Решение по дело №1845/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2100

 

гр. Пловдив,  25.10. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1845 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на П.Е.Г., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-000703/15.05.2019 г., издадена от м.в.м.в качеството на началник група към  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че за същото нарушение е налице влязла в сила присъда по НОХД № 3129/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив. Подържа се, че за едно деяние на оспорващия са наложени две отделни наказания – административно и по Наказателния кодекс, което е в противоречие с нормите на националното и Европейското законодателство.

3. Ответникът - началник група към ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 

 

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. Съставен е АУАН № 15.05.2019 г. от Ю. Н. Ч.на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 15.05.2019 г., около 22:00 часа, в гр. Пловдив, ул. „Асен Христофоров“ - до № 2, П.Е.Г. като водач на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** /лична собственост/ управлява под въздействие на наркотични вещества - THC /тетрахидроканабинол - канабис/ и амфетамин. Пробата е извършена с техническо средство „Дрегер Drug Check 3000“ № ARLN – 0461 в 23:00 ч. Издаден е талон за медицинско изследване № 0039346.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 19-1030-000703/15.05.2019 г., с която административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.2а от ЗДвП, е приложил спрямо оспорващия принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.

7. В настоящото производство фактът на нарушението не се оспорва от жалбоподателя. Същият представя споразумение от 21.05.2019 г., сключено с Районна прокуратура – Пловдив, одобрено с определение № 464 от 21.05.2019 г., по НОХД № 3129 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, IX – ти наказателен състав, по което оспорващият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това че 15.05.2019 г., около 22:00 часа, в гр. Пловдив, ул. „Асен Христофоров“ - до № 2, като водач на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** /лична собственост/ управлява под въздействие на наркотични вещества, за което на основание чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца. От така наложеното наказание на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което жалбоподателят е бил лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство, считано от 15.05.2019 г. до влизане в сила на акта на съда за одобряване на споразумението – 21.05.2019 г.

8. Според представената към преписката справка за нарушител/водач, за нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на оспорващия са наложени административния наказания с наказателни постановления № 24/2012/21.01.2012г. и № 17-0869-001042/07.06.2017г.

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която, в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП. Според заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи длъжностното лице, подписало оспорения административен акт, е назначено на ръководна длъжност – началник на група „Административно – наказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

IV. За правото:

10. Описаните в АУАН № 15.05.2019г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установените от административния орган факти, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

11. Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от мерките по т.2, б. "б" предвижда: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство … употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

12. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

13. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

процесната мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби.

На следващо място е необходимо да се извърши преценка за съответства на наложената принудителна административна мярка с материалноправните разпоредби, целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Каза се, няма спор между страните, че оспорващия е осъществил състава на чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП, респ. за това деяние му е наложена процесната мярка. Също така с влязъл в сила съдебен акт е решен и въпросът за отговорността на дееца като му е наложено и наказание: „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца“. При това положение съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Наказателната отговорност и административната принуда преследват различни цели, поради което паралелното им реализиране не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“, поставящ забрана за така наречената "двойна наказуемост". При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната мярка е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Административната принуда не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от акта (административен или съдебен), с който за установеното нарушение се налага наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна принуда предхожда наказването на дееца с правораздавателен акт и има различно предназначение и самостоятелни правни последици, Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказанията са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение, респ. престъпление. С налагането на мерки от категорията на процесната се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова те не са средство за реализиране на правна отговорност. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е надлежно установено и законосъобразно подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Тъй като извършеното деяние реализира и състава на престъпление, по отношение на оспорващия е реализирана наказателна отговорност, която изключва налагането на административно наказание, но не и прилагането на административна принуда.

Ответният административен орган  не е посочил конкретни мотиви относно срока на мярката. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е  съответен на този принцип, принудата ще отговаря и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят е нарушавал нееднократно правилата за движение по пътищата, при което се отчита тенденция за трайно поведение, което е в разрез с установения ред на държавно управление. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката. Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) това деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване, залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията, е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от минимално предвидените по закона 6 месеца не се явява прекомерно спрямо тенденцията в поведението на оспорващия и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

14. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. За разноските.

15. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.Г., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-000703/15.05.2019 г., издадена от м.в.м.в качеството на началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: