ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 516
гр. Перник, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500124 по описа за 2022 година
Постъпила е молба вх. № 2191/27.04.2022г. по реда на чл. 248 ГПК от въззиваемия
ЕТ "Видиа – Л.В.", чрез адв. А. А., с която се иска Решение № 120 от 20.04.2022г.,
постановено по в. гр. д. № 124/2022г. по описа на Окръжен съд – Перник, да бъде допълнено
в частта за разноските, направени пред въззивната инстанция.
В законоустановения едноседмичен срок не е постъпил отговор от насрещната
страна.
Пернишкият окръжен съд като взе предвид материалите по делото и
направените в производството искания, намира, че искането е недопустимо.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник, срещу решение № 436/17.12.2021 г., постановено
по гр.д. № 4195/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете за установяване по отношение на ЕТ „ВИДИА-Л.В.“ ЕИК
********* седалище и адрес на управление ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД,
гр. Перник сумата от общо: 2575.48 лв., представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница в размер на 1885.16 лв. за
периода 01.10.2015 г. - 30.04.2020 г. и 690.32 лв. – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода 08.12.2015 г. - 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и срещу решение №
47/20.01.2022г. постановено по гр.д. № 4195/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд, с
1
което е допълнено решение № 436/17.12.2021 г., постановено по същото дело, като е
отхвърлен предявеният евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, вр. с чл.79
ЗЗД.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият ЕТ „ВИДИА-Л.В.“, чрез адв. А. А.,
е изразил становище, че процесната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна и е направил искане за присъждане на сумата от 300 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същият не е представил
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С Решение №120 от 20.04.2022г., постановено по възз.гр.д. № 124 по описа на
Окръжен съд – Перник за 2022г. е отменено решение № 436/17.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 4195/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта с която са отхвърлени
като неоснователни исковете за установяване по отношение на ЕТ „ВИДИА-Л.В.“ ЕИК
********* седалище и адрес на управление ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД,
гр. Перник сумата от общо: 427,78 лв., представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, от които главница в размер на 355,96 лв. за периода
05.03.2018 г. - 30.04.2020 г. и 71,82 лв. – обезщетение за забава на месечните плащания за
периода 11.05.2018 г. - 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1015/2021 г. по описа на ПРС, и вместо
това е признато за установено, че ЕТ „ВИДИА-Л.В.“ дължи на „Топлофикация Перник“
АД, гр. Перник сумата от общо: 427,78 лв., представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница в размер на 355,96 лв. за
периода 05.03.2018 г. - 30.04.2020 г. и 71,82 лв. – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода 11.05.2018 г. - 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1015/2021 г. по описа на
ПРС. В останалата му част първоинстанционното решение № 436/17.12.2021 г., с което са
отхвърлени предявените от „Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник искове, е потвърдено, а
решение № 47/20.01.2022г. постановено по гр.д. № 4195/2021 г. по описа на Пернишкия
районен съд, е обезсилено и производството по делото е прекратено в тази му част. С оглед
уважената, респ. отхвърлената част от исковете, въззивният съд е изчислил и дължимите
разноски, направени от страните в първоинстанционното производство.
С въззивното решение в полза на въззивното дружество са присъдени и
разноските, сторени във въззивното производство, съобразно уважената част от жалбата. По
отношение въззиваемия, съдът е намерил, че разноски за въззивната инстанция не се дължат,
с оглед изхода на спора и поради липсата на доказателства за извършването на такива.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че молбата по чл. 248 ГПК от
въззиваемия ЕТ "Видиа – Л.В.", чрез адв. А. А., е именно за изменение на въззивното
2
решение в частта за разноските, като такива да му бъдат присъдени и за производството
пред въззивната инстанция, а не за допълване на решението в тази му част, тъй като във
въззивния акт е налице произнасяне по отношение на направеното искане за присъждане на
разноски за въззивната инстанция. Допълване на съдебното решение, като способ за
неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен
спорен предмет. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК
обхваща случаите, при които съдът въобще не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния
акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в
същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК.
В настоящия случай обаче е налице втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй
като съдът се е произнесъл относно дължимостта на съдебните разноски, като е приел, че
въззиваемият няма право на такива за производството пред въззивната инстанция.
Следователно, налице е искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера им. По тази причина по отношение на искането на въззиваемия
настъпва правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК.
Предвид това и съобразявайки посоченото в т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, настоящият състав намира, че молбата
на ЕТ "Видиа – Л.В.", чрез адв. А. А., за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, при липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
С оглед изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 2191/27.04.2022г. по възз.гр.д. №
124 по описа на Окръжен съд - Перник от ЕТ "Видиа – Л.В.", чрез адв. А. А., за изменение
на Решение №120 от 20.04.2022г., постановено по възз.гр.д. № 124 по описа на Окръжен съд
– Перник за 2022г., в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4