Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15913
по описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5200/2016 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Ф.В.Т. ЕГН ********** и П. К.Т. ЕГН **********
*** срещу решение
№449300 от 12.07.2018 г по гр.д.№2738/18 г на СРС , 85 състав , допълнено с
решение №500001 от 03.10.2018 г по същото дело , в частта , която са отхвърлени
частично исковете на всеки от въззивниците с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ
срещу Софийски районен съд за разликата над 1350 лева до предявените размери
от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди за периода 03.07.2013 г –
22.03.2017 г от нарушаване правото на решаване в разумен срок на гр.д.№31828/11
г , ведно със законната лихва от 04.08.2013 г до окончателното заплащане на сумите ;
- и по въззивна жалба на Софийски
районен съд срещу посоченото решение , но в частта , в която този въззивник е
осъден да заплати обезщетения на Ф.В.Т. ЕГН ********** и П. К.Т. ЕГН **********
*** в размери от по 1350 лева ; ведно със законната лихва от 04.08.2013 г до окончателното заплащане на сумите.
Въззивниците Ф.В.Т. и П. К.Т. излагат
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като определените обезщетения
от по 1350 лева са занижени като размер . Т. е заболял от хипертония и захарен
диабет , а е общоизвестен факт , че стресът отключва тези заболявания .Ф.Т. при
всяко споменаване на делото получавала хипертонична криза . Въззивниците се
нуждаели от средства , но заради делото не можели да продадат имота си и въобще
били много притеснени .
СРС е подал писмен отговор на
въззивната жалба на Ф.В.Т. и П. К.Т. . Правилно СРС е отчел , че свидетелските
показания са пристрастни , не се доказа влошаване на здравословното състояние ,
нито тревоги и притеснения над обичайните .
Въззивникът Софийски районен съд счита
, че присъдените обезщетения са завишени и трябва да се намалят ; или въобще да
не се присъждат обезщетения . СРС е свръхнатоварен съд и това води до
невъзможност винаги да се произнася в разумен срок . Не всички болки и
страдания на ищците са в пряка причинна връзка със забавянето на делото , като
по-скоро е имало вина на трети лица извършили неправомерни действия спрямо
имота им. Не следва да се присъждат лихви за забава от 04.08.2013 г поради
изтекла 3-годишна погасителна давност .
Ф.В.Т. и П. К.Т. са подали писмен
отговор на въззивната жалба на СРС . Считат , че забавяне от 3,5 години са
съдебно решение е изключително голямо и натоварването в СРС . Обезщетенията
присъдени от първоинстанционния съд са занижени . Правилно СРС е присъдил лихви
считано от 2013 г , като възможността да се претендира обезщетението възниква
от 2017 г , а лихви се дължат и без покана .
Прокуратурата на РБ оспорва въззивната
жалба на Ф.В.Т. и П. К.Т. и счита , че тази на СРС е основателна .
Въззивните жалби са допустими.
Решението на СРС е връчено на въззивниците Т. и Т. на 26.07.2018 г и е обжалвано в срок на същата дата . Решението на СРС е връчено на СРС
като ответник на 19.07.2018 г и е обжалвано в срок на 30.07.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочените части .
След преценка на доводите в жалбите и на
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за основания за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
такива в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
За да уважи
частично исковете СРС е приел , че същите за разглеждане в неразумен срок на гр.д.
№ 31828/2011г. на СРС, 50 състав , което е обявено за решаване на 03.07.2013
г , а решението е постановено на 22.03.2017 г. Ищците твърдят , че забавата
им се е отразила изключително негативно
Според СРС разглеждането
и решаването на гражданското дело в разумен срок е основен принцип в
гражданския процес (чл. 13 ГПК) и задължение на съда . Делото пред СРС е по
иск за собственост и с правна сложност , но въпреки това са липсвали основания
за толкова голямо забавяне на постановяването на решението – след повече от 3
години – което не е разумен срок . Държавата е длъжна да организира съдебната
си система по такъв начин, че съдилищата й да могат да отговарят и на изискванията
на член 6 ал.1 от Конвенцията, включително на задължението да разглеждат делата
в разумен срок ( в този смисъл Bottazzi, пар. 22, и Scordino (№ 1), пар. 183 ). Липсва обаче разработен
национален ефективен механизъм както и гаранции за спазване на разумния срок,
най – вече в Софийски районен съд и Софийски градски съд, където са
концентрирани голяма част от споровете, което е резултат от неспособността на
държавата да разпределя делата по ефикасен начин, за което отговаря (виж, като
пример, Georgiadis v. C., № 50516/99, пар. 46, 14 май 2002). В тази връзка
въпреки констатирания дългогодишен проблем с натовареността на тези съдилища, и
задължението на държавата да създаде цялостен вътрешно – правен модел от
ефективни както по закон, така и на практика средства за осигуряване на
разумния срок, до момента липсва каквато и да е систематична програма от
ефективни правни средства за разрешаване на този проблем, едни от най-важните
от които следва да бъдат законодателни, относно подсъдността, на делата и централизираното
разглеждане на някои производства, организационни относно ефективно ползване на
човешкия ресурс и бюджетни, относно обезпечаването на първите две. Държавата
отговаря за отказа, въпреки констатираните структурни недостатъци в съдебната
си система, които предизвикват закъснения, да предприеме ефективни мерки за
справяне. В резултат от това, от една страна, гражданите, които търсят защита
на правата си в такива съдилища, са поставени в неравностойно положение да не
разполагат с гаранция за решаване на делото им в разумен срок. От друга,
дисциплинарните производства срещу магистрати, в голяма степен, са без ясни
критерии поради неизпълнение на основно задължение на държавата да осигури
нормални условия на труд за магистратите, резултат от неспособността й да
управлява ефективно ресурса по упражняване на съдебната власт и разпределя,
съобразно този ресурс, делата поставени за решаване, осигурявайки в крайна
сметка обществено доверие в правораздаването.
