Определение по дело №3146/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 422
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20207180703146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта


    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 422

гр. Пловдив, 15.03.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:      

       

        Административен съдия:  ЯНКО АНГЕЛОВ                                                            

                  

като разгледа  Административно дело № 3146 по описа за 2020 година, взе предвид следното :

 

Настоящото производство е образувано по иск на М.В.С., с ЕГН **********, лишен от свобода, за присъждане на парично обезщетение в размер на 500 лева, за това, че е бил лишаван от престой на открито, провеждане на свиждане и правене на лавка, както и възможност за комуникация за периода от 20.10.2020 г. до 27.10.2020 г.

Със свое Разпореждане от 14.01.2021 г./получено на 19.01.2021 г./ съдът е оставил делото без движение като е следвало ищецът да уточни срещу кой точно ответник насочва исковата си претенция, която следва да отговаря на  Чл. 205. Ал. (1) от АПК… „Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“, или  изрично да заяви, че  поддържа иска срещу първоначално посочения ответник – Началник на Ареста  Пловдив.

Разпореждането от 14.01.2021 г. не е изпълнено.

Предявения иск е недопустим за разглеждане.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. и тези по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се разглеждат по реда, установен в АПК – чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Както беше посочено, в АПК законодателят изрично е регламентирал кой е органът, който е надлежен ответник по такива производства.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а нейната липса обосновава недопустимост на иска. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск.

Възможностите на правните субекти за предявяване на искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица са уредени в глава единадесета на АПК. В нея са посочени основните правила за провеждане на производствата по обезвреда, с оглед особеностите им в рамките на административните правоотношения.

Служителите на следствените арести и на затворите са част от структурата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която съгл. чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието.

Ако се осъществява конвойна дейност  във връзка с провеждане на съдебни заседания тази дейност, на основание чл. 3, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" (Издаден от министъра на правосъдието на основание чл. 391, ал. 7 от Закона за съдебната власт, обн., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г., изм. и доп., бр. 12 от 3.02.2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 10.04.2018 г.) се извършва от Главна дирекция "Охрана" при министъра на правосъдието, която съгласно чл. 2, ал. 1 от същия правилник е юридическо лице.

В исковото производство съдът не може служебно да конституира надлежния ответник, тъй като кръгът от страни в исковия процес се сочи само от ищеца.

След като ищецът не е посочил надлежен ответник в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК и т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г., въпреки, че съдът му е предоставил възможност за уточняване на исковата молба в тази насока, производството следва да бъде прекратено, а исковата молба - върната. В този смисъл определение № 15489/12.12.2018 г. по адм. д. № 14543/2018 г. на ВАС, определение № 4075/29.03.2018 г. по адм. д. № 3652/2018 г. на ВАС, определение № 9383/10.09.2015 г. по адм. д. № 9677/2015 г. на ВАС.

По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно  дело № 3146/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА искова молба на М.В.С., с ЕГН **********, лишен от свобода,понастоящем прибиваващ в Затвора София.

Определението, може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                        Административен съдия: