Р Е Ш Е Н И Е
град София,04.12.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІ-В състав в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА
въз.гр.дело №15062 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.К.Ц., чрез адв. Б., срещу съдебно решение № 452872 от 18.07.2018г., постановено по гр.д.№ 14970/2017г. по описа на СРС, 1-во Г.О., 36 състав, с което е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че К.К.Ц., с ЕГН: ********** и адрес *** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1890.81 лв. - цена за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. в имот, намиращ се в гр. София, общ. Възраждане, ж.к. „***-********, аб. № 204892 (от които 27.24 лева – цена за дялово разпределение), за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.12.2016 г. по ч. гр. д. № 62060/2016 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението 01.11.2016г. до окончателното изплащане. С обжалването решение съдът е признал за установено по иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, че К.К.Ц., с ЕГН: ********** и адрес *** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** Б сумата от 6.37 лева, представляваща обезщеение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2015г. до 19.09.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.12.2016 г. по ч. гр. д. № 62060/2016 г. по описа на СРС, като е отхвърлил иска за разликата от 5.09 лева до пълния предявен размер от 11.46 лева. С обжалвания съдебен акт съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
В жалбата са
инвокирани доводи относно неправилност, неоснователност и незаконосъобразност
на съдебното решение, като се твърди, че е постановено в нарушение на
материалния закон. Навеждат се аргументи за липса на валидно облигационно
правоотношение между ответника по делото и ищцовото дружество. Посочва се, че
въззивникът не е бил собственик или вещен ползвател на имота, за който е осъден
да заплати процесната сума за процесния период. Твърди се, че собственик на
имота е Столична община, поради което единственото основание за възникване на
облигационно отношение с нея е наличието на писмен договор между общината и „Т.С.“
ЕАД, какъвто не е бил представен. Сочи се, че обстоятелството дали ответникът
по делото е бил наемател на имота не обуславя извод за съществуването на
договор за доставка на топлинна енергия, при липса на данни за съгласието на
собственика. Предвид на изложеното въззивникът моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени решението на СРС и да постанови друго решение, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира сторени разноски пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, представя списък по чл. 80 от ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу К.К.Ц. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед постъпилата
въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
първоинстанционното решение, с изключение на отхвърлителната част на иска с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 от ГПК.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 62060/2016 г. по описа на СРС, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 01.11.2016г. и е постановена на 09.12.2016 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К.К.Ц. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - К.К.Ц., възражение, поради което
дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод
за основателност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответника - К.К.Ц. искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че
между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което
ответникът, в качеството на собственик на имота, има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е
установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си
да достави топлинна енергия в имота на ответника при спазване на изискванията
на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на
действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на
доставената топлинна енергия за исковия период от време. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна
жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
В конкретния случай спорен между
страните е въпросът дали през исковия период ответникът е притежавал качеството
клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, обуславящо възникването и
съществуването на облигационна връзка между нея и ищеца по договор за доставка
на топлинна енергия. В т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018
г. по т. д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че собствениците или
титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставена топлинна енергия за битови нужди съгласно Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия период, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената и. Изложените от СРС в горния
смисъл мотиви, а именно, че по аргумент от разпоредбата на чл. 46 от Закона за
общинската собственост, както и на Наредбата за реда и условията за управление
и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с
решение № 466 по протокол № 53 от 14.07.2005г., задължението за заплащане на
консуматвните разноски е в тежест на наемателя, настанен в общинското жилище;
че по делото не са налице представени доказателства ответницата да е прекратила
наемното правоотношение между нея и Столична община, район Възраждане, както и
че по дело е представено заявление-декларация от ответницата, с което е
направила искане за откриване на партида, съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди и такава е
била открита. Мотивирано и въз основа на доказателствата по делото
първоинстанционният съд е приел, че по делото не са налице данни, че ответникът
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия на ищцовото дружество.
Тези констатации и базираният на тях извод, че е налице сключен между страните
договр за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължение на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за периода
01.05.2014г. – 30.04.2016г, настоящият въззивен състав счита за законосъобразни,
постановени при правилен анализ на събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното са
неоснователни възраженията на ответника за липса на съществуващо облигационно
отношение между него и ищцовото дружество.
От събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ
съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в процесния
имот, находящ
се гр. София, общ. Възраждане, ж.к. „Зона Б-********, аб. № 204892, е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна
собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че през
процесния период от 01.05.2014г. – 30.04.2016г,, посоченият в
исковата молба имот е бил топлоснабден, както и се изчислява стойността на
реално доставената в него топлинна енергия за същия период.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството-доставчик. В този
смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото
ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказана стойността на доставената в имота топлинна енергия. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за
направени плащания от ответника, погасяващи процесното задължение. С оглед на
това съдът намира, че искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен и
като такъв правилно е бил уважен в пълния предявен размер.
Досежно определяне на размера, до
който е уважен искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е кредитирал заключението на ССчЕ, което не е оспорено от
страните.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение,
вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат
разноски. По отношение на заявената претенция на въззиваемата страна за
присъждане на направените разноски, настоящият състав я намира за неоснователна,
доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален
представител не се явява в съдебното заседание. При това положение в полза на
въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 452872 от 18.07.2018г., постановено
по гр.д.№ 14970/2017г. по описа на СРС, 1-во Г.О., 36 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./