размерът на непогасената, падежирала, дължима главница за
петгодишния период от 19.09.2012г. до 19.05.2017г. е 18 995.36 шв.франка,
който размер след 19.08.2012г. не е променян, тъй като главницата не е
погасявана след 19.08.2008 година.
Размерът
на дължимите и неплатени възнаградителни и наказателни лихви за тригодишния период
от 19.09.2014г. до 19.09.2017г. са установени, както следва: възнаградителни
лихви за периода от 19.09.2014г. до 19.05.2017г. /с оглед крайния срок на
кредита – 19.05.2017г./ са в размер на 2 073.28 шв.франка; наказателните лихви за периода от 19.05.2014г.
до 13.09.2017г. са в размер на 16 042.92 шв.франка.
Вещото
лице е посочило, че размерът на дължимите и неплатени застраховки за
тригодишния период преди завеждане на исковата молба – 19.09.2017г. или за
времето от 19.09.2014г. до 19.09.2017г. са в размер на 19.47 шв.франка.
С
молба с вх.№4231 от 07.06.2018г. ищецът чрез адв.Г.Д. е направил искане на
съдебно-счетоводната експертиза да бъдат поставени допълнителни въпроси. Съдът
оставил искането без уважение, след като счел, че отговорите са неотносими към
спора с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и предявените
претенции.
С Определение №189 от
25.04.2018г. постановено по реда на чл.374, ал.1 от ГПК съдът е приел, че е
сезиран с искове с правно основание чл.430 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД.
С
оглед на предявените претенции основаващи се на договор за потребителски кредит
при изложените фактически твърдения и направени искания, съдът е констатирал, че са
налице обстоятелства, при които служебно
е задължен, спазвайки принципа на състезателност в исковия процес да уведоми
страните, че ще се произнесе по неравноправния характер залегналите в сключения
договор клаузи, освен ако потребителят, след като му е съобщено настоящето
определение се противопостави на това.
С молба с вх.№4231 от 07.06.2018г.
„Юробанк България”АД, чрез адв.Г.Д. е взело становище относно неравноправния характер на залегналите в сключения
договор клаузи, като заявява, че всички уговорки в сключения договор за кредит
отговарят на принципа на добросъвестност и не водят до значително неравновесие
в правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Въпреки така изразеното
становище на Банката, съдът счита, че сключения между страните договор не
съдържа конкретни основания или критерии даващи право на банката едностранно да
променя БЛП, има препращаща разпоредба към Методиката на Банката без ясно
формула, въз основа на която да може да се определи съотношението между
настъпилите изменения и посочените пазарни лихвени индекси. Съдържащите се в
договора клаузи, които дават възможност на банката да извършва едностранна
промяна в условията на договора, не отговарят на изискванията за
добросъвестност. Съдът не приема, че страните са уговорили права и задължения съдържащи определени
параметри, които са ясни и предвидими, а така договорени те са поставени в
зависимост от настъпването на бъдещи обстоятелства, изцяло по волята на
кредитора
На следващо място следва
да бъде отбелязано, че нито една от клаузите в процесния договор не е уговорена
единствено и само по отношение на кредитополучателите – ответници. На тях е
предоставен бланков/типов Договор. Видно от съдебната практика съдилищата са
обсъждали идентични клаузи /с идентично съдържание/ по сключени договори за
кредит в швейцарска валута.
Клаузите на чл.3, ал.5,
чл.6, ал.3 и чл.12 от Договор за потребителски кредит HL 37715 не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията между търговеца и потребителя. При условие, че Банката
си е запазила възможността едностранно да изменя размера на дължимата годишна
лихва, което ще се отрази и на размера на
месечните погасителни вноски, чрез промяна на БЛП, без конкретен фактор
за промяна и без потребителят да има право да се откаже от договора, е налице
неравноправност по смисъла на чл.143, т.10, т.12 от ЗЗП. Съгласно чл.58, ал.1,
т.2 от ЗКИ за банката съществува законово изискване да посочи в писмена форма
при отпускане на кредита метода на изчисляване на лихвата и условията, при
които може да се променя същата до пълното погасяване на кредита. В
случая с взетото с вх.№4231 от 07.06.2018г. становище на Банката относно
неравноправния характер на договорните клаузи е заявено, че „Методологията на
банката за определяне на БЛП не фиксира формула, нито пък посочва тежестта на
отделните компоненти”. Посочените в чл.3, ал.1 и ал.5 условия за
метода за изчисляване на лихвата и
нейната промяна съставляват неравноправни клаузи в процесния договор. Липсват
ясни и предварително известни на потребителя правила, въз основа на които
Банката да формира точната Методика, така както и самата Банка заявява. При
уговорените условия Банката да има правото едностранно да променя лихвения процент по свое усмотрение, води до едностранна промяна в
размера на задължението, което обстоятелство е в противоречие с принципа на
добросъвестност.
С оглед на гореизложеното
настоящия състав намира, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от процесния
договор са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, респективно нищожни,
съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Относно
клаузата на чл.3, ал.3 от Договор за потребителски кредит HL 37715 предвиждаща
дължимостта на наказателна лихва следва да бъде обсъдено обстоятелството
задължил ли се е кредитополучателят да заплати необосновано високо обезщетение.
При уговорения начин за начисляване размера на тази лихва, представляваща сбор
от лихвата за редовна главница определена в ал.1 на чл.3, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта, не може да бъде прието, че се касае за придадените й от
закона функции/ обезпечителна, обезпечителна
и санкционна/. В параметрите й влиза
лихвата по ал.1 на чл.3 от Договора, която клауза вече е приета за неравноправна, но е
договорено и задължение да се заплати необосновано висока неустойка.