СРС счита , че
в настоящия случай правото на решаване на делото в разумен срок е нарушено от съда , в резултат от неспособността на държавата да
разпределя делата по ефикасен начин, съответно да осигури ефективни както по
закон, така и на практика мерки като гаранция за „разумен срок“, поради което
искът е доказан по основание. Досежно неимуществените вреди, съществува оборима
презумпция, че прекомерно дългото производство води до настъпване на
такива. Правото да се получи справедливост и успокоение е толкова по–интензивно
засегнато, колкото по–значими са накърнените със забавянето права и
продължителността на накърняването им. В настоящия случай е засегнато
правото на собственост на ищците, свързано с невъзможността да го
упражняват в пълнота и цялост. Несигурността за тях е продължила повече от
три години – период, в който са изпитвали негативни емоции, които подлежат
на обезщетяване. По делото не е установено ищците да са претърпели
неимуществени вреди с интензтет по-голям от обичайния , нито е установено
влошаване в здравословното състояние на един от тях да е в резултат от продължителността
на производството .
Решението на СРС е частично неправилно
. Напълно правилно първоинстанционният съд е приел , че в случая
е налице фактическия състав по чл.2б ал.1 ЗОДОВ . За вредите от забавяне на
разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря
държавата , като тя се представлява от процесуален субституент – в случая
съответния съд , пред който е настъпила забавата . Държавата отговаря за
забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до
влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на
инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия,
е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед
неговата фактическа и правна сложност като съдът установява осъществяването
на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото
държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата
обезщетение страна.
Съдът може
да констатира причината за всяко отделно забавяне, макар това – както е приел и
СРС - да няма значение за
основателността на иска, но то има значение за мерките, които държавата е
длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения. Тези причини може да
бъдат: действия и бездействия на съда, на другите участници в производството,
на съдебни служители, пренатовареност на съда и др., които имат значение
единствено за анализа, който компетентните държавни органи следва да извършат,
за да определят, всеки според компетентността си, мерките, които държавата
следва да предприеме за недопускането на други нарушения.
Отговорността
на държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните
органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила , или са ги
спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. Затова, при основателност на иска, държавата следва да
бъде осъдена чрез представляващите я процесуални субституенти за вредите от
осъщественото забавяне, независимо от това дали някой, или никой от тях (като
съд, разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма съпричастност към
осъщественото забавяне.
В случая
безспорно има забавяне при произнасянето на съдебното решение по гр.д. № 31828/2011г. на СРС, 50 състав , което
е обявено за решаване на 03.07.2013 г , а решението е постановено на 22.03.2017
г – повече от три години и половина след разумния срок . Също
законосъобразно СРС е приел , че по делото не е установено ищците да са
претърпели неимуществени вреди с интензитет по-голям от обичайния , нито
е установено влошаване в здравословното състояние на един от тях да е в
резултат само от продължителността на производството . Показанията на св.А.Т./снаха
на ищцата и съпруга на ищеца/ трябва да се кредитират само частично , тъй като
същата е явно пристрастна и обрисува в апокалиптични краски състоянието на
ищците , с необосновани твърдения , че същото се дължи само и единствено на
забавянето на съдебното решение . Основателни възраженията на ответника , че
няма данни какво е било здравословното състояние на ищците преди забавеното
решение , нито по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза , която да
докаже , че заболяванията им са провокирани само от процесния деликт . Съдът
не може да се позове на ноторни факти , че стресът е предизвикам диабет и/или
хипертония на някой от ищците – не са налице такива факти и заболяванията на
лицата с причините за тях не са ноторни факти . Също така факторите за тези
широко разпространени заболявания са многобройни и сложни в своя генезис .
Ответникът
не може да бъде осъден само по предположения и внушения за заболявания и
тежко финансово състояние , като за последното той също не носи отговорност
. Не са представени и убедителни писмени доказателства за стрес и заболявания
провокирани от забавянето на делото , нито какви са доходите и имотното
състояние на ищците . Ответникът не
носи отговорност и за самата имотна измама и житейска ситуация около нея ,
а делото се води само и единствено за вредите от забавяне на съдебното
производство и в частност на съдебното решение на СРС по гр.д. № 31828/2011г.
на СРС, 50 състав .
Страховете
от съда – че последният участва в някакъв „пъклен план“ за „кражба на имот“ –
също не изглеждат особено адекватни и съответстващи на психика на
здравомислещи хора . Подобни твърдения и показания очевидно са формулирани
за целите на процеса , защото лесно може да се провери и да се установи , че
50-ти състав на СРС има голям брой забавени дела , а не е само делото на ищците
.
Въпреки
изложеното съдът счита , че определените от СРС обезщетения се явяват занижени
. При налична забава от около три години
и половина за постановяване на решението и събраните доказателства , на ищците
трябва да се определят при условията на чл.52 ЗЗД обезщетения от по 2200
лева . Тези обезщетения по-адекватно ще обезщетят болките и страданията им
отколкото суми от по 1350 лева .
По отношение
на лихвите за забава . Неправилно
СРС е присъдил лихви за забава считано от 04.08.2013 г /датата на изтичане на
инструктивния срок за постановяване на съдебното решение/ при положение , че
самото забавено правосъдие е за периода 03.07.2013 г – 22.03.2017 г . На
последната дата – 22.03.2017 г - от визирания период на забавено правосъдие е приключен
фактическият състав на обективната отговорност по ЗОДОВ и само оттогава
могат да текат лихви . Следователно лихви за забава се дължат от 22.03.2017 г ,
а не от 04.08.2013 г . За периода 22.03.2017 г до датата на предявяване на иска
11.01.2018 г не е изтекъл 3-годишния давностен срок и възражението за давност
на ответника се явява неоснователно .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и частично да се
потвърди в посочения по-горе смисъл . Пред СГС разноски се дължат от ответника
/чл.10 ал.3 ЗОДОВ/ – 10,97 лева такса и банкова комисионна .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №449300 от 12.07.2018 г по
гр.д.№2738/18 г на СРС , 85 състав , допълнено с решение №500001 от 03.10.2018
г по същото дело , в частта , която са отхвърлени частично исковете на Ф.В.Т.
ЕГН ********** и П. К.Т. ЕГН ********** *** с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ
срещу Софийски районен съд за разликата над 1350 лева до размери от по 2200
лева обезщетение за неимуществени вреди за периода 03.07.2013 г –
22.03.2017 г от нарушаване правото на решаване в разумен срок на гр.д.№31828/11
г , ведно със законната лихва от 22.03.2017 г
до окончателното заплащане на сумите ; както и в частта , в която
Софийски районен съд е осъден да заплати на Ф.В.Т. ЕГН ********** и П. К.Т. ЕГН
********** *** лихви за забава върху сумите от по 1350 лева за периода 04.08.2013
г – 21.03.2017 г ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Софийски
районен съд да заплати на всеки от Ф.В.Т. ЕГН ********** и П. К.Т. ЕГН **********
*** на основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ суми представляващи разликата над 1350
лева до размери от по 2200 лева обезщетение за неимуществени вреди за
периода 03.07.2013 г – 22.03.2017 г от нарушаване правото на решаване в разумен
срок на гр.д.№31828/11 г , ведно със законната лихва от 22.03.2017 г до окончателното заплащане на сумите .
ОТХВЪРЛЯ претенциите
на Ф.В.Т. ЕГН ********** и П. К.Т. ЕГН ********** *** да се осъди Софийски
районен съд да им заплати лихви за забава върху сумите от по 1350 лева описани
по-горе обезщетения - за периода 04.08.2013 г – 21.03.2017 г .
ПОТВЪРЖДАВА посочените
по-горе решения на СРС , в частта , в която са присъдени на ищците обезщетения в размер на по 1350 лева ведно със законната лихва от 22.03.2017 г ; както и в частта , в която са отхвърлени частично исковете им за
разликата над 2200 лева до предявените размери от по 4000 лева ведно със
законната лихва от 04.08.2013 г до окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на Ф.В.Т. ЕГН **********
и П. К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 10,97 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / поради материален интерес под 5000 лева – чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.