Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в закрито
заседание на седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.дело № 13971 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248
от ГПК.
Образувано е по молба на „М.П.“
ЕООД – въззиваема страна, с искане за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото въззивно решение в частта му за
разноските. В молбата се твърди, че в мотивите на съдебния акт е формирана воля
за неоснователност на подадената въззивна жалба, но същевременно въззиваемата
страна е осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател направените по делото
разноски. Ето защо се прави искане за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка, като съобразно изхода на спора в тежест на жалбоподателя бъдат
възложени сторените от въззиваемата страна разноски във въззивното
производство.
Насрещната страна по
молбата – „БТВ М.Г.“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на искането.
Счита, че с подадената молба се прави недопустимо искане за поправка на
формираната воля от съда, доколкото в постановеното решение съдът е изложил
мотиви за неоснователност на искането на въззиваемата страна за присъждане на
сторените разноски.
По делото е постъпила и
молба от „БТВ М.Г.“ ЕАД – въззивник, с искане за допълване на решението в
частта му за разноските, като в полза на ответника се присъдят направените в
първоинстанционното производство съдебни разноски. Счита, че предвид приетото
от въззивния съд приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която в полза на
ищеца са присъдени разноски и вместо него да се постанови друго, с което в
тежест на ищеца бъдат възложени направените от насрещната страна разноски в
производството пред СРС.
В срока за отговор на
молбата по чл. 248 от ГПК, насрещната страна - „М.П.“ ЕООД, изразява становище за
неоснователност. Счита, че по отношение на претендираните в производството пред
първата инстанция разноски законодателят е предвидил друг процесуален ред за
реализирането им, поради което искането по чл. 248 от ГПК е недопустимо.
Производството пред
настоящия състав е било образувано по депозирана от „БТВ М.Г.“ ЕАД /ответник в
първоинстанционното производство/ въззивна жалба срещу решението на СРС,
постановено по гр.д. № 87870/2017г., ГО, 156 състав, с което е уважен
предявеният от „М.П.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на парично вземане в размер
на 22 458, 37 лева, представляващо възнаграждение по договор за телевизионни
излъчвания на аудио-визуални произведение от 01.01.2009г. Със същото решение и
съобразно изхода на спора, ответното дружество е осъдено на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати в полза на „М.П.“ ЕООД направените по делото пред СРС
разноски в размер на 2 101, 66 лева.
С решение от 03.10.2019г. по в.гр.д. № 13971/2018г. по описа на СГС, ГО, въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно
решение. По отношение на претендираните във въззивното производство разноски е
прието, че въззивникът-ответник в първоинстанционното производство, не е дал
повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което искането му за
присъждане на разноски по чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважено. По тези
съображения в полза на жалбоподателя „БТВ М.Г.“ ЕАД са присъдени разноски за
производството пред СГС в общ размер на 549, 17 лева.
По молбата с правно
основание чл. 247 от ГПК:
За да е налице очевидна
фактическа грешка в постановения съдебен акт, която може да се поправи по реда
на чл. 247, ал. 1 от ГПК, следва да се констатира несъответствие между
формираната воля на съда в мотивите на акта и изразената воля, обективирана в
диспозитива на същия. Формираната от съда воля следва от
мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив.
Недопустимо е по реда на поправката да се замества липсваща воля на съдебния
състав. Също така, чрез допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, не
може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда.
В настоящия случай не
съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на решението в частта му
за разноските, поради което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка
следва да бъде оставена без уважение. Ясна и несъмнена е волята на съда, материализирана
в съобразителната част и в диспозитива на постановеното по делото решение от 03.10.2019г., че отговорността за сторените във въззивното
производство разноски следва да се разпредели в съответствие с правилото по чл.
78, ал. 2 от ГПК, а не съобразно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК. В този
смисъл съдът е приел, че ответното дружество „БТВ М.Г.“ ЕАД не е дало повод за
завеждане на делото и е признало иска, поради което направените във въззивното
производство разноски са възложени в тежест на ищеца в първоинстанционното
производство и въззиваем в настоящото производство. Ето защо не е налице
хипотеза на несъотвествие между формираната воля в мотивите на акта и
изразената такава в диспозитива на решението, поради което молбата по чл. 247
от ГПК следва да се остави без уважение.
По отношение на молбата за допълване на
въззивното решение в частта му за разноските:
Молителят „БТВ М.Г.“ ЕАД
твърди, че отговорността за разноски в първоинстанционното производство следва
да се разпредели в съответствие с правилото по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Въззивният
съд е приел, че ответното дружество не е станало повод за завеждане на делото и
е признало иска, но въпреки това не се е произнесъл по дължимостта на
разноските, направени пред СРС, чрез възлагането им в тежест на ищцовото
дружество. Ето защо е направено искане за допълване на въззивното решение чрез
отмяна на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като вместо
това ищецът бъде осъден да заплати на „БТВ М.Г.“ ЕАД сторените разноски пред
СРС.
В конкретния случай въззивният
съд не се е произнесъл по искането за разноски в съответствие с общото правило
по чл. 78, ал. 1 от ГПК, респективно чл. 78, ал. 3 от ГПК, т.е. като
функционално обусловено от изхода на спора по същество, а в приложение на
нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като същевременно е потвърдил обжалваното
решение. Възможността за изменение на първоинстнционното решение в частта му за
разноските в тази хипотеза е обусловено от надлежното сезиране с искане за
изменение на решението в частта за разноските, съответно – с частна въззивна
жалба по чл. 248, ал. 3 от ГПК, насочена срещу неблагоприятен за страната акт
на съда. В случая обаче ответното дружество не е упражнило правото си по чл.
248, ал. 1 от ГПК и не е сезирало СРС с искане за присъждане на сторените в
производството пред него разноски в съответствие с правилото по чл. 78, ал. 2
от ГПК, поради което настоящият съдебен състав няма правомощието да ревизира
изводите на първоинстанционния съд по отношение на отговорността за разноските.
По изложените съображения
се налага извод, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „М.П.“ ЕООД с вх. № 122840/09.10.2019г. по чл. 247 от ГПК за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
6762/03.10.2019г., постановено по в.гр.д. № 13971/2018г. по описа на СГС, ГО,
ІІ А въззивен състав, в частта му за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „БТВ М.Г.“ ЕАД с вх. № 134731/04.11.2019г. по чл. 248 от ГПК
за допълване на решение № 6762/03.10.2019г., постановено по в.гр.д. №
13971/2018г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав, в частта му за
разноските.
Решението, в частта, в която
съдът се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 247 от ГПК, може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването на препис на страните.
Решението, в частта, в
която съдът се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, има
характер на определение и може да бъде обжалвано с частна
касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.