Р Е Ш Е Н И Е
№ 1095
гр.
Пловдив, 13 юни 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, ХІV състав, в съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 2205 по описа за 2022г. на Административен съд -
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Д.П. с
ЕГН **********,***, чрез адв. Х.,против ревизионен акт № Р-16001621006269-091-001/20.05.2022г.,
издаден от З.В. и Ф.К. при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение
№331/27.07.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който са начислени
допълнително за периода 2016 – 2020 г.: данък по чл.17 от ЗДДФЛ общо в размер
на 18436.46лв. и лихви в размер на 6032.88лв.; ДОО - самоосигуряващи лица общо
в размер на 18738.19лв. и лихви в размер на 6047.51лв.; ЗО- самоосигуряващи лица общо в размер на
8448.00лв. и лихви в размер на 2784.70лв.; УПФ- самоосигуряващи лица общо в
размер на 5335.35лв. и лихви в размер на 1755.72лв.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността
на РА и иска неговата отмяна. Счита, че РА съдържа констатации и изводи,
направени в нарушение на принципите на обективност и служебно начало в ДОПК, на
чл.122 от ДОПК, както и в нарушение на материалния закон. Твърди, че
изготвените в ревизионния акт парични потоци, оттам и допълнително определени
данъци и осигуровки не кореспондират с действителното му финансово състояние през
ревизираните години. Посочва, че ревизиращите органи не са съобразили, че като
физическо лице няма как да знае какви точно парични средства в брой е
притежавал и то към конкретни дати преди 5-6 и повече години. В обяснения,
подписани от жалбоподателя, тези суми са декларирани, но същите са били
посочени от счетоводителя на „Феймъс Комерс“ ЕООД- Светлин Клявков в съвсем
друг аспект - като размер на върнатите парични средства от дружеството „Феймъс
Комерс“ ЕООД към И.П., като управител. Посочва, че в началото на 2021 г. не е
бил в състояние да подготвя сам изисканите от него документи и обяснения по
време на ревизията, тъй като баща му бил тежко болен. Поради това Клявков поел
ангажимент да съдейства и подготвя тези писмени обяснения с посочените салда, в
които обаче имал предвид и е декларирал размера на върнатите от дружеството
„Феймъс Комерс” ЕООД суми към собственика парични средства към края на всяка
една година. В тази връзка са представени и писмени обяснения от това лице. На
ревизиращите органи са предоставени подробни справки по образец за всяка една
година, в които е декларирано финасовото състояние на ревизираното лице по
години, но тези суми, приети в РД като начални и крайни салда по години, не са
декларирани. Счита, че размерът на тези салда е следвало да бъдат определени от
ревизиращите органи, в хода на самото ревизионно производство, на база събраните
писмени доказателства, което не е сторено. Възразява и относно приетото начално
салдо в РА към началото на ревизирания период 01.01.2016г. в размер на 0лв. Според
него ревизиращите органи не са направили никакъв анализ на приходите/разходите
на жалбоподателя в периода 2014г. и 2015г. и не са изследвали с какви парични
средства е разполагал към тази дата. Посочва, че приетото нулево салдо
противоречи дори на задължителните указания на директора на ЦУ на НАП, дадени
към контролните органи, където изрично е указано, че в случай, че не се
откриват категорични доказателства за начално парично салдо, то следва да се
приеме сумата от 5000лв.
Възразява относно непризнатите за
действителни заемни отношения между доверителя ми и трети лица /роднини и др./,
въпреки представените писмени доказателства и изричните им писмени обяснения, с
които потвърждават тези заеми. Посочва, че предоставената от майка му сума от
9000лв. на 25.06.2017г. са след датата на усвояване на кредита от 18.05.2017г.
в размер на 30000лв. За другите две суми от 12.02.2017г. и от 18.04.2017г.
счита, че ревизиращите не са направили какъвто и да е анализ на доходите на
лицето А.П., за да приемат, че е било невъзможно да предостави такава сума.
Относно непризнаването на предоставените в заем средства от леля му С.И.също са
без основание, тъй като става въпрос за неголяма сума от 9950лв., а отделно
ревизиращите са пропуснали, че преди продажбата на недвижимия имот от 21.02.2018г.,
същият е бил капариран със стандартните 10% и С.И.е имала възможност и е
разполагала с подобни средства.
