Р Е Ш
Е Н И Е
№ 452
гр.Бургас, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично
заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 5660 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по жалба, подадена от „М”ЕООД, ЕИК: ****, срещу
Наказателно постановление № 440368-461874/13.05.2019г. на началник на отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя отново моли за
отмяна на атакувания акт.
Представителят
на АНО - юрк. К., моли за постановяване на съдебен акт, с който атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на
жалбоподателя на 11.11.2019 г., а жалбата е депозирана 18.11.2019 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 28.11.2018 г. от служители на
НАП, сред които и свидетелят Д.В.Т. –инспектор по приходите в ЦУ НАП, била
извършена проверка на търговски обект – по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на
ЗДДС – фризьорски салон, находящ се в ****,
стопанисван от „М”ЕООД. Била извършена контролна покупка на услуга „оформяне на
прическа със сушоар” на стойност 12,00 лева, за която не била издадена фискална касова бележка или касова бележка от
кочан. Плащането било направено в брой от св. Т., след като услугата й била
предоставена, и било прието от намиращата се по това време в обекта –З.И. Б. с
ЕГН:********** в качеството й на фризьор. В обекта имало монтирано, работещо, регистрирано и свързано с НАП фискално
устройство модел А100S KL с инд.№ на ФУ ЕD272237 и инд.
№ на ФП44272257. За констатациите бил съставен Протокол №0341925 от 28.11.2018
година.
Впоследствие, св.Т. съставила
АУАН с № F461874/18.12.2018 г. в който изложила горните фактически констатации,
което било квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил съставен в присъствието на М. К. К. –
управител на дружеството-жалбоподател, която получила препис от него и се
разписала, без да направи възражения. Такива не са постъпили впоследствие нито
в законоустановения срок, нито в по-късен момент.
Сезиран с преписката, АНО
издал и атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което санкционирал
жалбоподателя, в който била изложена идентична с АУАН фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Според настоящия съдебен състав, административното
нарушение е установено по несъмнен начин, което се извлича от показанията на
св.Т., която ясно и
недвусмислено заяви, че не й е била издадена касова бележка срещу направената
от нея покупка на услуга, както и от констативния протокол.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът
намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
По същество на спора:
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е вменено задължение за всяко лице да издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата за всяко
плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Видно от събраните по
делото доказателства, в настоящия случай не е налице хипотезата на изключение
за издаване на фискална касова бележка, тъй като плащането е извършено в брой,
факт, който не се оспорва от страните. В тази връзка сочените в жалбата
нарушения на процесуалните правила за неправилна правна квалификация и
разминаване между цифровото и фактическото описание на нарушението не се
споделят от съдебния състав.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице,
въпросът с неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност на търговец, която е обективна и
безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От това следва и изводът,
че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
че санкционираното лице, действително не е изпълнило задължението си по чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и с това бездействие е осъществило
състава на административно нарушение по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, а именно фискална касова бележка, се санкционира с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и
не може да бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28
от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11
от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на
административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната
норма, „маловажен случай” е този при който извършеното престъпление, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен
случай, поради което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение
на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 440368-461874/13.05.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Бургас в Централно управление на НАП, с което на „М”ЕООД, ЕИК:
****, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25,
ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.