№ 135
гр. В., 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320201055 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. А. Б.,
ЕГН: **********, гр. П., ж.к. „Т.“, № 207, против Наказателно постановление
№ BG14022022/4000/Р8-95/04.08.2022 г. директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. С., на
основание чл. 189е, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и
Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-
760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53
от ЗАНН, във вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – „Глоба” в размер на 1800
(хиляда и осемстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.
179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в писмена молба по делото
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в
с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 14.02.2022 г. в 03.18 часа в направление излизане от територията на
Р.Б., на граничен контролно-пропускателен пункт Р. – Д.м., е пристигнало
пътно превозно средство с peг. № РВ1749КМ, вид: товарен автомобил, марка
и модел ДАФ ФАР 95 430 ХФ, с обща техническа допустима максимална маса
- над 12 тона, брой оси – 5, управлявано от жалбоподателя Б.. След
извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на
09.02.2022 г., в 14.16 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с
регистрационен № РВ1749КМ, попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено по път №
I-1, км 7+594, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път №
1-1, км 7+594, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса,
съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното
административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените
към него статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор №20181) — част от системата.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля В.Е.Ч. и
административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
2
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з.
възражение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на нарушителя нарушение от
обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото
обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита,
нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Наказанието е фиксирано по вид глоба и по размер от 1800 лв. и е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер
е правилно определено в рамките на предвиденото по закон. Съгласно чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) Водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
3
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG14022022/4000/Р8-
95/04.08.2022 г. директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. С., на основание чл. 189е, ал. 12 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с което на жалбоподателя М. А. Б., ЕГН:
**********, гр. П., ж.к. „Т.“, № 207, е наложено административно наказание
на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – „Глоба” в
размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. А. Б., ЕГН: **********, гр. П., ж.к. „Т.“,
4
№ 207, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от
ЗАНН, да заплати на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура" (АПИ), гр. С., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5