Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
260453
15.02.2021 година
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЯН ВЪТОВ
при
участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6776 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на А. К.Я., ЕГН **********,
с която е предявен отрицателен установителен иск против „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 1143,50 (хиляда сто четиридесет и три лева и 50 ст.) лева, представляваща
начислена от ответника електрическа енергия в периода от 05.02.2020 г. – 05.05.2020 г. по корекционна процедира за обект,
клиентски номер ***, находящ се ***., ***********,
Ищецът твърди, че е потребител на
електрическа енергия. Съгласно издадена от ответника
корекционна фактура № ****** от 14.05.2020 г. му е начислена електрическа
енергия на стойност 1143,50 лева, която сочи, че не дължи. Иска уважаване
на предявения иск и присъждане на разноски.
В законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, с писмен отговор, възразява, че са били налице
основанията за провеждане на корекционна процедура, с оглед извършена проверка
и констатация за манипулиран електромер. Иска отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от
страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим, но за
неоснователен, като съображенията за това са следните:
Правният интерес от предявяване на
иска се извежда от това, че ответникът претендира вземане, което се оспорва от ищцовата
страна. За да бъде отхвърлен отрицателният установителен иск, в тежест на
ответника е да докаже правопораждащите вземането юридически факти, като
предметната рамка на спора се определя от отговора на исковата молба. В
разглежданата хипотеза тези правопораждащите юридически факти са сведени до
наличието на надлежно проведена корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ.
Установява се от приетите по делото
доказателства, че ищецът по силата на договор за покупко-продажба има
качеството потребител на електрическа енергия. На основание чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ, с издадена от ответника корекционна фактура № **** от 14.05.2020 г. е
начислена електрическа енергия на стойност 1143,50 лева, за периода от
05.02.2020г. до 05.05.2020 г., която стойност се равнява на 5796 kWh. Фактурата
е издадена, след като служители на ответника са констатирали необичайно
потребление, вследствие на което е направена проверка на електромера.
Проверката е извършена на 05.05.2020г., като при нея е констатирано, че схемата
на свързване на електромера е манипулирана, за което е съставен констативен
протокол № ****. При проверката служителите са възстановили схемата на
свързване на измервателното устройство. Поради отсъствието на клиента,
протоколът е съставен в присъствието на свидетел, което се установява от текста
на същия. Констативният протокол е изпратен на ищеца и е получен на 19.05.2020
г., видно от приложената по делото обратна разписка.
Настоящият съдебен състав счита, че
следва да поясни, че в случая неотносимо за изхода на правния спор е
обстоятелството за размера на потребеното количество енергия за предходен
период, в който смисъл са направените от ищца доказателствени искания, които са
оставени без уважение. Ищецът не носи тежест по доказване на вземането от една
страна, а от друга с доказването на това обстоятелство не би могло да бъде
осъществено насрещно доказване на въведените от ответника фактически твърдения.
По съществото на правния спор следва
да се има предвид, че договорите за продажба на електрическа енергия имат
особености, които са предмет на специална законодателна регламентация.
Електрическата енергия е движима вещ по смисъла на закона, по аргумент от чл. 110, ал. 2 ЗС, макар и да
не притежава качеството телесност/корпоралност. Оттам и продажбеното
правоотношение на електрическа енергия разкрива специфики, които отсъстват при
типичните договори за покупко-продажба на движими вещи. Една от тези специфики
е, че отчитането на потребената енергия се осъществя посредством средства за
техническо измерване, какъвто е законовият термин, или казано с други думи чрез
електромери. Собствеността върху електрическата енергия преминава в полза на
купувача от момента на нейното измерване, а не чрез индивидуализация или
предаване на вещта. Последните хипотези са невъзможни от фактическа, а и от
правна страна. Като вещ обаче електрическата енергия може да бъде предмет на
престъплението кражба, за което предвиден състав в НК. Винаги при кражба е
налице неотчетена електрическа енергия, но не винаги при неотчетена и
консумирана електрическа енергия е налице кражба, респективно непозволено
увреждане. Неотчитането на електрическа
енергия може да се дължи на причини, стоящи извън поведението на
купувача-потребител. Възможно е дори и да не са налице предпоставките за
ангажиране на деликтна отговорност - хипотезата на повреден по независещи от
страните причини електромер. При неотчетената електрическа енергия, вследствие
на неизправно (в широк смисъл) техническо средство, заплащането на
електрическата енергия се осъществява не на база показанията на измервателното
устройство, тъй като те биха били некоректни, а посредством специални правила.
Става въпрос за визираните в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), с които се цели да
бъдат уредени последиците от носеното на риска при неправилно отчитане на
доставената електрическа енергия, без оглед причините и обстоятелствата довели
до това несъответствие.
За пръв път възможност за
корекционна процедура е предвидена след изменението на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54, в сила от
17.07.2012 г.). Такава процедура не фигурира нито в ПИКЕЕ от 2004 г., нито в ПИКЕЕ от 2007 г. Такъв ред е бил предвиден единствено
в общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа енергия.
Върховният касационен съд многократно се
е произнасял, като е прието, че подобни правила не могат да бъдат предвидени в
общите условия към договорите за продажба на електрическа енергия, с оглед
неравнопоставеността в отношенията между страните.
След измененията на чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, се предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Така се
стига и до приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., в които за пръв път се урежда
процедурата по корекция на сметки. Създадената е трайна съдебна практика, по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 115/20.05.2015г. по т. дело № 4907/2014г. на ВКС,
ГК, IV г. о., решение № 164/24.11.2015г. по т. д. № 2446/2014г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 166/11.05.2016г. по т. д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
и др., която приема по същество, че за да бъде извършена законосъобразна
корекция, е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки, които
регламентира законът – действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) и ред за уведомяване на клиента за извършена
корекция, предвиден в общите условия на крайният снабдител по чл. 98а, ал.2, т.
6 ЗЕ.
Разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. са
отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, като
до приемането на нови ПИКЕЕ, съдебната практика бе категорична, че без
наличието на нормативно установена процедура, корекция в сметката на
потребителите на електрическа енергия не може да бъде извършена.
Към настоящия момент обаче действат
нови ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., с които е предвиден ред и условия
за корекция на сметката. Налице са също и промени в субекта, извършващ
корекционната процедура. Понастоящем процедурата се извършва от
електроразпределителните дружествата, а не от крайните снабдители. В тази
връзка следва да се изтъкне, че съдът споделя изложеното в отговора на исковата
молба, че е без правно значение какви са общите условия на крайния снабдител.
Действащите ПИКЕЕ уреждат не само правилата, по които се извършва корекционната
процедура, но също и лицето и начинът, по който потребителят следва да бъде
уведомен за корекцията. Ето защо и разпоредбата на чл. 98а, ал 2, т. 6 от ЗЕ е
загубила совата практическата стойност. Редът за уведомяване на потребителите е
уреден с подзаконов нормативен акт, който има примат спрямо общите условия на
крайните снабдители. Отделно крайният
снабдител не е субектът, извършващ корекцията, това по силата ПИККЕ са
електроразпределителните дружества. Смисълът на уредената в ПИКЕЕ корекционна
процедура е да внесе баланс в обществените отношения по продажба на
електрическа енергия, като не само разпредели риска от неправно отчитане на
доставената електрическа енергия, но и въведе правила за преизчисление на
сметката. Ето защо, за да възникне вземане в полза на ответника, следва да са
налице изчерпателно предвидените в ПИКЕЕ основания за това, т.е. следа да се
докаже основанието за провеждане на корекционна процедура, както и че същата е
проведена по реда и правилата на ПИКЕЕ.
В случая от приета по делото съдебно
техническа експертиза, категорично се установява, че е налице манипулация в
схемата на свързване на електромера, водеща до неправилно измерване на
количествата електрическа енергия. Без правно значение е обстоятелството кое
лице е осъществило тази манипулация, тъй като рискът се носи от потребителя.
Дали манипулацията е осъществена от трети лица (наематели, роднини, които
живеят в имота и плащат сметките за битово-комунални услуги или от трети лица),
както и къде фактически е живял потребителят на електрическа енергия (в имота
или извън него), както и колко е била сметката за предходен период, са все
неотносими по делото факти. ПИКЕЕ надлежно регламентират при какви основания,
каква корекция като стойност се извършва.
Отговорността на потребителя не е отговорност
за вреди, а вземане за доставена електрическа енергия, която не е отчетена,
т.е. въпросът - дали се касае до противоправно поведение на потребителя, също
не е релевантен. Количеството електрическа енергия се определя по силата на
закона, който въвежда методика на изчисление, която заменя липсващите данни на
измервателния уред. Възраженията на ищеца, че неправилно е определено
количеството енергия са изцяло неоснователни. Начислението е извършено по
правилото на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Предходно обслужване на електромера е
извършено на 18.01.2020 г., т.е. правилно като база са взети деветдесет дни
назад считано от проверката на 05.05.2020г., а не срокът считано от последната
проверка, който е по-дълъг. Развитата от ищеца теза, че е налице липса на
контрол от страна ответника и грубо неизпълнение на неговите задълженията, тъй
като на 26.11.2019 г. е регистрирано отваряне на капачката на електромера,
записано в неговата памет, което не е установено при проверката от
18.01.2020г., не може да бъде споделена. На първо място отварянето на капачката
на електромера, може да бъде само индиция за евентуална манипулация. В края на
краищата манипулация не е установена при проверката от 18.01.2020 г. Отварянето
на капачката на електромера, няма общо с констатациите от проверката на
05.05.2020 г., че електромерът е изключен от електрическата схема, посредством
обходен проводник. Ищецът по-същество развива доводи, че ответникът не е
проявил необходимата активност, за да установи манипулацията в един по-ранен
етап, така, че коригиращата сметка, определена по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, да
бъде по-ниска. Подобни доводи изобщо не могат да бъдат споделени, тъй като не
намират опора в закона и действащите ПИКЕЕ.
С оглед изложеното се налага извод,
че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Ищецът следва да понесе
отговорност за разноски в размер на 200 лева за експертиза и 250 лева за
юрисконсултско възнаграждение от претендираните общо 300 лева. Определянето на подобен размер на
възнаграждението за юрисконсулт - над минимума, се дължи на обстоятелство, че
делото представлява правна сложност, във връзка с приложението на нова
нормативна база, обосноваваща отклонение от формираната до този момент съдебна
практика по сходни казуси. Отделно, предявен отрицателен установителен иск,
който размества доказателствената тежест. Претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат е по-високо. Последните обстоятелства също обуславят
по-висок размер на разноските за юрисконсулт.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш
И:
ОТХВЪЛЯ
предявения
от А.К.Я., ЕГН ********** против „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1143,50 (хиляда сто четиридесет и три
лева и 50 ст.) лева, представляваща начислена от ответника електрическа енергия
в периода от 05.02.2020г. – 05.05.2020 г. по корекционна процедира за обект,
клиентски номер ******, находящ се ****, ***********, като
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. К.Я., ЕГН
********** да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева – разноски по водене на делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
Е.К.