№ 437
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001001135 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от страните в
производството и по частна жалба, подадена от ответника в същото, срещу
първоинстанционно решение № 260745 от 13. 05. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав по т.д. № 455 по
описа на съда за 2019 г. и постановено по делото определение по реда на чл.
248 от ГПК.
По изложени в жалбата му съображения жалбоподателят - ответник
„МИРАД“ ООД обжалва решението в осъдителната му част, с която е
осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца „ЕЛ ДИ ПИ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“ ЕООД сумата 279 041,42 лв. /двеста седемдесет и
девет хиляди и четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща заплатени суми по предварителен договор за продажба на
имоти, като получени на отпаднало правно основание – развален
предварителен договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
1
исковата молба – 12. 03. 2019 г. до окончателното й изплащане, със законните
последици по отношение на лихвите и разноските.
По изложени в жалбата му съображения, жалбоподателят - ищец обжалва
решението в частта, с която предявените от него искове за осъждането на
ответника да му заплати частично предявени обективно съединени искови
претенции за заплащане на сумата 566 040,41 лв. /петстотин шестдесет и шест
хиляди и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
разходи за преустройство и СМР на обектите, предмет на предварителния
договор, заплатени от ищеца по фактури, описани в справка по чл. 366 от
ГПК, издадени в периода от 30. 06. 2015 г. до 01. 08. 2019 г., и претендирани
като вреди от виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, от
общо сочени такива в размер на 610 070,33 лв., са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, със законните последици по отношение на
лихвите и разноските.
С частната си жалба и по изложени в нея оплаквания ответникът в
производството обжалва определение, с което първоинстанционният съд е
отказал да измени постановеното по делото решение в частта му за
разноските.
Страните взаимно оспорват жалбите си, претендират разноски.
Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивните жалби и частната жалба, като подадени от надлежни страни,
в законоустановените процесуални срокове и срещу подлежащи на
инстанционен контрол съдебни актове, са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Първоинстанционното решение и обжалваното определение по чл. 248 от
ГПК, са валидни, допустими и правилни по същество, по следните
2
съображения:
Първоинстанционното решение и в двете му обжалвани части, като
постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца
в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и
търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването в р. I от жалбата на ответника, че съдът се
е произнесъл по непредявен иск - след оттеглянето на иска по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД, главният иск, основан на наличието на договорни отношения между
страните, на свой ред базирани на предварителен договор за покупка на
недвижим имот е кондикционен такъв по чл. 55, ал. 1 от с.з. и точно по него,
като единство от фактически твърдения и петитум първоинстанционният съд
се е произнесъл.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните оплаквания в жалбата, с която
въззивният съд е сезиран, обжалваното първоинстанционно решение се явява
правилно, поради следното:
По жалбата на ответника.
Неоснователно е оплакването в р. I от жалбата на ответника, базирано на
твърдения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
материалния закон, при приемане че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД бил
основателен и следващото от това негово уважаване, поради недоказаност по
делото на невъзможността за сключване на окончателен договор в хипотезата
на чл. 363 от ГПК, доколкото ответникът не бил собственик на имота. Излага
3
се недоказаност въобще на извършването на апорт и разпоредителни сделки с
процесните имоти, датите на вписването на тези разпореждания в имотния
регистър, съответно - и базиране на изводите на съда на предположения, а не
на доказателства, и всички тези твърдения са в пряко противоречие с
установените по делото обстоятелства.
Поначало по делото е изцяло безспорно извършеното от ответника
разпореждане с процесните имоти преди вписването на исковата молба. Още
с отговора на исковата молба, депозиран по делото на 16. 07. 2019 г.,
ответникът изрично е заявил, че към този момент процесните имоти са
собственост на трето за делото лице - „ФИНАНКО ЕСТЕЙТС“ ЕООД,
уточнявайки и начините на отчуждаването им - чрез апортирането на част от
тях в капитала на приобретателя - трето лице, като апортът е вписан в
имотния регистър на 08. 03. 2019 г., съответно - останалата част от тях - чрез
покупко-продажба, вписана в имотния регистър на 25. 03. 2019 г., при
вписана искова молба, по която делото е образувано, на 23. 05. същата
година, и това са обстоятелства, изрично изтъквани именно от жалбоподателя
- ответник, който в жалбата си оспорва изводите на първоинстанционния съд
в точно такъв смисъл, като необосновани и базирани на обстоятелства, които
са останали недоказани по делото. На свой ред, на л. 112 и сл. от първоинст.
дело са приложени и не са оспорени от самия ответник писмени
доказателства в уверение прехвърлянето на процесните имоти от ответника на
трети лица, както и вписването в имотния регистър на съответните
отчуждителни сделки, поради което и това му оплакване е изцяло
неоснователно.
Неоснователно е оплакването в жалбата на ответника и базирано на
твърдения, че по делото въобще не било установено прекратяване на
облигационното отношение между страните с източник процесния
предварителен договор, поради което и искът бил неоснователен - както се
посочи, исковата претенция е такава, базирана на института на
неоснователното обогатяване в подвида - искане на връщането на отпаднало
основание, каквато е и уважена от първоинстанционния съд. Въззивният
състав е запознат с макар и инцидентна, и незадължителна, но практика на
касационната съдебна инстанция в насока на това, че когато по категоричен
начин и по съдебен ред се претендират последиците от развалянето на
договор, то независимо от становището на страните по него досежно това
4
дали същият е развален или неразвален изрично, и нарочно, но такова
разваляне всъщност се цели от претендиращият последиците от него, и
следва да бъде преценявано, като елемент от фактическия състав, пораждащ
претендираното обезщетение, и с оглед конкретните обстоятелства по
настоящото дело следва да я сподели. Все поради това следва да се споделят и
атакуваните от правна страна като необосновани решаващи изводи на
първоинстанционния съд в насока прекратяването на облигационната връзка
между страните с произтичащите от това последици, водещи до
основателност на предявения иск за връщане на даденото.
На свой ред не е от естество да се отрази на основателността на
претенция като исковата - базирана на института на неоснователното
обогатяване, евентуалната неизправност на ищеца, като страна по договора -
законът санкционира настъпилото без основание имуществено разместване и
постановява реституция на даденото /осъразмерено съобразно особеностите
на случая/ във всички случаи, в които същото е осъществено на макар и
валидно възникнало и съществувало, но отпаднало основание, включително и
в процесния.
Недопустимо, като незаявено своевременно и съответно - преклудирано,
направеното във въззивната жалба възражение за задържане, включително и с
оглед обстоятелството, че заявеното от ответника негово насрещно вземане, е
неликвидно, съобразно ясната разпоредба на чл. 370 от ГПК, и
задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 от ТРОСГТК №
1/09. 12. 2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.
Що става въпрос за оплакването в жалбата досежно недоказаност на
плащането от страна на ищеца, на сумата по осъдителния диспозитив на
обжалваното първоинстанционно решение, в допълнение към всичко
изложено тук и в мотивите на първоинстанционния съд следва да се настои,
че в представеното и неоспорено допълнително споразумение към
първоначалния договор от 2015 г., сключено на 06. 12. 2018 г., се съдържа
изрично признание за заплащане от страна на ищеца в полза на ответника, на
сумата 279041,42 лв., към момента на подписването на споразумението.
Неоснователно е оплакването в р. II от жалбата на ответника за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, опорочаващи
първоинстанционното решение - изпращането или не на прокурор, на сигнал
5
за установени данни и съмнение за извършено престъпление не са от естество
да се отразят на правилността на решението, а противно на твърденията в
жалбата, изводите на съда за основателността на иска в уважената му част не
са основани на изтъкваното писмо. Същото важи и за събраните свидетелски
показания, доколкото първоинстанционният съд в решаващите си мотиви е
приел в крайна сметка, че ищецът не е осигурил своевременно и надлежно
финансиране за заплащане на задълженията си по процесния предварителен
договор, противно на изложеното в жалбата, като при това оценката както на
изходящото от БПБ писмо, автентичността и съдържанието на което
впоследствие са оспорени от представляващите банката, така и на
изтъкваните показания на св. Генчева, не са довели до обратни на изложения
извод в мотивите на обжалваното решение.
По никакъв начин не се отразява на валидността и правилността на
обжалваното решение обстоятелството, че допуснатото до участие в делото
трето лице помагач не било посочило по делото банкова сметка, нито пък
въззивният състав намира, че по делото са били налице основания за
отвеждането на решаващия делото първоинстанционен съдебен състав,
поради пълната недоказаност по делото на наличието на основания за такъв
отвод.
Неоснователна е жалбата на ищеца.
Изцяло необосновано, като противоречащо на всички, събрани по делото
доказателства, е твърдението на ищеца, на което се основава главното му
оплакване срещу правилността на обжалваното решение в отхвърлителната
му част, че съдът неправилно бил приел, че направените от него подобрения
/ако и доколкото въобще изразходваните от него средства за преустройство и
промяна първоначалното предназначение на процесните недвижими имоти,
биха могли правно да се квалифицират именно като подобрения, а те не биха
могли, поради изложеното в мотивите на първоинстанционния съд в тази им
част, които са изцяло правилни/, можело и следвало да се считат извършени
за сметка на ответника - обратното е ясно видно от съдържанието на
уговорките между страните в сключените между тях договори и
допълнителни споразумения към тях.
Неоснователно е оплакването в насока на това, че доколкото същите
суми били изразходвани със знанието и без противопоставянето на ответника,
6
то и следвало същият да ги възстанови на ищеца - тези знание и липса на
противопоставяне произтичат към момента на извършването на разходите от
конкретното съдържание на уговорките между страните, които впоследствие
са отпаднали и по никакъв начин по делото не се установява направеното от
ищеца /при това - както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, както е
прието и в мотивите на първоинстанционния съд - съобразно уговорките
между страните - за негова сметка/, да ползва ответника или да увеличава
стойността на имота по начин, че ответникът да може се ползва от него, та да
се счете, че за ответника е възникнало задължение за обезщетяването на
ищеца - преустройствата са правени с цел имотите да се ползват от самия
ищец, за неговата дейност и съобразно уговорките между страните, които са
останали неосъществени, а твърденията че направеното от ищеца се ползва от
ответника или от трети лица с икономическа изгода за ответника, са изцяло
недоказани по делото.
Изцяло неоснователни са оплакванията, базирани на неправилност на
изводите на първоинстанционния съд в насока на това, че ищецът не е бил
осигурил, съобразно уговорките между страните, включително и в
неколкократно продължаваните срокове за това, финансиране за изпълнение
на задълженията си по договорите между страните - всички събрани по
делото доказателства, включително кредитираните писмени, свидетелските
показания, които въззивният съд също кредитира в частите им, в които се
отнасят до пряко възприети от свидетелите факти, сочат на обратното, а
установените по делото да са провеждани срещи, подготовка на „драфт“
договори - проекти на такива, останали неподписани и съответно не
удостоверяващи постигнато между страните по тях съгласие, обективирано
във възнамеряваната от тях форма, оферти и др.п., не са годни да опровергаят
този извод на съда - по делото главните задължения на ищеца в изложената
насока - да плати /плаща/ съобразно уговорките с ответника, включително да
представи оригинал от банков документ, удостоверяващ готовност за
кредитиране изцяло съобразно уговорките между страните по делото, са си
останали неизпълнени от ищеца. В допълнение следва да се посочи, че в
представеното и неоспорено допълнително споразумение към първоначалния
договор от 2015 г., сключено на 08. 09. 2017 г., се съдържа изрично признание
за неосигуряване от страна на ищеца, на договореното финансиране за
закупуване на процесните имоти, при уговорените между страните условия и
7
в уговорените срокове.
Неоснователна е частната жалба на ответника срещу постановеното по
делото определение по чл. 248 от ГПК - исковата молба на ищеца в частта и
по първоначално предявеният като главен иск с правно основание чл. 19, ал. 3
от ЗЗД е оттеглена без противопоставянето на ответника, а производството по
този иск е прекратено от съда с влязло в сила определение, по този иск
произнасяне с решението на съда като акт, приключващ спора със сила на
пресъдено нещо не е налице, поради което липсва и основание за
съобразяване на цената му при разпределянето на отговорността на страните
за разноски в производството.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение и
определението по чл. 248 от ГПК, като валидни, допустими и правилни по
същество следва да бъдат потвърдени, със законните последици, поради което
и на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща и към изложените
към същите, мотиви на първоинстанционния съд за постановяването им, а
разноските за въззивното производство следва да останат за страните в
същото, както са ги направили.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 260745 от 13. 05.
2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18
състав по т.д. № 455 по описа на съда за 2019 г. и определение по същото
дело от 01. 07. 2021 г., с което е оставена без уважение молба на ответника в
производството „МИРАД“ ООД за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
Решението е постановено при участието в делото като трето лице
помагач на страната на ищеца, на М. Г. И., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9