Счита, че непризнаването на което и
да било от представените писмени доказателства, ведно с изричните писмени
потвърждения на всяко едно от лицата, предоставили средствата, говори за
некоректно и тенденциозно поведение на ревизиращите органи, водещо като краен
резултат до вменяване на данъчни и осигурителни задължения в РА, които са далеч
от действително дължимите такива.
Прави възражение и относно противоречието
на обжалвания ревизионен акт с решението по тълкувателно дело № 3 от 2020 г. на
Върховен административен съд относно данъчното
облагане на физическите лица, където се посочва, че превишението на разходите
над приходите не може да се квалифицира като облагаем доход от други източници,
а установеното несъответствието между направени разходи и получени доходи
представлява разход за лицето, за който то няма достатъчно средства, т.е.
установява се недостиг на средства, а не доход. В тези случаи се облагат
разходи на данъчно задължените лица, което е в противоречие със
законоустановените принципи за облагането на доходите на физическите лица. Този
недостиг на средства в ревизионното производство следва да бъде доказан по
безспорен начин от една страна, а от друга, че е следствие
на облагаем за лицето доход. Според жалбоподателя в РА не се сочат доказателства, че превишението в определени
години на разходите и на доходите е свързано с трудова дейност. Всички
доказателства сочат, че ако има такова превишение и недекларирани доходи, те са
свързани с единствената работа, единственото правоотношение, в което се намира
– управител на дружеството, където е собственик. Поради това моли съда да
приеме последния вариант на приетата СТЕ, а най-коректно би било са се обложат
със 7 % данък върху дивидента.
Въз основа на изложените твърдения и
представени доказателства претендира отмяна на ревизионния акт и присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – директор на дирекция ОДОП
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. С.,
е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил.
Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР №Р-16001621006269-020-001 от 08.11.2021 г., изменена със
заповед № Р-16001621006269-020-002 от 09.02.2022 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите,
съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-1979/30.09.2021г., РД-09-789/13.05.2022г.
и заповед № РД-09-788 от 13.05.2022 г., на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
ведно с приложенията към тях (л. 5 – 15). Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган по приходите, определен да изпълнява функциите на ръководител
на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно представена по делото
заповед.
Съставен е ревизионен доклад № № Р-16001621006269-092-001/
18.04.2022 г., в срока по чл. 117 от ДОПК. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК въз основа на съставения РД е
издаден процесният ревизионен акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган.
От фактическа страна съобразно отразеното в
РД, РА и в решението на горестоящия орган, се установява следното, въз основа на
следните направени констатации:
Прието е с ревизията, че жалбоподателят е местно
физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години,
попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице е управител и едноличен
собственик на капитала на „Феймъс Комерс“ ЕООД.
С протокол № Р-160021006269-ППД-001/11.03.2022
г. са присъединени документи, събрани в хода на извършена проверка за
съпоставка на доходи и имущество на И.П., документирана с протокол №
ПФ-16001621000159-ОРП- 001/18.11.2021г.,
ведно с приложени към него доказателства.
Установено е, че И.П. е подавал ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2020 г. и е декларирал
получени/предоставени заеми.
В хода на присъединената проверка и на
извършената ревизия, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за
данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, описани
в констативната част на изготвения РД. В тази връзка на лицето са връчени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с
които са изискани обяснения и документи относно получените доходи за
ревизираните периоди, направените разходи за живот и издръжка, информация
относно закупено недвижимо и движимо имущество, данни за получени и/или
предоставени заеми и други. В отговор на отправеното искане до ревизираното
лице, е постъпило обяснение с вх. № 6004- Д/17.06.2021 г., в което e посочено,
че източниците му на средства са от заеми. Лицето посочва, че няма други
доходи. Декларира, че е закупил с нотариален акт№ 59/11.05.2018 г. недвижим
имот - апартамент, находящ в ***, включен като разход за 2018 г. при
извършената съпоставка на доходите на лицето. Твърди, че имотът е закупен с
върнати средства от ,Феймъс Комерс“ ЕООД в размер на 9 990,00 лв. на 28.12.2017
г., получен заем от С.И.И. в размер на 9950,00 лв. на 25.01.2018 г. и
безвъзмездно получени 40 000,00 лв. по банков път от баба му М.К.П.. Лицето
твърди, че живее с баба си М.П. и всички разходи за живот и издръжка са платени
от нея с източник от пенсии. В обясненията си ревизираното лице изброява
сключени договори за заеми с близки роднини и познати и конкретно посочва
налични парични средства към 31.12. на съответната година. На лицата, посочени
като заемодатели, са извършени насрещни проверки, документирани с протоколи, подробно
описани в ревизионния доклад. Прието е, че от лицата, посочени като
заемодатели, не са представени безспорни доказателства за произхода на
средствата, дадени като заем на И.П..
