Решение по дело №4803/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 344
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20194430104803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                           

   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

 

 гр.Плевен, 05.03.2020 г.

 

 
  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                      

           ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито  съдебно заседание на 30.01.2020 година, в състав:

                                                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4803 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

          

                      

           Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от *** „***., *** рег. № ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от *** – Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. срещу И.В.Т., ЕГН **********, Адрес: ***, с предявени  искове на основание чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.422 от ГПК, в която се твърди следното : при сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителки кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, на И.В.Т. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***. На 01.07.2018 г. И.В.Т. е активирал, предоставената му от *** ***., *** рег. № ***, с максимален кредитен лимит в размер на 700,00лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

            И.В.Т. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 445,35 лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на *** ***., *** рег. № ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. да потърси съдебна защита на вземането си.

            Към датата на подаване на Заявлението по чл.410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 445.35лв., представляващо използваната главница в размер на 434.28 лв., както и договорна лихва от 01.08.2018 (първа пропусната вноска) до 06.12.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 11.07лв. И.В.Т. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 8.11 / ОСЕМ ЛЕВА и 11 СТОТИНКИ/ лв. за периода от 06.12.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.02.2019 (дата на завеждане на дело).

При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моля да приемете, че при условие на евентуалност, предявявам осъдителен иск.                Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

            Към момента на подаване на исковата молба ответникът дължи на дружеството следните суми:    Главница - 434.28; Възнаградителна лихва - 11.07; Законна лихва за забава - 8.11лв. За събирането на посочените суми, *** ***., *** рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. Плевен. По частно гражданско дело № 1182/2019 г., 2 с-в е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, е предявен настоящият иск за сумата 434.28лв., представляваща главница по револвращ кредит; 11.07лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018 до 06.12.2018; 8.11лв. представляваща обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 06.12.2018 до 11.02.2019, или общо дължима сума 453.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

            При условие на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми.

            Претендират се разноски по делото.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Б.Д. *** А, особен представител на И.В.Т. ***, ЕГН:**********, с който исковете се оспорва и се твърди следното: от изложеното в исковата молба не става ясно каква част от кредитния лимит от 700лв. е използван от ответника и каква част е погасил. По делото е представен и договор от 02.05.2018 г, от който е видно, че ответникът чрез кредитна карта е закупил смартфон *** на обща стойност 349.00 лв, от същата дата е и фискалния бон за закупената стока от „***". Съгласно приложения договор за закупуване на въпросната стока ответникът се е задължил да изплати стойността на стоката на 12 месечни вноски в размер на 35.50 лв. всяка. Видно от датите на сключване на договорите е, че няма как ответникът да е активирал картата си за револвиращия кредит на 01.07.2018 г., а да я е използвал на 02.05.2018 г за закупуване на смартфона. По делото е представена и обратна разписка, с дата 14.05.2018 г. - дата на получаване, от която е видно, че цитираната карта № *** е изпратена от ищеца чрез *** - ТП на ***, 12 дни след закупуването на мобилното устройство. Липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденият на ищеца, че ответникът не е обслужвал кредита си, както и че е използвал същия.

            В о.с.з. представител на ищеца не се явява, но е изразено писмено становище посредством депозирана по делото молба.

            В о.с.з. ответната страна се представлява от особения представител адв.Б.Д. от ПлАК, която оспорва иска.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства, доводите на страните  и разпоредбите  на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна :

           Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№1182/2019г по описа на ПлРС, поради което са допустими.

           От доказателствата по делото се установява, че  между страните е  сключен договр за потребителски кредит № ***/02.05.2018год., предоставен за покупка  на стока на сотйност 349 лв. –смартфон марка ***, 1 бр. с цена 349лв.,застраховка-31,41лв., с месечна погасителна вноска  35,50лв., лихвен процент – 20,22 %, такса ангажимент 18,55 % Съгласно договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаваен и ползване на кредитна карта  ***/02.05.2018год. кредиторът/ищцовото дружество/ е отпуснало на  ответника револвиращ кредит в размер 700лв., като е издадена кредитна карта *** . Като доказателство е приета  фактура  от 02.05.2018год., издадена от ***-Плевен на клиент – ответника, която е на стойност 349лв. за продадена стока – мобилен телефон, с начин на плащане-платежно. Процесният кредит  е в размер 349лв. и  е усвоен на 02.05.2018год. Прлащания по кредита  до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до  датата на предоставяне ан информацията/за нуждите на експертизата/ 20.01.2020год., не са извършени от страна на ответника. На 13.12.2018год. е  изпратена покана до  същия за заплащане на дължимите по договора суми, които с оглед неизпълнение на задължението му са станали  изискуеми в пълен размер. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата главница е 438лв., договорна лихва 7,35лв. - за периода от 15.09.2018год. до 15.11.2018год.; 8,52лв. обезщетение за забава за периода от 13.12.2018год. до 21.02.2019год. Искът по отношеие главницата,  претендирана в по-малък размер следва да се уважи, а за договорната лихва следва да се уважи до размер, изчислен от ВЛ 7,35лв. и за посочения от него период, а за разликата до претендираните 11,07лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, както и за периода от 16.11.2018год. до 06.12.2018год.; искът за обезщетение за забава следва да се уважи за сумата, както се прететнди а 8,11лв. и за претендирания от ищеца период от време.

            Относно разноските: следва да се пирсъдят разноски в заповедното  производство  общо 75лв.-в минимален размер, както и разноски в исковото производство - в размер 345лв.-разноски за внесена държавна такса, за вещо лице и юрисконсултско възнажграждение в минимален размер.

           Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.В., ЕГН **********, Адрес: ***,  ДЪЛЖИ на *** ***. *** рег. № ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, следните суми : 434.28лв., представляваща главница по револвращ кредит; 7,35лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 15.09.2018 до 15.11.2018; 8.11лв.; обезщетение за забава в размер 8,11лв. за периода от 06.12.2018 до 11.02.2019, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1182/2019год. по описа на ПлРС, като за  разликата от присъдените 7,35лв. до претендираните 11,07лв. и за периода от периода от 16.11.2018год. до 06.12.2018год. ОТХВЪРЛЯ  иска, като неоснователен и недоказан.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.В., ЕГН **********, Адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ на *** ***. *** рег. № ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 1182/2019год. по описа на ПлРС в размер 75лв.и  за исковото производство – 345лв.

           Решението може да се обжалва  чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                  

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: