Р Е Ш Е Н И Е
№39/27.1.2021г.
гр.
Пазарджик, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1231 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и е образувано по
жалба на В.В.П., ЕГН ********** *** против Разпореждане № 4506-40-66/01.10.2020
г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Иска
се отмяната му.
В
съдебно заседание не се явява жалбоподателката или неин процесуален
представител. В писмено становище се поддържа жалбата.
Процесуалният
представител на ответника устно в съдебно заседание и в писмено становище
оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне и претендира разноски.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е била лекар в МБАЛ „Ескулап“ ООД от 20.01.2011
г. до 01.07.2020 г. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение №
42/02.03.2020 г. по т.д. № 226/2019 г.
на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския регистър на 04.03.2020 г. Със
заявление-декларация №
Ц4502-12-92 от 24.06.2020 г. до
Директора на ТП на нОИ Пазарджик жалбоподателката е поискала отпускане на гарантирано
вземане. С атакуваното разпореждане директорът на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен институт е
отказал изплащането на гарантирано вземане по заявлението. Административният
орган е преценил, че след като откритото производство по несъстоятелност е
вписано на 04.03.2020 г., то 3 месечният период, в който следва да се подаде
заявлението, е изтекъл на 04.06.2020 г., а заявлението е подадено едва на
24.06.2020 г. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 12.10.2020 г.,
като жалбата е подадена на 26.10.2020 г.
Страните не спорят по гореизложената фактическата обстановка.
Тя се установява и по безспорен начин от доказателствата по делото и от справка
в Търговския регистър по отношение на МБАЛ „Ескулап“ ООД.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
обжалването, от лице, за когото издадения административен акт е неблагоприятен,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административният акт е издаден от компетентен орган по чл.
26, ал. 1 от ЗГВРСНР, при спазване на административнопроизводствените правила,
уредени в ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР
право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите,
които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока
му и от продължителността на работното време. Ал. 2 посочва, че лицата по ал. 1 могат
да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР правото
на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква
от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1.
откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл.25 от ЗГВРСНР с
подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга
държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното
материално право на гарантирано вземане води до погасяването му.
От събраните доказателства се установява, че жалбоподателката
е била в трудови правоотношения с МБАЛ „Ескулап“ ООД. Датата на вписване на
решението за откритото производство по несъстоятелност е 04.03.2020 г. Това се
потвърждава от представените по делото доказателства, както и от вписаните
обстоятелства, отразени в Търговския регистър. Срокът за подаване на заявление
по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР е тримесечен и е започнал да тече от 04.03.2020 г.
На 24 Март 2020 г. в ДВ. бр.28 е
обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно § 52 от ПЗР
законът влиза в сила от 13 март 2020 г. и се прилага до отмяна на извънредното
положение. В чл. 3, т. 2 от същия закон е предвидено, че за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и
други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания. Срокът, предвиден в чл. 25 от ЗГВРСНР, е „друг срок“ по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките, предвиден в нормативен акт, с
изтичането на който се погасяват права за частноправните субекти - правото на
гарантирани вземания на работниците и служителите, които са или са били в
трудово правоотношение с работодател, спрямо когото е открито производство по
несъстоятелност. Поради това срокът, предвиден в чл. 25 от ЗГВРСНР, започнал да
тече от 04.03.2020 г. е спрян на 13.03.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките, обн. в ДВ. бр .28 от 24 март 2020 г. До спирането на срока
са изтекли 9 дни.
Съгласно § 13 от Заключителните
разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обнародван в ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 1 и т.2 относно
„други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен
вестник“. Това означава, че срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР е продължил да тече от
17.04.2020 г. и е изтекъл на 08.07.2020 г.
Заявлението - декларация вх. №
Ц4502-12-92 за изплащане на гарантираните вземания е подадено от жалбоподателката
на 24.06.2020 г., следователно срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР е спазен и не било
налице основанието на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР при постановяване на обжалвания
административен акт.
Като не е приложил правилно
посочените законови разпоредби, с обжалваното Разпореждане №
4506-40-66/01.10.2020 г. Директорът на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ е постановил незаконосъобразен отказ за изплащане на
вземания съгласно ЗГВРСНР. Тъй като заявлението е отхвърлено само на
процесуално основание и административният орган не е го е разгледал по
същество, преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне по същество
по заявлението на жалбоподателката.
От
страна на жалбоподателката няма направено искане за заплащане на разноски по
делото.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Разпореждане
№ 4506-40-66/01.10.2020 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ.
ИЗПРАЩА преписката на Директора
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ за решаване на въпроса
по същество, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/