Представени са сключени договори за заем между
И.П. и следните физически лица:
- договор
за заем от 01.07.2020 г,, сключен с Д.С. П. за сума в размер на 9600,00 лв. с
лихва 1% и срок до 01.07.2030 г. ведно с разписка за получената сума в брой.
Установено е, че Д. П. е баща на И.П.;
- договор
за заем от 01.05.2020 г, сключен с М.П. ЕГН ********** /заемодател/ за сума в
размер на 9900,00 лв. с лихва 1% и срок до 01.05.2025 г., ведно с разписка за
получената сума в брой. Установено е, че М.П. е баба на И.П.;
- договор
за заем от 25.06.2017 г. сключен с А.П. ЕГН за сума в размер на 9000,00 лв. с
лихва 1% и срок до 25.06.2027 г, ведно с разписка за получената сума в брой;
- договор
за заем от 18 04 2017 г. сключен с А.П. за сума в размер на 9500,00 лв. с лихва
1% и срок до 18.04.2027 г., ведно с разписка за получената сума в брой;
- договор
за заем от 12.02. 2017г. сключен с А.П. за сума в размер на 9500 лв с лихва 1%
и срок до 12.02.2027г. ведно с разписка за получената сума в брой. А.П. е майка
на И.П.
Представени са и договори с лица, които не са
в роднинска връзка:
-
договор за заем от 30.03.2020 г,.
сключен с Х.Т.с ЕГН ********** ЛК *********/ 29.12.2015 г. /заемодател/ за сума в размер на 9500,00 лв. с лихва
1% и срок до 30.03.2030 г., ведно с разписка за получената сума в брой. За Х.А.Т.
с ЕГН ********** се установява, че е работил по трудово правоотношение в
ревизираното дружество „Феймъс Комерс“ ЕООД за периода 10.10.2012 г. -
25.09.2013 г., т е. неговото трудово досие се съхранява в дружеството, вкл.
документи, върху които е полагал собственоръчен подпис.
- договор
за заем от 12.02.2020 г, сключен с А.Й.С. ЕГН ********** ЛК *********/05.01.2017 г. /заемодател/ за сума в
размер на 9900,00 лв. с лихва 1% и срок до 12.02.2030 г., ведно с разписка за
получената сума в брой. За А.Й.С. се установява, че е работил по трудово
правоотношение в ревизираното дружество „Феймъс Комерс“ ЕООД за периода
31.03.2011 г. - 09.01.2012 г., т.е. неговото трудово досие се съхранява в
дружеството, вкл. документи, върху които е полагал собственоръчен подпис;
- договор
за заем от 20.01.2020 г., сключен с И.Т. ЕГН ********** /заемодател/ за сума в
размер на 9800,00 лв. с лихва 1% и срок до 20.01.2025г., ведно с разписка за
получената сума в брой;
- договор
за заем от 25.01.2018 г., сключен със С.И.ЕГН ********** /заемодател/ за сума в
размер на 9950,00 лв. с лихва 1% и срок до 25.01.2028 г., ведно с разписка за
получената сума в брой. В представения договор за заем ЕГН на заемодателя е
посочен грешно, последната цифра е заменена с тройка.
-договор за заем от 01.03.2016 г., сключен с Р.Д.
