Р Е Ш Е Н И Е
№87
гр.
Велико Търново, 30.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М.
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М. Н.и прокурора от ВТОП Весела
Кърчева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10088/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по две
касационни жалби, подадени от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ (ДАДРВЗ), гр. София чрез ***М.Х. и от М.Х.Е. чрез *** Д.Д. от
САК против Решение №31/22.02.2022 г. по АНД №839 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Горна Оряховица, с което е изменено Наказателно постановление
№4524/18.11.2021 г., издадено от председателя на ДАДРВЗ, с което на М.Х.Е. на
основание чл. 8, ал. 2, т. 15 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е наложено административно
наказания глоба в размер на 3 000 лева за нарушение по чл. 69, ал. 1, пр.
3, вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН, като с оспореното решение е намален
размерът на наложената глоба от 3 000 лева на 500 лева.
Касаторът ДАДРВЗ
обжалва решението в частта за намаления размер на наложеното наказание,
като претендира неправилност поради нарушение на закона. Иска отмяната му и потвърждаване
на НП за пълния размер на наложеното наказание, за което счита, че е
несправедливо. Оспорва правния извод, че наказанието не е съобразено с действителната
тежест на нарушението и поддържа възражение срещу възприетите от съда
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, послужили като мотив за
намаляване на глобата до минимално регламентирания размер. Подчертава, че
по-високата степен на опасност в случая се дължи на това, че запасите за
извънредни ситуации касаят не само Република България, но и Европейската
общност, а предвид военните действия, водени в Европа понастоящем, е възможно
да възникне необходимост от освобождаване на заделени запаси от гориво. Счита,
че международната обстановка в момента и вече затруднените доставки на петролни
продукти в достатъчна степен обуславят размера на наложеното наказание, при
определянето на който са съобразени конкретните обстоятелства. Касаторът
допълва, че изпълнението на задълженията по ЗЗНН стриктно се наблюдават от
Европейската комисия и са обект на процедури, в резултат на които страната ни
търпи високи имуществени санкции.
В съдебно заседание
процесуалният представител на този касатор – юк Д., поддържа жалбата по
съображения, развити в приложени писмени бележки. Акцентира, че законодателят е
предвидил глоба в размер от 500 лева до 15 000 лева, като след извършена
преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства административнонаказващият
орган е глобил нарушителя с 3 000 лева. Моли за присъждане на разноски. Счита,
че жалбата на насрещната страна е неоснователна.
Касаторът М.Х.Е. е
недоволна от потвърдения размер на глобата и обжалва решението със съображения,
че е допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването му. Моли
решението да бъде отменено, като иска отмяната и на НП в цялост. Развива
доводи, че „Розахим“ АД, чийто изпълнителен директор е М.Е., не е задължено
лице по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗН, вр. чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН. Обръща
внимание, че Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации
№Р-12-166/29.04.2021 г. е обжалвано от дружеството и същото е предмет на висящ
съдебен спор. В заключение посочва, че въпреки всичко предписаното количество
автомобилен бензин е закупено и се поддържа на склад. Заявява присъждане на
разноски. Представя писмени бележки.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбите,
като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от страните възражения, намира
за установено следното:
Касационните жалби
са допустими, като подадени до компетентния съд, в срок, от лица с надлежна
процесуална легитимация като страни във въззивното производството, за които
решението е неблагоприятно. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира оспореното
решение за валидно и допустимо, но неправилно.
Въззивната инстанция
е установила следните факти и обстоятелства по делото:
През 2020 г.
„Розахим“ АД е осъществило внос на ароматни съединения (ксилол), поради което през
2021 г. дружеството е
вписано в Регистъра на задължените лица, осъществяващи внос на нефт и
нефтопродукти. В тази връзка от ДАДРВЗ е съставено Разпореждане
№Р-12-166/29.04.2021 г., с което са определени нива на запаси за извънредни
ситуации – 6,312 тона автомобилен бензин, които задълженото лице е било длъжно
да създаде и вложи до 01.07.2021 г. и да съхранява до 30.06.2022 г.
На 17.09.2021 г. на
„Розахим“ АД е извършена проверка от ДАДРВЗ, за резултатите от която е съставен
Констативен протокол №40-07- 2934/17.09.2021 г. Установено е, че определеното ниво
на запас за извънредни ситуации не е създадено, поради което с въпросния
протокол на дружеството като задължено лице, чрез изпълнителния директор М.Х.Е.,
е дадено задължително предписание в срок до 17.10.2021 г. да създаде и вложи в
складове, регистрирани по реда на чл. 38 от ЗЗНН, определения запас от 6,312
тона автомобилен бензин. Отговорността за изпълнението е вменена на
изпълнителния директор М.Е., на която е връчен и екземпляр от протокола.
На 20.10.2021 г. е
извършена проверка относно изпълнението на задължителните предписания. Съставен
е Констативен протокол №40-07-3289/20.10.2021 г. В хода на проверката М.Е. не е
представила документи, доказващи привеждането на определените нива на запас от
автомобилен бензин в срок до 17.10.2021 г. и съхраняването му.
Неизпълнението на
задължителното предписание, дадено с Констативен протокол №40-07-2934/17.09.2021
г., е квалифицирано като нарушение по чл. 69, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 56, ал. 1,
т. 9 от ЗЗНН, и същото е установено с Акт за установяване на административно
нарушение №4/20.10.2021 г. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП
№4524/18.11.2021 г., с което на М.Е. като изпълнителен директор и отговорно
лице за изпълнение на задълженията на дружеството, е наложена глоба в размер на
3000 лева.
В законния срок НП е
оспорено и същото е изменено с процесното решение на Районен съд – Горна
Оряховица, като наложеното наказание е намалено до законовия минимум.
Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица,
в рамките на законоустановените срокове и при спазване на
административнопроизводствените правила. Извършена е преценка, че от фактическа
страна безспорно са установени извършването на нарушението, авторството на
деянието и вината на нарушителя. Дадената правна квалификация на деянието на
изпълнителния директор М.Е. е приета за правилна. Отхвърлени са възраженията,
касаещи законосъобразността на Разпореждане №Р-12-166/29.04.2021 г. за
създаване и съхраняване на запаси от автомобилен бензин, като е посочено, че
този акт е предмет на друго съдебно производство, както и че жалбата срещу него
не спира изпълнението му, поради което наведените твърдения в тази връзка, вкл.
че „Розахим“ АД не е задължено лице по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, са
неотносими към оспорването на НП. Споделени са съображенията на
административнонаказаващия орган, че няма основание случаят да бъде приет за
маловажен. При преценката на законосъобразността на наложеното наказание обаче
районният съд е възприел, че не е съобразена действителната тежест на
нарушението и точното съотношение между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. За да редуцира размера на глобата до законовия
минимум съдебният състав е приел, че е налице превес на смекчаващите
обстоятелства, в това число тежестта на нарушението е типична за нарушенията от
този вид и деянието на Е. е първо и няма данни за други нарушения по ЗЗНН.
Отегчаващи обстоятелства не са отчетени. При този изход на делото, съдът
частично е уважил претенцията за разноски, като е осъдил ДАДРВЗ да заплати на М.Е.
разноски в размер на 440 лева.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Настоящият
състав намира, че изводите на районния съд не съответстват на доказателствата
по делото и на приложимото право.
Касационната жалба
на М.Е. е неоснователна. Настоящият
състав намира изводите на районния съд, че НП е валидно, формално и процесуално
законосъобразно, както и че деянието е съставомерно и правилно квалифицирано, за съответстващи на доказателствата по делото
и на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и
е достигал до правилни изводи, като касационният състав споделя изложените
мотиви, а доколкото възраженията, поддържани от този касатор пред настоящата
инстанция в пълнота преповтарят коментираните вече от районния съд, те не
следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към
тях.
Неоснователни са бланкетните
оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,
вр. чл. 63в от ЗАНН. Според чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението на процесуални
правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за
съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или
решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била
нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. Нито една от
изброените хипотези не се установява. Освен това, РС е обсъдил всички
доказателства поотделно в тяхната съвкупност, правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи, за
което е изложил обосновани мотиви.
Неоснователно се поддържа
наличието и на другото отменително основание – това по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1
от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона. Решаващият мотив в случая е
наличието на влязло в сила предписание по чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН, което не
е изпълнено от отговорното лице в дадения от контролния орган срок. Субект на
нарушението по аргумент от чл. 69, ал. 1, пр. 3 от ЗЗНН е всеки, „който не
изпълни задължителни предписания на служителите по чл. 55, ал. 4 и 5“ и
съобразно вида на предвиденото в санкционната норма административно наказание –
глоба, това е конкретно физическо лице. В случая – отговорникът по
предписанието, комуто е вменено неговото изпълнение, е М.Е.. Не е спорно, че
предписанието не е изпълнено, а причината за неизпълнение е без значение. Деянието
несъмнено изпълнява състава на чл. 69, ал. 1, пр. 3 от ЗЗНН и всички
съображение относно качеството на „Розахим“ АД като задължено лице по чл. 38 от
ЗЗНН и по §1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, вр. чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, стабилитета и
изпълнението на разпореждането за създаване и съхраняване на запас, както и доставчиците
и естеството и вида на внасяния от дружеството продукт, са без значение. Те се
явяват опит за защитна теза, която е останала не само недоказана, но и
неотносима пред въззивната инстанция и неоснователно повторно се поддържана
пред настоящата. Само за пълнота следва да се посочи, че действително
разпореждането за създаване и съхранение на запас е предмет на висящ съдебен
спор, но следва да се държи сметка, че на основание чл. 8, ал. 3 от ЗЗНН жалба,
подадена срещу този вид актове, не спира изпълнението им. Тоест разпореждането
за създаване на запаси за извънредни ситуации подлежи на предварително
изпълнение по силата на закона и липсват данни да е поискано спирането му по
реда на чл. 166, ал. 4 от АПК. Освен това, поддържаните от този касатор оплаквания
касаят законосъобразността на неизпълненото предписание и на разпореждането за
създаване на запас, които обаче са предмет на други производства и не засягат
оспорването на НП. В административнонаказателното производство за нарушение на
чл. 69, ал. 1, пр. 3 от ЗЗНН съдът не обсъжда валидността и законосъобразността
на предписанията и разпорежданията, а изследва само факта на неизпълнение на
предписанията.
На последно място,
неоснователно е възражението, че съгласно Складов запис №0004475/10.02.2022 г.
предписаното количество автомобилен бензин е закупено и поддържано на склад от
„Розахим“ АД. Видно от цитирания документ това се е случило на 10.02.2022 г. –
пет месеца след дадения с предписанието срок за създаване на запаса – 17.10.2021
г. Това закъсняло изпълнение не реабилитира пасивното поведение на касатора и
допуснатото нарушение, не съставлява и смекчаващо обстоятелство предвид особено
важния държавен и обществен интерес и специфичната глобална обстановка.
В заключение
касационният състав намира, че оплакванията, така както са формулирани и
изложени в касационната жалба на М.Е., са неоснователни, защото не се
оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, тази касационната
жалба е неоснователна.
Касационната жалба
на ДАДВРЗ е основателна на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 63в
от ЗАНН – наложеното наказание е явно несправедливо. Глобата, предвидена в чл.
69, ал. 1 от ЗЗНН за нарушения от вида на процесното, е от 500 лева до
15 000 лева. Определената от административнонаказващия орган глоба в
размер на 3 000 лв., е в границите на предвиденото наказание, но по-скоро е
ориентирана към долната граница, представляваща законовия минимум. Съобразена е
с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а за обосноваването на посочения
размер в наказателното постановление са изложени мотиви. Оскъдните съображения
на ГОРС, мотивирали редуцирането на размера, не се споделят от настоящия състав.
Типичната тежест за нарушения от този вид е отчетена от законодателя при
определяне на рамката от 500 лева до 15 000 лева. Фактът, че за М.Е. това
е първо нарушение действително може да се отчете като смекчаващо обстоятелство,
но не може да дисквалифицира отегчаващите такива, които въобще не са отчетени в
оспорения акт.
Със ЗЗНН се уреждат
обществените отношения, свързани със създаване, съхраняване, обновяване,
ползване и възстановяване на запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, както и се въвеждат
необходимите процедури за преодоляване на евентуален сериозен недостиг – чл. 1,
ал. 1 от ЗЗНН. Целта е да се осигури снабдяването с течни горива в случаи на
затрудняване на доставките или значимо прекъсване снабдяването с нефт и нефтопродукти
в страната, в другите държави-членки на ЕС и/или съгласно решение на
Международната агенция по енергетика за отпускането на запаси – чл. 1, ал. 2 от
ЗЗНН. Спазването на правилата за поведение по ЗЗНН е в тясна връзка с
ангажиментите на Република България по Директива на Съвета 2009/119/ЕО от
14.09.2009 г. за налагане на задължени на държавите членки да поддържат
минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Регулираните с този закон
отношения засягат особено важни държавни и обществени интереси и касаят
извънредни ситуации. Настоящата специфична военна ситуация в Източна Европа
неминуемо бележи характеристиките на извънредна ситуация, рефлектираща върху
доставките и снабдяването с нефт и нефтопродукти не само страната ни, но и ЕС.
Неизпълнението на задължителното предписание за създаване и съхранение на запас
от автомобилен бензин на фона на глобална ситуация от подобно естество може да
се определи единствено като отегчаващо обстоятелство. Ето защо, определеният в
обжалваното НП размер на административното наказание се явява адекватна
санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства.
Сериозността на
регулираните със ЗЗНН отношения и в частност създаването и поддържането на
запаси изисква строга дисциплина и отговорност, гаранция за което е правилното
индивидуализиране на предвидените наказания по размер. В случая намаленото по
размер наказание не съответства на обществената опасност на деянието, на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на
наказанието, което обективира касационно основание, водещо до отмяна на
оспореното решение.
Като е достигнал до
изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при
неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено.
Отстраняването на грешката на ГОРС не изисква нови процесуални действия и може
да бъде извършено от касационната инстанция. Съдът намира, че е налице
приложното поле на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество,
като потвърди НП като издадено от компетентен орган, в съответната форма,
материално и процесуално законосъобразно.
При този изход на
делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1,
вр. ал. 4 от ЗАНН в полза на касатора ДАДВРЗ следва да се присъдят разноски за две инстанции, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в общ размер на 160 лв. съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Водим от горното и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №31/22.02.2022 г. по АНД №839 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4524/18.11.2021
г., издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, гр. София, с което на М.Х.Е. на основание чл. 8, ал. 2,
т. 15 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти е наложено административно
наказания глоба в размер на 3 000 лева за нарушение по чл. 69, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН.
ОСЪЖДА М.Х.Е., ЕГН ********** да заплати на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София разноски за две
инстанции в размер от 160 (сто и шестдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.