Решение по дело №276/2021 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                          №........

 

    гр. Ловеч, 01.12.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова и с участието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 276/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във връзка с глава единадесета „Производства за обезщетения” от Административно процесуалния кодекс (АПК).

 Административното дело е  образувано по искова молба от Е.Й.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „А.“ гр. Т.срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София с посочена цена на иска  12.00(дванадесет) лева.

В исковата молба ищецът твърди, че за периода от 17.09.2020 г. до 18.09.2020 г. е пребивавал в следствен арест гр.Габрово в килия № 6, която е била без тоалетна и течаща вода, без достъп до дневна светлина. Хигиената в килията е била крайно занижена без възможност за естествено проветрение, била е оборудвана с четири легла. Имало е две железни двойни вишки, които са били с начупени шини и са  убивали. Не е имало шкафове, където арестантите да си държат вещите и дрехите. Нямало е маса, нито столове. Одеялата и възглавниците са били изключително замърсени с неприятна миризма на спарено. Дюшекът е бил много мръсен  и на места изпокъсан, без пълнеж. Въздуха в килията е бил тежък с миризма на спарено и застояло. Счита, че ответникът ГДИН е длъжен съгласно чл. 29, чл. 31, ал.4 от КРБ, чл.2, т.3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС да осигури благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, както и на постоянен достъп до санитарен възел, шкаф, прозорец, естествена светлина и проветрение, както и че ГДИН е възприел ареста ведно със задържаните в него като склад за живи хора, отколкото като  заведение, в което пребивават лишени от свобода в страна членка на ЕС в XXI век. Посочва, че неизпълнението на преките задължения, произтичащи от закона от страна на ответника ГДИН да осигури благоприятна среда и условия за съхранение и физическото и психическото здраве на ищеца, както и на постоянен достъп до гореизброените  тоалетна и течаща вода, без достъп до дневна светлина, без възможност за естествено проветрение и др. рефлектират негативно върху човешкото му достойнство и са породили чувства на унижение и малоценност. Претендира за неимуществени увреждания, посочени по – горе, които са пряка и непосредствена последица от незаконното поведение на ответника ГДИН.

В съдебно заседание ищецът  не се явява, като е депозирал молба вх. № 3084/09.09.2022 г. с искане делото да се гледа в негово отсъствие. Представлява се от назначен от съда  процесуален представител, посочен от АК Ловеч и личен избор на ищеца, който поддържа исковата молба. Счита подадената искова молба за основателна и заявява, че ответната страна е била длъжна да подсигури на задържаното лице в помещението, в което се намира достъп до тоалетна, течаща вода, каквито ответникън сам признава, че към онзи период за времето, за което е бил задържан ищеца и е пребивавал в този арест, не е имало. Твърди, че размера на поисканото обезщетение е достатъчен да обезщети неимуществените вреди, които е претърпял ищеца за престоя си в ареста в гр. Габрово. Претендират се сторените по делото разноски за Бюрото за правна помощ.

Ответникът по делото – ГДИН гр. София, редовно призован - не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е  писмен отговор, в който твърди, че предявения иск е допустим, но е неоснователен. Посочва, че не е осъществен фактическият състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат от него неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС намира за неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Видно от представената по делото справка с peг. № 2211/21.06.2022г. на ОСИН – Велико Търново администрацията е изпълнила задължението, което произтича от чл.2, т.3 от ЗИНЗС, а именно осигурила е условия за поддържане на физическото и психическото здраве на ищеца и зачитане на правата и достойнството му.

   Счита, че според представените по делото писмени доказателства са създадени условия на задържаните в ареста в Габрово да посещават тоалетна при поискване, дадена им е възможност да ползват течаща вода, да ползват баня. Килиите имат прозорци през които влиза въздух и естествена светлина. Посочени са какви са размерите на прозорците. Има изградена вентилационна система. Дадена е възможност задържаните лица да ползват престой на открито. Създадени са за задържаните лица условия, които не надвишават минималните, които са необходими при изтърпяване на наказанието – лишаване от свобода, поради което, моли съда да отхвърли   предявения иск като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск, тъй като счита, че не са нарушени правата на ищеца при престоя му през месец септември 2020 г. в ареста в гр. Габрово.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

Ищецът Е.Й.И.  е пребивавал в ареста гр. Габрово, II кат. към РС „ИН“ – Габрово II кат. при ОС „ИН“ –Велико Търново от 14.30 часа на 17.09.2020 г. до 13.30. часа на 18.09.2020 г.