ЕГН ********** /заемодател/ за сума в размер на 9500,00 лв. с лихва 1% и срок
до 01.03.2026 г., ведно с разписка за получената сума в брой;
-договор за заем от 10.01.2016 г., сключен с Д.
А. ЕГН ********** /заемодател/ за сума в размер на 9900,00 лв. с лихва 1% и
срок до 10.01.2026г., ведно с разписка за получената сума в брой. Установява
се, че Д. И. А. към момента е разведен, като е баща на дете, родено през 2004
г.
За лицата, които не са в роднинска връзка с
едноличния собственик на „Феймъс Комерс“ ЕООД е направена справка в личните
документи за самоличност, достъп, до които е предоставен от МВР на НАП, с цел
да бъдат съпоставени подписите, поставени на документа за самоличност с тези,
поставени под договорите за заем. Посочено е, че видимо се установява, че почеркът
е различен.
Същевременно след поискване от страна на органа
по приходите, извършващ ревизията на данни за произхода на средствата, които са
предоставени по реда на чл. 134 от ТЗ в дружеството, годишната декларация на
последния по чл. 50 от ЗДДФЛ е била коригирана, като са добавени нови лица,
предоставяли заеми на И.П..
Констатирано е, че И.Д.П. е предоставил
парични средства, на основание чл. 134 от Търговския закон, на дружеството „Феймъс
Комерс“ ЕООД за финансиране на дейността му за 2016 г. в размер на 39 600,00
лв., за 2017 г. - 47 360,00 лв., 2018 г. - 49 900,00 лв., за 2019 г. - 7 500,00
лв. и за 2020 г. - 39 800,00 лв. Предоставените от И.П. на това дружество парични
средства са описани по дати и суми на стр. 62-63 от РД и са включени като
разходи за съответния данъчен период при направена на лицето съпоставка на
получените доходи и извършените разходи. Установено е, че на лицето са върнати
парични средства през 2017 г.. в размер на 9 990,00лв., през 2019 г. - 74
540,00 лв. Сумите са били включени като приходи при извършената съпоставка на
приходите и разходите.
Изискана е също информация от лицето за
наличните парични средства в брой към 01.01.2016 г., но такава не е представена.
В представено от него обяснение е посочено, че към 31.12.2016 г. е разполагал с
парични средства в брой в размер на 4 600.00 лв. Представена е декларация
от лицето с вх.№ 12523 от 01.12.2021 г., в която е посочено, че представените
документи са всички, с които разполага. Предвид посоченото, ревизиращите са
приели, че към 01.10.2016 г. лицето не разполага с налични парични средства в
брой.
Въз основа на събраните данни в хода на
ревизията е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените
разходи за ревизирания период, при която е установено несъответствие за 2016 г.
в размер на 46 287,85 лв., за 2017 г. - 48 269,63 лв., за 2018г. - 77 379,54
лв. и за 2020 г. - 52 020,98 лв.
Констатирано е, че несъответствието основно се
формира от предоставени парични средства, на основание чл. 134 от Търговския
закон, на дружеството „Феймъс Комерс“ ЕООД за финансиране на дейността му. Органите
по приходите са приели данните от декларираните от него в обясненията за
налични парични средства към 31.12.2016 г. в размер на 4 600,00 лв., към
31.12.2017 г. - 10 000,00 лв., към 31.12.2018 г. - 20 000,00 лв., към
31.12.2019 г. - 74 700,00 лв. и към 31.12.2020 г. - 83 600,00 лв.
След извършен анализ на всички представени
документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до
трети лица, получена информация от други контролни органи, органите по
приходите са направили извод за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.
7 от ДОПК, според който „декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на
данъчните основи за посочените периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от същия
кодекс.