Видно
от заключението на вещото лице при усвоена главница в размер на 29 104.00
шв.франка, от които непогасената част към 13.09.2017г. е в размер на
28 606.12 шв.франка, в молба с вх.№9655 от 15.12.2017г. ищецът е посочил, че претенцията за
наказателна лихва в размер на 16 007.00 шв.франка, дължими за периода от
19.09.2014г. до 13.09.2017г., представлява част от общо дължимата по Договора наказателна лихва
в размер на 25 875.84 шв.франка или между страните е постигната уговорка
във вреда на потребителя и която води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 от
ЗЗП /в сила от 10.06.2006г./. При приетата за неравноправна клауза на чл.3,
ал.3 от договора, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, същата е нищожна.
Съгласно
чл.146, ал.5 от ЗЗП неравноправните клаузи в договор сключен с потребител, не
води изцяло до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези
клаузи.
Съобразно
изчисленията на вещото лице общия размер на непогасената и изискуема вече в
цялост главница претендирана за периода 19.09.2012г. до19.05.2017г., е дължима
солидарно от двамата ответници в размер на 18 995.36 шв.франка.
От
заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимите и неплатени
такси към 13.09.2017г. са 410.91 шв.франка, които са дължими с оглед чл.4 от
Договора.
Размерът
на направените и платени от банката
имуществени застраховки на ипотекирания поземлен имот за времето от
23.05.2012г. до 18.05.2017г. са в общ размер на 79.90 шв. франка, дължими
съгласно чл.10, т.3 от Договора /с отговора на исковата молба по тази претенция
няма възражение за погасяване по давност/.
Дължими
са и сторените от ищеца разходи за връчване на нотариални покани са в общ
размер на 303.60 лева, но от тях ищецът претендира 201.60 лева, отнасящи се до
уведомяване на ответниците за дължимите от тях суми, без разходите за връчени
уведомления по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
При изложените съображения,
съдът намира, че ответниците дължат солидарно следните суми: главница в размер на 18 995.36 шв.франка
за периода 19.09.2012г. до 19.05.2017г., представляващи част от общо дължимата по договор
главница в размер на 28 606,12 швейцарски франка; дължими и неплатени
такси към 13.09.2017г. са 410.91 шв.франка; платени имуществени застраховки за
времето от 23.05.2012г. до 18.05.2017г. са в общ размер на 79.90 шв.франка;
разходи за връчване на нотариални покани в размер на 201.60 лева, които се
явяват основателни и доказани. В останала част претенцията за възнаградителна
лихва в размер на 2 073,28 швейцарски франка, дължими за периода от
19.09.2014г. до 19.05.2017г., представляващи част от общо дължимата по договор
възнаградителна лихва в размер на 16 771,10 швейцарски франка и претенцията за
наказателна лихва в размер на 16 007,00 швейцарски франка, дължими за периода
от 19.09.2014г. до 13.09.2017г., представляващи част от общо дължимата по
договор наказателна лихва в размер на 25 875,84 швейцарски франка, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски съгласно
Списък по чл.80 от ГПК в размер на 3 129.59 лева съразмерно с уважената част от
иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 911.58 лева съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ,
във връзка с чл.79 от ЗЗД П.Х.П.,
ЕГН **********,*** и М.С.П., ЕГН **********,***, призовани на адрес: *** СОЛИДАРНО да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********
следните суми произтичащи от Договор за потребителски кредит HL 37715 сключен на
14.05.2008г., обезпечен с Нотариален акт
за договорна ипотека вписан
в СВ-Ловеч под Акт № 194, Том 1, дело №1821/15.05.2008г.: главница в размер на 18 995.36 /осемнадесет хиляди деветстотин
деветдесет и пет швейцарски франка и тридесет и шест сантима/ швейцарски франка
за периода 19.09.2012г. до 19.05.2017г., представляващи част от
общо дължимата по договора главница в размер на 28 606,12 швейцарски франка; дължими и неплатени такси към 13.09.2017г. в размер на 410.91 /четиристотин
и десет швейцарски франка и деветдесет и един сантима/ швейцарски франка;
платени имуществени застраховки за времето от 23.05.2012г. до 18.05.2017г. в
общ размер на 79.90 /седемдесет и девет швейцарски франка и деветдесет сантима/
швейцарски франка; разходи за връчване на нотариални покани в размер на 201.60 /двеста
и един лев и шестдесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 19.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *** против П.Х.П., ЕГН **********,*** и М.С.П.,
ЕГН **********,***, призовани на адрес: *** СОЛИДАРНО да
заплатят: възнаградителна лихва в размер на 2 073,28 /две хиляди
седемдесет и три швейцарски франка и двадесет и осем сантима/ швейцарски
франка, дължими за периода от 19.09.2014г. до 19.05.2017г., представляващи част
от общо дължимата по договор възнаградителна лихва в размер на 16 771,10
швейцарски франка; наказателна лихва в
размер на 16 007,00 /шестнадесет хиляди и седем/ швейцарски франка, дължими за
периода от 19.09.2014г. до 13.09.2017г., представляващи част от общо дължимата
по договор наказателна лихва в размер на 25 875,84 швейцарски франка, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Х.П., ЕГН **********,*** и М.С.П., ЕГН **********,***,
призовани на адрес: *** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ********* направените по делото разноски
съгласно Списък по чл.80 от ГПК в размер на 3 129.59 /три хиляди сто
двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ лева, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на П.Х.П., ЕГН **********,***
и М.С.П., ЕГН **********,***, призовани на адрес: *** направените
по делото разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 911.58
/деветстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението може да се обжалва
пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: