№ 22146
гр. София, 30.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110124262 по описа за 2022 година
Ищецът С. Р. Г. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД против „***************, с който се иска да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника сума в общ размер от 7515.02лв., от която:
3765.02лв., представляваща начислена сума за договорна лихва, включваща годишен
лихвен процент и годишен процент на разходите, за целия срок на действие на договор
за потребителски кредит *************** от 10.10.2019 г., 1250лв. - възнаграждение
за допълнителна услуга „Фаст“ и 2500лв. - възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“, поради това, че клаузите от договора, установяващи задължение за годишен
лихвен процент, годишен процент на разходите и възнаграждение за допълнителни
услуги били нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 10.10.2019 г. сключила с ответника „***************
договор за потребителски кредит „************“ за сумата от 5000 лв. Съгласно
условията на договора, ищецът следвало да върне на ответника освен главницата и
дължими лихви по кредита в общ размер от 8762.02лв. на 36 месечни вноски, всяка от
по 347.64лв. Дължимите по договора суми били формирани от годишен лихвен
процент от 41 %, годишен процент на разходите от 49.02%, като към задълженията
били включени и възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер от 1250лв. и
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2500лв., с които общото
задължение по договора било в размер от 12515.02лв. Ищецът поддържа, че клаузите,
установяващи начина на определяне на лихвите по договора за потребителски кредит,
били нищожни, като противоречащи на добрите нрави, което обуславяло нищожност
на целия договор, с оглед което и на основание чл.23 ЗПК се дължало единствено
възстановяване на чистата стойност на кредита. Оспорва дължимостта и на суми за
възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите представлявали
обикновено действие по управление на кредита, в които била включена дейността по
разглеждане на искането и изплащане на съответната сума, като същите били
недължими, поради противоречие с добрите нрави и в нарушение на нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, като сочи, че възнаграждението за двете допълнителни услуги в общ
размер от 3750лв. надвишавало половината от отпуснатата в заем сума. Поддържа, че е
налице нищожност на посочените клаузи на добрите нрави, тъй като с тяхното
включване в процесния договор се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации, което имало за последица недействителност на целия договор.
Моли да се признае за установено, че оспорените клаузи от договора са нищожни и че
1
не дължи начислената въз основа на тези клаузи стойност на договорна лихва,
включваща годишен лихвен процент и годишен процент на разходите за целия срок на
договора, както и възнаграждение за допълнителни услуги. Претендира разноски.
Представя под опис 3 бр. писмени доказателствени средства (договор за
потребителски кредит *************** от 10.10.2019 г., стандартен европейски
формуляр и погасителен план към договора).
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявения иск, като недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск, доколкото накърненото материално
право межда да бъде защитено с осъдителен иск. Не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 30039916859 от
10.10.2019 г. с посочените в исковата молба параметри, като сочи, че с отпуснатата
сума са рефинансирани други потребителски кредити на ищеца, което било опоменато
в т.V от договора. По същество заявява, че предявените искове са неоснователни.
Поддържа, ищецът е направила избор да закупи допълнителни услуги към договора в
искането за отпускане на кредит, като на същата бил предоставен и стандартен
европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, касаеща услугите,
включени в договора. Сочи, че размерът на годишния лихвен процент е фиксиран, а в
общите условия, част от договора, било посочено какво представлява договорното
възнаграждение, какви са условията за прилагане на лихвения процент и как е изчислен
годишния процент на разходите. В същия било предвидено, че договорът бил валиден
за срока, за който бил сключен, както и че първоначалното изчисление на годишния
процент на разходите е направено при първоначалните размери на лихвата и другите
разходи и се прилага до изтичане срока на договора, така и в погасителния план били
посочени конкретно дължимите погасителни вноски за целия срок на договора, поради
което не било налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. В чл. 7 от ОУ
било предвидено и правото на потребителя да се откаже от договора. Оспорва да е
налице накърняване на добрите нрави на уговорените клаузи относно закупуването на
допълнителни услуги, тъй като тези допълнителни възможности са избрани от ищеца и
не съставлявали задължително условие за сключването на договора за кредит, поради
което намира за неоснователно твърдението на ищеца, че е поставен в неравноправно
положение. Твърди, че ищецът се е възползвала от услугите на допълнителното
споразумение - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и
отлагане изплащането на вноски по договора. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове.
Представя под опис 1 бр. писмено доказателствено средство (платежен документ
от 10.10.2019 г.).
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са отрицателни установителни искове с
правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните има сключен
договор за потребителски кредит „************“ от 10.10.2019 г. с твърдените клаузи
(безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци, а именно: че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени
2
индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според
изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит *************** от 10.10.2019 г. с
твърдените клаузи, както и че сумата от 5000лв., представляваща главница по
договора, е била реално предоставена от ответника на ищеца.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.10.2022 г. от 12.10 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3