 На 17.09.2020 г. Е.И. е бил преведен със Заповед № 687/13.07.2020 г. на Началника на затвора Ловеч за явяване по НАХД № 152/20г. пред Административен съд – Габрово. Заповедта е изпълнена и лицето е върнато обратно на 18.09.2020 г. По време на престоя в ареста е настанен в спално помещение № 6 заедно с Ц.И.С.при спазване изискванията в Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на Главния директор на ГДИН. През процесния период битовите условия, при които л. св. Е.И. е пребивавал са били следните: спално помещение № 6 е с площ 12,376 кв.м., предвидено за настаняване до 3 лица съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, обзаведено с 4 бр. легла ( 2 бр. двуетажни), пластмасова маса, табуретка и шкафче за лични вещи. За всеки задържан се осигурява самостоятелно легло и постелъчен инвентар. Достъпът на чист въздух се осъществява от прозорци с размери 120х50 см., отварящи се от външната страна към улицата на нивото на тротоара и вътрешния двор, както и от изградената през 2012 г. вентилационна система. Допълнителното осветление се осигурява посредством енергоспестяващи осветителни тела. Отоплението се осъществява от гореспомената вентилационна система, която нагнетява затоплен въздух. Във всяко спално помещение на вратата е монтиран звънец, като чрез позвъняване задържаните лица сигнализират надзорно-охранителния състав (напр., че желаят да ползват тоалетна и др.). Основните помещения за задържани лица в ареста в гр. Габрово са разположени в приземната част на сграда въведена в експлоатация през 1941 г. В нея се помещава и Окръжен следствен отдел – Габрово към Окръжна прокуратура – Габрово. Арестът разполага с 6 бр. спални помещения ( с различна големина и общ капацитет за настаняване до 13 души). Същите нямат собствени санитарни възли, а са ползвани общи такива. Съгласно законовите изисквания са обособени места за престой на открито, както и за свиждания и срещи. Храненето на задържаните е осъществявано по договор чрез кетъринг като на заминаващите от ареста към други МЛС е осигуряван т. нар. сух пакет. Хигиената е поддържана с предписаните пособия и препарати, като спазването й е контролирано от определените длъжностни лица – началник на РС „ИН“ – Габрово, фелдшер и служителите от надзорно-охранителния състав. Със Заповед № ЛС–04-328/23.06.2021 г. на Зам. Министъра на правосъдието, арест гр. Габрово е закрит, считано от 26.06.2021 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон, като тази отговорност се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК.

В конкретния случай ищецът твърди нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на административния ръководител на Арест - Габрово към ГДИН и като ответник се сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Съгласно чл.205 от АПК,  искът по чл.203 ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е самостоятелно юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая настоящия адрес на увредения е в ЗОЗТ „А.“ гр. Троян, който е в района на компетентност на Административен съд Ловеч. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност на длъжностните лица в местата за лишаване от свобода към ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Ето защо съдът приема, че същия е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че в процесния случай тези предпоставки са налице отчасти и така предявения иск се явява частично основателен и доказан по следните съображения:

По силата на чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ) или на ЗИНЗС.

Текста на чл.284 ал.1 от  ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Относно  чл.284 ал 1 от ЗИНЗС следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

Съответно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3 ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3 ал.2).

В този смисъл е и установената практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който в своите решения приема, че „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Предвид това, че мерките за лишаване от свобода по правило съдържат такъв елемент, то държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането му.

Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.

Според разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно чл.256 ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни бездействия на длъжностно лице -административният ръководител на Ареста Габрово. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца.

В проведеното исково производство частично бяха установени незаконосъобразни бездействия на администрацията, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.

Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от И. искова молба, исковата претенция за посочените незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация са за поставяне в неблагоприятни условия, изразяващи се в неосигуряване на тоалетна и течаща вода, неосигуряване на проветрение и приток на слънчева и дневна светлина, липса на шкафове, маса и столове в спално помещение № 6 на ареста Габрово по време на престоят му през процесният период.

Следва да се съобрази, че по същността си наказанието „лишаване от свобода” е принудително изолиране на осъдения в специални места, при което се ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и да определя сам своя режим на живот, ограничават се социалните му контакти, както и възможността да упражнява някои от правата си, когато последните са несъвместими с характера на това наказание. В местата, където осъденият е изолиран принудително, съществува задължителен режим на труд, почивка и други занимания, включително относно хигиената, достъпа до медицински услуги, престоя на открито, който се определя не от лишените от свобода, а от администрацията на тези места, въз основа на закона.

От събраните по делото доказателства се установява, че за процесният период в ареста ищеца е настанен в спално помещение № 6, заедно с Ц.И.С., което е предвидено за настаняване на три задържани лица и е с обща площ от 12.376 кв. м. При което е разполагал с жизнено пространство, надвишаващо предвидената минимална площ от 4 кв. м. съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Помещенията са с осигурен достъп на слънчева светлина и възможност за проветряване, осветени и отоплени /чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, във вр. с чл.20, ал.2 ППЗИНЗС/. Оборудвани са с легла за задържаните лица, снабдени със спални принадлежности /дюшеци, 2 бр. одеяла и възглавница, като чаршафите се подменят от НОС ежеседмично, както и за новопостъпили в арест град Габрово/, шкафчета за лични вещи, маса, столове в съответствие с изискването на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС. На задържаните е осигурена възможност за къпане не по-малко от два пъти седмично и за поддържане на личната хигиена /чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗ/. Осигуряван е дневен престой на открито /чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС/.

От представената по делото справка се установява, че  Арест град Габрово се намира в приземния етаж на сграда, построена през 1941 г. за полицейско управление, според тогавашните изисквания, като приблизително 2/3 от височината е под земята, а 1/3 е над кота нула, на която се намират и прозорците. Килиите са били изградени отделно от санитарните възли и банята. Арестният блок е разполагал с две тоалетни /мъжка и дамска/. Във всяка килия на вратата има монтиран звънец и при позвъняване задържаните лица се извеждат извън килията до тоалетна. Банята е имала две помещения - дамско и мъжко . Ползвали са се по график минимум два пъти седмично, а при нужда и по - често. Мивка с течаща вода също е имало извън килиите, като и тя се е ползвала при поискване от задържаните лица без ограничение. Не са налице данни и доказателства на ищеца през процесния период да му е отказван достъп до тоалетна, течаща вода и баня.

Достъпът на свеж въздух и естествена светлина до килиите се е  осъществявал от прозорци с размери 120/50 см., намиращи се на нивото на тротоара и на вътрешния двор, които са били обезопасени по надлежния ред, предвид местоположението на сградата / в приземния етаж на сграда, построена през 1941 г. за полицейско управление, според тогавашните изисквания, като приблизително 2/3 от височината е под земята, а 1/3 е над кота нула, на която се намират и прозорците/. Това дори да ограничава прекия достъп на слънчева светлина, такава е налична. Проветрение се  е извършавало особено в топлите дни, което засяга процесния период. Допълнително е имало изкуствено осветление, което е било обезопасено. От края на 2012 г. е била изградена вентилационна система за допълнително вкарване на свеж въздух, към която е имало монтирани 6 киловата нагреватели, които да затоплят до зададените 22 градуса на вкарания въздух през зимния период. В тази връзка са неоснователни и недоказани оплакванията на ищеца за липса на проветрение и приток на слънчева и дневна светлина.  

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗИНЗС достъпът до санитарни възли и течаща вода се определят с правилника за прилагане на закона.

В чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

           Разпоредбите на чл.3, на чл.43, ал.5 ЗИНЗС и на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Следва да се вземе предвид и друга разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която конвенция е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Имайки предвид посочените разпоредби, претенцията на ищеца за неимуществени вреди поради липса на санитарен възел и течаща вода в спално помещение № 6 в Ареста Габрово е основателна.

Липсата на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ, „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения и на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – вж. §175 от Раздел V от решението по делото „Нешков срещу България“. След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелство представлява забраненото и от чл.29 на Конституцията на Република България и на чл.3 от ЗИНЗС нечовешко и унизително отношение към задържания, т.е. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Безусловно задължение на администрацията на затворите е да осигурят на лишените от свобода и изтърпяващите мярка за неотклонение „задържане под стража“ постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения. В случая е безспорно доказано, а и това не се отрича от ответника, че в исковия период по време на престоят в ареста в Габрово ищецът не е разполагал със санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, в което е пребивавал.

Следва да се вземе предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които е изтърпявал наказанието си. Липсата на вода за елементарни нужди винаги води до накърняване на човешкото достойнството. Невъзможността обаче да се поддържа лична хигиена в условията на ограниченията, наложени от режима на изтърпяване на наказанието, винаги е съпътствано с чувство на непълноценност, гняв, незащитеност, малоценност, тревожност и за това не са необходими нарочни доказателства.

Ответникът от друга страна не се е справил с доказателствената тежест и не е оборил с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, твърденията на ищеца за неосигуряване на течаща вода и санитарен възел в спалното помещение при престоя в ареста Габрово.

Посочените неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника да осигури в спалното помещение постоянен достъп на лишените от свобода до течаща вода и санитарен възел, обуславят основателността на иска относно това оплакване. Липсата на вода и на санитарен възел е от естество да причини на ищеца физическия и психически дискомфорт, описан в исковата молба, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури нормални битови условия при процесният престой в ареста. Налице е нарушение както на изискванията на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, така и на тези на чл. 3 от ЕКПЧОС.

Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са  ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите на ответника да минимализират вредните въздействия на помещенията, което е извън правомощията им дали да бъдат експлоатирани като арест или не.  При липсата на течаща вода в помещението основателно се явява и оплакването на ищеца за невъзможност за поддържане на лична хигиена и най-елементарното измиване на ръцете преди храна. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста  гр. Габрово от гл.т. на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.“

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съдът, като съобрази горните разпоредби, както и практиката на ВАС, намира, че разпоредбите от глава седма на ЗИНЗС са специален закон по отношение на ЗОДОВ, като съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, приложими са разпоредбите на гл. седма на ЗИНЗС.

Искът по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е допустим и подаден пред местно компетентния съд и срещу надлежен ответник – чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и практиката на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.

Предвид специалните разпоредби за доказателствената тежест, неприложими са нормите на АПК и ЗОДОВ, като с оглед разпоредбата на чл. 285, ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

С оглед гореизложеното съдът приема настоящият иск за основателен в частта за доказаност на претенцията на ищеца за липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спално помещение № 6 за процесния претендиран период 17.09.2020 г. – 18.09.2020 г.

Съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за лоши битови условия от датата на увреждането за неоснователен и недоказан. Съгласно ТР № 3/2004г. от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. ВКС, ОСГК, мораторна лихва се присъжда от датата на преустановяване на незаконното действие или бездействие, но само когато се касае за  незаконни актове на правозащитни органи, а не при действия или бездействия на администрацията. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане по арг. от чл.84 от ЗЗД /липсва покана/. При това определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.08.2021 година до окончателното изплащане.

При този изход на делото и на основание специалната разпоредба на  чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,  когато иска се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Налице е уважаване на иска и следва ответникът да понесе разноските по делото. Разноските по производството по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени и държавната такса, като в случая следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АС Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

      Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, да заплати на л.св. Е.Й.И., ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: ЗОЗТ „А.“ гр. Т.сумата от 12 лв. (дванадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени в периода 17.09.2020.г - 18.09.2020г. неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Осъжда Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на Административен съд Ловеч сумата 10,00 (десет) лева - държавна такса за образуване на административно дело.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен съд Ловеч.

Препис от него да се изпрати на страните по делото и Окръжна прокуратура Ловеч.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: