МОТИВИ по нохд № 272 / 2009
година на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият б.кадрови редник редн.С.Р.Д.
е роден на 03.11.1982г. в гр.Стара Загора. Постъпил на служба в БА на 03.01.2005г. като кадрови военнослужещ на
длъжност „Механик водач” във втори разчет във втори огневи взвод на рота за
бойна поддръжка на под. ****. На последна заемана длъжност – механик-водач в първи екипаж на КЩМ
„Делфин” във взвод за управление на разузнавателна рота в под.****, бил назначен със заповед № 696
от 28.11.2006г. на командира на поделението. По време на службата си редн.Д. се
проявявал като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ. Изпълнявал в пълен
обем функционалните си задължения. Показвал много добри практически и
теоретически знания и умения. Поемал отговорност и необходим риск при
изпълнение на служебните си задължения. Умеел да работи в екип. Не бил влизал в
пререкания с командирите и началниците си, към колегите се отнасял с
необходимото уважение /л.47 д.п./. Не е награждаван по служба. Наказван с „
Мъмрене” през 2005 г.
от командир на рота и със „Строго мъмрене” за нарушаване разпределението на
времето през 2006г. от командир на рота /л.193 д.п./. Със заповед № 874 от
21.12.2007г. на командир под. **** редн.Д. бил освободен от кадрова военна служба, считано 03.01.2008г./л.39
д.п./.
С Решение № 142 от 01.08.2005г.
по АНД № 142/2005г. на Военен съд-Пловдив на основание чл. 78А от НК му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от шест месеца за извършено престъпление по чл.
343б ал.1 от НК на 10.05.2005г. Решението е влязло в сила от 17.08.2005г. Не е
съден и не е осъждан за престъпление от общ характер /л.196 д.п./.
По време на службата си, подсъдимият
извършил следното :
На 31.12.2007г. св.Р.С. ***
настъпването на Нова година. В домът му били поканени негови приятели и познати
св.гр.л.Ж.К., св.редник
Р.П.,***.П.П.,***.М.Д.,***.Р.Д. и св.редник С.Р. ***. Последната, от своя
страна, била поканила свои приятели св.редник В.С. и подс.редник С.Д., също
кадрови военнослужещи от под.****.
По време на престоя в дома на св.Р.С.
и чакайки настъпването на Нова година, всички употребил алкохол. След посрещането
на новата година, между св.Р.С. и св.редник В.С. възникнало разногласие по
повод хвърлянето на "пиратки" през терасата на апартамента и
стрелянето с газов пистолет от нейна страна. По същия повод св.редн.С. Р. също направила забележка на
св.редник В.С., след което напуснала празненството. Във връзка със случая,
подс.редник С.Д., св.редник В.С. и св.редн.Р.П., малко по късно, също напуснали
жилището, тъй като останалите престанали да им обръщат внимание, като
продължили да празнуват в заведение "Боляри" в града, заедно с други
свои колеги и приятели. Там отново всички употребили алкохол.
По-късно, около 03:00 часа на
01.01.2008г., св.редник В.С. и подс.редник С.Д., отново се върнали в дома на
пострадалия св.Р.С., за да си изяснят взаимоотношенията. Стигайки до входната
врата на апартамента, подс.редник С.Д. влязъл в жилището без да звъни, тъй като
било отключено. Св.редник В.С. останала в коридора на апартамента, а
подсъдимият влязъл в стаята, където се намирали празнуващите. Помолил св.Р.С. да излез отвън, за да се разберат относно
случая, станал по-рано. Тримата излезли през входната врата на апартамента и застанали на стълбищната площадка,
като подс.редник С.Д. заключил отвън входната врата на апартамента с
ключовете, които бил взел предварително от вътрешната страна на вратата. Отвън,
тримата започнали да разговарят по случая с хвърлянето на пиратките. След
разменени взаимни реплики, подс.редник С.Д. се ядосал и под влияние на изпития
алкохол решил да „разреши” спора по свой начин. За целта, притиснал св.Р.С. с
лявата си ръка към стената срещу стълбището вляво от входната врата на
апартамента и започнал да му нанася удари с юмрук с дясната си ръка по главата.
По този начин, подсъдимият нанесъл около
десет удара на пострадалия, който се опитал да защити лицето си с двете си ръце,
като някои от ударите попаднали и в областта на пръстите и китката. След това,
подсъдимият освободил св.постр. С.С.. Тогава, в побоя се включила и св.редн. В.С..
Тя се приближила до св.постр. Р.С., хванала го за главата с двете си ръце,
наклонила я надолу и същевременно нанесла един удар с коляното си в областта на
брадата му. След този удар св.пост. Р.С. се свлякъл по стената на стълбищната
площадка и останал за известно време зашеметен и неподвижен. Едва тогава, подс.редник
С.Д. и и св.редн. В.С. избягали по стълбите надолу към входа на блока.
Действията на подсъдимия и св. В.С.
на стълбищната площадка пред апартамента, били наблюдавани последователно през
шпионката от вътрешната страна на вратата от св.М.Д., св. П.П. и св.Р.Д.. През
това време св.Ж.К. търсела резервните ключове от жилището, с които отключили
входната врата. Отвън намерили постр.св.Р.С. паднал на площадката и с видими наранявания в областта на главата.
Приятелите на св.Р.С. уведомили
за случилото се органите на РПУ - Стара Загора, като на място пристигнал
дежурен автопатрул в състав св.полицай И.Г. и св.полицай П.П.. Двамата откарали
пострадалия с автомобила в ЦСМП - Стара Загора за оказване на медицинска помощ.
В 03:50 часа на 01.01.2008г. в МБАЛ АД "Ст. Киркович" дежурния лекар
св.д-р Д.Д. извършил преглед на Р.С. и констатирал лек оток на главата. Била му
направена рентгенова снимка на черепа, на която нямало данни за счупвания. Били
му препоръчани студени компреси и аналгетици. Пострадалият не се оплакал от
травми на други места, след което бил освободен и върнат от полицейските
служители в дома му /л.56-61 д.п./.
Към обяд на 01.01.2008г., постр.св.Р.С.
се събудил от силна болка в дясната ръка, която ръка се била подула и посиняла.
След обяд посетил отново спешния център и се установило, че има счупване на
пръста на дясната ръка, която била гипсирана, след което бил освободен. Било му
издадено съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 3 от 2008г. /л.82
д.п./.
На 03.01.2008г. постр.св.Р.С. депозирала
жалба с вх. № 107 до началника на РПУ гр.Стара Загора /л.78 д.п./. Въз основа
на същата, била отпочната предварителна проверка по случая.
От извършения следствен
експеримент на 06.03.2009г. в ****на етажната площадка на седми етаж е с извод,
че при наблюдение през „шпионката” от вътрешната страна на вратата на ап.***,
могат да бъдат видени лица и техните действия на стълбищната площадка пред
вратата на жилището на пострадалия С. /л.174-179 д.п./.
От назначената и изготвена по
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 44 / 2009г.
е със заключение, че в резултат на възникнал инцидент на 01.01.2008г. лицето Р.С.С.
е получил счупване в областта на ставната повърхност на 5-та предкиткова кост
на дясната ръка, кръвонасядания на клепачите на лявото око и челото, оток и
кръвонасядание по лявата ушна мида, охлузвания и кръвонасядания зад дясната
ушна мида и по шията. Описаните и установени травматични увреждания добре
отговарят да са от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и могат да
бъдат получени по начин и време както твърди пострадалия. Счупването в ставната
повърхност на 5-та предкиткова кост представлява трайно затруднение в
движението на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни /л.180 – 183 д.п./.
От назначената и изготвена по досъдебното
производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 95 / 2009г. е със заключение, че охлузвания и
кръвонасядания зад дясната ушна мида и по шията, като механизма на причиняване,
били от удари с или върху твърд тъп предмет, в конкретния случай най-вероятно с
достатъчна сила от удар с юмруци, а счупването на V предкиткова кост на дясната
ръка, било напълно възможно да се получи при удар с юмрук при вдигнати към
лицето ръце. Експертът приема, че счупването на V предкиткова кост на дясната
ръка е получено при нанасяне на удар с юмрук с достатъчна сила, вероятно от
ударите на С.Д.. От действията на последния вероятно били получени и
кръвонасядането по клепачите на лявото око и челото и охлузванията и
кръвонасяданията по шията /л.187 – 189 д.п./.
С гореописаните действия, подсъдимият
кадр.редн.С.Р. Д. е извършил престъпление по чл.129, ал.1 от НК, тъй като на 01.01.2008г. около 03,00 часа в
гр.***, на стълбищната площадка пред ап.***, находящ се в****, причинил средна
телесна повреда на гр.лице Р.С.С. ***, изразяваща се в счупване в областта на
ставната повърхност на V предкиткова кост на дясната ръка, с което му причинил
трайно затруднение в движението на горния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание,
лекомислие, занижена самодисциплина, лекомислие, незачитане честта и
достойнството на личността
МОТИВИ
: да докаже своето право в спор, чрез нанасяне на побой.
Така описаната фактическа
обстановка, съдът приема за установена от показанията на свидетелите Р.С.,
редн.С. Р., редн.Р.П., П.П., Ж.К., д-р Д.Д., М.Д., Р.Д., полицай И.Г., полицай П.П.,
старшина Б.Б. и частично от показанията на редн.В.С., от медицински преглед,
СМУ, съдебно-медицинските експертизи, от извършения следствен експеримент и от
останалите писмени доказателства по делото.
Представителят на държавното
обвинение, в обвинителната си реч заяви, че в проведеното съдебно следствие по
безспорен и категоричен начин се е установила и потвърдила фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт и излага подробна интерпретация на свидетелските показания.
Описаното в обвинителния акт се потвърждава от заключението на
съдебномедицинската експертиза, проведените очни ставки и констатациите на
проведения следствен експеримент. Счита, че едно наказание лишаване от свобода
по отношение на подсъдимия, предвидено в малкия размер, в пълен обем ще изиграе
своята роля по отношение генералната и индивидуалната превенция.
От своя страна защитата на подсъдимия
счита, че един елемент не бил доказан, а именно вината и че без него, няма
престъпление. Нито едно доказателство пряко и косвено не се доказало, че
подсъдимия се е върнал с ясното съзнание
да причини телесните увреждания по отношение на пострадалия. Било е установено,
че към главата на пострадалия, подсъдимия не бил използвал специално оръдие и
способ, а е нанасял удари с ръка, насочени към главата на пострадалия, които са
причинили характер. Подсъдимият не бил съзнавал обществено опасния характер на деянието и нямал представа, че ще причини
средна телесна повреда. Счита, че субективния елемент не е доказан по безспорен
начин и в този смисъл, следва подсъдимия да бъде оправдан. Счита, че абсолютно
не било доказано, кой бил нанесъл този удар, дали подсъдимия или свидетелката В.С..
Било възможно самия пострадал, при падането на земята, сам да е причинил
счупване на пета ключица. Алтернативно, моли съда да приложи разпоредбата на
чл. 133 от НК и да наложи наказание към минимума с приложение на чл. 66 от НК.
Съдът, като прецени всички
събрани по делото преки и косвени доказателства, взети поединично и в тяхната
съвкупност, стигна до единствения извод, че деянието на подс.кадр.редн. С.Д. съставлява
престъплението по чл.129, ал.1 от НК, за което е предаден на съд. За да стигне
до този извод, съдът взе предвид показанията на свидетелите по делото,
заключенията на съдебномедицинските експертизи,
извода на извършения следствен експеримент, и е на мнение, че следва да
се даде вяра на твърдяното от пострадалият Р.С., че след като излязъл на
стълбищната площадка, подсъдимия след него заключил вратата на апартамента,
натиснал го към стената и веднага, без повод започнал да го удря с юмруци по
главата. Безспорно е установено, че на 31.12.2007г. в дома на св.Р.С., за
празнуване на Новата година, са били събрани свидетелите гр.л.Ж.К., редн.Р.П.,***.П.П.,***.М.Д.,***.Р.Д.,
редн.С. Р., редн.В.С. и подсъдимия. Безспорно е установено, че всички
присъстващи са употребили алкохол в умерени количества. Безспорно е установено,
че между св.Р.С. – домакин на празненството и св.В.С. е възникнало разногласие
около хвърляне на пиратки и стреляне с газов пистолет от нейна страна, за което
са й били отправени забележки. Безспорно е установено, че подсъдимия и св.В.С.
след посрещането на Новата година, след полунощ са напуснали апартамента и са
отишли в заведение, където продължили да празнуват. Установено е, че около три
часа сутринта на 01.01.2008г. е бил проведен телефонен разговор между св.Р.С. и
св.В.С. по повод отправените забележки за хвърлянето на пиратки и стрелянето с
пистолета и по отношение на отправени реплики от страна на св.В.С. по адрес на
св.Р.С. в апартамента, които станали достояние на присъстващите. В тази връзка,
подсъдимият и св.В.С. решили да се върнат обратно в апартамента, за да уточнят
така наречените недоразумения между тях. Безспорно установено е, че след като
се върнали обратно в апартамента, подсъдимият помолил св.Р.С. да излезе навън
от апартамента, за да си изяснят отношенията. Безспорно установено е, че след
като св.Р.С. напуснал апартамента и застанал на стълбищната площадка,
подсъдимия след него заключил външната врата на апартамента, притиснал го към
стената и директно започнал да му нанася юмручни удари със значителна сила в областта
на лицето, което наложило С. да вдигне ръцете си и да си предпазва лицето. Тези
действия от страна на подсъдимия, се установяват от показанията на пострадалия Р.С.,
на свидетелите П.П., М.Д. и Р.Д., които чули топордията на стълбищната площадка
и след като установили, че входната врата на апартамента е заключена,
последователно на няколко пъти всеки един от тях погледнал през „шпионката” на
вратата на апартамента и видели развилите се събития на жилищната площадка пред
апартамента и видели разигралите се събития. В тази връзка е извода на
проведения следствен експеримент, който е, че през „шпионката” се вижда
стълбищната площадка и заключението на съдебномедицинската експертиза относно
обстоятелството, че при нанасяне на такива силни удари и при предпазване на
лицето и главата, е възможно да бъде счупена пета предкиткова кост на лявата
ръка на св.Р.С.. Показанията на пострадалия Р.С. по тези обстоятелства, съдът
намира за не противоречиви помежду им и с тези на посочените свидетели,
подкрепени със съдебномедицинско удостоверение, съдебномедицинските експертизи и от извода на проведения
следствен експеримент. Всички те взаимно се допълват и пресъздават изцяло
изложената по-горе фактическа обстановка, поради което същите следва да се
кредитират. Съдът, обаче, не кредитира показанията на св.редн.В.С. в частта им,
в която същата отрича да е видяла подсъдимия да е удрял пострадалия на
стълбищната площадка, тъй като това нейно твърдение, по един категоричен начин
се опровергава от показанията на свидетелите Р.С., М.Д., Р.Д. и П.П.. Съдът
намира тези нейни показания в тази насока за повлияни от желанието й да
омаловажи поведението на подсъдимия и да му помогне като колега военнослужещ,
поради което не ги кредитира и отхвърля изцяло в тази им част, тъй като те не се
подкрепят със свидетелските показания и останалия доказателствен материал по
делото. Поради обстоятелството, че подсъдимия не е дал обяснения по време на
досъдебното, че същия се намира извън пределите на Република България и
местоживеенето му не е известно и делото бе разгледано в негово отсъствие,
съдът е в невъзможност да анализира такива негови обяснени, да ги съпостави със
свидетелските показания и
доказателствения материал по делото.
Съдът стигна до извода, че са
налице всички признаци на инкриминираното деяние. По делото се установи, че подсъдимият
и пострадалият са се намирали заедно един срещу друг на стълбищната площадка, където
подсъдимият е оказал физическо насилие – притиснал към стената на пострадалия с предлакътната
част на лявата си ръка и нанесъл около десетина удара с юмрук по областта на
лицето на пострадалия, в следствие на които, пострадалия е получил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване в областта на ставната повърхност на пета
предкиткова кост на дясната ръка.
Налице е обект на престъплението
- здравето на човека. Обективната страна се изразява в повреди върху ставната
повърхност на дясната ръка, кръвонасядане по клепачите на лявото око и челото,
които са причинени чрез противоправно нараняване с физическо въздействие. В
конкретния случай са засегнати интересите на личността, свързани с посегателството върху личността, в
следствие на нанасяне от страна на подсъдимия на множество удари – около
десетина, с юмрук по областта на главата на пострадалия. Тези действия са
извършени от подсъдимото лице на стълбищната площадка и са станали след това достояние
на свидетели. Експертът приема, че счупването на пета предкиткова кост на
дясната ръка е получено при нанасяне на удар с юмрук с достатъчна сила, най - вероятно
от ударите на подсъдимия.
От субективна страна е налице
изискуемата форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият с ясно съзнание се връща в
апартамента, с цел да изясни отношенията с пострадалия, влиза в апартамента,
набира чрез своя мобилен телефон номера, който се е обаждал на св.В.С. и след
като се убеждава, че това е телефона на пострадалия, поканва го да излезе навън да се разберат, заключва след себе си
входната врата на апартамента, като по този начин прегражда пътя на останалите свидетели
вътре в апартамента, да окажат помощ на пострадалия, след което притиска същия
към стената и без да води някакъв диалог, спор, изясняване на позиции, веднага
и без да бъде предизвикан от пострадалия, започва да му нанася силни удари –
около 10 на брой, с юмрук в областта на лицето. Съдът счита, че подсъдимия е
желал този резултат и със своите действия, които са преднамерени и
последователни в тяхното изпълнение, той пряко се е насочил към пострадалия и
тези негови действия са от такова естество, че могат да доведат до него, за
което говорят показанията на свидетелите П.П., М. Д. и Р. Д., а именно, че
подсъдимия е нанесъл множество удара с юмрук по лицето на пострадалия и че чак
се засилвал, за да го удари. Въз основа на показанията на пострадалия, че същия
си е предпазвал лицето с ръцете си от ударите на подсъдимия вдигайки ги нагоре,
от показанията на свидетелите М.Д., Р.Д.
и П.П. в тази насока и от заключението на съдебномедицинската експертиза, съдът
приема, че причиненото телесно увреждане на пострадалия – счупване в областта
на ставната повърхност на пета предкиткова кост на дясната ръка, е получено при
удар с юмрук от страна на подсъдимия, при вдигнати за защита към лицето ръце.
Съдът не споделя становището на защитата на
подсъдимия, че същия е причинил тези увреждания по непредпазливост. Изхождайки
от изложеното по-горе става ясно, че поведението на подсъдимия, което определя
неговия умисъл, говори единствено на това, че същият е искал и желал
настъпването на този вредоносен резултат. Съдът не споделя становището на
защитата на подсъдимия, че телесното увреждане е могло да стане при падането на
пострадалия. От събраните доказателства се установява, че след прекратяване на
побоя, пострадалия плавно се е свлякъл по стената долу на стълбищната площадка,
а не е паднал от цял ръст със собствената си тежест. В тази насока е
заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза. Съдът не споделя
становището на защитата на подсъдимия, че не било установено, кой точно е
нанесъл инкриминираното телесното увреждане, тъй като от свидетелски показания
се установява, че и св.В.С. е нанесла удар по отношение на пострадалия и било
напълно възможно, именно тя да е причинила средната телесна повреда. Видно е,
от показанията на пострадалия, че св.В.С. му е нанесла един удар с коляно в областта
на брадата, като го е хванала с двете си ръце за главата, навела го надолу и го
е ударила един път с коляно в брадата. В тази насока е и заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза, от която е видно, че от действията
на В.С. са получени вероятно – отока и кръвонасядането на лявата ушна мида и
охлузването е кръвонасядането зад дясната ушна мида. Предвид изложеното съдът е
на мнение, че следва да отхвърли възраженията на защитата на подсъдимия по тези
обстоятелства.
От обективна страна, извършеното от подсъдимото
лице деяние, се подкрепя от събраните по делото доказателства – жалба, свидетелски
показания, съдебномедицинско удостоверение, писмени експертизи, следствен
експеримент и други. С поведението и действията си подс.редн.С.Д. не е спазил
уреждането на личностните отношения по един нормален начин, без да бъдат
засегнати и накърнени честта и
достойнството на личността. Всичко това, изложено по - горе, води съда до
единствения категоричен извод, че с противоправните си действия, които са
извършени виновно, подсъдимият редн.С.Д. е извършил деяние съставляващо
престъпление против телесната неприкосновеност по чл. 129, ал.1 от НК.
Съдът, за да определи вида и
размера на наказанието на подсъдимият взе предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства : чисто съдебно минало, млада възраст, добри характеристични
данни като военнослужещ.
Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът определя наложените две дисциплинарни наказания „мъмрене” и
„строго мъмрене. Съдът се съобрази и с обстоятелството, че подсъдимия, след
отпочване на предварителната проверка срещу него, малко време след това напуснал
армията и пределите на страна, не е изпратил свой процесуален представител, не
е указал причини за отсъствието си, като по този начин показва едно ниско
правно съзнание и безотговорно отношение към съдебната система. В конкретния
случай съдът намира, че на подсъдимия редн.С.Д. следва да се наложи наказание
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
шест месеца лишаване от свобода.
Съдът, като съобрази размера на
наложеното наказание на подсъдимия, обстоятелството, че същия не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, че като личност същият не
е с висока степен на обществена опасност намира, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко за неговото поправяне не е
наложително да изтърпи ефективно наказанието, поради което отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок три години.
Съдът като взе предвид, че подс.кадр.редн.
С.Д. е признат за виновен намира, че на основание чл. 189, ал.3 от НПК следва
да бъде осъден да заплати направените по делото деловодни разноски общо в
размер на 200,00 /двеста/ лева, по сметка на РС „Военна полиция” Сливен,
представляващи възнаграждение на вещо лице, за изготвените съдебно – медицински
експертизи.
Водим от гореизложеното, от
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона
съдът постанови решението си.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
14 юли 2009 год.
гр. Пловдив