На лицето на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК
е връчено уведомление, че при извършването на ревизията са установени
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и основата за облагане с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на
чл. 122 от ДОПК. Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данък
по ЗДДФЛ като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК. Върху така
изчислената годишна данъчна основа са определени задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Така за 2016 г. на И.П. е определено
несъответствие на доходите и направените разходи в размер на 46 287,85 лв. и
дължими вноски за ЗОВ - 9 126,85 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ в размер на 37 161,00 лв. и данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ /10%/ в размер на 3 716,10 лв. За 2017 г. на
ревизираното лице е определено несъответствие на доходите и направените разходи
в размер на 48 269,63 лв. и дължими вноски за ЗОВ - 9 453,60 лв. Определена е
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 38 816,03 лв. и данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /10%/ в размер на 3 881,60
лв. За 2018 г. е определено несъответствие на доходите и направените
разходи в размер на 77 546,19 лв., в т. ч. несъответствие на доходите и разходите
от 77 379,54 лв. и получени парични и предметни награди /ваучери/ - 166,65 лв.,
върху които е удържан данък 16,66 лв. Определени са дължими вноски за ЗОВ в
размер на 9 765,60 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в
размер на 67 780.59 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /10%/ в размер на 6 778,06 лв. За 2020 г. на ревизираното лице е
определено несъответствие на доходите и направените разходи в размер на 52
020,98 лв. и дължими вноски за ЗОВ - 11 247,33 лв.
В настоящото съдебно производство от
жалбоподателя се ангажира съдебно-счетоводна експертиза, която да изготви
паричен поток за ревизирания период на годишна база и изчисли размера на
начални/крайни салда приходите и разходите на лицето, като вземе предвид представените
доказателства за получени и върнати заеми, съответно да изчисли дължимите
данъци и лихви по години във варианти, както и осигуровки.
По делото се представи от жалбоподателя заверено
копие на справка от Юробанк България ЕАД по отношение на А.И.П. за движението
на парични средства по сметка за периода 17.05.-31.05.2017 г., както и въз
основа на искания по 192 от ГПК по делото постъпиха: молба от 26.10.2022 г. на Б.Г.Д.,
с която представя писмени доказателства – разписка за получена парична сума от
21.11.2015 г. и запис на заповед от 11.11.2014 г.; и молба от 05.01.2023 г. от Н.Д.Г.
с представени запис на заповед от 25.11.2014 г. и разписка за получена парична
сума от 30.11.2015 г.
По делото се изслушаха трима свидетели.
Свидетелката С.И.И., леля на жалбоподателя,
твръди, че му е давала пари в размер на 10 000 лв. през 2018 г., началото на
годината. Не го е питала за какво ги иска. Твърди, че е получила капаро от
продажба на движими вещи от недвижим имот. Били й налични тези пари.
Свидетелката разпознава подписа си на документ на л. 194 от делото, отдолу в
ляво на „заемодател“. Сочи, че това договорът, който подписали, а на гърба
имало разписка за предаване на сумата, която също е подписала на „изплатил
сумата“. Посочва, че парите, които му дала били от капарото при продажба на
движими вещи от недвижим имот през 2018 г., което получила на ръка, а
останалите пари - по банков път. Посочва, че парите още не й ги е върнал.
Св. А.И.П., майка на жалбоподателя, твърди, че
през 2017 г. – 2018 г. синът й имал финансови затруднения във фирмата си -
„Феймъс Комерс“ ООД. Наложило се да му помогнат. Св. П.уговорила кредит в
Пощенска банка, който се съгласили да отпуснат, но не можело веднага да й дадат
парите и се наложило се да вземе от близки. Една част му дала нейни и на
съпруга й спестени пари - около 10 000 лв. и от приятели. Около 28 000 – 29 000
лв. му дала. Толкова бил и самият кредит. Всичките ги дала на сина си. Изтеглила
ги на каса. Посочва, че на три пъти му дала парите. Третия път вече имала
кредит. Имала спестени, но трябвали и за лечение на съпруга й. Работи, вече имала
стаж 20 г. на трудов договор работила, а към момента от 2011 г. или от 2012 г. била
в дружеството на сина й. От 2000 г. работела на трудов договор. Посочва, че все
още не е погасила кредита, вноската била около 300 лв. на месец.
Свидетелката П.разпозна предявените й
документи и твърди да е положила подпис на всички документи на л. 195-197 и на
разписките на гърба. Съставили тези документи за по-сигурно, по съвет на
приятели и счетоводители, да го имало черно на бяло. Към момента на даването на
заемите св. работела в дружеството. Не е сигурна каква е
била тогава заплатата й, сега бруто е 920 лв., но тогава не е била повече от
сегашната. Изтеглила кредит, за да помогне на сина си, който й казал, че има
затруднения. Не му е искала финансовите отчети. Преди да се разболее, съпругът й
също работел - до 2017 г., включ. като куриер.
Свидетелят С.А.К.. познава от дете И.П. –
семействата има са близки приятели повече от 20 г. От момента на придобиването
на дружеството, на което той е собственик, неговата кантора води счетоводството на дружеството
„Феймъс Комерс“ ООД. Знае за извършвана проверка. Спомня си, че И. дошъл през
2021 г. притеснен, че е получил искане за представяне на документи, дали му
бланки. Искал да му помогне, защото не знае какво му искат и не помни неща от
преди 4-5 години. Баща му се разболял, бил притеснен. Свидетелят не му знае
личните финанси, а на фирмата. Питал го какво е харчил, на какви екскурзии е
ходил, коли. За парите не знаел, в началото и в края на периода за всяка година
от 2016 до 2020 г. Свидетелят му дал протоколи за изтеглените суми от
дружеството за всички години. Посочва, че му дал му сумите, да си прецени какво
да пише. След това видял в ревизионния доклад, че като е предоставил бланката,
е записал сумите, които св. му дал като изтеглени от дружеството без промяна,
едната закръглена с 30 лв., другата с 50 лв. Посочва, че като наличности в края
на периода са точните суми, които са изтеглени през цялата година от
дружеството. Когато счетоводната кантора имала насрещна проверка, е отразено,
че това са суми, изтеглени от физическото лице.
Свидетелят разпознава документът на л. 35, том
І по делото като негови обяснения и подпис, представени в хода на обжалването
пред данъчната администрация, след като приключила ревизията.
В резултат на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното.
Особеният ред на извършване на ревизия по чл.
122, ал. 1 и сл. от ДОПК се прилага от приходните органи, когато е налице едно
или няколко от посочените в цитираната разпоредба обстоятелства. В процесния
случай ревизията е извършена при наличие на установено от ревизиращите органи
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което се прилага, когато
декларираните и/или получени доходи/приходи не съответстват на имущественото и
финансовото състояние на ревизираното лице за конкретния проверяван период.
В случая конкретните възражения на
жалбоподателя се свеждат до непризнатите от ревизиращите органи заемни правоотношения.
Относно твърденията и представени доказателства,
че към 01.01.2016 г. жалбоподателят е разполагал с над 20 000,00 лв. от върнати
суми от запис на заповед в размер на 19 100,00 лв. от лицата Б.Д. и Н.Г., съдът
намира следното. Съдът не кредитира представените записи на заповед, декларация
и разписка за получени суми от лицата Б.Д. и Н.Г.. На първо място тези
доказателства не кореспондират с представените такива в хода на проведената
ревизия и преди това тези от проверката на физическото лице П.. В нея ревизираното лице не е декларирало налични
парични средства, с които да е разполагало към 01.01.2016 г., а е декларирало,
че към 31.12.2016 г. е разполагало с налични парични средства в размер на 4 600
лв. Също така е установено, че за периода преди ревизията лицето няма
регистрирани трудови договори, нито е подавало ГДД за 2013, 2014г. и 2015 г.,
поради което не може да се приеме, че е имало доходи.
Не са представени и доказателства за това, че
има оставени на съхранение парични
средства в банка или на друго място към 01.01.2016 г., поради което
представените записи на заповед от Б.Д. и Н.Г., както и разписките за върнати
суми съдът намира за съставени за нуждите на ревизията, още повече че същите са
представени след приключването й, по повод оспорване на РА по административен
ред. Не следва да се кредитират тези доказателства и по причина, че в обясненията,
дадени от ревизираното лице в хода на ревизията, се посочва същото да не е имало доходи за този период, съответно
не е разполагало с парични средства, които да може да предостави в заем
посочените в записите на заповед суми към м.ноември 2014 г. и м.ноември 2015 г.
Представените два броя запис на заповед се прави опит да се обоснове начално
салдо към 01.01.2016 г.
Съдът не кредитира св. показания на св. С.И.,
предвид следното. Декларира се от ревизираното лице сключен договор за заем със
свидетелката от 25.01.2018 г. в размер на 9950 лв. В същото време представените
като доказателство за налични средства от страна на свидетелката договор за
продажба на движими вещи и платежно нареждане за платена по договора сума
датират от 21.02.2018 г. Не се представят доказателства от къде свидетелката е
разполагала предварително с предоставената в заем сума, а както е известно за
платено капаро също се издава документ. Недоумение буди обстоятелството, че
някои документи по сочената от св. сделка са били съхранени, а други – не. От
извлечения от банковите сметки на лицето се установява, че на дата 07.02.2018г.
ревизираното лице е внесло в собствена сметка сумата от 9950лв., за която сума
като основание е посочило „захранване“, а в дадените обяснения от лицето от
21.08.2021 г. е посочило като основание за внесената сума на 07.02.2018 г.
„върната временна финансова помощ от „Феймъс Комерс“ ЕООД. Относно сумата от
9900 лв., постъпила в личната сметка на лицето на 10.05.2018 г. с основание
„захранване на сметка“, същото е посочило заем от Стефка И.а. Предвид
обстоятелството, че се твърди заемите да са имали за цел подпомагане дейността
на дружеството, собственост на жалбоподателя,
неясен остава въпросът защо тези суми са били внасяни в личните сметки
на жалбоподателя. От събраните в хода на ревизията става ясно, че св. И. има
подадена ГДД за 2018 г., в която са декларирани доходи от 874,08лв. и доход от
продадено недвижимо имущество в размер на 60 000лв., като за последните не
се установи да са получени преди договора за заем.
Освен това се установява, че от С.И.И. е
подадена ГДД по чл. 50 от 2019 г., в която с Приложение 11 е деклариран
предоставен през годината И.Д.П. в размер на 20 000 лв., което противоречи на предходната
проверка от лицето и представен договор за заем от 25.01.2018 г. и разписката
за сумата от 9950 лв., както и на представения при предходната ПСИДФЛ от И.П. отново
от 25.01.2018 г. с разписка към него от същата дата и сума. Установено е
впоследствие, че цитираната ГДД е анулирана и на дата 24.04.2019 г. е подадена
от 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., в която не е декларирала с Приложение 11
предоставена в заем сума на ревизираното лице И.Д.П.. Освен това прави
впечатление, че за погасяване на задължението по заема, предвид предвидения дълъг
период в рамките на 10 години, според уговореното, заемодателката няма
възможност да разполага с тези средства при договорена лихва за годината в
размер на 1%, а от информационната система на НАП е установено, че за 2018 г. И.а
не е декларирала лихва от 99,50 лв. Няма данни за такава и за останалите
години.
Съдът не кредитира и твърденията на св. А.П.
относно дадени в заем парични средства на сина си, тъй като се твърди, че
средствата са от предоставен заем в размер на 30 000лв., но се установява, че
същият е отпуснат на 18.05.2017г., предоставените две суми на жалбоподателя са
от 12.02.2017 г. и от 18.04.2017г. Съдът не кредитира също твърденията и
относно третата сума, която макар времево да е след датата да потребителския
договор за заем, очевидно е, че същият е бил изтеглен с друга цел, а не за
предоставяне в заем. Недоумение буди и обстоятелството, че между лица в толкова
близки родствени отношения /майка и син/ се съставят писмени документи –
договори и разписки, както и че се уговаря лихва. Съдът намира, че
представените договори за заем са съставени с цел да обосноват датите по
вноските от жалбоподателя към дружеството. Доказателство за това са и събраните
в хода на ревизията данни. Установява се, че лицето е назначено по трудов
договор във „Феймъс Комерс“ ЕООД гр. Пловдив като мърчандайзер продажби на
16.07.2012 г., като полученият доход за 2016 г. е средно в размер на 6611.88
лв,. а за 2017 г. е в размер на 7346 89 лв. Самата в с.з. заявява, че доходите
й в момента са в размер на 920лв., а към периода на даване на заема не са били
по-високи. Разходите за живот през годината не позволяват да се допусне, че същата е разполагала с посочените суми по
договорите за заем. Установено е, че единствено за 2018 г. съгласно справка за
изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ лицето е получило сума в размер на 1110 лв., за което е удържан
данък в размер на 11.11 лв., но след датата на договорите за заем.
Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел С.И. относно твърдените близки отношения с жалбоподателя,
обстоятелството, че е счетоводител на дружеството му и че му е давал справки
във връзка с получавани искания за представяне на документи и обяснения. Кредитира и
твърденията, че жалбоподателят погрешно записал
сумите, които св. му дал като изтеглени от дружеството, като наличности в края
на съответните периоди. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, доколкото са
налице писмени доказателства относно салдата към края на всяка от ревизираните
години, предвид установените данни в хода на ревизията, както и предвид
обстоятелството, че за изтеглените и внесени
от/в дружеството пари са налице също писмени документи, които не са спорни
по делото.
В тази връзка и доколкото заключението на
съдебно-счетоводната експертиза касае парични потоци, въз основа на твърдения
на жалбоподателя, които съдът не кредитира, намира, че не следва да го
кредитира.
Относно възраженията за приложение на ТР №2 от
2022 г. по повод начислени задължения за ДОО - самоосигуряващи лица, за ЗО- самоосигуряващи лица и за УПФ - самоосигуряващи лица, съдът намира същите за неоснователни.
Определените в случая от органите по приходите задължения
по КСО и ЗЗО не противоречат на Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г.,
постановено по тълк. дело № 8/2020 г. на ВАС, с което е прието, че не е налице
законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и
представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за
облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически
установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК – укрит доход
или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били
необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но
не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните
разходи.
Действително тежестта да докажат посочения факт е върху органите по приходите в съдебното производство
по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите
установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, са определени
осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК
за периоди след 15.02.2011 г. Видно от мотивите на решението тълкувателните
въпроси касаят провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК при доказани от
ревизиращите органи укрити доходи и/или превишение на разходите над доходи само
на физически лица за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. С оглед съобразяване
на мотивите на тълкувателното решение и фактическите установявания по процесния
спор, се налага извод, че установяването на задължения за осигурителни вноски е
извършено законосъобразно с процесния РА, тъй като безспорно П. е упражнявал
дейност в качеството собственик на търговско дружество. Установява се, че през
ревизирания период жалбоподателят П. не
е декларирал получени доходи; с твърдените заеми твърди, че финансира дейността
на дружеството и извършва разходи за живот и издръжка, което противоречи на
всяка житейска логика. От друга страна дружеството „Феймъс Комерс“ ЕООД
реализира големи приходи, а в публикуваните си счетоводни баланси декларира
неразпределена печалба. Посоченото косвено доказва, че от страна на
жалбоподателя през ревизираните години са реализирани доходи от дейността на
дружеството, които не са били декларирани. Поради това се налага да се приеме,
че установените при ревизията доходи са в резултат от трудова дейност на
жалбоподателя, за която се дължат задължителни осигурителни вноски. Осигурителният
доход е установеният по реда на чл. 122 - 124 във връзка с чл. 124а от ДОПК
доход, върху който те са начислени.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което ще следва да се остави без уважение.
На ответника следва да се присъдят разноски
съобразно изхода от делото, което се установиха в размер на 6056,30 лв. на
основание чл.8, ал.1 вр. с чл.7,ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
ВАС.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.П. с ЕГН **********,***,
против ревизионен акт № Р-16001621006269-091-001/20.05.2022г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение №331/27.07.2022г. на
директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който са начислени допълнително за
периода 2016 – 2020 г.: данък по чл.17 от ЗДДФЛ общо в размер на 18436.46лв. и
лихви в размер на 6032.88лв.; ДОО - самоосигуряващи лица общо в размер на
18738.19лв. и лихви в размер на 6047.51лв.; ЗО-
самоосигуряващи лица общо в размер на 8448.00лв. и лихви в размер на
2784.70лв.; УПФ- самоосигуряващи лица общо в размер на 5335.35лв. и лихви в
размер на 1755.72лв.
ОСЪЖДА И.Д.П. с
ЕГН **********,***, да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 6056,30лв. / шест хиляди и петдесет
и шест лева и тридесет стотинки/ възнаграждение за юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: